Кутийка

Разправят, че не всичко било риболов.
Публикувай отговор
esox22
Мнения: 551
Регистриран на: Нед Дек 25, 2011 17:55
Риболов: Na pluvka
получил Браво: 2 пъти

Re: Кутийка

Мнение от esox22 »

През 1517 година отец Бартоломе де лас Касас съжали от все сърце индианците, които изнемогваха до смърт в трудовата преизподна на антилските златни мини, и предложи на император Карл V да докара негри, които да изнемогват в трудовата преизподня на антислките златни мини.

Хоре Луис Борхес
Вавилоската библиотека
Аватар
nina
Мнения: 3788
Регистриран на: Нед Окт 19, 2008 16:34
Местоположение: Перник
дал Браво: 31 пъти
получил Браво: 182 пъти

Re: Кутийка

Мнение от nina »

"Сметката излезе около тринайсет долара с цигарите и всичко. Мисля, че трябваше поне да си направят устата да платят онова, което бяха изпили, преди да седна при тях. Разбира се, нямаше да ги оставя да си платят, но поне да си бяха направили устата. Но това няма значение. Толкова бяха глупави и шапките им бяха толкова прости и смешни и прочие. Пък и така ми домъчня, като чух, че ще стават рано, за да отидат на първото представление в „Рейдио сити мюзик хол“! Като си представих само, че едно момиче може да дойде в Ню Йорк чак от Сиатъл, и то с такава ужасна шапка, само за да стане рано да види първата програма в „Рейдио сити мюзик хол“, така ми домъчня, че щях да се пръсна. Бих ги почерпил по триста коктейла, само да не ми бяха казали това. Скоро след тях и аз си отидох. И без това вече затваряха, а оркестърът отдавна беше спрял да свири. Преди всичко в такива места е ужасно скучно, ако нямаш някоя добра партньорка за танц или ако келнерът не ти разреши да си поръчаш истинска пиячка вместо само кока-кола. Няма нощно заведение на света, където можеш да се заседиш дълго, ако нямаш поне малко алкохол, за да се напиеш. Или ако не си с някое момиче, по което си падаш."

Дж.Д.Селиндър
"Спасотелят в ръжта"
Написах си CV-то, прочетох го и ми се доплака. Може ли такъв прекрасен човек да трябва да ходи на работа?!
Аватар
nina
Мнения: 3788
Регистриран на: Нед Окт 19, 2008 16:34
Местоположение: Перник
дал Браво: 31 пъти
получил Браво: 182 пъти

Re: Кутийка

Мнение от nina »

— Отговори ми само на този въпрос — настоя Никълсън. — Всъщност моята специалност е педагогика. Аз това преподавам. Затова те питам.
— Ами… не знам какво точно бих направил — отвърна Теди. — Но съм сигурен, че няма да започна обучението с това, с което сега се започва в училищата. — Той скръсти ръце и се замисли. — Мисля, че първо просто ще събера децата и ще ги науча как да се отдават на размисъл и съзерцание. Ще се помъча да ги науча как да познаят себе си, а не само да знаят имената си и разни) такива… И струва ми се, преди всичко друго ще ги накарам да опразнят главите си от това, с което са ги натъпкали родителите и други хора. Ако родителите са ги научили, да речем, че слонът е голям, ще ги накарам да забравят това. Слонът е голям само когато го сложиш редом с нещо друго — с едно куче или една жена например. — Теди се замисли пак. — Дори няма да им обяснявам, че слонът има хобот. Може да им покажа слон, ако имам под ръка, но ще ги оставя само да го гледат, без да знаят за него нещо повече, отколкото слонът знае за тях. По съшия начин ще постъпя и за тревата, и за други неща. Дори няма да им казвам, че тревата е зелена. Цветовете са само имена. Мисълта ми е такава: кажеш ли им, че тревата е зелена, те вече очакват тя да изглежда по определен начин — както ти си им внушил, — вместо да я виждат по някакъв друг начин, който може да бъде не по-лош, а възможно и много по-хубав… Не знам. Просто ще ги накарам да повърнат и последното парченце от ябълката, от която родителите им и кой ли не са ги карали да отхапват.
— А няма ли опасност да се получи цяло поколение невежи?
— Защо? Те няма да бъдат по-невежи от един слон или една птичка, или едно дърво — отвърна Теди. — Когато едно същество е това, което е, и не реагира по очаквания от нас начин, защо трябва да го наричаме невежа?

Дж.Д.Селинджър
"Теди"
Написах си CV-то, прочетох го и ми се доплака. Може ли такъв прекрасен човек да трябва да ходи на работа?!
Аватар
nina
Мнения: 3788
Регистриран на: Нед Окт 19, 2008 16:34
Местоположение: Перник
дал Браво: 31 пъти
получил Браво: 182 пъти

Re: Кутийка

Мнение от nina »

"Обичайте животните: тям Бог е дал начало на мисъл и радост безметежна. Не я бунтувайте, не ги мъчете, не им отнемайте радостта, не се противете на мисълта Божия. Човече, не се възнасяй над животните: те са безгрешни, а ти със своето величие скверниш земята с появата си на нея и гнойната си диря оставяш след себе си — уви, почти всеки от нас! "

Фьодор Достоевски
"Братя Карамазови"
Написах си CV-то, прочетох го и ми се доплака. Може ли такъв прекрасен човек да трябва да ходи на работа?!
Аватар
nina
Мнения: 3788
Регистриран на: Нед Окт 19, 2008 16:34
Местоположение: Перник
дал Браво: 31 пъти
получил Браво: 182 пъти

Re: Кутийка

Мнение от nina »

От пържени картофи се чувствам сит и във форма. Друго е, когато човек яде плодове - от тях ти се подува коремът, къркори и пърдиш.

Леми Килмистър
Автобиография
Написах си CV-то, прочетох го и ми се доплака. Може ли такъв прекрасен човек да трябва да ходи на работа?!
Аватар
babydoctor
Мнения: 15953
Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 7:59
Местоположение: София
дал Браво: 46 пъти
получил Браво: 160 пъти

Re: Кутийка

Мнение от babydoctor »

Не! Аз не съм принц Хамлет, нито съм създаден за такъв;
аз съм приятелят и придружвачът, онзи, който пръв
ще се обади, за да почне действието във една-две сцени,
който съветва принца; но стои почти нечут,
щастлив, че може да помогне, и почтителен,
дребнав и политичен, и тактичен;
пълен с големи мъдрости, но малко уморителен;
понякога наистина почти комичен —
понякога почти и шут.

Аз остарявам… Мене ми минават дните…
Аз ще нося крачолите на панталоните си навити…

Върху тила си ли ще сресвам своя алаброс?
Ще ходя аз по плажа с бели панталони, бос,
ще чувам песните на морските сирени все със същия въпрос.

Не мисля, че ще пеят зарад мене.
И аз ги виждам как са яхнали вълните на морето,
те решат белокосите вълни, които връща вятърът надире,
по бялата и черната вода, когато вятърът засвири.

Ние ще бродим в залите, дълбоко под морето,
сирените ще ни окичат с водорасли, червени и кафяви,
додето ни събудят човешки гласове и се удавим.
Т. С. Елиът
Каква е тая участ бе, народе - какъвто и байрак да се развее, дръжката му все ти е отзад...
Защо винаги бъдещето е светло, а никога настоящето???
Аватар
babydoctor
Мнения: 15953
Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 7:59
Местоположение: София
дал Браво: 46 пъти
получил Браво: 160 пъти

Re: Кутийка

Мнение от babydoctor »

И НЕНАДЕЙНО ПАДА ВЕЧЕРТА

Всеки е сам върху сърцето на земята,
пронизан от едничък слънчев лъч.
И ненадейно пада вечерта.

НЕПРИЯТЕЛКАТА НА СМЪРТТА

На Росана Сирони

Не трябваше, не трябваше, о, скъпа,
да заличиш лика си от света
и мярката за красота да ни отнемеш.
Ний, враговете на смъртта, какво ще правим
над розовите ти нозе склонени,
над моравата твоя гръд?
Не ни остави нито лист, ни слово
от своя сетен ден; не каза „не“ на всяко нещо,
на всекидневния живот човешки.
И месецът със бледата си котва
отвлече твойте сънища:
дървета, хълми, светлини, води и нощи;
това не бяха смътни чувства,
а сънища действителни,
които мисълта погуби,
когато неочаквано за тебе
реши безволната постъпка и часа й.
Сега зад тежки порти си заключена
ти, неприятелката на смъртта. – Кой вика?
За миг един погуби красотата
приниза я завинаги, разкъса я,
без да пожалиш леката й сянка,
танцуваща над нас. О, красотата
не бе достатъчна.
Едно движение във тъмнината
и ти написала си върху въздуха
навярно свойто име
или туй „не“ на всичко,
което тук гъмжи и там отвъд.
Знам туй, което искаше във новата си дреха
и знам въпроса, който се завръща празен.
За нас, за тебе няма отговор,
о, мъх, о, цвят, о, скъпа наша,
която не обичаше смъртта.

ПОЧТИ МАДРИГАЛ

На запад се обръща слънчогледът,
денят потъва в сбръчканото му око
и въздухът на лятото се утаява
върху листата и дима фабричен.
С тътнеж и облаци изтича бавно
последната игра на небесата
и дървесата, сменящи цвета си
оттатък, зад завоя на реката,
ни спират пак като преди години.
Това е той, все същият наш ден
и същото червено слънце,
залязващо със своя предан лъч.

Аз нямам спомени, не искам да си спомням –
в смъртта отвежда паметта човешка.
Животът е безкраен. Всеки ден
е наш. Един от тях ще спре
завинаги. Когато дойде време.
Но днеска ний седим на бента,
люлееме крака като деца,
следим с очи водите на реката
и клоните, които пият
зеленина от нейния тъмнеещ цвят.
Човекът, който мълчаливо иде,
не крие нож във своите ръце,
а стрък от цъфнало мушкато.

ИЗМАМНОТО И ИСТИНСКО ЗЕЛЕНО

Не ме очакваш вече със сърцето
на подлия часовник. Не важи
дали прозореца разтваряш и дали
във пустотата втренчваш поглед:
остават стръмни изгорели часове
и ударите ненадейни на листата,
от вятър запокитени там горе, в твойте
стъкла над двете улици от облаци.
Остава само бавната усмивка,
остава тъмното небе на твойта дреха,
остава кадифето ти, което
обгръщаше коси и рамене
със странната си багра на ръжда,
остава ти лицето, потопено
в едва-едва раздвижена вода.

Листа, които удрят, жълти, сухи,
саждиви птици. Нови пъпки
сега напират мощно под кората:
измамното и истинско зелено
на пролетта, смехът необуздан
на сигурния в себе си цъфтеж. Но ти
нима не ще цъфтиш, не ще покълваш дни,
не ще разлистващ сънища, дошли
от нашето отвъд? Нима ти нямаш вече
очите детски, нежните ръце,
с които търсеше лицето ми,
изплъзващо се от самия мене?
Салваторе Куазимодо - Нобел, 59-та...
Каква е тая участ бе, народе - какъвто и байрак да се развее, дръжката му все ти е отзад...
Защо винаги бъдещето е светло, а никога настоящето???
Младен Маринов
Мнения: 382
Регистриран на: Пет Окт 05, 2007 10:39
Риболов: Плувка, фидер.
Местоположение: София
дал Браво: 8 пъти
получил Браво: 22 пъти

Re: Кутийка

Мнение от Младен Маринов »

Лос Анджелис беше хубаво място, имаше много бедни хора и нямаше да е трудно да потъна сред тях......Докато човек разполага с вино и цигари, няма страшно.
.............................................................
Висшето образование можеше да остави неизлечими белези върху индивида.

Чарлз Буковски
"Всичко на масата"
RUNNING WILD написа:...CATCH AND FRY.....батенце...
Младен Маринов
Мнения: 382
Регистриран на: Пет Окт 05, 2007 10:39
Риболов: Плувка, фидер.
Местоположение: София
дал Браво: 8 пъти
получил Браво: 22 пъти

Re: Кутийка

Мнение от Младен Маринов »

Всъщност няма нищо по-велико от доброто бирено лайно - и когато казвам "добро", имам предвид да си изпил двайсет или двайсет и пет бири предишната вечер. Миризмата на едно такова бирено лайно се усеща навсякъде и не се разсейва поне час и половина. Направо усещаш, че си жив.
.................................................................................................................
От време на време ходех да видя как живеят скитниците, за да се подготвя. Това, което видях, не ми хареса. Тези мъже и жени също не се отличаваха с някакъв изключителен кураж или блясък......Сред тях имаше и някои очевидни луди, които бяха пуснали по улиците. Освен това знаех, че и аз не съм съвсем в ред. Още от дете бях сигурен, че у мен има нещо странно. Все едно бях предопределен да стана убиец, да обера банка, да бъда светец, изнасилвач, монах или отшелник.........Скитниците ме отвращаваха. А животът на нормалните средностатистически хора беше толкова тъп, че беше по-лош от смъртта. Изглежда, нямаше възможна алтернатива. Образованието също ми се струваше капан.........Какво представляваха лекарите, адвокатите и учените? Бяха просто обикновени хора, които са допуснали да ги лишат от свободата им да мислят и да действат като личности.

Чарлз Буковски
"Всичко на масата"
RUNNING WILD написа:...CATCH AND FRY.....батенце...
Младен Маринов
Мнения: 382
Регистриран на: Пет Окт 05, 2007 10:39
Риболов: Плувка, фидер.
Местоположение: София
дал Браво: 8 пъти
получил Браво: 22 пъти

Re: Кутийка

Мнение от Младен Маринов »

Никога не съм обичал да ям особено много. Чувал съм за това, колко много другите хора обичат яденето. Аз смятах, че е скучна работа. Пиенето беше хубаво нещо. Обичах и срането, обичах да сера, обичах лайната, но беше голям зор да ги изработя.

Чарлз Буковски
"Една красива любовна история" от "Любовни истории на обикновената лудост"
RUNNING WILD написа:...CATCH AND FRY.....батенце...
Младен Маринов
Мнения: 382
Регистриран на: Пет Окт 05, 2007 10:39
Риболов: Плувка, фидер.
Местоположение: София
дал Браво: 8 пъти
получил Браво: 22 пъти

Re: Кутийка

Мнение от Младен Маринов »

Спомням си, че работех нощем, по дванайсет часа, бог да ми прости, да прости и себе си.

Чарлз Буковски
"Бележки за чумата" от "Любовни истории на обикновената лудост"
RUNNING WILD написа:...CATCH AND FRY.....батенце...
Аватар
nina
Мнения: 3788
Регистриран на: Нед Окт 19, 2008 16:34
Местоположение: Перник
дал Браво: 31 пъти
получил Браво: 182 пъти

Re: Кутийка

Мнение от nina »

„Всеки път когато някой дивак проследява своята плячка, той демонстрира такава прецизност на наблюденията и такава точност при индуктивния и дедуктивния анализ, че — ако бяха приложени в някаква друга област — щяха да му спечелят слава на човек на науката… Интелектуалните усилия, които полага един «добър ловец или воин», значително надвишават тези на обикновения англичанин.“

Томас Х. Хъксли
„Събрани есета“
Написах си CV-то, прочетох го и ми се доплака. Може ли такъв прекрасен човек да трябва да ходи на работа?!
Младен Маринов
Мнения: 382
Регистриран на: Пет Окт 05, 2007 10:39
Риболов: Плувка, фидер.
Местоположение: София
дал Браво: 8 пъти
получил Браво: 22 пъти

Re: Кутийка

Мнение от Младен Маринов »

...и тогава Джойс си науми едно глупаво моралистично нещо.
- И двамата трябва да си намерим работа......Да докажем, че можем да се издържаме сами.
- Коте, това е елементарно. Всеки глупак може да се примоли за някаква работа. Трябва да си мъдрец, за да измислиш как да живееш, без да работиш. Тук го наричаме "хайманосване". Аз искам да бъда хаймана.

Чарлз Буковски
"Поща"
RUNNING WILD написа:...CATCH AND FRY.....батенце...
Аватар
nina
Мнения: 3788
Регистриран на: Нед Окт 19, 2008 16:34
Местоположение: Перник
дал Браво: 31 пъти
получил Браво: 182 пъти

Re: Кутийка

Мнение от nina »

Роден съм на 30 ноември 1835 г. в почти незабележимото селце Флорида, област Мънро, щат Мисури. Родителите ми са се преселили в Мисури в началото на тридесетте години; не помня точната дата, защото тогава още не съм бил роден и никак не съм се интересувал от подобни неща. В онези дни едно такова преселване е представлявало безкрайно пътешествие, което трябва да е било много трудно и изморително. Селото имаше сто души жители и аз увеличих населението му с един процент. Малцина са бележитите исторически личности, които са направили толкова много за родното си място. Може би е нескромно от моя страна да говоря за това, но то си е истина. Всъщност дори няма нито една личност, която да е дала такъв принос — даже ако вземем Шекспир. Но аз успях да сторя това за Флорида, което показва, че бих могъл да го сторя за всяко друго село или град — дори за Лондон, струва ми се.

Марк Твен
"Автобиография"
Написах си CV-то, прочетох го и ми се доплака. Може ли такъв прекрасен човек да трябва да ходи на работа?!
Аватар
nina
Мнения: 3788
Регистриран на: Нед Окт 19, 2008 16:34
Местоположение: Перник
дал Браво: 31 пъти
получил Браво: 182 пъти

Re: Кутийка

Мнение от nina »

Обаче една случка от детските години, свързана с този въпрос, ми е направила, изглежда, много силно впечатление — иначе не би се запазила в паметта ми така ясно, така живо, така отчетливо въпреки изминалите години. При нас работеше едно негърче роб, което бяхме наели от едного в Ханъбъл. То беше от източния край на Мериланд, но го бяха откъснали от родителите му и другарчетата му и прекарвайки го през половината континент, го бяха продали. То беше весела душа, невинна и блага, но по-шумно създание не бях виждал. По цял ден пееше, свиркаше, викаше, крещеше, смееше се — нещо непоносимо, просто да полудееш. Еден ден излязох от кожата си, отърчах побеснял при майка ми и като отворих една уста: „Санди вече цял час пее, казвам ѝ, не е млъкнал нито за секунда, това не може да се търпи повече, накарай го най-после да си затвори устата.“ В очите й се появиха сълзи, устата й се разтрепериха и тя отвърна горе-долу така:
„Горкото, когато пее, това показва, че забравя някои неща, и тогава съм спокойна; но когато мълчи, все ме е страх, че си спомня, и тогава така ме боли. То никога вече няма да види майка си; щом може да пее, не бива да му пречим, а трябва да се радваме. Ако беше по-голям, щеше да ме разбереш; и тогава шумът, който вдига това дете, останало без близки, щеше да ти доставя удоволствие.“

Марк Твен
"Автобиография"
Написах си CV-то, прочетох го и ми се доплака. Може ли такъв прекрасен човек да трябва да ходи на работа?!
Публикувай отговор

Обратно към “РиболОФФ”