Здравейте отново!
Нямах търпение, беше задушно и съпругата ми нали ми чете мислите, ме изгони още по телефона на път от работа за вкъщи, за риба.
Събрах си партакешите, качих се на новото колело и този път тръгнах надолу по течението, под магистралния мост. Имаше и доста рибари днес, и други бяха помирисали времето ...
Хвърлях на воблери, бях решил, че в началото, докато не съм разцопал още много ще пробвам на големите примамки, после на малките и въртележките. Водата е все още малка и много бистра. Похвърлях и стигнах и до моята самоделка дето най си я харесвам, показвал съм ви я преди да я полея с епоксидна смола:
Обирах линията в тихото и го видях как се изгърмя от дълбокото. Засякох и се замята както само костурите го правят, вдигнах го над камъните и зад мен и се откачи, но го хванах малко овъргалян в пясъка. Не можех да го пусна, такива не хващам всеки ден.
Окуражен от успеха със собствен воблер продължих да упорствам и десет минути по-късно ме изтрещя малко по-голям.
Бях се ухилил до ушите и продължих да захвърлям воблера, но повече удари нямах. Имах закачки, след упорито дърпане успях да извадя, реката беше щедра днес.
Линията беше към двайсет метра, на куката имаше все още стръв половин сардина.
После се излюпи от съседната дупка малък бобър, който най-спокойно се разходи пред мен, спря се да подуши кепа ми и да му направя снимки, за които не бях се подготвил и не се получиха добре
Беше един вълнуващ излет, само около два часа. А, забравих да ви кажа за другите рибари. Този от моята страна, сто метра нагоре по течението, на първата снимка горе има нещо като полуостровче, нямаше късмет - закача, къса, нищо не хвана, мина покрай мен и не отговори на поздрава ми, май ме видя с втората риба... а от другата страна на реката имаше трима спинингиста. Единият загуби една блесна пред мен и продължиха нагоре... Бяха на около двеста метра по-нагоре от мен когато чух, че единият се развика, беше закачил дебелата ... разпляска се, момчетата тръгнаха към него да помагат, аз се зачудих дали да извадя фотоапарата, че беше много далеч за свястна снимка и докато се чудех пръчката му олекна и момчето пусна псувните по течението. Другите го питаха голяма ли е била, а той разпери ръце колкото можеше, явно метърът беше избягал.
На вас по-големи, поздрави!
клатушката я закриви още малко от двата края - и съм убеден ,че Расперите няма да я подминат 
/ тия сладури харесват примамки с тесен и издължен профил/.