Не съм си и помислял,че ще пиша трета тема за риболова на Антарктида.
Но живота продължава да си играе игри с мене и макар ,че бях решил
Вече да не ходя на експедицийте ето че пак се наложи и моя милост пак
Стегна багажа.
Всичко започна така.
Датата е 2 ноември и с полет до Рим нашата скромна група от 9 човека тръгна на
Дългото пътуване което от Рим продължи с 13 часов полет до Сан Пауло ,а от там
След престой 3 часа продължихме още 5 часа до Сантяго.Да ви призная доста изнервящо е и да е живо и здраво уискито с което се бяхме заредили та не скочихме от самолета.Там останахме 12 часа на летището разбира се подкрепени и вдъхновени от съответната доза и поехме на следващия 4 часов полет до Пунта Аренас.Слава богу тука имахме няколко дни престои за пазаруване на някои продукти за хапване и пииване и на 10.11.11 се качихме на бразилския военен самолет Херкулес и поехме към съседния на нашя остров с гръмкото име Кинг Джордж
Където ни чакаше аржентинският кораб Адмирал Максимилиано.
След 2 отегчителни дни на кораба защото пътя е 5 часа но лошото време и силният вятър не позволяваше да дигнат хеликоптерите най-накрая ня 13 ноември стъпихме на родната антарктическа земя и се започна с хамалогията по отварянето на базата.
Чесно доста сняг се покопа и да са живи и здрави младите дихатели и докторето ,че ветераните щяхме да берем е много яд.
Като споменах докторето искам да обърна по –особено внимание на тази личност.Още по пътя стана на въпрос ,че е чел за риболова на антарктида и след като се разбрахме че аз съм въпросната личност писал тези небивалици Цецо /така се казва доктора/ сподели че си носи въдицата.Тогава още не знаех какво ме очаква.То нашето докторче се оказа невероятен човек.
Запален ама много запален риболовец, голям ловджия, експерт по мезетата и ракииката.Като доктор по добре ,че не мога да кажа твърде много защото за добро не му се отдаде да върти скалпела освен да тренира от време на време върху няколко десетки кила риба или прекрасно аржентиско телешко месо.
Но да не разводнявам темата след първата буря се появи пролука от 2 часа и веднага с Цецо се оказахме на скалите с въдици в ръка.След половин час на доктора му се осмихна късмета и първата рива беше в ръцете му.Видях в очите му много адреналин ,но си заслужава защото след малко повтори усреха си.Аз си останах капо но не се притеснявах защото знаех какво ги чака горките нутотенийки.Тука да кажа ,че от брега монтажа е 18 мм. плетено влакно, кука трайка номер 1 или 2 и стръв пресно кърваво телешко месо.От лотката разликата е ,че вместо плувка се слагаекно поголямо олово и касапницата почва.
Та след първите рибки които още същия ден бяха превърнати в невероятна чорба се заредиха пак трудови дни и след около седмица направихме втори риболов този път в компания с моя колега Божо и тука вече всички се разписахме с по няколко рибета .За съжаление мене ме натисна доста работа ,но докторето подържаше рибата на трапезата като периодично ходеше сам или с някой мераклия без работа в момента.
Най-накрая извадихме и лодките здлобихме ги направих профилактика на моторите и след няколко дни дойде дългоочаквания ден да излезем с лодката.
Много е трудно с лодката да се уцилиме защото днити които морето е спокойно се броят на пръсти а и аз трябва да нямам аварии за да мога да я карам .
Ние си ходим с малкия червен зодиак който е авариен а с голямия си ходят на работа учените.
И така в деня Х аз доктора и ренгеноложката Милена която е учен в един биоложки проект в който влизат и рибите се метнахме на лодката и макар ,че времето беше много мъгливо и студено морето си го биваше и влезнахме не много навътре и като достигнахме 10 метра дълбочина пуснахме котва да пробваме на едно от дашните места.И вярно си е дашно защото с първото ми пускане на влакното още с достигането на дъното преди да повдигна малко стръвта ударът последва и първата риба пое своя поход към повърхността.В тово време Цецо разпъна една въдица на Милена на която беше вързал едно чепаре от три куки и тя съвсем безцеремоно извади три риби наведнъж.Оказа ,че аз съм си забравил клещите и се наложи Цецо да ги откача.Завалията първите 20 минути си прави само това да откача риби докато не му писна хвърли клещите и ми взе въдицата да хване и той няколко рибета.При това изобилие станахме манджий и сложихме още по голями куки с цел по голями риби и с тайната надежда да излъжем и някоя ледена риба.Е ледена нямаше но размера се увеличи и Милена започна периодично да пуска по дребните .
След 1,30 часа трябваше да излизаме ,че мене работа ме чакаше с генераторите и тримата акостирахме.Не гледахме колко сме хванали но бяхме взели само една кофа и намерихме един найлонов чувал в лодката другата риба беше по дъното на лодката.Като се качихме на базата рибата се оказа три кофи около 50 кила и сме върнали не по-малко от 30 кг. Ето и фактите.
Лошото предстоеше. Тази риба трябваше да се изчисти.А честенето биш доста бавна работа защото Милена си вземаше ханителни проби от всяка риба .Но и това мина и след като похапнахме обилно останалата я обезскостих и наложих в марината.Повярвайте имахме след една седмиса прекрасно мезе.
И така дните си минаваха Цецо периодично я преслушваше от брега а аз покрай всички технически проблеми не разбрах кога стана 4 януари и кораба доиде да ни вземе.
Да не ставам отекчителен спирам а с някой като се видим на сбирките ще доразкажа както и на всеки който има въпроси за сега чао от мен.
Браво,Браво
Ohaaaaaaa, divo, prekrasno i 4udesno si prekarvate! Nasluka!