Миналата седмица забелязах че макарата ми за плувка не отпуска кордата както трябва. Завъртях я и измерих за колко време спира да се върти. Спря на 10-тата секунда! Погледнах вътре и забелязах някои неща които искаха леко пипване. Капнах и малко маслинено олио поради липса на друга смазка. Пак завъртях и измерих. Сега макара спря след 2 минути! Плувките които ползвам са всички трофейни от Онтарио. Гледам едната се беше съвсем разсъхнала, напукала и боята и лака и бяха взели д аизчезват доста осезаемо. Беше станала като за кофата с една дума. Но аз не обичам д аизхвърлям бойна екипировка. Минах и няколко слоя лак и стана плувката отново годна. Горната и част малко на розово взе да блести – такъв лак имах. Смених и кордата на макарата, защото тъмната корда трудно я виждам зимата.
Така с оправен такъм реших за трети път да търся пътя по западния бряг на р.Кейлъм. Пак стигнах до едно място изорано от тежка екипировка и оттам нататък път пак нямаше, но сега бях забелязал едно отклонение в дясно което преди не го бях виждал. Върнах се до него и след 300 метра разбрах че съм оцелил пътя . Той беше черен - целия в дупки и снега не беше успял да ги запълни добре. На третия километър видях леко оширение. Спрях за бързо проучване. Водата изглеждаше добре и явно това беше изпитано риболовно място. Но в самия вир където очаквах да закача нещо, нямах побутване. Пробвах края и пак без резултат. Изкачих се на 200 метра нагоре в други перспективни места но отново нищо. Сгънах и бях решил да се връщам до колата. Докато ходех покрай брега наобратно, видях че водата до мен изглежда доста перспективно и си казах, защо пък не хвърля още веднъж тук. На първо минаване нищо, но когато почнах да прибирам такъма яснно усетих как някаква риба се опита да го грабне. Пак хвърлих с повишено внимание и сега досат по-близо до мен плувката потъна и от другата страна се оказа една прилична риба. Тя скочи два пъти над водата и реших че е американка но излезе кътфрот. След още две хвърляния закачих и втори, който беше по-голям. Не знам какво представляват тези риби като кулинарен обект и ги прибрах.
От тук се качих в колата и поех нагоре към мястото което бях набелязал за проучване. Знаех че след един завой на пътя трябва да видя второстепенен (или третостепенен) горски път по който след километър-два трябваше да съм на реката.
Завоят се оказа на 17-тия километър. Междувременно бях набрал височина по склона. По пътя нищо не беше минавало и няма и да мине до пролетта. Никой не беше вървял през снега. Паркирах колата и поех първо по равно а след това последва едно доста дълго спускане.
Мястото на което излязах на реката изглеждаше добре и не беше трудно за ходене покрай брега. Първите места които претърсих не донесаха нищо. Така се изкачих до началото на един вир и заех позиция на бързея. От тук можех да замятам и да оставям кордаат да слиза на 70-100 метра под мен. На може би трето замятане плувката нещо почна да потрепва и потъва и когато изпънах линията видях че съм закачил нещо добро. Предположих че е стийлхде и слязах надолу за да събера част от кордата. Да, прав бях. Стийлхеда скочи над водата и почна да тегли през реката. Борбата продължи доста време, но рибата не се опитва да бяга от вира, така че единствените ми притеснения бяха за някое потопено дърво или голям камък, каквито май нямаше наблизо. В крайна сметка стийлхеда завърши в плиткото. Беше отлично закачен и след някоя и друга снимка си отплува по пътя. Размер? Измерването показа 82см. Бат Стан може да каже че почват да издребняват рибите, но колкото, толкова.
Така стигнах и на по горния вир и на следващия над него, но не закачих нищо повече. Излезе силен вятър, който в крайна сметка ме накара да поема наобратно.
Сега видях колко много съм се спускал. Изглежда разликата между нивото на реката и колата ми е било поне 100 метра. За щастие не се наложи да правя този целия преход напразно както често е ставало.
Но докато се чудех какво да правя ясно чух нещо което според мен беше изръмжаване, а ако въображението ми е работело, единствено е можело да бъде шум от самолет в което силно се съмнявам. Дадох бавен назад през водата, изпарих се от мястото на часа и не ми се връща там повече. Понеже този обход ми отне не повече от половин -един час, се преместих в долната част на реката където няма риби и мечки. Там от един мост цяла есен пишман рибарите се мъчеха да дразнят преминаващите съомги кохо с разни примамки. Като почнах да газя наоколо, събрах сигурно една кутия такъми - имах 4 въртящи блесни, а намирам една такава на всеки десет клатушки. Така че успях от негативно събитие да извадя положителен резултат (и да спася кожата). 
, да не дава господ.
