Днес беше нормален ден с емоции повече от очакваното. След големите води по р.Копър горския път в горния участък беше разрушен в много участъци. Фирмата за която работя се занимава с поддръжка на пътища и миналата седмица трябваше да правим пътя при 35-я километър. Но провинцията е обхваната от масови горски пожари - повече от 500 активни в момента. В предвид опасността машините за направят нов пожар, работата ни беше прекратена. Отлично; мислех си; аз този път не го искам да бъде поправен. Така масата риболовци с джипове не могат да стигнат по-нагоре. А аз можех.
С тази идея сутринта закачих рамката за колелета на колата и сложих едно колело на нея. Взех си кафето, налях бензин и всичко тръгна по реда си. Разбира се по времето в което аз се замъквам на терена, въпреки че за мен е рано, там колегите вече отдавна са застанали в основните вирове и поскат ли поскат.
Стигнах на 35-я километър, последното място преди табелата че пътя нататък е затворен и видях една каравана и един доста възарсен човек. Паркирах до караваната му, свалих си колелото и запраших нагоре по пътя към р.Китнаяква. Човека предположих щеше да лови на хубавия дълъг вир под на 200 метра под караваната му, така че не почнах от него , както иначе бих направил.
Беше хубаво да ловя из нови места. Тук горе почти не съм хвърлял преди, като изключим последната ми точка планирана за деня - един вир при купища огромни камъни където преди две години имах много свирепо вземане, изтегляне на маса корда и откачане.
Щом тръгнах с колелото установих че мириса на пушек е много осезаем. Знаех че някъде нагоре из долината има пожари. Но пушек идваше и от други места. Сателитна снимка преди дни беше показала че почти цяла Британска Колумбия, Алберта и Саскачеван са под облаци пушек. Пожари горят и в Калифорния и къде ли не. Бяха съобщили че хора с дихателни проблеми трябва да стоят на затворено и да не правят физически натоварвания. Аз усещах пушека на дъното на гърлото ми.
- 2018_CPR_50.jpg (202.57 KiB) Преглеждано 4335 пъти
На около 2км нагоре видях добре изглеждащ бързей; хвърлих колелото край пътя и слязах през храсталака към каменистата ивица. Беше спокойствие и сигурно никой не беше ловил тук отдавна. Някъде в средата на бързея, където очаквах нещо да се случи, един хубав стийлхед взе мухата. Имаше впускания и един скок, но в последствие той беше на около 2-3 метра от брега, клатеше глава, въртеше се и се движеше ту нагоре , ту надолу, така че не можеше да бъде изваден бързо. Морих го около 5 минути, един път го докарах до брега, но в последствие той пак пое и куката сякаш се откачи. Рибата си замина. Погледнах към края на повода и с досада видях че мухата ми я нямаше. Това беше късане без почти никакво усилие, както вече имах друго такова този сезон. Не особенно добро начало, помислих си, но така или иначе рибата беше уморена и почти извадена.
- 2018_CPR_51.jpg (176.18 KiB) Преглеждано 4335 пъти
- 2018_CPR_52.jpg (212.61 KiB) Преглеждано 4335 пъти
Продължих нагоре и на още 3км намерих друг добре изглеждащ вир. В долния му край имах две или три леки удара от риби, но без закачане. Накрая близо до мястото от което водата се изстича от вира, друг хубав стийлхед взе мухата, припляска един път, и дойде сравнително близо до мен. Не направи нищо особенно, но и той, както ипредишния започна да се върти да клати глава и да прави бързи кратки напъни, които при неговите размери са много мощни. И този го морих доста време и в крайна сметка го докарах в плитчините. Там мухата се откачи. Рибата остана на мястото си. Аз отидах, сложих ръка под главата й, и леко я подхвърлких към още по-плитката вода и ръба на брега. Това беше успешно, но тя се озова на плиткото паралелно на сушата; реши че е момент да бяга и се изстреля като торпедо към дълбоката вода.
След този стийлхед имах още едно вземане тук без закачане.
- 2018_CPR_53.jpg (168.75 KiB) Преглеждано 4335 пъти
(вижда се пушека в долината)
- 2018_CPR_54.jpg (151.28 KiB) Преглеждано 4335 пъти
Както мислех че в този участък съм само аз, така в един момент по пътя се появи рибловец от Алберта с джипа си; мина около километър нагоре и се върна. После същото стана с други двама рибари и техния трък. Изумително е че пренебрегват знаците и отиват в места от които могат да се озоват в реката заедно с десетина тона скали и пръст и да се удавят в следствие на собствената си глупост. Не ми стана ясно защо се върнаха след като бяха вече тук и защо не ловиха наоколо. Така или иначе не съм разочарован от това.
Аз продължих с колелото нагорфе и стигнах вливането на р. Китнаяква. От тук трябваше да карам с колелото по пътека до вира на голямата риба. Направих кратък клип за илюстрация как се движим по пътеката.
- 2018_CPR_55.jpg (145.35 KiB) Преглеждано 4335 пъти
- 2018_CPR_56.jpg (173.51 KiB) Преглеждано 4335 пъти
Вира ме посрещна както преди 2 години. Нямаше промяна. Тогава водата беше съвсем бистра защото беше студено. Аз знаех че трябва да стигна до камъка на 10 метра от брега и знаех че дълбочината до там е около метър, така че човек добре се намокря. Когато бях близо до камъка заметнах насреща и след това прехвърлих шнура над камъка. Когато се п;оизпъна там някъде новия стийлхед взе мухата.
- 2018_CPR_57.jpg (184.48 KiB) Преглеждано 4330 пъти
- 2018_CPR_58.jpg (205.23 KiB) Преглеждано 4330 пъти
- 2018_CPR_59.jpg (188.86 KiB) Преглеждано 4330 пъти
Това място е толкова ужасно за вадене на риба без кеп, че не хранех никакви надежди за успех. Големия стийлхед имаше колкото си иска маъни с размер на голям хладилник , пералня или гардероб, около които можеше да скъса. А можеше и да се откачи лесно от куката без контра. Дълго го морих и се спуснах по камъните на 50 метра надолу, докато накрая някак си го докарах между два камъка и го успокоих за снимка. В последствие го пуснах пак в реката и го извадих за втори път пред раницата си. Къедто заснех как го държа да се съвземе и го пускам.
- 2018_CPR_63.jpg (175.69 KiB) Преглеждано 4336 пъти
- 2018_CPR_62.jpg (91.7 KiB) Преглеждано 4336 пъти
- 2018_CPR_64.jpg (136.99 KiB) Преглеждано 4336 пъти
Върнах се пак до камъка. След две замятания взе друг стийлхед, който реших че е по-малък и ще извадя по-лесно. Той дойде до мен до камъка, но после тръгна срещу течението по такъв начин и с такава сила, че стана ясно с кого пак си имам работа. Така или иначе и този го изморих, а изморих и себе си покрай това и сега той правеше кратки спускания и извивания на метър два от брега, където беше пак дълбоко. Дълго време продължи тази изнервяща случна битка, при която нито той можеше да отплува, нито аз можех да го извадя. И в крайна сметка мухата пак се откачи.
- 2018_CPR_60.jpg (198.15 KiB) Преглеждано 4336 пъти
- 2018_CPR_61.jpg (203.16 KiB) Преглеждано 4336 пъти
Тръгнах наобратно, като исках пак да обловя онези два вира в които изпуснах стийлхеди преди. На първия малко след като започнах да ловя успях да се изтърся в реката. Уплаших се че съм си похабил апарата в раницата, но раницата , подарък от BigFishingManiac не беше пуснала и капка в нея. За сметка на това, терморизата ми се беше напоила като гъба и когато се измъкнах от реката бях с десетина килограма по-тежък и водата се стичаше от мен. Предполагам беше комична гледка.
- 2018_CPR_65.jpg (154.17 KiB) Преглеждано 4336 пъти
Махнах ризата и я изцедих колкото можех; пак беше много тежка и мокра. Махнах и тениската, изцедих я и я сложих на един голям камък на слънце да се суши. Беше топло и въобще перфектното време за басейн. А който няма басейн скача в гледчерните води.
Сложх си пак мократа риза на гърба , в джоба и беше ГоПрото и продължих невъзмутимо да ловя докато Чарли вардеше раницата и сушащата се тениска.
Там някъде към края където и преди закачих стийлхеда , имах ново вземане, закачане, няколко извивания на сребриста голяма риба и откачане. Е, не мога да се реванширам на това място, помислих си. Но минути по късно и малко по-надолу имах ново вземане. Тази риба направи няколко скока и изигра репертоара и на предишните но остана на куката до брега. С ГоПрото направих няколко снимки и клип как я откачам и пускам. След това се събляка тотално и изцедих всичко по мен. Тениската ми беше вече суха а н атермо ризата само толнат ачаст още държеше вода. Панталоните бяха влажни но те са тънки и съхнат бързо.
- 2018_CPR_66.jpg (83.12 KiB) Преглеждано 4336 пъти
- 2018_CPR_67.jpg (160.69 KiB) Преглеждано 4336 пъти
На следващия вир, където скъсах стийлхеда сутринта, имах няколко почуквания и пропуска, но в крайна сметка закачих един не особеннно голям стийлхед, който беше голям акробат и изтанцува 4-5 скока преди да го извадя.
- 2018_CPR_68.jpg (191.95 KiB) Преглеждано 4336 пъти
- 2018_CPR_69.jpg (221.24 KiB) Преглеждано 4336 пъти
- 2018_CPR_70.jpg (150.54 KiB) Преглеждано 4336 пъти
- 2018_CPR_71.jpg (108.41 KiB) Преглеждано 4336 пъти
Над този вир сега забелязах друго подходящо изглеждащо място. Качих се там и преминах и през него. Краен резултат , друг добър стийлхед който скочи и се откачи.
Явно тази година няма недостиг на стийлхед по Копър.
Върнах се до колата, защото беше сигурно окло 5 вечерта. Вратата не пожела да се отключи с дистанционното. Помислих че съм намокрил дистанционното. Скоро обаче забелязах че нямах никакъв ток в колата. Акумулатора беше на нула. Защо? Сетих се че по някаква нелепа причина бях пуснал фаровете сутринта за да виждам уж дупките из пътя по-лесно. Бях забравил фаровете цял ден.
Възрастния рибар с караваната беше още тук. Намерих го на вира на реката. Понеже явно този ден ми е на късмет, той имаше всичко. Не само прост кабел за да се сържа към неговия акумулатор, а направо резервен генератор с кабели. Извади го, сложи го до колата, щракнах щиплите върху клемите на изтощения ми акумулатор и .......колата ми запали.
М.да, един път да ми се случи да направя тази глупст и то да я направя точно до единствения човек който е решил да стои на това място и единствения който е донесъл перфектната техника която ми е нужна!
Така че, си сложих рамката за колелета, качих си колелото на нея и запраших към дома. Като помисля, ако риболовеца с караваната не беше там, аз пак имах колелото на разположение, но да се връщам с него щеше да дойде малко по-екстремно от нужното за деня.