2017 Британска Колумбия

[jazzmena]

Страхотен разказ както винаги. Признаваме рибата за гигантска..... бат Стан го няма, така че по нашите критерии си е трофей отвсякъде.

Успешна 2017!

[bgfishingmaniac]

Уникална риба, Жельо!
Поздравления!

[Cougar]

Благодаря за поздравите.

Линка който пуснах беше към песен на единствената по-читава група която се появи в Терас миналата година. Те са от Торонто до колкото знам и миналия и този месец май са на турне в Англия.

https://www.youtube.com/watch?v=ztFRi9aL6FY

[Cougar]

Условията тази събота не бяха добри за мястото което първоначално бях избрал - долното течение на р.Кейлъм до града. Интересното е че реката тук е по-студена от това на 25км по-нагоре и съответно замръзва повече. Беше паднал тънък сняг миналата веер колкото да замаскира какво има по пътеката. Мислех да проуча едно друго място за оставяне на колата, което си беше отлично, но в последствие се оказа че направих полукръг из гората и се върнах обратно. Съответно имах и първото хлъзване и изпарзалване на 5-6 метра надолу по склона. Пръта ми остана горе и после трябваше да заобикалям за да стигна там и да си го взема. Така от това място се отказахме. Спрях там където обичайно спирам и тръгнахме към реката. Пак имаше много лед по пътеката. Дълбокия поток беше замръзнал и минахме по леда. Реката ни посрещна влачеща лед и с лледени тераси покрай бреговете си. Направих 2-3 снимки и 2-3 замятания колкото да не е без хич, но беше ясно че не става за нищо.




От тук щяхме да ходим нагоре към канъона колкото да направим някаква разходка, но по пътеката успях да се хлъзна и изтърколя за втори път, което щеше да е ОК, ако там където си сложих ръката не беше някаква въздушна дупка в леда, чакаща като истинскии капан с остри като бръснач ръбове. Успя отлично да ми пореже дланата и да се види от ръката ми точно какъв е бил диаметъра на дупката и формата и.

След това блестящо начало се прибрахме за да си сложа две големи лепенки на практика покриваща цялата ми длан и да сменя голямата пръчка с по-малка и съответно да се пренасочим към р.Лейкелс. Тук вече имаше 2-ма риболовеца които накрая срещнах и които явно търсеха стийлхед с големи пръти и още по-големи макари. Ние походихме добре и помятахме една черна муха №8, като успяхме да извадим 1 кътфрот и да изпуснем втори. Беше много слабо както се и очаква за този сезон тук.

[Cougar]

Днес беше отличен слънчев ден и след закуската се отправих към западния бряг на река Кейлъм по който има чер път. Предполагах че снега е изчезнал но положението беше друго. Десетина километра бяха лед а последните 2-3 километра бяха с дълбоки коловози и твърд сняг над тях. Мястото на което обръщам също беше покрито с достатъчно сняг за да бъде проблем. Поразходихме се до реката, но мисълта че има голяма възможност да закъсам ако температурата се качи и твърдия сняг омекне, ме накара да се върнем и да изминем обратния път преди да е късно.







Изминахме същия път сега по източния бряг на реката който е асфалт, сух и чист. Спряхме там където винаги спираме и поехме по пътеката. По необяснима причина нямаше нито един трък този път. Стигнахме реката която беше с леко повишено ниво, вързах една черна муха и така с нея похвърлях из редовните места без да отчета нищо.





На върщане за последно спрях на първото място, което е бързей и реших да хвърля някой и друг път, но от позиция 3-4 метра над предишната.

По някое време шнура се изпъна и аз засяках. Линията остана изпъната сякаш беше камък в бързея. Опънах по-здраво, но нямаше реакция. С това направих последното заключение че е камък и взех да опъвам и бързо отпускам шнура за да освободя мухата. В този момент от другата страна ясно усетих разклащане на нечия голяма глава и преди да успея пак да изпъна линията, мухата ми се откачи. Беше невероятно. Качих се пак малко нагоре и преминах пак с мухат апрез мястото като умишлено забавях движението на шнура и хвърлях срещу теченеито за да потопя мухат аоще по-дълбоко, но колкото и да се мъчех дъно не закачих. Не ми е ясно каква риба е било това, което не се помръдна под натиска на тежкия ми прът и няма и да разбера.

Смених мухата с оранжевата хваналапоследната едра риба. Нищо. За завършек вързах бяла муха. На още първото хвърляне извадих една прилична бикова пъстърва. малко по-късно закачих и извадих сравнително дребен стийлхед. С това можехме спокойно да завършим.

[Д-р Флекс]

"Дребен стилхед", хахаха, ще ме уморите с това чувство за хумор, вие, канадците! Тоя "дребен стилхед" тежи колкото средномесечния улов на редови член на клуб по спортен риболов в България ...

Прекрасни снимки както винаги, Жельо!

[Cougar]

Разходката ни мина нормално тази събота. Опита ни да се капотираме беше неуспешен. Това беше единствения неуспех.

Няма кой знае какво да се пише, на първия вир извадих биковата пъстърва, километри по надолу през още няколко вира дребния стийлхед. След това кътфрота и последната половина от ловенето мина без нищо. Като се има в предвид колко вода покрива тази муха за един излет направо е невроятно че завършвам с по 1, 2, 3 риби или дори без нищо,

[jazzmena]

Жельо би ли споделил малко за самия начин на ловене когато имаш желание за писане....

В смисъл как замяташ - нагоре, на 90 градуса или надилу по течението;

Кои участъци предпочиташ - вира след бързей, самия бързей или.....;

Обираш с придърпване, или задържаш повече когато линията е надолу от теб;

Спей замятане ли правиш или стандартно с мухарката?

Ако прехвърлиш отсреща през по-бързата средна част на водата и се образува корем на линията, как преодоляваш ускоряващия се стример....

То е ясно, че тези неща се прилагат и експериментират докато си на реката, освен това као няма импровизация, не е интересен риболова, но все пак....

[Cougar]

Джазмене, най-лесно би било да ти покажа с видео, но статива ми не е в изправност и чакам замяната му от Китай която ще дойде сигурно след месец.

Нагоре по течението с този прът не хвърлям. Замятам напречно през реката и варирам в диапазон 30 градуса нагоре (ако е бързо мястото и с по-дълбока вода) до към 30 градуса надолу от тази линя (ако е по-плитко и по-бавна вода). Хвърлянията по нагоре позволяват мухата да се забави и да се потопи по-надълбоко, хвърляне надолу, обратно ускорява, което ти съм сигурен го знаеш.

Да прехвърлят се течения с различна скорост. Ако водата пред мен е по-бърза от тази там където съм хвърлил, трябва да хвърля корема на линията обратно нагоре когато се образува. Може да трябва да се направи това и 2 или 3 пъти след замятане до презамятане. Ако водата е по-бавна, пак се обарзува корем но обратен. Този го хвърлям надолу по течението.

Скоростта може да се регулира донякъде и с пръта. Ако го държа леко насочен нагоре в началото, това ми позволява постепенно да го накланям при движението на шнура, и да не позволявам на муката чак толкова да се ускори и дигне нагоре. Също ако съм развил още шнур мога да го отпускам надолу съ същата цел, но в минусови температури това не го правя за да не се движи мокър шнур през водачите и да ги заледява.

Като дойде статива ще ти илюстрирам, стига да се вижда шнура, на видеото което малко се съмнявам.

За участъците, ловя в разливи, бързеи на края на вировете. Понякога ловя и в началото на вировете ако дълбочината и дъното са подходящи (по плитки бързеи с повече едри камъни). В средата на вировете не може да се лови защото са бавни и дълбоки и рибата общо взето не е там.

[Cougar]

[jazzmena]

Благодаррско. Опитвам се да се усъвършенствам доколкото е възможно, затова питам. То е много ясно, че най-добре е ако сме заедно на реката. Там 10 пъти по-бързо ще науча и ще видя грешките си. ..... дай боже един ден да мога да посетя тези удивителни места.

Миналата година в Онтарио полових, но не на такива реки и повече застъпих спининга. Хванах две големи балканки, но нямаше от кътфротите, стийлхедовете и биковите пъстърви.

[Cougar]

Днес всичко вървеше добре - редованата закуска в А&W, смяна на патроните на принтера и след това с Чарли бяхме на реката в най-близката достъпна точка. Нямаше никой. Времето беше хубаво и въпреки че температурата беше първоначално под нулата след някой и друг час се покачи.



Претърсихме 2 места без резултати - имах сякаш едно задържане, но и това не беше сигурно. След доста ходене стигнахме канъона където претърсих още 2 места и отново без нищо.












Върнахме се на колата по нова пътека която бях намерил. Там имаше вече паркиран трък, а докато чистех Чарли дойде и втори трък. Риболовеца се осведоми за резултатите и започна и той да гласи такъмите си. Ние с Чарли поехме нагоре с колата към горната ни основна позиция. Хора не се виждаха, но имаше следи от някой който сигурно беше ловил и си беше тръгнал - може би същия риболовец който срещнахме на Дълбокия поток.

Нещата тръгнаха по сходен начин и преминах през първите 2 места без нищо. Смених бялат амуха с черна. След още много ходене преминах през още 2 места и пак нищо. Накрая стигнахме последния вир за деня. Хвърлях и се спусках из него и когато бях вече в долния му край и беше време да сгъвам, мухата беше грабната от стийлхед. Беше добре закачен и съоветно беше изваден.







На връщане реших да хвърля за последно на вира където бях закачил "дъното" преди седмица-две. За изненада имах рязко вземане, след което рибата се завъртя във водата, омота се няколко пъти в кордата и капитулира. Извадих я с опашката напред и корема нагоре. В плитчините беше трудна история да я отмотая защото беше като динамит и се въртеше и скачаше. Накрая я оправих и тя съответно веднага хукна към дълбокото. Шнуа ми се беше нещо омотал на върха, но за щастие до късане не се стигна.





https://www.youtube.com/watch?v=iUi03S1kgPI

Та така, тъкмо когато всичко върви добре и капото е в кърпа вързано, човек закача не един а два стийлхеда да му развалят работата....

[Cougar]

Нищо особенно тази събота, като се изключи че времето беше по-лошо от обикновенно. Бяха ми казали че в долното течение на Скийна са се появили дребни рибки, като сардини, които водят със себе си орди от птици, тюлени и морски лъвове хранещи се с тях. Най-добре би било да си там при отлив. А отлива за денс беше в 7 сутринта и 7 вечерта.

Въоръжен с апарата и след като си взех кафето се отправих по пътя към Принц Рупърт за да наблюдавам това природно явление и може би да направя някаква хубава снимка на морските обитатели........Когато стигнах в морската зона на реката, положението се оказа доста ужасно. Мъгла, снеговалеж, температура около -5С и за капак силен вятър правещ температурата да е като -10 и по-студено. Показах си носа от колата на две места, колкото да видя че съм бил тези 80км без нищо. Имаше гларуси и орли, но толкова. И да имаше тюлени в това време беше невъзможно да се правят снимки. Ето 2-3 от тези които безцелно щракнак за цвят.







Предполагам всеки полярен изследовател би се почувствал у дома си в тези условия. Ние меките с Чарли, просто обърнахме колата и поехме наобратно докато слушахме същото СД, което бях взел от Уол-Март тази седмица в комбинация с други, които не съм още дори разпечатал. Продават ги за по $5, колкото са 2 кафета.

Това е една от песните на диска:

https://www.youtube.com/watch?v=ivqKTwmCmks

Пътя поне беше чист и вятъра духаше падащия сняг на виелици по него. Веднъж в града хванахме пътя по р.Кейлъм към нашите места. Долинат ана Кейлъм е перпендикулярна на Скиина и обикновенно там е тихо и без вятър.

Паркирахме нормално на мястото ни и тръгнахме по черния път. Виждаха се следи от трък. След 500 метра стигнахме последната достъпна точка на която тръка беше оставен и от тук риболовците - двама бяха поели към реката по оставащите 600 метра до там. Намерих ги в момента в който достигнахме Кейлъм. Двамата мятаха с плувки и вероятно стръв на самото вливане на Гледчерния поток. Този вид риболов сега е забранен, но не им казах нищо защото нямаше смисъл. На мястото на което хвърляха риби не стоят, щяха да закачат дъното, да късат, да им замръзват водачите и им давах само 15 минути преди да се обърнеха наобратно.

Така че ги поздравих и отминах. От тук по цялата река надолу повече нямаше никой - ни лодки ни пешеходци. Първоначално беше мъртвило. Лових на три места без нищо. На третото видях риба да прави кръг по-близо до другия бряг. Имах някакво задържане на линията след това но нищо.

Така достигнахме края на друг вир който редовно го пробвам и нищо не хващам. Този път, обаче на второто замятане когато мухата беше под мен и описваше дъга към брега, един едър стийлхед я взе безцеремонно. С вземането се закачи добре и остана само да го изморя и извадя. Макарата ми добре пееше. Държа я на най-ниските позиции на аванса - тя е за морски риби - тарпон и пърмит за които трябва доста натоварване предполагам.

Това е мястото:



а рибата взе някъде в средата на снимката. и Тук почна да вали сняг и съответно и вятъра се показа, но беше по слаб на някои вирове и по-силен на други, нали реаката прави някакви меандри и сменя посоката си непрекъснато.





Стийлхеда беше размер едър. В условията беше трудно да се правят снимки целия ден, така че тези които ги имам са все пак по-добре от нищо. Мога само да кажа че след като пуснах пръта и макарата до рибата и двете замръзнаха. Мухата след като я извадех от един вир ставаше на кокъл докато стигнехме следващия. Проблема с леда в водачите като цяло го нямам защото ползвам сравнително дълъг шнур и през водачите нищо мокро не се движи.

След като пуснах рибата обратно минахме на групата камъни които се виждат на снимката в средата за да претърсим последната долна част на вира. Уви нищо.

Следваше бързей в който никога нищо не съм закачал ни на стръв ни с блесна. Водата сега имаше добра скорост и дълбочина и взех че хвърлих и тук.



(групата камъни над които хванах рибата и след които започва ей този бързей:)



След второто хвърляне в бързея преди да разбера какво става имаше някакво задържане на линията и се оказах с втори закачен стийлхед. И този беше размер едър. И този се закачи добре и след доста борба и навигиране го извадих.









(добре че и аз съм облечен като за северния полюс. само манерка не бях взел този път да ми оправи физиономията )

Проврихме още 2 места без резултат и можехме да продължим. Само че в това време толкова ходене в едната посока беше достатъчно, а и нямаше смисъл да хващам повече от 2 риби от този участък на реката. Беше по-добре да се пренасочим към долното течение близо до града. Когато изминах половината път наобратно и си опипах джобовете, верижката на Чарли я нямаше. Бях сигурен че ми беше в джоба преди. Реших че съм я загубил на едно от местата на които вадех риби, или на последното място което стигнахме, но беше много път да се връщам за една верижка. Е, казах си, не мога само да намирам.

Когато стигнахме Гледчерния поток от риболовци нямаше и следа. поехме наобртано към колата и на 300 метра по пътеката на едно стръмно място което беше проблематично на идване, що да видя - верижката на Чарли стои точно там в снега. Тук ми била паднала от джоба. Е значи и нея намерих.

Колата беше слабо покрита със сняг. Очистих я, стоплихме се и от там право към паркинга на Дълбокия поток. Тук също доста се ходи докато се стигне водата. Мястото ни посрещна със силен вятър идващ от най-лошата възможна посока. Преминах през 50-100 метра от вира без нищо и приключих. Нямаше нужда да продължавам и да си закача мухата за ухото.

Надявам се днес да беше последния истински зимен ден. Сменят времето утре и уж пролетта започва скоро.

[Cougar]

Миналата събота след като се върнахме заваля сняг и в неделя количеството беше такова че колите закъсваха в центъра на града. Последва затоипляне, дъжд, слънце и още сняг. В крайна сметка тази събота положението на снежната покривка беше неустановено.

След закуската в A&W сега тръгнахме към езерото Лейкелс от където тръгва реката, с малката пъстървова пръчка и кутия мухи пратени ми от мой приятел, специалист по тази река, сега живеещ в противополжната част на Канада. След като паркирах и тръгнах по пътя-пътека, видях че тук снега беше значителен. Веднъж до езерото картината беше такава.





Вързах един "мидж" на Андрю и го метнах нагоре, както той беше писал в очакване да бъде грабнат веднага от нещо. Но това не се случи. Нито на първо нито на второ нито на трето замятане. В същност края на езерото изглеждаше притихнал без следи от риби. Не ми е ясно какво бих постигнал ако носех моята нормална екипировка за тук - потъващ връх и неутежнени мухи от не-експертен произход, но нямаше как да разбера, защото те бяха в къщи. Дълбочината определено не беше проблема защото миджа на няколко пъти закачи дъното. Заключението ми беше че ще оставя изпробването на мухите за време когато има активност на рибите и когато ходенето е по-лесно.

Така след връщане на колата, под звуците на вече познатия диск се понесохме наобратно за да сменя кутията малки мухи с кутия големи, малката пръчка, с голямата и малката макара с тази за морски риболов. Деня беше добър и слънцето се беше показало. С новата екипировка първо спряхме на дълбокия поток. Интересно че по Кейлъм снежната покривка беше значително по-слаба от тази по Лейкелс. Докато ходех по следите разбрах че пред мен има някой. Намерих го в края на първия вир да мята и той със спей и изглежда потъващ връх. Така като го гледах прецених че имам шанс да дръпна нещо след него и аз зашпочнах да глася пръта си. Преди да го бях напълно приготвил, към нас се затича един чер лабрадор и съответно се показа друг мухар който се беше движил след мен. Лабрадора искаше да играе, но Чарли му се озъби на няколко пъти. Двете кучета тичаха около мен докато пръта ми беше с полунанизана корда през водачите и се чудех кога ще стане някой сакатлък. Риболовеца сякаш щеше да продължи към следващия вир, но след като видя и другия рибар ловящ преди мен, се обърна и тръгна към други места - кактоп се оказа, нагоре към канъона.

Аз преминах след ловящия пред мен, но и аз нищо не извадих от този вир. Ловящия замина надолу към следващия, докато ние с Чарли се върнахме на колата и отпрашихме към нашите места нагоре по реката. За щастие нямаше много сняг там където паркирам и успях да почистя мястото на което оставям колата.

Други в този момент тук нямаше и така необезпокоявани стигнахме реката. Бях оставил якето си в колата защото температурата беше над нулата. На изходната позиция до вливането на гледчерния поток положението изглеждаше така:



Слязахме на първия бързей който обикновенно държи риби. Имаше някакво неясно задържане което приличаше да е риба но не я закачихме. Така продължихме надолу.

Гидовете по Кейлъм са дали имена на вировете, като имената са свързани с техния бизнес и клиенти. Моят познах - природозащитник - писател Роб Браун също е кръстил вировете според неговата си история. Аз съответно дадах имане на вировете в които ловя според моето виждане. Така че следващия вир на който щяхме да хвърлим беше "Заслона на прасето" Тук хванах големия стийхлхед - Гошо - два пъти в един ден, а също миналата година имах друг голям който ми скъса. От тук и името.

Но тази година откакто хвърлях с муха, на това място нямах никакво вземане от нищо. Така беше и днес и продължихме надолу. Преминахме през "Скрития бързей", "Златния бързей" и после спряхме на вира "Подкова" където реката прави завой. Тук миналата събота бях хванал първия стийлхед. Слязахме от пътеката на реката, Направих първото хвърляне, при което дори не бях извадил цялата дължина шнур която хвърлям и докато чакам линията да отиде под мен , за да увелича дължината за следващото хвърляне, нещо взе мухата. Развитата дължина плюс типета пак бяха 20-на метра така че на такова разстояние беше рибата от мен. Беше едър стийлхед, който си беше наумил да стигне до другия бряг и да бяга надолу по реката. Така успя да ми развие всичкия шнур което е около 40-на метра. Беше интересна битка и продължи известно време докато накрая все пак стийлхеда стигна плитчините.




(вира "Подкова")





След този вир следваше 'Каменната градина", където бях хванал втория стихлед миналата седмица. Преминах през началото му без нищо, но продължих да хвърлям надолу, докато на 50-на метра след това нямах отново вземане. И този стийлхед беше едър.


(началото на Каменната градина)









Продължихме надолу по реката до вировете Горен Спей и Долен Спей и още няколко места без повече да отчетем нищо.
Това с гарантираното капотиране за пореден път не можа да се получи.

https://www.youtube.com/watch?v=zZPDPcE6yas

[Д-р Флекс]

Мхмхм... визите отпадат чак на 1 декември...