Отново не можах да се сдържа и да не се възползвам от тридневната прогноза за тихо време и спокойно море и в сряда вечерта, с тъста натоварихме такъмите, закачихме колесара с лодката и отпрашихме за о-в Гьокчеада. На следващия ден към обед вече бяхме на острова и въпреки безсънната нощ влязохме да проверим за наличието на живот в морето.
Наложи се доста да пообиколим докато попаднем на рибен пасаж.
Затова пък, толкова грамаден и плътен пасаж не бях виждал. От самата повърхнонст до дъното, което беше ва 45м под нас, на екрана нямаше празно място. Докато потопим чепарето на 6-7м под лодката и се напълваше с хамсия и дребни скумрийки /мако по-едри от хамсиите/. Тъкмо се зарадвах при мисълта, че "този път, поне няма да имаме проблеми със стръвта" и пасажа изчезна също толкова ненадейно както се и появи.
Все пак набързо бяхме наскубали достатъчно рибка за вечерята и за стръв за следващия ден.
На следващата сутрин, в 6 без 15 /почти по тъмно/ вече бяхме в лодката и решихме да проверим дали нашите дълбоководни приятели са още там, където ги ловихме през юни. След около 30 минути на пълна газ, пристигнахме на мястото. Водата - гладка като олио, вятър - грам, слънцето - аха и ще ще се покаже. Идеалното време за дийп дроп
Пускам ел.двигателя да закотвим на място и
. Двигателя работи на 10-та, максимална скорост а лодката не се застопорява
. Изключвам електричката за да проверя какво не е наред, поглеждам към екрана на навигацията и какво да видя: с изключен двигател, лодката пътува с 5 км/час
. Направо не мога да повярвам, че при тотално безветрие, в средата на морето /на 18 км от най-близкия бряг/, при дълбочина 300м, при идеално гладка повърхност скоростта на течението е съпоставима с течението по средата на р.Дунав.
Един час постоянно включване и изключване на скорост на бензиновия двигател /за да помага на електричката срещу мощното течение/ ни беше достатъчен за да се откажем. Все пак успяхме да хванем няколко риби - една хубава змиорка /около 2,5 кг/, два скорпида, една мерлуза и една дребна акулка /всички по около 400-600 гр/.
Решихме, че явно ще трябва да се изчака водата да се оттече и течението да поотслабне за да може да се лови на дъно и че ще е по-добре този ден да пробваме на тролинг и джигинг. Приготвих три воблера - два повърхностни /
NBL9049(15см, цвят NS005),
NBL9142(15см, цвят NS001)/ за страничните пръчки и един дъбоко газещ /
NBL9093(18см, цвят NS005)/ за средната и потеглихме към един риф, при който дъното се покачва рязко от 100м до 60м от повърхността и който по моята преценка би трябвало да привлича риби от всякакъв калибър.
Докато пътувахме, постоянно се взирах в екрана на сонара с надежда да покаже някоя по-интересна сцена но напразно. Само редки групи дребни рибки и нищо, което да заслужава някакво внимание. В момента в който минавахме пред един нос и на екрана се виждаше доста дребосък, нещо се опита да ми грабне лявата пръчка от ръката и в същия миг аванса на макарата запя любимата ми песен. Веднага изключих от скорост двигателя и прехвърлих пръчката в дясната ръка, а с лявата започнах леко да задържам шпулата за да проверя дали рибата няма да спре. Тя обаче явно нямаше такова намерение защото вместо да намали темпото, на моменти направи няколко ускорения. След десетина, може би двадесет секунди тъкмо викам на тъста, че ако продължи още малко така, ще се наложи да даваме на заден и ... влакното рязко провисна. Мамка му, откачи се, беше първата ми мисъл, но се оказа, че просто липсва воблера. От флурокарбоновия повод /0,30/ бяха останали около 40 см. Бях действал много внимателно без изобщо да напъвам влакното и единственото ми обяснение за скъсания повод беше, че рибата може да е минала през някакъв остър камък. Опъването обаче не ми приличаше на зъбарско/синагридско, а и какво ще търси едър зъбар на 50 см от повърхността при дълбочина около 20-25м. Така и не мога да си обясня, как се скъса този повод.
Продължението на риболова ще допиша утре, че стана късно, за което моля да ме извините...