Шест години изминаха от европейското първенство по муха, което се проведе във Словения –Бохинска Бистрица през 2006 година, когато България взе единственото си отборно участие в международния шампионат. Тази година на същото място се проведе Световно първенство между трети и десети юни. Дани Крилов и аз решихме да посетим мероприятието и да погледаме някои от най-добрите мухари в света,… а разбира се и ние да половим. Доста е трудно да седиш на брега и само да гледаш без да си част от случващото се, но си мисля че от гледане има какво да се научи. Не се оплаквам въобще, защото ловихме на някои от най-красивите реки в Европа –Сава, Сава Бохинка, Бача и Идрица. Тази, която се запечата в съзнанието ми завинаги и още е пред очите ми когато ги затворя е Соча, … но нека първо ви разкажа малко за състезание.
Състезанието…
Тридесет страни взеха участие в надпреварата, което превърна състезанието в най-голямото проведено до сега. Четири от петте сектора бяха реките – Сава, Кокра, и два сектора на Сава Бохинка. Езерото, което представляваше петия сектор се казва Мост на Сочи и е великолепно място, не по-малко красиво от реката, която го пълни. Беше доста трудно да се хване риба на езерото и то се оказа разковничето в състезанието. Две или три риби носеха първото секторно място в повечето случаи. Не малко мраморни пъстърви бяха хванати там. На реките беше доста по-лесно и за първото място най-често бяха необходими малко под или 30 риби. Състезател от френския отбор обаче направи чудо и успя да хване 76 мерни риби в рамките на 3 часа. Невероятно не е ли!?
Наблюдавах основно чехите, защото очаквах те да спечелят, както обикновено. Така и стана. Ловяха доста на суха муха и бих казал значително по-малко на нимфа 70 към 30 за сухата. Използваха сухи мухи имитации на ручейници с ред таг и крила от CDC вързани на 14, 12 номер куки. Ловяха срещу течението. След като обловяха сектора в рамките на час и половина на суха муха, сменяха на нимфа, хващаха няколко по-големи риби, но важна беше бройката и след като рибите спряха да взимат нимфата, веднага се връщаха към сухата муха. Нимфите им бяха вързани на джигови куки, 14 и 12 номер. Основно се опитваха да ловят американските пъстърви. На състезание винаги се стремиш да хванеш най-лесната риба.
Това , което не ми допадна в състезанието беше че ровенето с крака по дъното беше разрешено. Така нареченото “търляне”. Това беше основна тактика на много от състезателите спечелили секторна победа. За тези, които не са запознати с метода, той представлява най-просто разриване на речното дъно с крака, което вкарва хиляди насекоми в основното течение на реката, където те са беззащитни и рибата излиза да се храни с тях, търсейки източника. Постепенно рибите стават все повече и повече и все по-малко предпазливи, и идват буквално в краката ви, търсейки храната идваща от там. Остава само да потопите нимфата пред вас и рибите се хващат една след друга. Моето мнение е, че това унищожава речното корито и насекомите и трябва да бъде забранено.
Другите лидери в състезанието след чехите бяха Франция, Италия и Испания. Всички тези отбори и играчи играха невероятно с много хъс и желание за победа, но явно им липсваше нещо малко, което чехите отново държаха в своя ръкав. Хауърд Кростън от английския отбор беше на стъпка от това да стане новия световен шампион. Вървеше 4 ти до последния манш, когато направи не дотам добро класиране което го постави на 4-тото място. В крайна сметка, някой трябва да заеме и болезнената четвърта позиция. Имаше твърде много добри мухари и надпреварата не беше никак лека.
Дойде и края на състезанието. Беше тихо в хотела. Всеки вечеряше и с нетърпение очакваше да види резултатите… и ето те се появиха. Оформи се голяма тълпа около листовете… италианците започнаха да празнуват сякаш са спечелили първото място, … но не, бяха втори, чехите взеха златните медали за пореден път. Италия беше втора а Испания трета в крайното отборно класиране.
Но какво ставаше там…всеки прегръщаше, целуваше и се опитваше да стисне ръката на един младеж. Видях очите му за момент преди сълзите да бликнат от тях… Само на 21 години новия световен шампион в индивидуалното класиране - Давид Аркай (David Arcay) от испанския национален отбор просто и ясно влезе в исторята на мухарския риболов, като най-младия състезател печелил златото в най-голямото световно първенство проведено до сега. Честито Давид!
Междувременно…
Аз и Дани ловихме преди и след състезанието. Мисля, че ние също се забавлявахме и хванахме доста приятни риби без да има огромно напрежение над главите ни. Реката, която ме впечатли най-много е Соча. Успях да хвана няколко красиви липана от светло сините й води.
Словения е невероятно красива , прелестна страна. Остави ме безмълвен. Единствено си мисля, че не е трябвало да пускат толкова много американка в прекрасните си реки и трябва да се опитват повече да запазят дивата риба.
Надявам се, че ви пренесох в атмосферата на Световното първенство поне за малко.
Поздрави,
Станислав
