outsider написа:
Сега имам два варианта : утре сутринта отивам , грабвам една Daiwa Aqualite, и приключвам въпроса ,
Така и стана. Не без известни трудности открих магазина , псувайки GPS-а като Гордън Рамзи
... някой ден ще помоля продавачите за разрешение да поснимам малко - два декара магазин , от пиле мляко , ама и прясно и кисело.
награбих Дайвата- първа приятна изненада : независимо от това , че във всичнки сайтове е обявена като 150 гр , на бланка си пише 180... има хора , които не обичат да четат.
Днес станах буквално по тъмно , обзет от ентусиазма да си тествам новите такъми , и излетях от къщи с такава скорост , и още сънен , че не се сетих за фотоапарата...
И като се почна: първо , решен да се пробвам на якото течение
, разтоварих панаира на едно място , където Лоара си показваше рогата с пълна сила. Огледах с критично око терена , и реших още да не бъркам захранки
, ами извадих кутията с фидерите , и почнах сухи тренировки:
45 грама - с леко махване това отиде на 40 метра , перпендикулярно на течението....и застана успоредно след около 40 секунди. Не ми се вярва изобщо да падна на дъното.
60 грама...80 грама....100 грама празна хранилка: абсолютно същата история.
Паве да бях метнал , течението щеше да го отнесе като сламка. Почесах се където не ме сърби , натоварих си такъмите в колата , и минах по моста на другия бряг.
Забележка: много ми се ще да можехте да видите как се гъне тоягата при вадене на празната хранилка срещу течението
...като от платика към две кила.
Добре че взех яка лебедка , и , по съвета на умни хора
, и смених втулките на бигела с лагери.
На другия бряг течението беше доста по-слабо ,и започнах офанзивата с хранилка от 45 гр, на около 35-40 метра. Последвалите събития няма да ги забравя скоро - всичко , което бях научил за ловенето с фидер дотук , отива в кофата за боклук , и почваме наново... нещо като да си ловил със щека с плувки от половин до един грам , и да ти дадат близалка от 50 грама.
И така , учебната година почна с грамажите на хранилките. Смених какви ли не , но докрая на деня си изясних един основен принцип : хранилка , която се влачи по дъното , не върши никаква работа. За закотвяне имах нужда от 80 гр. Следващ проблем : върха.Най-твърдия връх от комплекта е абсолютно нечуствителен (трябва да е кам 5-6 унции) , та се наложи да спирам , да режа влакно , да сменям върха...Влакното ми скъса нервите - пресукваше се зверски , в резултат на което отстрелях първата хранилка
, и минах на плетеняка : из-не-на-да! С него с първото замятане отстрелях втора хранилка...
Все пак , продължих с плетеняка - радост за окото , внезапно започна да виждам как кошницата се търкаля по дъното , леко кълване , което досега оставаше незабелязано... обаче без шок лидер плетеняка все се опитваше да се преметне през върха , докато накрая успя: трета кошничка.
И за капак , по едно време последва-цитирам-"Жестрок удар!"
, и добичето ми отнесе повода....
Айде пак на монофила...пресукването го реших донякъде с номера на Коце от темата за флуорокарбона - вирбел между влакното и несиметричния клуп. Щото , щях да забравя , се оказа че при такова течение несиметричния клуп работи най-добре..
А бе - накратко : все едно са ми исипали на масата пъзел от десет хиляди елемента , и за сега само го ровя , и ги сортирам по цветове. Равносметка: една платика около 600 гр,четири ситни платички , и две разкошни бабушки.Едната сигурно отиваше към 400гр. И четири хранилки назад.
А риба има...
( на мястото на покойното чекмедже - пълен боклук 
