Разходка за зелен...хайвер
Публикувано на: Вто Май 03, 2011 20:29
из записките на спинингиста:
Четейки за пореден път свежият, като фукушимска марулка разказ, нещо в мен взе да бушува. С изненада открих, че съм обзет от класическа българска завист, стандарт No15- Ханко от село Осеня. Позеленял от яд, стоях така къде 20 минути, после бръкнах в хладилника и смачках на екс поне 200 грама мастика, стандарт рррречта на краля от катуница. Кой знае защо тя (мастиката) реши, че зелинината ми се дължи на мента и...станах облак. Съпругата, предвидливо беше забравила прозореца отворен и излетях. Вятъра ме грабна, издигна ме, реех се волно и свободно из всемира. По едно време гуедам и не вярвам на очите си Дунава и някакъв град...Свищов. Внезапно застудя, аз се охладих и цопнах, като зелено, мастилено петно в Реката. Поглеждайки към брега с изненада видях Миленовците (Динков и Майстора без Маргарита) единият ръкомахаше, а другият нещо му се смееше. А аз кротко си изтичах към Черното море с 5 километра в час...Задрямъл съм, по едно време се събудих-спирка Дунав мооост. Гледам русенската бригада во главе със старшията си, (що ли му викат сестрата) маха карбон към мене и взе да ме дострашава. Голяма канонада ви казвам, огневи вал тренираха май за Синият Дунав(щели да вземат купата на групата
). До мен цапна кастмастер, със следи от зъби(нямах време да ги класифицирам, щото някой искаше да ме дифузира на милиони капчици. Само се сетих за коментара на Павел Иванов за кастинга на адаша му...Добре че се отекох по каналният ред през бръшланските затони. Заръмя, ама няква слаба ракия 30 града, най-много. Не ставаше и за разредител....На развиделяване минах покрай тръбите на попинската помпа. Гледам Дидака се кара на Митко Тодоров, що пробвал белите с глава 65 грама и розов силикон, вместо...грама и ...цвят. Няма как да кажа, накараха ме да подпиша декларация за конфедициалност и така ме гребнаха в един буркан(абе, що си носят буркани на Реката тея хора?? 
) И...тук се събудих...гледам тавана бял, часът 03:03, а десният ми крак в гипс. Какви ли сънища не му идват на човек, когато е лишен от свободно движение...,но няма страшно, утре ме изписват.
Всяка прилика с конкретни лица и факти не е случайна и е търсена целенасочено.
Четейки за пореден път свежият, като фукушимска марулка разказ, нещо в мен взе да бушува. С изненада открих, че съм обзет от класическа българска завист, стандарт No15- Ханко от село Осеня. Позеленял от яд, стоях така къде 20 минути, после бръкнах в хладилника и смачках на екс поне 200 грама мастика, стандарт рррречта на краля от катуница. Кой знае защо тя (мастиката) реши, че зелинината ми се дължи на мента и...станах облак. Съпругата, предвидливо беше забравила прозореца отворен и излетях. Вятъра ме грабна, издигна ме, реех се волно и свободно из всемира. По едно време гуедам и не вярвам на очите си Дунава и някакъв град...Свищов. Внезапно застудя, аз се охладих и цопнах, като зелено, мастилено петно в Реката. Поглеждайки към брега с изненада видях Миленовците (Динков и Майстора без Маргарита) единият ръкомахаше, а другият нещо му се смееше. А аз кротко си изтичах към Черното море с 5 километра в час...Задрямъл съм, по едно време се събудих-спирка Дунав мооост. Гледам русенската бригада во главе със старшията си, (що ли му викат сестрата) маха карбон към мене и взе да ме дострашава. Голяма канонада ви казвам, огневи вал тренираха май за Синият Дунав(щели да вземат купата на групата
). До мен цапна кастмастер, със следи от зъби(нямах време да ги класифицирам, щото някой искаше да ме дифузира на милиони капчици. Само се сетих за коментара на Павел Иванов за кастинга на адаша му...Добре че се отекох по каналният ред през бръшланските затони. Заръмя, ама няква слаба ракия 30 града, най-много. Не ставаше и за разредител....На развиделяване минах покрай тръбите на попинската помпа. Гледам Дидака се кара на Митко Тодоров, що пробвал белите с глава 65 грама и розов силикон, вместо...грама и ...цвят. Няма как да кажа, накараха ме да подпиша декларация за конфедициалност и така ме гребнаха в един буркан(абе, що си носят буркани на Реката тея хора?? ) И...тук се събудих...гледам тавана бял, часът 03:03, а десният ми крак в гипс. Какви ли сънища не му идват на човек, когато е лишен от свободно движение...,но няма страшно, утре ме изписват. Всяка прилика с конкретни лица и факти не е случайна и е търсена целенасочено.
