Кутийка

Разправят, че не всичко било риболов.
Аватар
dekata
Мнения: 826
Регистриран на: Пет Мар 03, 2006 15:25
Местоположение: гр.Карлово
дал Браво: 3 пъти

Re: Кутийка

Мнениеот dekata » Чет Мар 12, 2015 18:10

За жалост и той си отиде.Лека му пръст.
http://www.dnes.bg/zvezdi/2015/03/12/fentyzito-osirotia-otide-si-golemiiat-teri-pratchet.257156
I’m your truth, telling lies
I’m your reasoned alibis
I’m inside open your eyes
I’m you

Sad but true

http://www.snimka.bg/?profile,albums

Аватар
nina
Мнения: 3763
Регистриран на: Нед Окт 19, 2008 16:34
Местоположение: Перник
дал Браво: 18 пъти
получил Браво: 93 пъти

Re: Кутийка

Мнениеот nina » Чет Мар 12, 2015 18:35

И аз прочетох днес. Лека му пръст.
Написах си CV-то, прочетох го и ми се доплака. Може ли такъв прекрасен човек да трябва да ходи на работа?!

Аватар
Д-р Най
Мнения: 1466
Регистриран на: Пон Май 15, 2006 22:30
Местоположение: Стара Загора
дал Браво: 69 пъти
получил Браво: 1 път

Re: Кутийка

Мнениеот Д-р Най » Чет Мар 12, 2015 20:37

Огромна загуба за целия свят:cry:
"...Зад гърба му наставникът, който не пропускаше шанса да втълпи урока си, извика:
-Доджо! Какво гласи Първо правило?
Дори треперещият нападател смънка в хор с останалите:
- Не постъпвай неблагоразумно, когато се изправиш срещу дребнички, плешиви, сбръчкани , усмихнати мъже..."
...есть только миг
между прошлым и будущим,
именно он называется жызнь...
Таралежът е птица упорита. Не я ли ритнеш- не излита!

Аватар
чичо Док
Мнения: 3845
Регистриран на: Нед Яну 02, 2005 11:49
Риболов: с муха и шнур
Местоположение: София
дал Браво: 355 пъти
получил Браво: 337 пъти
ЛС/Мейл:

Re: Кутийка

Мнениеот чичо Док » Пет Мар 13, 2015 1:21

Изображение
„Тери хвана ръката на Смърт и го последва през портите към черната пустиня, преди да навлязат в безкрайната нощ.“

Незабравим, Да почива в мир!
memento mori ...
-----------------------
Lurebg.com

niki71
Мнения: 218
Регистриран на: Чет Окт 27, 2011 13:17
дал Браво: 7 пъти
получил Браво: 14 пъти

Re: Кутийка

Мнениеот niki71 » Нед Мар 15, 2015 21:24

Нали всеки от нас избира според вярванията си приживе, къде ще се озове когато умре .Направо не мога да си представя къде е Тери сега...

Аватар
nina
Мнения: 3763
Регистриран на: Нед Окт 19, 2008 16:34
Местоположение: Перник
дал Браво: 18 пъти
получил Браво: 93 пъти

Re: Кутийка

Мнениеот nina » Съб Апр 25, 2015 23:24

Той е Бубо Бубулек и е доста мек.
Въпреки, че е красив, той е доста срамежлив.

Денят на Бубо Бубулека започна с вкусна закуска от яйца. Той доста ги обича, макар често да му се карат за това. Но той държи да ги хапва, за да поддържа гласа си тъй ясен и квичащ.
Бубо Бубулека е изтърсака в семейството. Най- малък и най-бит. Дори сестра му го налага. За това Бубо няма доверие никому. В това малко, нежно телце обаче, се крие дух на разузнавач и изследовател. Бубо пръв ще алармира, когато кокошката е снесла. Когато бай Раденко пусне козите и дори, когато гущерче се мушне в сеното.
Един ден Бубуо Бубулека трябваше вече да ходи на работа.Той, колкото и да се опитваше да слуша с ушите, все го подмамваше желанието му за опознаване на света. Така Бубо подгони едни крави отвъд реката, а после?! Брод няма!И въпреки всичките изядени яйца, никой не чу гласа му, никой не помогна! Той трябваше сам да се пребори с буйната вода!
Малък, но безстрашен се бухна във водата с рев….по-скоро с квичкане .Бори се с вълните мъжки. Измъкна се, мокър, жален и ранен – лапичата му кървеше. Огледа се и видя братята си. Защъкаха крачетата малки към тях. Щастлив! И…брат му го наби…..търти Бубо Буболека през готата, и си се прибра да пази яйцата.
Написах си CV-то, прочетох го и ми се доплака. Може ли такъв прекрасен човек да трябва да ходи на работа?!

Аватар
naso
Мнения: 3111
Регистриран на: Съб Окт 27, 2007 16:53
Местоположение: София
дал Браво: 40 пъти
получил Браво: 59 пъти

Re: Кутийка

Мнениеот naso » Пон Юни 22, 2015 19:33


Аватар
nina
Мнения: 3763
Регистриран на: Нед Окт 19, 2008 16:34
Местоположение: Перник
дал Браво: 18 пъти
получил Браво: 93 пъти

Re: Кутийка

Мнениеот nina » Пон Юни 22, 2015 20:03

Оле,оле. То не е за смях :D
Написах си CV-то, прочетох го и ми се доплака. Може ли такъв прекрасен човек да трябва да ходи на работа?!

Аватар
Marco Polo
Мнения: 10184
Регистриран на: Пон Яну 29, 2007 14:40
Риболов: Желязо, пластмаса и най-вече дървоТО! :D
Местоположение: София
получил Браво: 7 пъти
ЛС/Мейл:

Re: Кутийка

Мнениеот Marco Polo » Вто Юли 07, 2015 9:50

...Eду я в электричке Москва—Петушки. Входит бомж с Курского вокзала. Синяк синяком. Морда опухшая. На вид лет тридцать.
Оглядевшись, начинает:
— Граждане-господа, три дня не ел. Честно. Воровать боюсь, потому что сил нет убежать. А есть очень хочется. Подайте, кто сколько сможет. На лицо не смотрите, пью я. И то, что дадите, наверное, тоже пропью! — и пошел по вагону.
Народ у нас добрый — быстро накидали бомжу рублей пятьсот.
В конце вагона бомж остановился, повернулся к пассажирам лицом, поклонился в ноги.
— Спасибо, граждане-господа. Дай вам всем бог!
И тут вдруг сидящий у последнего окна злобного вида мужик, чем-то похожий на селекционера Лысенко, только в очках, вдруг как заорет на бомжа.
— Мразь, гнида, побираешься. Денег просишь. А мне, может, семью нечем кормить. А меня, может, уволили третьего дня. Но я вот не прошу, как ты, мразь.
Бомж вдруг достает из всех своих карманов все, что у него есть, тысячи две, наверное, разными бумажками с мелочью, и протягивает мужику.
— На, возьми. Тебе надо.
— Что? — фонареет мужик.
— Возьми! Тебе нужнее! А мне еще дадут. Люди же добрые! — сует деньги мужику в руки, отворачивается, распахивает двери и уходит в тамбур.
— Эй, стой! — вскакивает мужик и с деньгами в руках выбегает за бомжом в тамбур.
Весь вагон, не сговариваясь, замолчал. Минут пять мы все внимательно слушали диалог в тамбуре. Мужик кричал, что люди — дерьмо. Бомж уверял, что люди добры и прекрасны. Мужик пытался вернуть деньги бомжу, но тот обратно денег не брал. Кончилось все тем, что бомж пошел дальше, а мужик остался один. Возвращаться он не спешил. Закурил сигарету.
Поезд остановился на очередной станции. Вышли и вошли пассажиры.
Мужик, докурив сигарету, тоже вошел обратно в вагон и присел на свое место у окна.
На него никто особо не обращал внимания. Вагон уже жил своей обычной жизнью.
Поезд иногда останавливался. Кто-то выходил, кто-то входил.
Проехали остановок пять. Вот уже и моя станция. Я встал и пошел на выход.
Проходя мимо мужика, я бросил на него беглый взгляд. Мужик сидел, отвернувшись к окну, и плакал.

Источник: © AdMe.ru
Всеки има право да бъде прост, ама някои си превишават правата!

Броят на нещата, за които не ми пука, започва тревожно да расте!

Дай ми красноречие, за да говоря и мъдрост, за да замълча...
Лука 11:9-13

Някои хора ако паднат от нивото на егото до нивото на интелекта си, вероятно ще се пребият.

Аватар
Младен Маринов
Мнения: 382
Регистриран на: Пет Окт 05, 2007 10:39
Риболов: Плувка, фидер.
Местоположение: София
дал Браво: 8 пъти
получил Браво: 21 пъти

Re: Кутийка

Мнениеот Младен Маринов » Вто Юли 14, 2015 11:44

Съществуват два вида глупаци - едните се отказват да направят нещо, защото са били заплашени, а другите мислят, че заплашвайки, ще постигнат нещо.

Паулу Коелю
"Демонът и сеньорита Прим"
RUNNING WILD написа:...CATCH AND FRY.....батенце...

Аватар
babydoctor
Мнения: 15670
Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 7:59
Местоположение: София
дал Браво: 25 пъти
получил Браво: 97 пъти

Re: Кутийка

Мнениеот babydoctor » Чет Авг 06, 2015 15:41

Лежали в болничната стая двама пациенти - единият на легло до стената, другият - до прозореца. И ден след ден този до прозореца разказвал колко е прекрасно навън, цъфнали дървета, разноцветни птички, млади медсестри се разхождат без бельо под престилките, а в далечината река, в която се къпят дечица...Този до стената слушал със затаен дъх и затворени очи...Станало така, че пациентът до прозореца починал. И този до стената помолил да го преместят на неговото легло, да се наслади на гледката. преместили го. Погледнал. И какво да види - на една ръка разстояние стена - грозна, олющена, черна стена. та и в живота единствената свобода, която имаме, е да легнем до стената, или до прозореца...
Каква е тая участ бе, народе - какъвто и байрак да се развее, дръжката му все ти е отзад...
Защо винаги бъдещето е светло, а никога настоящето???

Аватар
nina
Мнения: 3763
Регистриран на: Нед Окт 19, 2008 16:34
Местоположение: Перник
дал Браво: 18 пъти
получил Браво: 93 пъти

Re: Кутийка

Мнениеот nina » Чет Сеп 10, 2015 22:11

Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали — напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време — само за оране.
Боне Крайненецът впрегна пак Сивушка и Белчо и тръгна след ралото. Нивата му е в един хубав широк валог. От всички страни гора и завет. Земята изпръхнала и се рони като захар. Той размаха копралята и извика:
— Де-е, хайде, братя!
Ехото се обади живо из гората.
Старият Белчо замаха опашка и тръгна спокойно. Сивушка — слаба кравичка, два пъти по-малка от Белчо — прави усилие и върви успоредно с него.
И ето че се редят бразда, две, три — леха… Тъжното лице на Боне се разведри малко. Той забрави немотията и си подсвирна с уста.
— Не бързай толкоз, Белчо, че Сивушка не може като тебе… Хайде, Сивушке, хайде, слабушке, хайде, миличка… Уморихте се, ама какво да ви правя? И аз се уморих… Де-е, горе! Доле!
Белчо, изпечен стар вол, пъхти с ноздрите и пристъпя като някой големец. Дребната Сивушка се напъва с всичка сила. Устата й се отворила, гръбнакът и се превил на кочияшка, тънката и опашка се накокържила. Белчо пристъпи еднаж, тя — два пъти. Оплезила език — върви!
Наоколо няма никой. Из гората леко шумолят босите нозе на есента и под тях слабо трещят сухи съчки.
— Хайде, Сивушке, хайде, мила! — подвиква Боне и със страх гледа как кравата му все повече се уморява и губи сили.
— Стой!… Хайде малко почивка!
Уморените добичета се спряха. Боне отиде пред тях и ги замилва по челата.
— Белчо, ти от човещина не разбираш, умори много Сивушка! Нали, Сивушке? — заговори им той.
А Сивушка и Белчо спокойно и безстрастно го гледаха с тъжните си очи и дишаха тежко. От устата на Сивушка капеше пяна. Тя погледна белия си другар, погледна стопанина си и наведе жално глава.
— Що, миличка? Кажи! Тежко ли ти е? Сивушке-слабушке! Сърцето ти плаче, миличка. И днес да поработим, па утре е празник, цял ден ще си почивате. Ти какво ме гледаш, Белчо? Юнак си ти — говореше им Боне.
Но Сивушка не изправи главата си. Думите на господаря й сякаш не бяха утешителни за нейното болно сърце. Хлътналите и хълбоци тупаха силно и бързо. Краката й трепереха.
— Кажи ми, Сивушке-слабушке, какво ти стана? — заговори уплашено Боне и почна да я милва като дете. После хвана ралото и подвикна: — Де… хайде… да се поразтъпчете.
Белчо се напъна да пристъпи. Сивушка направи усилие да го придружи, но не можа и той се спря.
— Де! Хайде, хайде! — викна с висок и ободрителен глас Боне.
Ехото из гората живо му се обади.
Белчо тръгна пак. Сивушка направи още едно усилие, но краката й се разтрепериха, тя се повали, падна в ярема и измуча жално.
Боне захвърли уплашено копралята, изпрегна бързо Белчо и застана смутен пред Сивушка. Тя лежеше неподвижно, с протегната шия, с муцуна, заровена в ровката пръст, със затворени очи и дишаше тежко.
— Стани, Сивушке, стани! — освободи я от ярема Боне и почна да я вдига за рогата.
Сивушка едвам отвори очи, погледна с молба господаря си, като че искаше да му каже: „Остави ме да си умра спокойно“, и пак замижа.
Боне се завайка около нея и не знаеше какво да прави. Нивата орана не доорана се печеше на слънцето. То едничко гледаше от небето и полекалека отскачаше от пладне и клонеше зад баирите. Наблизо нямаше никой. Гората беше глуха.
— Хайде, Сивушке! Стани! Виж, Белчо ти се смее. Стани! Не шегувай се, мила… я виж колко е ровка земята — само за оране!
Боне хвана кравата за роговете и полека почна да я вдига. Тя запъна краката си в земята и направи последно усилие да стане, но едвам се помръдна. И отпусна пак болно главата си на ровката земя и задиша по тежко.
Боне седна пред нея, взе на колене главата й, па я замилва и зацелува по челото.
— Не прави така, миличка! Съжали ме! Слушай! Само тая нива остана. Да орем, да я доорем, после почивка… До живот няма да те впрегна. Ще порасте твоята малка Галица и ще помага на Белчо. Пък ти цял ден ще си лежиш в обора и ще си преживяш. Децата ще ти носят водица с белия медник, всяка сутрин ще те чешат, ще ти давам кърмило… Ти ще се оправиш, ще оздравееш и ще заякнеш, нали, миличка? Тогава Галица и Белчо ще орат, а ти ще пасеш на слога, ще ги гледаш и ще им викаш: работете, работете — и ще им се радваш. А вечер, като пусна Галица, тя ще те ближе и ще ти вика: добър вечер, стара майко! Стани, миличка! Стани! Хайде!
Но Сивушка се не поклати, нито отвори очите си да го погледне. Тя трепереше като трескава.
Боне стана, отчупи комат хляб, посоли го и го поднесе до устата й:
— На̀, слабушке, хапни си!
Сивушка отвори очите си, погледна умилително господаря си и пак замижа.
Боне въздъхна отчаяно. Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Белчо, който пасеше кротко на слога, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя валог, че отникъде няма помощ.
Той пак се обърна към болната Сивушка.
— Стани, миличка! Стани, че мечката е в гората, ще дойде да те изяде! — почна да я плаши той.
После взе от колата вехто скъсано чердже, наметна се с него, влезе в гората и почна да реве като мечка и да лази на четири крака към бедната крава.
— Бау!… Ауу!… — приближи се той до нея.
Тя отвори очите си. Дълбоко в нейния измъчен жален поглед гореше бесен ужас. Животното вдигна главата си и промуча отчаяно, но пак не можа да стане.
Боне хвърли черджето, изправи се отчаян над нея, прекръсти се и заплака.
Сивушка промуча още веднъж, отвори страшно очите си и престана да диша.

Елин Пелин
На браздата
Написах си CV-то, прочетох го и ми се доплака. Може ли такъв прекрасен човек да трябва да ходи на работа?!

Аватар
Венелин Радушев
Мнения: 645
Регистриран на: Пет Яну 02, 2009 18:08
Местоположение: Силистра
дал Браво: 16 пъти
получил Браво: 16 пъти

Re: Кутийка

Мнениеот Венелин Радушев » Пет Сеп 11, 2015 0:29

Аз трябва да призная пред гроба мълчалив, че Молиер е гений, а Кристиян - красив..

/за Молиер, който краде стиховете му и Кристиян, откраднал любимата му/


.......

Поет, непоправим мечтател,
войник и въздухоплавател,
той той цял живот криле не свива.
Той майстор бе признат на меча,
любовник бе с похватност меча
и нямаше съдба щастлива.
Той бе Херкил - Савиниен
дьо Сирано от Бержерак.
Тук бедният почива.

.............

Подкрепа не желая!
Дървото стига само!
А, идва вече тя! /смъртта/
В ботуши съм от мрамор...
В оловни ръкавици...
Тя идва... Не така!
Ще я посрещна прав....
Със шпагата в ръка!
Тез погледи защо са?
Носът ми не поглеждай, разбра ли, твар безноса?
Как? Няма полза вече? Така ли казваш? Знам
Човекът се сражава дори кога е сам,
и боя по-красив е, кога надежда няма!
Какви са там ония? Аха, тълпа голяма!
Познах ви, врагове, познах ви по лицата!
Лъжата! /замахва с меча във въздуха/
На! Ха! Ха! Компромисът! Парата!
А ето подлостта! /Пак замахва с меча/
Примирие не ща!
Не! Никога! А тази? О, тя е глупостта.
Напирате отвред! Ще ме сразите, зная!
Но аз ще се сражавам, свален дори накрая!
/Върти меча си и спира запъхтян/
Елате, подлеци, ограбили от мен
и слава, и любов! Аз пак неопетнен
е отнеса оттук съкровището свое!
О, то остава чисто, ненакърнено то е!
И аз пред Бога с него след миг ще се явя,
останал непреклонен и с вдигната глава!
/спуща се с вдигнат меч/
Това богатство...... то е....
/мечът се изплъзва от ръката му и той пада в обятията на Рагено и Льобре/

РОКСАНА
/навежда се над него и го целува по челото/
Кажи - да разбера....

СИРАНО
/отваря очи, познава я и се усмихва/
На шапката ми славна - развените пера .....
"Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени със съмнения."

Аватар
nina
Мнения: 3763
Регистриран на: Нед Окт 19, 2008 16:34
Местоположение: Перник
дал Браво: 18 пъти
получил Браво: 93 пъти

Re: Кутийка

Мнениеот nina » Сря Сеп 16, 2015 8:43

— Добре де, ами тогава какво правят в училище? — учуди се едно момченце.
— Ядат бонбони — отговори уверено Пипи. — Една дълга тръба свързва близката бонбонена фабрика с класната стая и оттам непрестанно извират бонбони, тъй че децата едва смогват да ги изядат.

"Пипи дългото чорапче"
Астрид Линдгрен
Написах си CV-то, прочетох го и ми се доплака. Може ли такъв прекрасен човек да трябва да ходи на работа?!

Аватар
nina
Мнения: 3763
Регистриран на: Нед Окт 19, 2008 16:34
Местоположение: Перник
дал Браво: 18 пъти
получил Браво: 93 пъти

Re: Кутийка

Мнениеот nina » Чет Мар 17, 2016 0:06

— Не! Не си даваме момите!
— По-добре война на ламята!
— Изедът ли ни жените — за къде сме!
Глъчката се усилваше:
— Кой ще ражда, ако не са жените?
— Кой ще жъне?
— Кой ще ни завива през нощта?
— Кой градините ще прекопава?
— Кой ще преде?
— Кой, ще ни събува вечер и ще ни обува сутрин?
— Кой софрата ще слага за обед и вечеря?
— Кой ще мете?
— Кой ще пере?

"Ламята"
Николай Хайтов
Написах си CV-то, прочетох го и ми се доплака. Може ли такъв прекрасен човек да трябва да ходи на работа?!


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 2 и 0 госта