2011 Британска Колумбия

[Cougar]

Христо, радвам се че има риби плуващи из реките ни, размера не е важен. Имам още много непотребни блесни - клатушки, но цялата галамация сякаш не си струва.

Любо, правиш интересен коментар точно когато един български колега, който може и да познаваш, би трябвало да пристигне тук утре. Приемам гости с удоволствие, само условия за живеене не мога да предложа. Това ми напомня за едно посещение на приятел от Онтарио преди години, което сигурно съм описал някъде тук.

[Ivan VP]

Хайде па се почна!

[Cougar]

Да, колегата CellNet пристигна в сряад и поради заетост, се наложи да го свържа с приятеля ми Бесим, за да може да направят някой и друг риболов. Те се представиха отлично на река Адамс. Междувременно през седмицата се разпростарни слух че реката ще се открие за риболов на стийлхед тази година. Едва в 6.30 вечерта в петък се разбра че на следващия ден ще има откриване.

Реших да взема и Бесим този път - той никога на беше правил такъв риболов, а CelNet този ден се връщаше към Ванкувър и си направихме среща на вливането на р.Никола в Спенсес Бридж.

С Бесим пристигнахме без проблеми на кантона Мартел, където си мислех че няма да има никой. Уви, имаше четири тръка и се пускаха лодки в реката. Мястото от което мислех да почнем беше отарашено от ловящи с хайвер, но те сякаш не бяха хванали нищо. Ние измъкнахме по 2 пъстърви и реших да се преместим под моста на Сенсес Бридж където имах изтървана риба - 2 пъти преди 2 години. Надявах се че който е решил да мине от там вече е минал. И тук разочарование. С пристигането се озоваваме до двама рибари със спей пръчки. Виждаха се още риболовци и нагоре и надолу по реката и то от двата бряга!

Реших да половим след мухарите, докато стане време да ходим до р.Никола и срещнем CelNet. Разбира се който е пръв печели. След около 100м надолу, единия от мухарите явно закачи голям стийлхед който разви доста корда , докато и двамата го гонеха. После се откачи. При нас беше мъртво, освен една пъстърва за Бесим.

Неусетно беше станало 10:30ч. и поехме към р.Никола. Тук се зарадвах че мястото е за момента свободно и вместо да застана на най-перспективната позиция, реших първо да обловя втичането на реката където течението е доста бързо. Това се оказа грешка. Докато закачах и откачах средни до дребни пъстърви, хубавото място бе заето от риболовец на стръв.

Преди да минат 5 минути, той закачи и извади приличен стийлхед. Бесим му направи снимка. Риболовеца се върна на съвсем същото място и след малко извади нова риба. Когато дойдеCelNet същия риболовец извади трети стийлхед а после разбрах от Бесим, че в същност той бил там от сутринта и вече бил хванал и друга риба от 10кг! Така ловял от 40 години, и може би все на същото място.

След като той се оттегли за малко, имахме възможност да покрием мястото както с блесна така и с муха без резултат. Малко преди окончателно да евакуираме мястото с Бесим, на същата позиция застана нов риболовец на стръв с центърпин и веднага и той закачи стийлхед.

Явно късмета не беше на наша страна, но решихме да се върнем нагоре по-реката и да намерим спокоен участък само за нас. Доволни схоро спряхме на малко уширение над реката и взехме с нас въдиците. тъкмо щяхме да поемем надолу по сипея, когато до нас спря патрул от Министерство на околната среда за да ни проверяват билетите. Бесим знаех че не си беше купил допълнителната марка за стийлхед и че е в нарушение. Освен това се оказа че и двамата трябва да доплатим някаква такса за класифицирани места от $15/човек. Това че аз имах нужната марка и че представих Бесим като мой оръженосец, докато той фъфлеше на най-несвързания английски който можеше да издокара, ни спасиха от здрава глоба (най-вече него). След кратка консултация, служителите на министерството ми обясниха какво е нужно да направим, като ми казаха да преведа това на неговорещия английски мой спътник. Явно си мислеха че сме от една и съща страна и имаме друг общ език.

След като се разбра че клетъчния телефон не може да ми послужи да си платя тези $15 на място, се отправихме обратно към Ашкрофт, където бяхме тъкмо 5 мин преди да затворят библиотеката им. Ашкрофт е село с една бензиностанция, малък магазин и по чудо - библиотека. Бързо приведохме и двете разрешителни в изправност и се отправихме обратно към реката.

Но цялата история изяде още час и половина от и без това малкия ден. Реката беше станала по-спокойна и там където ловихме не видяхме вече никой на километри. Стийлхеди нямаше. Успях де извадя една дузина пъстърви, от които три печелят конкурс за най-дребна пъстърва хваната в реката.

Депресиращо откриване. С толкова голяма конкуренция на човек му трябва много късмет в допълнение към знания и умения.

[skiora]

Cougar страшен си!
И на мене ми се иска да си изкъпя плувката в твоята река...

В момента съм само на 800километра от твоито село!
Ама пуста работа,не моа да мръдна...да'ге.

[Cougar]

Скиоре, мога да ти кажа печелившия монтаж.

Героят с 40 годишна история ползваше мултипликатор със здав брейд и огромна плувка която носеше също така голямо количество олово. Беше застанал на вливането на реката в която рибите се очаква някога да влязат. На такова място очевидно те могат да се съберат в някакво количество. Но спортсменството на цялата схема нещо отсъства. Този човек очевидно щеше да си лови на този си камък цял ден, никакво претърсване и никакво проучване на нови терени.

[CellNet]

Отдавна не съм писал понеже работата все не спира и първият удобен момент реших да съчетая полезното с приятното и то не където и да е:
а в Британска Колумбия, любимото място на Пумата

Преди да замина естествено се консултирах с Желю за да подбера най подходящият маршрут за целта.
След няколко дни във Ванкувер реших да поема по живописният маршрут към Камлупс - 99 Север.
Който ни прекара през Скуомиш, Уистлер, Пембертън, Лилоет, Кеш Крийк и Камлупс.

За да допълня темата ще добавя някоя друга снимка от пътуването:



















В Уистлер и през Пембертън имаше първи сняг за сезона, така че хората бяха видимо доволни,
докато за мен това е първи сняг който виждам от зимата в България 2005/2006

















Още не бяхме заметнали и Бесим изкара една пъстървка
и после стана като в предаването гол след гол та разбрах защо Пумата си го харесва това място












Тук закачих една сьомга по случайност:





Имаше и научни изследователи които брояха и анализираха сьомгите в реката:
















Добре дошли в Спенсес Бридж
където сезона за стилхеди е открит само преди броени часове и на реката има доста ентусиасти









Само от две минути бях там и колегата изкара един стилхед на хайвер:




а пък аз се играх с ей тези сладури :




Друго интересно място през което минах на път обратно към Ванкувър е Хелс Гейт:

Място където историята разказва за промените на реката
в следствие на прокарването на Канадските жп линии през 1913 г.

http://en.wikipedia.org/wiki/Fraser_Can ... l.27s_Gate" onclick="window.open(this.href);return false;













И като за финал трябва да споделя, огромните си благодарности на Желю и Бесим,
невероятни хора които през цялото време се грижеха да се чувствам все едно си бях у дома. Големи сте
Всичко беше много добре планирано и организирано. Останах доволен от това че представите ми бяха точно каквато се оказа реалността в Британска Колумбия. Очакванията ми не са били големи и затова останах много доволен от всичко което преживях и видях. Сега в момента си почивам последни часове във Ванкувер и трябва да потеглям обратно към щатите.

бтв: Любак ще ти дам номера си на лични та да се чуем и видим с теб

[Бат Стан]

Глейте ся, Кугър и СелНет, ако сте пичове, ще пуснете некви снимки на мътни вадички и ще опишете зверски капота в репортажите, изпокъсани примамки, мое и евентуално спукани гуми на отиване и връщане, глоби от канадските катаджии и др. Извинявайте, ама това вашето прехвърля всякакви граници. Не стига че тука е забранено в момента, не стига че и щуката нещо се ослушва и не кълве, ами на всичкото отгоре размятате някакви стийлхедове, американки, бикови пъстърви, червени сьомги и там квито още неща се въдят по реките. Аре няма нижда! Предлагам този форум да се направи скрит, и само който има сърце да влиза вътре и да разглежда!!!! Извинявайте, ама шеста година чакам да видя снимка на Пумата с маломерка!!!!!!! Вие там при вас пъстърви под 45 санта нямате ли, бре, мискини??? Пума, оня депутата с дебелата жена и още по-дебелите деца няма ли най-сетне да забрани риболова на цялата територия на канада, за да се фанете с нещо друго за хоби - дялкане на дървени човечета, събиране на марки или нещо от сорта? Пфууу, то бива, бива, ама вашето надхвърли всякакви граници

П.С. - чакам оная от над метър, дето вече пета година й се каниш.

[Cougar]

Станиле, бяхме с Бесим като две пребити кучета на които някой под носа им е взел кокъла по подъл начин. Добре че имахме малко уиски да оправи настроението.

Янко, радвам се че околията ти е харесала. По случайност успя да видиш и откриването на стийлхеда по Томпсън и "треската за злато" която се развихря в първите дни. Тук всеки месец може да се лови някаква риба по някакъв начин и условията и преживяванията са доста различни.

В неделя минах през ез.Джако за да видя какво става там и да ти кажа, намерих го в обичайното си състояние. На моето място (до което има още ходене) извадих 5 добри риби. Децата се забавляваха и ги кепчосваха, но след 2 часа решиха че искат да са в книжарницата и приключих.

Успех и като имаш идване насам си добре дошъл!

[Д-р Флекс]

Cougar, поздравления (на теб и на CellNe) за поредния риболов, и благодаря за ексклузивните снимки!

Забелязвам, че на повечето снимки със спинингов улов печелившата примамка е БлуФокс. Кои други разцветки, освен бяло листо-сьомгово тяло, предпочиташ, и, изобщо, има ли голямо значение разцветката, по твое мнение?

[pi4a94]

Снимите са за душата...
Благодаря за споделеното,много успехи да имате
Ама както каза Бат Стан не сте сериозни поне едни ботуши сложете и един елек да се вижда,че сте за риба,а то...



Каква е блесната?


ПОЗДРАВИ

[CellNet]

Снимите са за душата...
Благодаря за споделеното,много успехи да имате
Ама както каза Бат Стан не сте сериозни поне едни ботуши сложете и един елек да се вижда,че сте за риба,а то...



Каква е блесната?


ПОЗДРАВИ

Блу фокс, Жельо ще каже
аз лових с неговият такъм

[Cougar]

Блесната на снимката е Мепс Аглия #4. Ползвам и Блу Фокс #4.

Не съм забелязал някаква разлика между различните цветове на листото - основно между сребърно и златисто, но Бесим често хваща значително повече риба с по-мали блесни с меден цвят, примерно #2 и това през Март когато е по-студено. През зимата съм ловил и с чисто червена блесна пак с отлични резултати.

[joro_olyмпус]

Страхотни гледки, риби и мутри! Като гледам краставите магарета са се надушили през девет дерета и океани. Радвам се Янко, че намери време да се обадиш, а и Желю гледам че е във форма. Много добре е че можем да ви се порадваме макар и от далеч!!!

[Cougar]

Като миналата събота, след ранно ставане с Бесим запрашихме по познатите 150км към Спенсес Бридж. В 7ч леко се спуснахме по черния път до устието на р.Никола и за изненада не видяхме нито една кола на терена. Радостта ни беше кртакотрайна, докато стягахме прътите един поглед към мястото разкри наличието на фигура почти сливаща се със сивите води в полумрака. Някой безпощадно замахваше над позицията в която миналата събота бяха извадени няколко и единствените риби които видяхме хванати тази година.



Ловящият не беше със стръв и очевидно нямаше намерение да стои дълго на това място. Когато се премести надолу, аз заех неговата позиция и го последвах. Той ловеше с муха с едноръкохватъчен прът. След като не хвана нищо, на 100м по-надолу смени мухарката с прът с мултипликатор и тежка клатушка. Пак не хвана нищо.

Но и ние не хванахме. Бесим регистрира дребна американка, при мен нямаше и побутване. Сега е ред да кажа че времето се оказа значително по-студено от очакваното и кордата ни замръзваше във водачите. След около 45 мин, единодушно решихме че трябва да направим спасителна операция към колата. Мушнахме се вътре, пуснахме парното и грабнахме термоса с чай. другия риболовец също скоро напусна най-вероятно по същата причина.

Трябваше ни известно време преди да решим че можем отново да се подложим на неблагоприятните външни условия. Бях взел и две кутии с големи мухи вързани за големите стийлхеди, и сега реших да пробвам с тях. Вързах първата която именувах "Специалист по имиграция" и я запратих на добра дистанция из завихреното течение.



Безим, обаче не ми даде много време за действие като на момента слезе под мен и започна да хвърля блесната си. Късмета му се усмихна и извади неголяма бикова пъстърва която удари близо до брега.

Реших да се преместим на следващия вир, където имаше достатъчно място и за двама ни. Този вир е известен като "мазната дупка" поради хлъзгавите камъни и вероятно многото рибари които е погълнал. Бесим трябваше да облови горния му край, а аз разлива на 300м по надолу. Докато се опитвах да намеря течението, ударих на плитък спокоен участък и хубавата ми муха заседна на камък. Скъса се с последния част на повода, а аз не бях взел корда в мен. Докато отида до колата и се върна, Бесим вече се беше засилил да облавя и моя терен. Е, върнах го обратно в позиция изгодна за него. Преди да съм вързал новата муха, тои извади хубава охранена американка.



Течението беше хубаво тук, и сега ловях с класическия модел "Зеленодупестия скункс". Той сигурно правеше чудеса из водата, но уви, нямаше стийлхед за да го забележи. След 15мин се изнесохме към следващият участък - големия вир наречен "Гробището". Той е най-известния на реката. Именуван е така заради свличането на скали и земна маса от вр.Артур, през месец Август в далечна година, които затрупали група индианци, а в последствие покачилата се вода в реката заляла индианско селище и издавила повечето хора в него.

В този участък вървях пред Бесим и закачах дъното на всяко трето замятане - замина и скункса и още една камара хубави и надеждни модели на хубави куки. На всичко отгоре обувките ми се хлъзгаха повече от нормално и след залитане десния ми ръкав беше мокър. Това да закачам дъното ми е доста неприятно и е най-сигурния начин да ме откаже да ловя. Съвсем скоро (преди 10-тата загубена муха) скатах пръта и се отправих към колата, където махнах гащеризона и обувките и си сложих нормални спортни обувки с отлично сцепление към сухи камъни.

Тръгнахме към нов участък под Мартел, но тук вече един мухар беше минал преди нас. Нямаше значение, защото мухите вече бяха паркирани в колата. Къде сме минавали, падали и ставали вече не помня но в един момент се оказа че и аз и Бесим сме с леко контузени леви колена. Обловихме отново добре изглеждащ участък без нито едно почукване от каквото и да било.





Беше обяд и се спряхме на огряно от слънцето място на брега да си изядем сандвичите. Температурата поне беше станала прилична. От тук поехме към Мартел, обърках пътеката за изкачване и се озовахме из трънаци в които даже муфлоните се бяха връщали, после се изкачвахме по почти вертикален склон и прескачахме плет разположен на стръмнината от долната му страна нагоре. Беше Изпитание за Бесим, но той се държеше и не се оплакваше.

На Мартел го оставих да облавя места до бързеи край брега, докато аз обходих 1-2км до позната позиция в която пак не намерих нищо. Когато се върнах при Бесим, той вече беше прекалено уморен за да продължи да замята. Обходените от мен още 1-2км не донесоха нишо освен дребни до средни пъстърви. Свечеряваше се. С последни сили Бесим се добра до колата и се подкрепи с уиски и шоколад. Закарах колата на хубавия вир над Мартел, където нямаше никой. С Блу Фокс извадих една американка, но за да достигна до нужните места сложих тежка клатушка. Обстрелвах терена на огромно растояние от мен и усещах как блесната играе в течението под последните лъчи на залязващото слънце. Отново ставаше студено и тъмно.







Напуснахме празната река и се отправихме към кафенето за топла супа. Бяхме отново две пребити кучета.






Да, къде отидоха добрите времена?

http://www.youtube.com/watch?v=ke3ua0kL ... 8CF8CD7036" onclick="window.open(this.href);return false;

[LVitchev]

Мамка му,защо се върнах от Канада