- на бачо Иван от Троян му викаме "горски" щото е много стриктен обаче от дъжд на вятър като закачи някое рибе извън устата по случайност и се побърква да се черви като му натякваме, че е бракониер, а Светльо е от София и като му кажеш нещо за риболов и се побърква и почва "Сти-и-и-га, бе, копеле...", голяма болест ги мори тея двамата младежи в забързаното ежедневие на Чикагската Урбанистична Кланница, ръцете им затреперват като иде реч за риби... Та тая неделя им се усмиФна късметЯ да счупят малко гипса и да поначешат тая хроническа краста. Единодушно решихме да идем на "Фермата" - така сме си именували преливника на ез. Мейсън в Бригсвил, защото вирът под бента е с размери на баскетболно игрище а събира всевъзможни риби, доста от които с почтени размери. Снабдихме се с живи рибета от бензиностанцията на ъгъла, Горския си закупи временен риболовен билет за да не би да дойдат Уисконсинските му колеги и да му стъжнят ваканцията и започнахме да разтягаме артилерията. Беше доста слънчев ден и макар да беше преди месец, все още са ми пред очите ухилените им физиономии като зачесаха рибоците - впечатляващо беше как дребната риба се беше натъпкала като в аквариум в ъгъла огрян от слънцето и мърдаха едва-едва - болшинството от рибите пускахме обратно, ама тея зажаднели рибарски души не можеха така лесно да се поддадат на дресировка да охлабят орловата хватка около гушите на невинните рибета и да извършат непривичното движение от лакета рамото и китката и пльос да пуснат рибето обратно
Рибетата кълвяха подобаващо като да не се изложим за пред гостите - имаше разнообразни видове:
Костур Крапи Слънчевки Скален Костур Много Шарани 
- Виждаха се как се носят мазно мазно покрай брега и попиват слънчевите лъчи в тлъстите си жълтави телеса. Басс - скачаха непрестанно гадовете и ме ядосваха само Щуки - не уловихме ни една но ни за миг не се усъмнихме в отсъствието им - дребосъците бяха прекалено изобилни за да им пука за нашите примамки...Майсторите са си майстори:
Ловяха си ли ловяха тея младежи докато не ни изнесе от унеса пискливия гласец на продавачката от магазина на бензиностанцията:
- Момчета, тая шофьорска книжка ваша ли е
Иван Горския първи се хвана за кобура... Ми нали си купил човека риболовен билет - и като да се легитимира пред жената и в захлас си заборавил тескерето за шифьорлък... Таз краста пуста, не му оставя друга мисла в главата освен за лъскави риби - той ги обича да си ги лови еднотипни макар и дребни ама постоянно... докато Копеленцето... няма батковци, тежката артилерия 
Ей такъв Шаро търкули човека без много много да се церемони - по дружно споразумение го приплъзнахме обратно в гьола! Целта на днешното занятие беше да се научим на подборен отстрел
Доста постреляха момчетата...
Аз от своя страна реших да им покажа няколко тактики на риболов на повърхността със силикончета и без преувеличение мога да заявя, че беше на моменти "хвърлиш-вадиш" по едно време ми се стори, че даже беше само "вадиш-вадиш-вадиш"
, ама се плеснах през лицето с половинест шамар и се освестих. 
Водата все още беше с много висока прозрачност - Горския се качи на вишката да се прави на съгледвач и оттам разбрахме за многото шарани - мирно и спокойно наредили трътки в плиткажа че и в дълбочините (тоя вир по-дълбок участък от 2м няма та разликата не е много очеизвадна)...
"Малей, Любаак, Копеле - лудница е там долу ей!"
И в следващия момент следва замятане, потапяне и засечка - рибката е уловена и се понася към 2рия етаж на вилата... Бре - тоя Горски - бре тая Риболовна мощ
На мен часовете ми бяха броени както обигновено, така че щях-нещях събрах партакешите и се ориентирах към приключване - доволно:
Сигурен съм, че тоя риболов ще им държи влага до напролет, когато сме се наговорили да се отдадем на мигриращите пъстърви по Великите Езера, дотогава да ни е сладко...
