Събота. Рано е , та чак е тъмно - и вече е доста топло , сериозен намек за това , което ни чака , като се покаже слънцето.. Лоара е величествена и прекрасна , обаче събралите се на брега участници в предстоящите две състезания гледат мрачно , все едно са на погребение. Бързо ми сервират лошите новини : жегата е причинила бурен разцвет на някаква зелена гнус , която се носи по течението с тонове , и прави риболова практически невъзможен - тя не само се лепи по влакното , тежестите и стръвта , ами и рибите лакомо я ядат , и не обръщат никакво внимание на поднесените им лакомства...Миналата година по същото време , разказва ми съседът отляво , ситуацията била същата , и повече от половината участници във фидер сектора били капо. Малко по-добре се справяли в сектора щека , макар и там нещата да не били розови..
Инсталирането на работното място се оказа задача с повишена трудност - терена предразполагаше към счупени крайници , как се мъкне платформата по камъните , не искам да ви разправям:
Времето за подготовка беше ограничено , както и самото състезание , с времетраене...два часа и половина!
Вече съм свикнал , и всъщност трябва да призная логиката на подхода : що да се пържиш на слънце , като не кълве , като можеш да си прибереш такъмите , и да ходиш в шатрата дa къркаш ледено розé от хладилника?
Поради тази причина , храната ми е готова от петък вечер - Пакет платика ,половинка сирене , към които съм добавил пелети , жито с коноп , замразени и живи бели , замразени пинки...
Нaблюдавам с интерес подхода на местните към риболова на течениe.
" Интерес" е меко казано всъщност
- аз съм просто втрещен .... значи , да ви поясня: на 20-22 метра течението влачи кошница от 120 грама без шанс за задържане. Колкото и корем да отпускаш , тя просто приплъзва... И тук местните чичовци вадят едни ...медиумчета , боцват една кошница от ...60 ГРАМА (ама без майтап!
) и мятат на 12-15 метра.
В прозрачната вода се вижда ясно как това нещо се отнася надолу като сламка , и докато стигне дъното (а е дълбоко поне 4 метра) , вече е под ъгъл 45° спрямо риболовеца. В следващите 30 секунди , течението е завлякло абсурдно леката кошница на пет метра от брега , в краката на седящия по-долу...
Аз разбира се , ловя на фидер както пише в учебника - мятам пред мен ,търся грамаж , който да държи дъното , такива работи - обаче се оказва , че течението за по-малко от две минути ти превръща влакното в това:
Ако не презаметнеш пет минути , "гирляндата" става два метра дълга , и това вече и петстотин грама кошница не могат да я закотвят...
Храним. И двамата ми съседи , които ловят по Лоара цял живот , си подмятат "оптимистични" прогнози за предстоящия риболов , и "айде да събираме и да ходим да пийнем по бира". ..
От началото е изтекъл почти един час. В тази част от сектора , която виждам , и четирирмата "сме първи". Чувам че и вляво нещата не били розови , има хора с по едно-две рибета.. Аз съм опитал на десет метра , направо се чудя дали да не тръгна да ловя щъкащите пред мен кротушки. Улова ми до този момент се състои от една змиорка с дължина 25 сантиметра и тегло около 30 грама.. Решавам , че за следобедното сътезание - без мен , да се пържи на слънцето баба ви
, а за това в неделя - още по- малко...
Решавам да се върна на вътре , макар и за последните трийсетина минути да не съм го хранил , и най-вероятно течението да е измело всичко. Бодвам кошница от 155 грама (да бяхте видели местните как ме изгледаха
) , мятам , тва нещо стига до дъното , и докато подпирам фидера на стойката , вече следва енергично кълване! Е , "кълване" при кошница от този калибър и монтаж патерностер си е миж да те лажем - виждаме дърпането на самозасечена риба , разбира се. Което не прави мряната от около 350 грама по-малко приятна.
Продължавам на същата дистанция , и след десетина минути следва още по енергичен удар , и внимателно докарвам до кепа платика от близо кило.
Не че се безпокоя за евентуално късане на повода - 0.16 и с кука 12-ти номер , на Лоара сме все пак , обаче тежката кошница улеснява откачането на рибоците. До края остава около половин час , аз правя серия от три по-малки платички , и десет минути преди края се чува новината , че в другия край на сектора някой си Жоел бил закачил огромно добиче и се борел с него на живот и смърт. И успя да се пребори в последния момент , което май щеше да ми отмъкне под носа първото място..хмммм...
Идва кантара. Съседа отдясно е с две ситни платички. Отляво имам двама души капо , аз съм с 2.640. Обаче мряната на Жоел удря на кантара...3.200
, с което общия му улов от 3.280 ( две ситни змиорки е имал преди мряната...
) печели фидер сектора. Сектор щека се печели със ...640 грама! , с което аз се класирам втори в сектор фидер , и трети в общото класиране.
Плик.
Решавам , че следобедното състезание всъщност може да се окаже много интересно
, и че след него ще мислим в неделя кво и къде...
Отиваме да къркаме розé и бира , да си разправяме рибарски лакърдии , и да се опитаме да се скрием под шатрата от жестокото слънце , макари и не от термоядрената жега...
Следобедното състезание е по двойки. Бяхме се разбрали с Доминик да играем заедно , обаче се оказа , че състезанието имало за цел да приобщи към риболова "непрофесионални" любители , и двойката не можела да бъде съставена от двама състезатели с лиценз от Федерацията. Тоест , един аматьор , един "професионалист" . Тегли се жребий , и се падам да ловя със...Жоел.
Рaзгеле , викам си - сега ще видя аз местния специалист как лови. Жоел разпъва панаира : сгъваемо столче , кофичка захранка , еидн фидер.
3.30 , майна.
С тест 70 грама.
Аз лекичко хлъцвам. Мята на 12 метра , влакното се изпъва надолу по течението , не вярвам кошницата да е по-нaвътре от..айде - 6-8 метра. И тука Жоел ми обяснява за кво става дума , макар че аз бях почнал лекичко да се сещам.
Точно на тази дистанция минава шкарпа , идеята е течението да избута кошницата към него докато тя заседне в някоя трапчинка по дъното , където най-вероятно ще се събере и храната...
Решаваме аз да си ловя навътре - така ще облавяме две дистанции , а Жоел междувременно ми споделя , че лови риба от едва две години , и че по риболова го е запалил сина му. Синчето било много в час , обаче професията му (хлебар) , е несъвместима с риболова - пича просто работи в събота и неделя..
После Жоел закача дъното , прaви опит да извади кошницата със зверско дърпане с фидера , и чупи пръчката...
ох , ох...Вади от калъфа друг фидер ("Добре че взех фидера на сина!") , и аз почти се изчервявам - има хора , които имат по ЕДИН фидер , брат...
И така , ловим си ние кой как си знае , обаче минава един час , и не сме видели кълване. По-точно , аз не съм видял кълване. Жоел разправя , че има леки почуквания - ( аз не ги виждам нещо ) , обаче не успявал да ги засече. В началото на втория час успява , и вкаpва в кепа мряна от 800-900 грама. Аз мигам на парцали... кой беше аматьора , и кой -"професионалиста" , че не си спомням?
В тоя момент цъфва синчето - съвсем младо момче , застава зад баща си , и почва - тва не е така , онова не е така , кълве ти , що не засичаш? - не бе , засече прекалено рано!... как можа да счупиш фидера?!?
Аз в началото слушам с половин ухо , обаче почвам да усещам , че пичa съвсем не е от онези "специалисти" , и скоро включвам и другото ухо. Той всъщност май знаеше точно за кво приказва , и когато ми намекна много деликатно (и на "Ви" !
) , че може би трябва да опитам по-наблизо , не възразих , минах на 15 метра , ама нъцки.. Обаче когато остават двайсе минути , аз не издържам , и се връщам навътре с тежката кошница (хлебарчето почти падна по гръб при новината че съществуват кошници от 155 грама
). С първото мятане ми кълве , и платика от 400 грама се добавя към общия улов.
Остават десет минути , младежа седи зад баща си ..."не , изчакай.. не сега... внимавай , дръж фидера в ръка...СЕГА!!" И Жоел засича "сега" , и вкарва в кепа втора мряна , на око към кило...
- аз съм просто потресен... Идва кантара , с 2.640 (баси съвпадението , тва ми е сутрешния резултат) , сме трети в сектора. Докато събираме багажа , синчето седна на столчето на баща си , а аз спрях да позяпам , и да си поприказваме ...Пича усеща къде е шкарпа , знае как и къде да метне , лови нечувано тънко за Лоара - 0.12 и куки ном. 16 , засича някакви невидими кълванета... ЗА 25 минути хвана ЧЕТИРИ мрени
- ("не знам баща ми как не е успял да хване повече , тука е пълно с риба"
) , макар и дребни...аз съм просто шокиран - казвам му как съм ловил сутринта , сега той пада от стола - този метод рaботи само за мряна и илария , които търсят шкарпа. Платиката е навътре , и местните просто нямат шансове с нея , сега той е заинтригуван от моя метод на риболов , и от това че съм успял да хвана няколко платики...
И сега , кво да правя в неделя? Да ловя по система , която не познавам , и не съм практикувал , или да ловя как си знам , когато ми е ясно , че "както си знам" може да е крайно грешен метод..Уффффф......
, презамятам , и след малко вадя - без да съм я видял да клъвне , бабушка от стотина грама. Продължение не последва , така че се връщам на главното петно , кълцам два торни в кошницата , бодвам бял с торен на куката , мятам , и след две минути засичам платиката. 
