Както някой някога бе казал "... и аз бях там, и аз го изпитах на свой гръб ..."
Тенерифе, едно късче камениста и скалиста земя, на което хората са направили безброй оазиси ... на едно такова оазисче бяхме и ние, съвсем близо до едно мално присанище, което изобилстваше от риболовни лодки и по-сериозни риболовни яхти за туристи. След кратко разузнаване си набелязахме една прекрасна яхта, която предлага риболовни излети в океана с екип от трима веселяци, за които риболова в океана между островите Тенерифе и Гомера е "като детска играчка".
Сутринта в 8.45 шестима риболовци, жадни за океански емоции стъпихме на борда на лодката и след кратък "инструктаж" се отправихме към безкрайната морска шир. Времето беше като по книга - лек океански бриз, безоблачно небе и перфектна температура от 23 градуса. Ето оттук започна всичко (за съжаление не се усетих да щракна нашата ладия):
Навлизайки все по-навътре, успоредно с нетърпението ни, започна да се увеличава и лекия морски бриз и лодката взе да подскача от вълна на вълна. След около 20 минути бе ред да започнем риболова.
Започнахме с лекия риболов на прекрасни "скумрии", които точно като сафрида по нашето черноморие само чакаха да подадеш чепаретата и се закачаха на всяка кука. Не съм много наясно с морския риболов, още по-малко с океанския, но според нашите водачи рибите бяха сардини, като размера на око бе около 35-40 см и при закачени по 6 рибета на вадене си беше тръпка издърпването им от 30 метра дълбочина.
Вятърът започна да става осезаем, вълните също си казаха думата и на Митака в един момент брегът взе да му се върти навсякъде, въпреки че периферията му бе едва доловима в далечината ... и тук се започна всичко ... Не знам какво се зове "морска болест", но за оставащите около 3 часа плаване из дебрите на океана много меко казано ми се разказа играта
Е те такъв зор не бях имал откак се помня, драйфане през 2-3 минути и убийствен световъртеж, забравих за срама си, забравих за всякакви амбиции за риболов, забравих си даже и името
Хората по едно време гледаха китове, щракаха на поразия снимки, явно им е било кеф. Последва доста продължително тролене за големи риби, но удар така и нямахме. Та така безславно окъпах в нелицеприятни спомени големите си мераци за един незабравим океански риболов, колеги. Определено бе незабравим, но в никакъв случай не бе риболов ...
Е, поне вече съм наясно, че на лодка в открито море далече от брега повече не стъпвам, за нищо на света
, на меден месец и риболов, не иде здравословно 
