Колумбия част 1 – Дълбоко в Джунглата
Публикувано на: Нед Фев 04, 2018 12:37
Здравейте приятели на риболова,
След дълго прекъсване и няколко пропуснати приключения отново се включвам с едно пътуване до Колумбия в 2 части. 1вата за която разказвам сега бе в джунглата по поречието на р. Ориноко на границата с Венецуела, а 2 ра – Тихия Океан на границата с Панама.
След няколко дневно пътуване – серия от полети и часове в лодки се озовахме дълбоко в джунглата на приток на р.Ориноко – р. Матавен (Rio Mataven) – доскорощно обежите и владение на „наркосите“, а в настоящето – на отколещните му владетели – Индианците.
Местните населяваха 3 села по поречието на реката с население наколко стотин души и площ хиляди кв. км. Самите те бяха особенно загрижени към опазване на природните дадености вкл. рибните запаси което много ни впечатли и хареса. В допълнение организатора на приключението беше въвел правила, който допълнително подсигуряваха дългогодишно и природосъобразно съществуване: употреба на единични куки, рибата най-много 1 мин извън водата, имаха 2 кампуса на реката на 5 часа един от друг на които се риболовства само няколко пъти годишно с дълга пауза.
Кампуса – организаторите се бяха постарали да съществуваме в 5 звезден курорт, далеч от цивилизацията. Часове наред неуморни пчелички се грижиха всичко да е в перфектна чистота да сме нахранени, напити и добре отпочинали. Имахме си всичко – течаща вода,химическа тоалетна, комфортни легла, прясна храна, студени напитки и най-важното приятна компания.
Рибите – таргетен вид бе пауновия костур. Много бях чел за него и от доста дълго време беше на водещо място в списъка ми. Репутацията на красив и зрелищен боец го правиха неустоим. Там разбрах че има 3 вида от които най-борбен се оказа „пеперудата“ – рибките с три успоредно разположени по дължината на тялото точки. В допълнение се хванаха пирани от няколко вида, една зрелищна рибка приличаща по всико на баракуда – перо и други. Последния ден в бързеите на Ориноко се пробвахме да хванем „ риба вампир“, но аз закачих няколко, но не успях да ги извадя.
Риболова се състоя в лагуните на реката където паунчетата си живееха и размножаваха. За мое съжаление там разбрах, че идеята на риболова бе да имитирам натрапник, който мъжкия, а в последствие женската (или обратното) се опитваха да изгонят от гнездото си. От предишен опит (предимно със сьомги) в подобен сет-ъп очаквах риболова да не е особенно интригуващ. За щастие очакванията ми се оправдаха частично – голяма част от рибите лапаха примамките, а не ги побутваха с муцунка. Употребата на единични куки обаче им даваше голямо предимство – едва 1 от 4 риби се закачаха, дори и тези напълно инхалирали примамката.
Тактика – рибките променяха вкусовете си ежедневно. Бяхме подготвени за риболов на повърхноста – уолкъри, попъри, кроулери и едни специфични примамки с перки (не знам как да го нарека) – не че нямаше актвоност, но беше определено слаба, рибките като че ли искаха само да разкарат натрапника и подвърляха примаките удряйки ги с муцунки.. Още първия ден обаче се пренасочих към риболов във средните слоеве – най разултатни за мен бяха – миноу, джърк бейтове, бъктейл джигове. Там вземаха по уверено, не че както казах по-голре не изтървах по-голяма част от рибетата.
Такъми: Бях приготвил 4 сета – 2 кастингови и 2 спинингови от ПЕ 2 до ПЕ 4. В края лових с най-лекия защото ми доставяше най-голямо удоволствие. Това ми изигра и лоша шега, защото изпуснях няколко рибки в корените на дърветата.
Като цяло останах много доволен – местана за риболов бяха зрелищно красиви, риболова емоционален, рибите – красиви, борбени и акробатични.
Прилагам и малко снимки:
След дълго прекъсване и няколко пропуснати приключения отново се включвам с едно пътуване до Колумбия в 2 части. 1вата за която разказвам сега бе в джунглата по поречието на р. Ориноко на границата с Венецуела, а 2 ра – Тихия Океан на границата с Панама.
След няколко дневно пътуване – серия от полети и часове в лодки се озовахме дълбоко в джунглата на приток на р.Ориноко – р. Матавен (Rio Mataven) – доскорощно обежите и владение на „наркосите“, а в настоящето – на отколещните му владетели – Индианците.
Местните населяваха 3 села по поречието на реката с население наколко стотин души и площ хиляди кв. км. Самите те бяха особенно загрижени към опазване на природните дадености вкл. рибните запаси което много ни впечатли и хареса. В допълнение организатора на приключението беше въвел правила, който допълнително подсигуряваха дългогодишно и природосъобразно съществуване: употреба на единични куки, рибата най-много 1 мин извън водата, имаха 2 кампуса на реката на 5 часа един от друг на които се риболовства само няколко пъти годишно с дълга пауза.
Кампуса – организаторите се бяха постарали да съществуваме в 5 звезден курорт, далеч от цивилизацията. Часове наред неуморни пчелички се грижиха всичко да е в перфектна чистота да сме нахранени, напити и добре отпочинали. Имахме си всичко – течаща вода,химическа тоалетна, комфортни легла, прясна храна, студени напитки и най-важното приятна компания.
Рибите – таргетен вид бе пауновия костур. Много бях чел за него и от доста дълго време беше на водещо място в списъка ми. Репутацията на красив и зрелищен боец го правиха неустоим. Там разбрах че има 3 вида от които най-борбен се оказа „пеперудата“ – рибките с три успоредно разположени по дължината на тялото точки. В допълнение се хванаха пирани от няколко вида, една зрелищна рибка приличаща по всико на баракуда – перо и други. Последния ден в бързеите на Ориноко се пробвахме да хванем „ риба вампир“, но аз закачих няколко, но не успях да ги извадя.
Риболова се състоя в лагуните на реката където паунчетата си живееха и размножаваха. За мое съжаление там разбрах, че идеята на риболова бе да имитирам натрапник, който мъжкия, а в последствие женската (или обратното) се опитваха да изгонят от гнездото си. От предишен опит (предимно със сьомги) в подобен сет-ъп очаквах риболова да не е особенно интригуващ. За щастие очакванията ми се оправдаха частично – голяма част от рибите лапаха примамките, а не ги побутваха с муцунка. Употребата на единични куки обаче им даваше голямо предимство – едва 1 от 4 риби се закачаха, дори и тези напълно инхалирали примамката.
Тактика – рибките променяха вкусовете си ежедневно. Бяхме подготвени за риболов на повърхноста – уолкъри, попъри, кроулери и едни специфични примамки с перки (не знам как да го нарека) – не че нямаше актвоност, но беше определено слаба, рибките като че ли искаха само да разкарат натрапника и подвърляха примаките удряйки ги с муцунки.. Още първия ден обаче се пренасочих към риболов във средните слоеве – най разултатни за мен бяха – миноу, джърк бейтове, бъктейл джигове. Там вземаха по уверено, не че както казах по-голре не изтървах по-голяма част от рибетата.
Такъми: Бях приготвил 4 сета – 2 кастингови и 2 спинингови от ПЕ 2 до ПЕ 4. В края лових с най-лекия защото ми доставяше най-голямо удоволствие. Това ми изигра и лоша шега, защото изпуснях няколко рибки в корените на дърветата.
Като цяло останах много доволен – местана за риболов бяха зрелищно красиви, риболова емоционален, рибите – красиви, борбени и акробатични.
Прилагам и малко снимки: