Mараба, адаш! За фаворитите от по-високи ценови класове има хубави отзиви сред руските и украински колеги, аз лично единствения модел за джиг, който съм ползвал у нас е Блю Бърд, или нещо подобно беше - до 5 грама. С нищо незабележима въдичка, с единственото предимство че до 100 лева практически избор няма...Iso написа:...
Здрасти Адаш, от тогава ми бръмчи тази муха в главата - Crazy Fish Ebisu SG602SUL Nano Jig - http://fish-rod.com.ua/product/crazy-fi ... -nano-jig/ . Доколкото разбирам ти я притежаваш и вече си понатрупал впечатления от нея, та ако имаш желание сподели. До сега не съм имал честа да се докосна до такива инструменти и ме изгаря любопитство.
Заглеждам и тази мухица - Favorite - Спиннинг Arena 602XUL - https://spinningline.ru/spinning-arena- ... 37316.html . Имаш ли някакво инфо за нея. Чета по руските и украинските сайтове, но повечето от отзивите ми се струват рекламни.
Що се отнася до ебисуту във различните му варианти, най-наред искам да уточня, че аз притежавам модела "Голд" с посочената дължина, който се води най-скъпия от цялата серия, понеже цялата му фурнитура е "Фуджи". Иначе по данни на производителя бланките са еднакви.
КАто цяло впечатленията ми от въдицата са изцяло позитивни - позволява да се използват действително дребни примамки и утеженния - от глави 0.6 до 3 грама и меки примамки като изкуствения вердевас на "Бъркли" до всевъзможни петсантиметрови туистрчета, шадове и глисти. Бих казал, че 0.6 грама е абсолютния долен предел, при който нямаме усещане за положението и поведението на примамката, но перфектно се усещат кълванетата. С 1 и 2 грама вече може да се проследи "придъняването" по връхчето без проблем. Няма да коментирам дали се "броят камъни" и разпознава вида на дъното, защото подобна компетентност винаги ми е убягвала, но мога отговорно да кажа, че всеки досег с риби и подводни препятствия не остава незабелязан. Естествено, ако използваме достатъчно фини линии. С глави до 1 грам аз използвам флуорокарбонова линия 0.12 - 0.14, а с такива до 3 грама - 0.14 и брейд 0.2 - 0.3. С такива влакна се постигат впечатляващи дистанции на замятане, но ако утежнението е прекалено малко, провисването на линията се превръща във фактор, който трябва да се вземе предвид, още повече, че флуорокарбона, дори най-тънък е значително по-тежък от монофил и брейд със същото сечение. 3 грама е абсолютния предел на използваната глава. С него вече не можем да отлепим примамката от дъното чисто, а я провлачваме, което както съм казвал не е непременно лошо, но винаги е добре да разполагаме с варианти за водене, вместо да се ограничваваме с един по принуда...
Въдицата като поведение е бърз и стегнат параболик, трептенията затихват бързо, при натоварване прогресивно се включва цялата бланка, добре засича и задържа рибите. Същевременно е достатъчно твърда, за да позволява без затруднение да се борави с примамките. Смятам,че няма костур, който да не може да бъде изваден с нея, изключвайки чудовищните екземпляри. Аз лично с моята съм хванал две щукички от около килограм и половина или малко повече, които късат в краката ми заради тънкото влакно, но ги броя преборени.
Въдицата явно разполага с добър запас от здравина, който без съмнение се дължи и на параболичния строй - сгъва се подобаващо, без обаче да се усеща, че вече не си върши работата - просто трябва да се действа спокойно и да се остави рибата да се поизмори. Балансира се отлично с макари 190-200 грама.
и не уврежда строя, много бърза пръчка с прогресивна акция, но не съм сигурен, че силата й е микроджига...