nikki написа:През отминалата седмица, изпъстрена с много и разнообразни празници, освен на пищните трапези,естествено придружени и с неизбежни тежки махмурлуци, отделихме и не малко време,усилия и средства в преследването на бялата риба по платените гьолове пръснати из Добруджа.
Най-краткото описание на тези безславни рейдове се споменава в една реклама - "Това е кошмар...".
То не бяха проливни дъждове,които те мокрят до кости /подгизнал напълно се питах дали черното,плътно прилепящо по тялото , латексово бельо не е предназначено за откачалките с въдици и макари ,а не за тези с веригите и бичовете/.
То не беше газене,бутане,падане и лазене в разнородни видове кал - рядка,гъста,тежка,лепкава/остава надеждата някоя от тях да е била и лечебна/.
То не бяха скъсани ауспуси,издухани гарнитури,спасителни среднощни буксирания по разнебитени пътища/ама нали за това са приятелите/.
А през всичкото това време бялата риба си кротуваше някъде из дълбините и или правеше секс или си пазеше потомството /а може и ехидно да ни се е присмивала зад кучешките си зъби/.
Но днес казах "Стига"
Следващият уикенд вече няма да търсим бяла риба из Добруджа, а бяла лястовица.Поне за нея Йовков е написал,че съществува тъдява.
Ама пак той беше написал и "Боже,колко мъка има по тоя свят ,боже"
Класик,все пак.
