В петък вечер похвърлях на обичайното си място на реката и се оказа че водата е спаднала доста и рибите са се появили в порядъчни бройки.
Закачих и хванах какво ли не - червени съомги, кохо, розови съомги и също закачих поне един стийлхед. Това е време за събиране на зимнина и някоя и друга риба беше прибрана , филетирана, вакуумирана и замразена за зимата. Другото благоприятно "явление" беше появилия се силен вятър. Мястото ми поначало е ветровито вечер, но петък вятъра беше почти ураганен; виждаха се облаци пясък над реката. Всички с лодки и без лодки се изнесаха от тук и реката остана такава каквато я помнех от преди 2 години.
Прогнозата цяла седмица беше за време с променлива облачност и в събота очаквах да бъде предимно слънчево. Ден за проучване на пътеката покрай потока на Койота. Пътеката в същност е тесен и обрасъл горски път по който би могло да се движи АТВ. Изкачването е значително и се излиза над зоната на гората.
След наливане на бензин и вземане на кафе се отправихме към изходната точка. Разклона не го знаех, но бях видял че пътеката е на картата на ГПС-а ми. Така че като наближих района на Сидървейл, включих устройството и започнах да следя за разклона. Скоро го намерих и след само 30 метра по страничния път оставих колата на едно уширение и с раницата на гръб и Чарли тичащ напред поех по пътеката-път. Първоначално беше стръмен и каменист докато не качих първите 300-500 метра. След това наклноа сякаш понамаля , но имаше и спускания и нови качвания.
Намаления наклон е относително нещо защото все пак след около 10 километра бяхме качили поне 1,200 метра. В гората времето беше трудно да се прецени какво е , а беше и малко рано. Към 9 часа започнах да виждам голи склонове наоколо - знак че сме на ръба на алпийската зона.
Рида в ляво беше този на който трябваше да се качим. Това и направихме, но гледкат ане беше обнадеждаваща - слънцето пробиваше облаците на не повече от 3% от това което се виждаше пред нас. Високите върхове - това в съшност беше гърба на веригата Седемте Сестри видима на по-горните снимки - беше забулена в мъгла. Все пак добре се набрахме по рида и когато не исках да доближавам мъглите повече ГПС-а отчете височина 1,850 метра. Тепърва трябва да прегледам курса и да го насложа върху картата на Гугъл за да видя със сигурност къде сме били.
(рида по който ходихме)
(до тук стигнахме)
Беше 11 часа. Направих снимките по-долу и поехме наобратно с бърз ход. Това да се пусне човек 1,600 метра след като ги е качил е малко неудобство, но не ни попречи да се върнем в града към 2:30, да купим бира и дори да се подготвим за нов вечерен риболов.
Ситуацията на мястото беше същата - ураганен вятър. Две лодки правиха опит да стоят на около 200 метра под мен, но не хващаха нищо и явно условията бяха малко неприемливи за тях. Аз пък закачах риба след риба. Повечето се откачиха - мисля на една извадена имах 5 откачили се. Но тези които стигнаха брега бяха пре-достатъчно. От другите имаше доста които се откачаха след маса борба и скоци, така че самото вадене беше без значение. До брега достигнаха 1 стийлхед, 1 кохо. 2 червени съомги, 1 чинук и неустановен брой розови съомги. Първите 4 вида беше невъзможно да ги различа докато бяха още във водата - всички сребърни на цвят и всички скачаха и теглеха през глава.
Като за облачен ден сякаш завършека е приемлив.
Така че в тези условия не ми се и стъпва на реката (която и да е от реките).
