Ами тва е от мене - в смисъл от Любака де 
Приключения, авантюри... вЪрти - сУчи... Ша ти пикая аз и на приключенията. Ако са ви казвали понякога, че е опасно да се кара МПС по замръзнал водоем през януари във високосна година, най-желателно и разумно е да си вземете поука, ако пък дори не ви се налага подобен разговор, в който упорито да ви разубеждават от мерака да отидете и ай тъй да са изрежете на леда, значи няма нужда от поуки защото сте разумен човек и дотам се изчерпва рисковия фактор в живота ви.
Да беше изцелимо досега да съм му намерил колая - ама на - ни мъ свърта ич на едно място. Кой ми дади тез ключове и тоз телефон в ръцете вчера, кой ми завря таз люта чушка в... кривото гърло, да ми припарва всеки миг, в който не съм близо до водата също не съм наясно, ама като вчера наистина никога не я бях свършвал. Чета от месец насам един от интернет прегледите за езеро Кошкононг в южен Уисконсин
http://www.lake-link.com/forums/fishing ... ad_ID=4413 . И съответно си правя ежедневно коренно различни изводи относно това доколко си струва да отида на час и половина далеч без напътствия - относно вчера получих покана от Джим Never Skunked поляка, който ми показа как се попиляват щуките на Партридж. Реномето на тоя пич и факта че ми беше пратил онази снимка с отрупаната маса с бели риби точно от тоя водоем безспорно ми разбиха илюзиите, че мога да си позволя да откажа. Не само това, но и реших да помогна на Рич(съгражданин на Джим от Милуоки), най-сетне да успее да се озове на леда и - евентуално - да се озове над риби. Горкия беше се така отчаял от несполуки в живота напоследък, че определено имаше нужда от разтуха някаде встрани и извън "цивилизования" живот в града. В MapQuest изнамерих някакви напътствия как да стигна до езерото, но кой да ти каже че "езерото" е 10,460 акра и се простира в участък от порядъка на десетки километри, до който водят поне 6-7 различни магистрали от различни направления. За да бъде авантюрата пълна забравих атласа с пътните карти в къщи на парното - да се топли... Благодарско на тоя дето измислил мобилните телфони, че кой знае къде щях да се озова. Не че не се загубих и така, защото на разклонението на магистралите наместо да хвана пътя за Милуоки, говорейки с Джим в момента, по негов съвет хванах за Чикаго и ми отне половин час да обърна и да се озова в правилната посока. Както и да е намерихме се в Джонсън Крийк и ме убедиха че с моето предно предаване сме добре за леда снега и квото сабя покаже. Та натоварихме белия кон с моторни ледобури и капани, спряхме за бирица, а да и стръв купихме, щото само на бира не кълве запретнах аз крачоли и заслушах:
Цитат:
тука вляво...тука бавно...не влизай в тоя двор...ей в тоя бар пролетно време има вода до колене и си връзваш лодката отпред...тука ловим зад тая тоалетна като се качи водата пролетта...
Все весели неща, които да те накарат да се замислиш - аз, аджеба, откъде съм тръгнал...накъде отивам - обаче пък си мислиш - има и рибица тука не е шега работата, я виж кви чалъмлийски работи разпраят, туй не мойш го измисли ей тъй от въздуха все нещо вярно има... Спуснахме се на леда и ми казаха карай... напред...ама малко по-настрана, че има тука отдолу потоци на някои места и ще се постараем да ги избегнем... Ах, ваш'та мама, сега се сетихте да ми кажете за потоците под леда дето ядяли по 3см лед за минута две като тръгнела "топлата" вода. Основната идея на дъгата, която описах по леда в преспи с различна променлива дебелина, беше да заобиколим втичалото на реката която храни Кошкононг със поне 500м защото там леда е "коварен" и след около 6-7км стигнахме до някакви снежни купчини, които явно бяха "маркировката" на дашните места. В търсене бяхме на следното във водоем със средна дълбочина 1.5м и най-голяма дълбочина 2.10м при втичалото да намерим единствения струпей от камъни и коледни елхички (да това е чудесно приложение, ако местната зоологическа градина няма слонове със стомашни проблеми - или не иска да им причини) с тях се създава изкуствена структура по езерните или речни дъна с цел да се открият впоследствие там хищниците намерили укритие за засада. Не знам точно какво намерихме обаче съм сигурен, че бяхме много далеч от брега и ако се наа*а работата си оставахме жив зян.
Джим беше вече щастлив, защото успя да смени часовете си на домашен арест и го пуснаха "да работи" от 1300 до 0100 и освен това вече беше придънил 3-4 бирички за повсеместен берекет в южните поземлища на Уисконсин. Относно името на кея наистина беше впечатляващо и необяснимо: ВИНИХАХА, много от названията на местностите лицемерно носят индиански имена, ама ми се струва, че днешните индианци и идея си нямат, защо и как са избирани тези наименования. Ако не друго, бяхме на леда "на време" започна се дупчене и боцкане като за отправна точка ползвахме паркираната кола - разбира се имах неразумието да мина през единия ледобур и на косъм да се размина със спукана гума ... и спукана глава. Заложихме общо 9 капана повечето на бабушки, няколко на Ф0.25 малка тройчица №12 и 2 рибета закачени в противоположни посоки, за да създават непрестанно движение и една на черна мрянка(или поне много подобно на нея рибе) в повечето дупки спъцъркахме по някое рибе от съответния вид за да позасмърди водата на плячка и да ги примамим... Не знам кого примамихме всъщност ама за това после.
Имаше чуден залез!
(ако ви се нрави мога да ви пратя един тапет цял размер за desktop) освен това се очакваше, че фазата на луната наближава пълнолуние, абе всякакви мними предпоставки да "ги скъсаме". Обаче трябва да е показателно, че щом зрели мъже (да се е*а в зрелия мъж...) вземат да обсъждат времето, пейзажите и реколтата под влияние на атмосферните фактори, явно риболова нещо понакуцва... Първоначално Джим ни убеди че докато заложим всички капани ще имаме вече и флаг... не стана така и сменихме прогнозите за 1830... на тоя тур фанахме .... нищо ... та Джим започна да говори неща от сорта на "няма да е вечер с 35 риби, а по скоро с 20тина"... след поредното отсядане за да се притоплим в колата и да пресушим некоя бирица дойде време за поредния обход и тоя път взехме да се примолваме "за 1 риба поне". Разчистихме леда, всички рибета бяха жизнени и бодри, с никаква следа от уплаха или психически отклонения и разстройства от неимоверен хищнически тормоз, примерно поне да бяха им били по 2 шамара и да им земат цигарите да му се не види... Като се насочвахме към колата и ни се разлупаха сърдечните хилави мускулчета, щото единия от първите флагове стърчеше шампионската обаче вилката не помръдваше - това нищо не значи, щото си знаем бялата как обича да си стои и трае глътнала до гъзните си бузи... Ама тоя път само нашите гъзни бузи бяха засегнати, щото ич ама ич нямаше риба освен стръвта и дори тя не беше наранена, поне докато не я извадихме - отхапахме и опашката(буквално) и и олющихме половината люспи да изглежда лесно достъпна хапка. Същото издевателство приложихме насред болшинството от рибите, но за съжаление без положителна реакция от подледния електорат.
Взе да ни поомръзва (вярвам и на вас ви е писнало на четете като няма риби да се мятат и кръв да се лее ), та решихме да погостуваме на едни колеги, с които се бяхме запознали посредством горния форум.
Джейсън AKA Legendary и Джим АКА NeverSkunked
Рич АКА RichFish и Лари - собственика на караванката, която беше обзаведена свръхлуксозно за целите на зимния риболов, печица, грилче, бар, карти... плакати на голи мадами, кво може да желае изстрадалото и смръзнало рибарско сърчице
Бен - толкова се беше наковал гОркия, че дори не му се занимаваше да ходи да си гледа капаните, обещаваше рибата, на когото иде да му ги размрази и провери...
Колибката беше наистина много блага идея, почерпихме се полафихме сладко сладко, разгледахме албумите с ловни и риболовни трофеи от различни излети през годините, явно има и по болни души от мене, щото тея типове наистина само това правят, Джейсън току-що беше изпратил в къщи... 10месечния си син , жена му дошла да го прибере от кея... целта ще попитате... в книжката, която пратих на Алеко е описан постулата на закона за риболов на деца под 16г без билет и имат право на още 3 линии във водата(за съжаление долна граница никога не е имало...) и пичовете носят пеленачета в колите за да залагат повече въдици, колкото и идиотско да звучи, също водят кучета със себе си на леда, за тях не знам да имат право да ги използват като лицензенти на риболовни права, обаче знам колко е кофти когато кучето се засили и си среже крака на остриетата на ледобура а най-близката ветеринарна хирургия е на час път... след като си събереш партакешите и се озовеш на "твърда земя"...
както и да е колегите бяха изключително гостоприемни напълниха ни душите с лафове и тумбаците с мръвки, ние се запътихме обратно, защото фенера, който оставихме като маркер за местонахождението на въдиците си взе да се губи от погледа ни... Няколко недостатъка на това гостуване:
1. ако горските се бяха появили и ни заловяха с изоставените въдици... голям щяхме да го папаме...
2. ако фенера изгаснеше... малко по малък ама пак щяхме да го папаме...
3. забравихме да метнем в багажника моторния ледобур и ако някой си го беше харесал($450) ей тогава къв щяхме да го папамеееееееееееее....
Как да е понесохме се обратно към нашите ловни полета. Писна ми да слушам: "не тая купа сняг... унимавай у таз пряспа... не давай толкоз мноу газ чи ша си разлея бирата... сипах си живи риби в крачолите... що избираш тея ледени петна..."
Тука имат нещо като поговорка:
"Wind from the WEST - Fish bite the BEST;
Wind from the EAST - Fish bite the LEAST!"
Сега смятам излишно е да превеждам обаче освен, че вятъра ни изпохапа пръстите и ни оплю устните и крачолите със сополиви храчки друго не ни се случи със северозападния вятър (предполагам пада в категория "западен"). На всичко отгоре батерията на халогенния ми фенер умря от студ и взехме на изуст да търсим капаните та да ги нахвърляме обратно в колата - като по учебник вятъра угаси газения фенер на Джим точно миг след като пристигнахме и с треперещи пръсти опропасти и двете чорапчета та се наложи да ги смени на 2 пъти. Не стига това ами решиха за най-разумно да обикалям на дълги с колата и така да съберем капаните... обаче кой да ни обясни, че ако изгубим отправната си точка(т.А=колата) и започнем да се движим в кръг за неопределен период от време след като сме пресушили по 5-6 бирички(коефициент на разсеяност) е твърде вероятно да загубим идея от кой бряг сме дошли в пълния мрак и да не намерим болшинството от заложените линии... За капак аз се представих много талантливо като гордост на баща си и заседнах на кантар в една висока пряспа, от която нито предното ми предаване нито мощните викове и пръдни от зор на Рич и Джим ме извадиха от деликатната ситуация(не нямам снимка, защото хич не ми беше до снимка в момента ) Изведнъж от тъмното се появи Джейсън новия познат от барачката на едно ATV и удари едно мощно рамо та излязохме от снега, от благодарност се наложи да се отбием за по още едно и тогава се оказа, че наистина закъсняваме. Не знам как на Джим въобще не му пукаше, макар и надзираващия го офицер да се обаждал около 6 пъти на домашния телефон(по този начин упражняват контрол, ако не си от опасните тиквеници, на които им слагат GPS - гривничка на глезена...) защото явно са очаквали да спази предварителните си часове от 0800 до 2000 и не са разбрали за официалната промяна в графика му.
Направих обратната дъга до кея, понесохме се полу-разочаровани, също и развеселени, че все пак сме се забавлявали достойно, макар и без риби, към Джонсън Крийк и дори се обадих на Силвия, че след час и половина се прибирам... Поне така си мислех...
На Джим освен ушите, ще му скъсам и мустаците и ще му ги натъпча в носа... оставил си фаровете пуснати и при нивируятните ветрове и студове акумулатора му за 10часа така се изцедил, че нямаше капка енергия... Отне ми почти час с прилежно форсиране за да му подам достатъчно ампераж, че да припали дъртата си барака с безобиден 8литров двигател...
Бъзикахме се на отиване, че ако се прибера в 0200 Силвия ще ме замеря с обувки, оказа се, че надминах и най-смелите си очаквания - прибрах се в 0230, ни звук ни стон(имаше няколко болезнени стона докато се разопаковах, защото мускулите, поне където и доколкото ги имам ме боляха като че са ме били с фини бамбукови пръчици, настървени патагонски мравки поразени от преждевременен пуберитет...)
Едва се събудих тая сутрин и разбрах, че Джим на косъм се разминал докато разливал бирата от лявата си ръка за да говори по телефона с дясната и кривнал през 2 ленти на магистралата - НЕЗАБЕЛЯЗАНО - от щатския патрул Ей тоя е късметлия... не само, че тоя път нямаше да му се размине ами щеше най-голям да го папа...
УМОЛЯВАМ ВИ КОЛЕГИ! НЕ ПРАВЕТЕ ГЛУПОСТ КАТО ТАЯ!
НИКАКВО КАРАНЕ ПО ЛЕДА!
НАСЛУКА
Инж. Любомир Е Антонов
Уисконсин Делс, САЩ
28 Януари 2004
******************************************
Здрасти, пичове, за много години. Малко бях в реанимация след лудницата по празниците обаче вчера пак успях да избягам от работа и да ида на Партридж… Голямо приключение!
От Делс тръгнахме в 5:15 сутринта – сухи пътища – много елени около пътя … така е в ада ; За да се почне както подобава се оказа, че имаме толкова много багажерии – като за спасителна експедиция в Аляска…. , че няма да можем да тръгнем с една кола. Със Скот предпочетохме наместо да разтоварваме неговата кола 20минути докато прехвърлим всичко в служебния микробус и същевременно товарим моите партакеши, направо да вземем двете коли и той да ме следва – аз бях водача тоя път. Водих аз водих … 23ти път на изток, 39интерстейт на север, 21ви път на изток, 49ти път на север… и там взе да ни води едно щатско ченге със 40мили в час на ограничение 55 за да ни пробва кой ще се изнерви да го изпревари и да си изпапа закуската… Как да е дори и с това забавяне се озовахме пред магазина за стръв и принадлеждности преди разсъмване. Оставих им една снимка на щуките от предния излет с кратко описание – тука е традиция да оставяш снимки на улов във местния магазин – забавно е дава теми за разговори и покрай това се създават приятелства – още едно удобство в такова затънтено кътче като Уисконсин… по-зле от ада… Купихме бабушки за стръв – около 10тина средни по размер и 10тина по-едри съответно 5-6см и 10-12см. Време беше да се насочваме към езерото. Депозирах си таксата за паркиране в кутията за дарения и се спуснахме към… абсолютно пуст паркинг! И как да не е пуст като всички бяха паркирали на леда – 30см дебел и на някои места покрит с лек снежец осеян с яки пукнатини ама на кой му пука – тея хвърчаха като в реклама на Дженерал Мотърс за хеми двигатели… Буквално имаше проправени пътища по леда – явно от затоплянията в които повърхностния лед се е скашквал имаше следи от грайфери навсякъде. Аз още не съм си изплатил напълно колата, и освен това не съм сигурен, че в застраховката ми има клауза: “…и пропадане в леда след блъскане в риболовна колибка, последната пълна с бирени бутилки…”, та затова паркирах и натоварихме шейните.
Голям път падна – искахме да се снимаме насред езерото още тогава, обаче в резултат разбрах че батериите на фотоапарата ми са паднали и нямах други… Както и да е, не си позволих това да ме обезкуражи и продължихме да пръхтим като нерези приплъзващи копитца по леда. Покрай нас профучаваха коли непрестанно и дори някои от дошлите, и определено събудили се мнооооооооого по-късно от нас, вече бяха разпънали лагерите и вече ловяха докато ние още се носехме като през обсадата на Ленинград. В един момент ми писна да влача шейната и реших да отбием в дясно от “магистралата” и избрах една леко заснежена площадка, по чиито краища пробих първите дупки. Така – пробих дупките звучи смело и бързо, всъщност аз буквално се изцедих за да успея да пробия 3 дупки с диаметър 20см в 30-32см лед, направо нааках на гащите от зор! Как да е взех си дъх след разходката и утринната ведрина разкърших врат и изцедих леда от дупките. Започнах да залагам капаните. Отново се водех по газовите мехури, отчитащи “напречните канали” в езерото и си представях че стържа по границите на канал и водна растителност – макар и вече бивша измряла водна растителност. През това време задачата на Скот беше да разпъне новата си ESKIMO колибка за подледен риболов и да пусне нагревателя. Като споменах преди това голямо снаряжение за да не ни подценявате ето кратък списък:
-Колиба,
-Шейна,
-Нагревател с 30л газова бутилка,
-3 или 4 кофи, 2 със стръв и 1-2 пълни с всевъзможни провизии,
-Кутии с риболовни принадлеждности,
-Раници с дрехи,
-Ледобур,
-Сонар на Vexilar8, който беше малко излишен при средна дълбочина 120-150см...
-5 пръчици за подледен риболов за всеки,
-5 капана общо, черпаци, борци всевъзможни боклуци, които се надява човек да му влязат в употреба…
Така или иначе, бяхме вече на леда събрали воля да се докажем като рибари на местната сган от състезатели, които не спряха да прелитат около нас. Като казвам прелитат имайте предвид следното – как бихте се почувствали ако водата в дупката подскочи с 2-3 см над леда и се чуе пукот и трясък – погледнете навън и видите на около 5м от колибата профучаващ 1-2 тонен камион. На линия бяхме в около 8 часът сутринта отдавна не беше тъмно и доста хора вече имаха по някоя риба в регистрите, дори ни предложиха биричка… в осем сабалям!!! Абе тея луди ли са!?
Решихме да поставим 2 капана зад колибката на около 10 и 15м съответно на около 10м един от друг – моите бяха на 25м един от друг като имах и една дупка радиално в средата на разстоянието, за да мога да преместя в близост до активната риба в последствие. Много бях горд с новото си изобретение, което си изработих предишната вечер за изолация на дупката, както от студ и сняг и спичащ лед, така и от издайническата светлина – за целта си купих една постилка за пред врата, обаче от порьозна пяна дебела около 1см с размери 75Х50см, от която изрязах квадрати 6 на брой 250Х250 с отвор и водещ до него разрез с ширина от сантиметър в центъра. Идеята ми беше както да изолирам капаните, така и да опитам дали няма да преодолея мнителността на рибите ако покрия дупката в леда с едно такова платче и къцам през отвора с размери не повече от Ф20-30мм… Нямахме много шансове за експерименти, защото флаговете почнаха да се веят не по-късно от 30мин след като ги заложихме. Като казвам да се веят имам предвид, че на Скот по едно време му се изпиля от устата: “Мамицата му искам да седна да изпуша една цигара поне за 5мин!!!”. Докато се натаманим в колибата и да хванем в ръце въдиците и някое флагче скача и се почва търчане процедури, носене на кофата със стръвта, борец, клещи за кукоизваждачи… Първата риба беше Басс 43см – добро начало! Както споменах вече нямах батерии във фотоапарата и започнах тънинко да замезвам с топките си в тоя миг… Флаг след флаг! Наоколо имаше още много рибари – някои ни се подсмиваха защото наистина бяхме “на магистралата” – имаше няколко пъти, в които, буквално джиповете минаваха директно над капаните, ни – включително единия път флага скочи и ние намусени отидохме да проверим и се оказа че кръстачката се въртеше като миксер – явно щуката е държала стръвта и подплашена от автомобила е хукнала да бяга. Беше малка 61см и следователно нелегална и я пуснахме да си ходи. Това обаче не стана без борба – гадинката успя не само да ме ухапе ами и отвори сутрешната рана на Скот, оставена му от ледобура, на който сръчно само с 2 порязвания смени остриетата и се беше бинтовал като Мумията. След като я пуснахме никой не би ни повярвал, че е била жива, около дупката имаше достатъчно кръв за да изпишем “Да живее Първи Май! КЛОЗЕТ!” и да го подчертаем дебело! Ама кой би ни повярвал че ни капка от пролятата кръв не е на рибока!? Лизахме си и смукахме раните и решихме да позакусим, явно кръвта ни разбуди апетита…мамицата му и зверче! Сега си правя бележка за следващия път да си направя някакъв “зевник” или що ли само и само да им държа устите безопасно неподвижни на тея крокодили слобни! Не успяхме дълго да се насладим на крак на храната, защото флаговете се вееха смело в атака, и не само това ами единия ми калпав капан беше замръзнал – моя грешка от несъобразителност не съм гресирал тръбичката му и се бе наплнил с вода, която не знайно защо при минус 10 Целзий замръзвала, никой не ме е уведомил за тоя феномен – предполагам че е присъщ само за тоя район на тропиците и тези определени кръгове на пъклото… На всичкото отгоре от нашите 20тина рибета живи бяха останали 5 а 5 се валяха и плуваха по гръб, явно не умееха бътерфлай и така отпочиваха с оцъклени очища – не че инак не са им оцъклени дзъркалите де…
За момента бяхме се разписали с по 1 Басс и с по 1 Щука и бяхме пуснали обратно 2 щуки и дарение по 2 банки кръв за бедстващите бакрерии по езерното дъно – срочна пратка през леда. Време беше за героизъм и експедиция обратно до колите и оттам до магазина да купя още стръв – и жизнено важни пирони за ковчега на Скот от железария Marlboro - много се радвам в такива моменти на педагогическите методи на баща си, който на времето в един “мъжки ден” на път за яз. Баниска ми връчи една от цигарите на братовчед ми – запалена да се науча и… да си я тикна в устата с огънчето напред - както си му е реда ако съм нестинар – ама аз не съм и затова излязох калпав пушач … Нарамих се аз със тази десантна задачка и награбих една кофа със стерилна найлонова торба за скъпоценните бабушкери (между другото курса на бабушкерите в тоя ден беше 8 долара за една дузина така че са си скъпоценни, разбира се дузина в риболовните среди както всичко друго е относително понятие и в общия случай в замяна на гущерите получаваш 20-30 рибета, ако си учтив с продавача разбира се, ако си тъпо копеле може и да ти “отброи” 12 рибета и с пожелание за доброкачествени тумори и празна кофа да те споходи до вратата – хубаво че сме от учтивите …). По това време вече бях на телефона и задъхан обясних на приятеля ми от Милуоки – Рич, че риба има и дори в момента хората търчат като че има въздушна атака и залягат по леда да я вадят и е голяма повта! Та дори и той ми изцеди батерията да ми обяснява, че скачали с негов авер в колата и щели да са там до 2 часа – толкова отнема пътя на север ако караш малко над ограничението от Милуоки. Добър човек се оказа шофьора на едно ATV Honda – тея четирикраките моторчета за пресечен терен – голяма глезотия за екстремен лов и риболов и ме “хвърли на коня си” до паркинга – аз припалих и оп на магазина. Там кво да видя един рови купа снимки на тезгяха и държи моята
Поздравих, оня веднага ме подлепи с въпроси, явно му бях грабнал интереса и се представи като вестникар от местните новинари – друга традиция – всяка една община тук си има местен вестник – принципно безплатен третиращ проблемите на околията – текущи събития и новини от сорта на кого свинята се опрасила с кончета и на кого братовчедка му се оженила в другото село дето има воденица ама в съвременен вариант. Почна да ме обстрелва с въпроси и за момент си мислех да не е някой горски под прикритие и аз пак да съм я овапцал, нарушавайки някой местен закон, неподозирано да се окажа пак между шамарите, но човека си беше наистина писарушка и ме помоли за общи щрихи на излета, какво ме води по техния край и тн, колко хора храня с рибите които улавям!? И такива подобни чудесии, на мене ми бяха в главата само провизиите – веднага заръчах на момата зад тезгяха да ми сипе тоя път около 30 рибока – преимуществено от тея над 12см и също откъде мога да купа тутун и батарейки за моя, безполезен до момента, фотоапарат. Оказа се че това не е хоремаг а трябвало да ида до мегдана където има Mobil бензиностанция, а тук навсякъде ако ти е нужно нещо, като да се изчишкаш, да апнеш даже да вземеш душ принципно всичко това може да се свърши на бензиностанцията – както всичко друго трафика крепи и тях. Платих, благодарих, заръчах си копие от местния подлистник на моя адрес и отидох да довърша покупките и обратно на леда – тоя път с пълна кофа жизнени бабушки готови да дадат живота си за нашето удоволствие – един вид камикадзе в редиците на Щуките и Басс и други политически групировки ориентирани подледно в наша опозиция. Най-важното вече имах свежи батерии и почнах да щракам на поразия – абе не съвсем, защото се оказа, че фината техника изяжда едно чифте батерийки в кучешкия студ за минути, хубаво че мама ми е дърпала ушите, та купих 4 Duracell-ки да има. Също немаловажно беше че журналиста, който 10мин преди това ми каза, че дори нямал личен e-mail та да му пратя пълнометражни снимки, се направил на коломбо и ме проследил до паркинга на гьола… Интереснооооооо… Взамяна на излишни обяснения го накарах да ми спести пешеходния туризъм под надслов: “Опузнай лида, чи да ти са повдигне!” и го убедих да ме откара до колибката на езерния паркинг, и че няма да пропадне със шлепа си олдсмобил поне тон и половина от миналия век ама по към средата му… Малко се противеше ама аз му напомних, че ако не си е платил горе на кутийката не може и без това да паркира тук та ме изведе на леда. Хиляда пъти му казах да не натиска спирачки и да не се пали много на газта… Също му напомних като спре да си избере местенце с поне малко снежец на леда за сцепление… и той си избра – една навята пряспа от около половин метър в хребета – е*ати тъпака!!! Как да е избутахме го оттам – направи си желаните снимки взе също информацията която му трябваше – не без подозрението на “интервюираните” и си замина сред пушеци и пърдели с невъобразима гръмкост. Кой откъде е аз доволен че не мъкнах пълната кофа обратно и той че напълни допотопното си фотоапаратче с матриал.
Скот вече даваше заето без цигари и ме гледаше като сомалийче камион на Обединените Нации с Брашно. Зе да дере филтри с треперещи пръсти и да пуши като че ли е бил в абстиненция и тогава ми обясни от кво се е бил спекъл… Направо и на мен ми светна мигновено и да ви обясня и на вас:
Откъм лимити бяхме добре – 2 щуки на леда и – вече – 3 Басс при условие, че на риболовен билет дневно се полагат 2 щуки и 5 Басс, дотук всичко ок обаче на тоя същия риболовен билет се полагат 3 линии във водата по всяко едно време и също така, риболовеца няма право да изоставя линии във водата заложени ако не може да ги наблюдава – в принципен вид щеше да е или Скот в зандана за 5 риболовни такъма заредени и във водата или аз за 2та си капана изоставени без контрол … Хубаво, че се размина!
От тоя момент на сетне започнах аз и да снимам.
както виждате не съм ви излъгал – паркинга си е паркинг, обаче лед с такива показатели иска яката намеса на бензинотехниката – полегнал до камиончето е един моторен ледобур, който дупчи лед до колкото ти душа иска с дупки от 25 до 30см и нагоре за секунди – разбира се ако си хилав като мене може да те развърти като лайнян вестник из въздуха, но повечето чичковци тука са с наднормено тегло и усилено гонят 2та метра. Не ме разбирайте погрешно – лесно оперируема техника и голяма глезотия е това – и аз се справям, но не с лекота.
И тук се завързват приятелства на леда, кой на кого помогнал, кой кого почерпил, я със съвет, или пък с размяна на излишни принадлеждности – да върви алъшвериша на риболова там му е мамата. Примерно не всеки има борец, затова много колеги се притичват на помощ като видят някой стремглаво по корем да се носи към флагчето си, все пак не се знае, какво добиче може да се покаже в дупката:
Тук пича клати глава невярващо, че всъщност тая щука трябва да си ходи щото не и стигат няколко см за да е готова за трапезата. Нищо, че я е сложил на леда зад крака си риболовеца я плъзна обратно в дупката. Минималните 66см (26”), се спазват строго, както и бройката защото лошо бият през пръстите и примерно това МПС паркирано на леда може да се окаже на идния ден паркирано на търговите площи за конфискувани престъпни пособия на полицията и горското.
Аз лично от тоя риболов се върнах изгорял като свинска шу*ка или културно казано “като от ски” като пекна оня ми ти слънчопек и блещи в очите – “Сольнце светит прямо в глаз где моя фуражка...” си пееха руснаците в сочните от кал полета на Кембриджшиър, Англия на времето. Та затова съм турнал тея очЕла:
А не защото участвам в продължението на Матрицата – и си къцах аз ли къцах докато очите ми все мятат към капаните – от там чаках да дойде истината. На мормишки успях да хвана само няколко дребни костурчета – достатъчно силни та да активират капана, като ги сложих оптимистично за стръв за баба Щука. Наложи ми се малко да вляза в ролята на Силвия и да им фризирам лекинко плавниците, кой знае как са ме псували за тая ампутация после... Така или инак на тях удар от хищник нямах, явно са минавали и пуфтейки: “Еее къв костур в тая жега пак уеееееее, дай там отсреща гледам виси една тлъста бабушка...” са ги отминавали с мощен тласък към следващата беззащитна рибка. Около 3 часът успяха да дойдат и колегите от Милуоки. Те малко тежко го раздаваха и не бързаха, обаче времето лети а се стъмнява вече в 4:45.
Яката работа: паркираш, сядаш до МПС-то и дай къцай на воля – и на завет!
Ми така се забавляват тук забравените от бога в Уисконсин...
Аз реших малко да се порадвам на плодовете от търчането до момента:
Както виждате двамата със Скот имахме вече по 2 Щуки на парче и по 2 Басс съответно моите щуки 77см и 80см неговите 67см 72см и моите басс 2 по 43см и неговите 2 по 46см. Най-емоционално беше улавянето до момента на една щука. Видяхме как един камион прелита до капана и флагчето подскочи – очаквахме, че е от вибрациите, но като проверихме куката беше гола и бяха изтеглени 2-3м влакно от шпулата. Сменихме стръвта и заложихме капана със изолацията, флага буквално ме изплющя в лицето, Скот вече се беше запътил обратно но хукна назад – щуката развиваше влакно на уволнение и се бореше достойно, но се оказа маломерка – тя също ни остави за спомен няколко белега по пръстите... Отпечатъците от палците ми никога няма да са същите ;. Благодаря й! Остана време да пообиколя и да видя, кой какво прави и как: имаше 2ма старци пробиваха дупки с Ф10см и определено имаха по добра слука със слънчаците, но пък единия закачи една Крапи поне 35см и съответно плоската риба не се събра в дупката никак и се откачи. Тайфата от типове, които цял ден поркаха и бяха направили куп от бирени кутийки използваха полярни капани, които представляват дискове, т.е. студо-светоизолират дупката самостоятелно и се изработват в сигнален оранжев цвят, та колкото и да се наквасиш да ги откриеш, но за сметка на това, тея пичове имаха общо само 2 мижави Бассчета и 1 щука към 82см – ТЕЗИ ТИПОВЕ ИЗТЪРВАХА ТОЛКОВА РИБИ ЧЕ МИ СЕ ДОРЕВА! През 5 минути търчаха от колата си падайки и разливайки бири, с камерата в ръце за да увековечат... простотията си – дърпаха на поразия като хайвани – без да дадат аванс на рибите да поемат добре куката, дори и добре закачените риби изтърваха и крещяха, че им “късали” – абе хора това е плетено капронено ВЪЖЕ с издръжливост 20кг на опън, те ще ти срежат сухожилията и пищялите с него преди да го скъсат – ползваха 30-40см метални поводи и си личеше, че възлите им са калпави – единия бабаит ми се изсмя, че от 2 годишен тея възли ги правел и не го били подлъгвали никога – аз като го видях бабешкия му възел си наредих наум схема как може да направи кариера ако прави макраме за фикусите на майка си от канап... Изтърваха една щука, включително, която изкараха наполвина от дупката и си замина барабар с повода – ентусиаста реши че е Кусто и се хвърли да далдиса след нея – дупката която ползваха беше с Ф30см та успя да си провре и 2те ръце до лактите в ледената вода и ... я “пипнал”. Чудна игра имаха тея типове – така се бяха напоили като патета, че се надявах да се приберат читави у дома си.
Имаше много кадърни и свестни хора на гьола не е само измет да не си помислите. Дори на онзи пич с маломерната щука от втората снимка му подарих една от моите изолационни подложки и беше много впечатлен. Също един майстор сподели интересен модел капан:
.
Предимство е, лесната изработка и достъпността на материалите – компактен е и лесно усвоима манипулация. Обаче недостатък и то голям е изцяло изложената конструкция на произвола на времето – именно всичко е над леда и ако влакното е мокро ще замръзне, което го прави приложим за сухо слънчево време, също много подходящо да не си на леда... Инак идеята е на малкото шишче на върха да се закачи примка на желаната дълбочина – при кълване рибата “обръща” върха на кръстачката и свободно изхлузва влакното от шишчето като размотава и макарката – докато не се включи фактора МРАЗ!
Друг интересен момент, който съм увековечил тук е, как върху вече издълбаните 10см дупки отворих плитки 20см, за да използвам “дашното място” на колегите които си заминаха по
здрач. .
Едно от най-впечатляващите неща за вечерта беше улова на тая щука:
Както си клечах до гореспоменатите разширени дупки и поглеждам как единия от капаните, вече забравен след 3 часа нулева активност, освен от измамния костур, който ползвах за стръв преди да направя разумна смяна в третото полувреме с играча на Бабушка Исперих- новата надежда на Дунавската равнина. Бях си избрал една охранена бабичка и перката се въртеше като ветропоказател по време на буря... Много енергия имаше тая рибица. Започна да прави неподозирани дотогава чалъми – да търчи в кръг и – не знам дали умишлено – да трие влакното в долните ръбове на нескопосаната дупка – от време на време се закачаше, явно не я бяха разпробили до дъно в бързината – както и да е аз се бях завтекъл с бореца в ръка и никой не ми дойде на помощ до момента, в който едновременно се обърнаха да ме видят и да изквичат от удоволствие, виждайки, че борената от мене щука се засили да ме цуне в устата бърже! Абе хора тоя добик скочи като риба меч от дупката вертикално нагоре в лицето ми! Аз се отдръпнах инстинктивно и му шибнах един зад врата – ша ма целува – мени!? Ааааааааа - маха! Целях да не я свърша като тея типове – екипа на Наутилус с биричките и подводните премеждия... И успях да я отблъсна от заветния изход. Тъй като вече имахме по лимит – тази подарих на Рич О’Конър – същия с когото лових бели риби преди на открита вода. Те ми се смяха от сърце за ситуацията – а защо нямаше някой да я снима!? Направо бях за корицата! Смяхме се дори повече от по-ранното премеждие, когато Скот, паникьосан от факта, че не е ползвал борец никога преди и на 2 пъти не успя да закачи една от щуките се дръпна назад и като бито коте се развика : “Go! Go! Go, man, please ice the f***er!” Е тая риба, след като я лепнах на леда и видях, че ще ходи в супника легнах на снега и се търкалях почти в несвяст от смях. Толкова беше се пищисал, че нямаше думи...
Както се вижда явно пък аз от вчера доста думи съм понасъбрал и докато ги изпиша вече гоня 8ма страница – явно се уливам, но ако си мислите, че емоциите се свършиха дотам се лъжете! Дотътрихме на Рич рибока до колата им и те запалиха един фенер, че взе да притъмнява – 2-3 лафа кое как става и разглеждаме снимките от деня, аз се обръщам към дупките където
допреди малко къцах и виждам следното:
Помните ли като ви писах, че е много положително да ползвате порьозни материи за изолация и усъвършенстване на риболовните си пособия – бааааааааааси колко прав се почувствах когато с полуусмивка-полушок издърпах тоя герой:
Решил да се упраждява в потапяне на плаваеми лекости – явно е рибния еквивалент на културизъм и дърпал ли дърпал 22 см слънчак ама силен като тати си!
Виждате че стана тъмно... Натоварихме шейните и отхвърлихме поканата да ги вържем за задната броня и да се метнем на колата – прекалено ценни дреболии имаше да си позволим да ги разпилеем по пътя наобратно. Имаше страхотен лунен изгрев и се псувах че за пореден път ми умряха батериите от студа. Да ви снимам що е сополива романтика на изрядно нащърбен лед. Хубаво беше, че не се загубихме на връщане и уцелихме паркинга от първия път.
Летяхме на крилете на победата на връщане и дори в осем без петнайсет се върнах в реалността и купих ляб да има да идат у къщи. Също от бакалията купих и един хубав букет за Силвия, че иначе жа ма бий ... Касиерката е българка и се казва Валя работят там с годеника и Асен и ме бъзикнаха, че само съм разправял за риби, та връчих на Асенчо една щука – замръзнала като бухалка да се оправя – трябва да е била към 5кг и отгоре. Прибрах се шибнах 2 ракии за наше здраве и за дружината и днес сабалям почнах да пиша тая история... Отне ми май по-дълго време да разкажа преживяното отколкото самия риболов.
Пичове, да сте ми живи и здрави! Да ги ловите, да не ви ловят! Който му трябва тая година да си седне на гъзо и да се задоми! Някои от тея глупости дето ги правя по леда, не са за практикуване и са породени от привичната ми простотия! Затова карайте внимателно и полека, да ви обича жената и шефа и да има един ден като тантуркама внучаатта на коляно да им разправяме помежду посивял мустак кви сме ги търкаляли навремето!
НАСЛУКА
Инж. Любомир Енчев Антонов
Wisconsin Dells, WI53965
Относно: Партридж Лейк, област Уаупака, 8 Януари 04 г
9 Януари 04
********************************
