Събота вечер. Налага се да се обадя на Доминик с лоши новини - няма как , разбрали сме се след тренировката да го информирам за оперативната ситуация..."Доминик , "- съобщавам му малко нетактично аз - "ще ядем голям бой , брат. Просто ще ни попилеят...."
За по-ясно , да ви кажа как протече тренировката - връщаме часовника назад - събота , сутринта:
Разтоварвам багажа , и оглеждам язовира - дълъг (над десет километра) , тесен водоем , инфото е за големи количества дребна платика, плюс уклей и баби.
Нямало никакъв смисъл да с лови надалеч , играта е класически бърз риболов на дребосък. Клипсовам пикера на двайсе метра , и един лонг каст на 48 , (щото око да виде , ръка да пипне ), състезанието е "опън" , имаме право на фидер , с малко късмет може да гушнем някой бонус. Тъмна , активна храна за близката дистанция , фишмийл с пелети за далечната , имам почти половин литър замразени червени пинки , време е за тежката храна . Правя двайсе топки , и вадя прашката. Oриентир ? - лесна работа:
Дълбочината е малко над метър , така че няма да си играя с корекции , просто целя плувката. Повод , кука (0.10/18), три пинки , мятам , и се заемам да храня другата линия - докато я мятам , пропускам първото кълване , мятам пак , кълве практически веднага , и подкарвам към кепа платика от около 800 грама.
Aко тва са "дребните " платички , пишете ме "съгласен" , деа!
Мятам пак , и тръгвам да вадя "дългата" линия - к.рец , майна - кошницата се закачи мъртво в нещо по дъното , и загубих целия монтаж.
Само три скъсани кошници бяха достатъчни (много бързо сxващам , а?) , за да разбера че тая няма да я бъде - както се оказа впоследствие , кoритото на реката било пълно с корени и дървета... Минавам на 32 метра , и се захващам да решавам проблема с късата линия. Проблема , който украинския състезател Сергей Попов описва като "
второе пришествие татаро-монгольского ига" - първата риба беше едра? -"надежда всяка тука оставете!" - дребоците ме налазиха като скакалци , като буквално не даваха на кошницата да стигне до дъното , късо кълване , и край на предаването , изсмукна стръв , презамятане...Повода стана 0.12 ( не че щяха да се намръщят и на 0.25) , първо - трийсе сантиметра , после - десет , с хеликоптер - все тая!
От десет кълванета я успявах да извадя две рибета , я не - ама платички като бръснарско ножче...
Ще ни сцепят. В такива условия щеките ще ни попилеят....
Минавам навътре , в търсене на едра риба.Пет бели червея на кука 14. Дребосък , фитки. Клипс за бял червей , ПЕТНАЙСЕ червея - платичка от сто и педесе грама.
Метод , пелета 7мм. Платичка от десет санти....
Топче 12 милиметра(!!!) - платичка закачена за гърба , за окото...Баси ужаса! Все пак , една едра платика хванах на метода , но явно и той нищо не решаваше. Връщам се на късото да решавам проблема с фитките , и забърсвам втора платика от около кило. И така , първи извод: едра риба все пак има. Въпроса е дали може , (и как) , да се отсеe?
В края на тренировката имам четири едри , плюс непростимо малко количество дребни (ще ядем голям бой...
) , и се каня да събирам багажа , когато се появява Разузнаването. Не ... с разузнаването се занимавах аз...това беше
Контраразузнаването , представено от моя стар познат Микаел , съотборника му Себ , и техен приятел. Дълги , угрижени физиономии - "Ще ни бият яко" , казва Себ.
Техния приятел има 3.9 kg. на щеката , те са ловили на фидер , с максимален резултат 2.9 кила. И сега няма как да сe измъкна - всичко съм събрал , и се налага да извадя живарника
- дотук бях с ползването на живарник на тренировка , да знаете!
- на противника му отвисна ченето , щото аз съм седем кила и половина...Микаел и Себ само се спогледаха многозначително и красноречиво...
И така , сега с Доминик трябва да избистрим стратегия. И двамата категорично отказваме да ловим на плувка. Като ще ни бият , поне да ловим с кеф.
Риболова на стотици полупрозрачни рибета с димящи ролери съдържа огромни количества техника , нула стратегия , и е скучен до смърт , решаваме ние.
Още повече , че прогнозата е за силен вятър. Решаваме да направим храна , която да селекционира едрата риба , да я намокрим четири часа преди турнира , за да стане максимално инертна , да вкараме царевица и пелети , да предпочетем белия червей пред пинките , и .... да понесем побоя с усмивка и без да се нервираме.
Трябва да ви кажа , че не мога да си спомня , кога съм правил за последен път такава храна - трябва да е било в Испания:
Ще храним две петна , 20 и 36 метра , за да не си пречим , и да не плашим рибата. Терена е весел:
След триста метра търкаляне на бaгажа с количка , се оказва че имам място , с храст зад мен и дърво почти над главата ми.
Реда на приоритетите при замятане е следният:
1. Внимавам да не закача храста зад мен
2. Внимавам да не закача клона над мен
3. ( незадължителна опция) - опитвам се да си уцеля петното
Междувременно Микаел идва да види кво правим. Ние сме в центъра на сектора , номер 6 , те са полу-тапа. За да е още по-интересно , тапа са Яник и съотборника му.
Яник , най-големия майстор на дребосъкa из тукашните земи. Яник , който не е монтирал кьорава мач пръчка или фидер
- пет топ сета , и нож между зъбите. Яник , който познава водоема като джоба си...
-Жълта храна? - усмихва се под мустак Микаел
-За платика - пояснявам (кво има да се крие вече?) - намокрена от сутринта , да не работи много..
-Ние сме с храна за шаран - споделя Микаел -
и я намокрихме снощи.
Мда - " great minds think alike
" , Иване - ама дали щяха да изберат същата стратегия , ако не ти бяха видели улова вчера?
Стартираме. Духа един вятър - шапката да ти падне. Да ти хвръкне , по -точно. Сега се сещате кво ще стане , нали? Ролерите ще пушат , дребосъка ще се вади като на конвейер , ние ще се опитваме да парираме количеството с качество... Хората почват да мятат едни яки топки , ние храним с фидерите ( по различни съображения се отказахме от прашката) , и ...настъпва тишина. Никой не вади кьорава риба.
-Доминик - ухилвам се аз - храната РАБОТИ! Нямаме грам дребосък на петното!
Обаче двайсе минути по-късно , почва да ми става ясно , че или всичко живо е с такава храна , или вчерашната тренировка е била ужасен автогол: рибата тотално я няма! Хората от двете ни страни дремят над щеките , отдясно единият състезател е извадил директен да търси уклей(!)
, ние се гледаме...
Почвам да се притеснявам: 40 минути без кълване. Отдясно имат две рибета по сто грама. Отляво - едно от същия кaлибър. Ако се окаже , че работата се е обърнала на 180°от вчера , и сега имаме тежък риболов на рядка , дребна риба , ние бяхме приключили състезанието в момента , в който сипах в легена жълтата храна за платика..
Минал е ЕДИН час. Ние с Доминик сме още капо , щеките и те практически бездействат.. Всеки момент ще стана да ровя за пръст , да затъмнявам и обеднявам храната ( ама без майтап! ) , обаче преди това ще пробвам с корекции по такъма. Сменям кошницата от 30 грама с бомб от 17. ( От домашното производство "а ла Боб Нъд" ) Повода от 14 отива на 0.10 , куката - от 14 на 18. Две пинки , обръщам се да видя кви ги върши Доминик , който се опитва да засече без да му е кълвало
, поглеждам си върха , и откривам че плетеняка виси - внимателно придърпвам...там е!
Много внимателно докарвам до кепа платика от около кило , и за ужас на съседите , успявам да я вкарам в него. Доминик се е ухилил като тиква за Хелоуин.
Мятам (как? вие след сериозна платика сменяте повода с нов или по-дебел?
) - кълве веднага...дзъннн...
Вадя , самоинформирам се за мнението , което имам за себе си , задавам си един-два въпроса ( от типа който започва с "Как мое си такова...") , сменям повода с 0.12 , с кука 16 , три пинки , като мрачно си задавам още един въпрос - сега колко време ще чакам пак да ми клъвне?
Една минута. Втора платика от почти същия калибър тръгва към живарника. Не поглеждам към съседите със щеките - неудобно ми е...
Мятам. Кошницата удря дъното , изпъвам влакното , подпирам пръчката ...ррръц! Трета платика! Сега е важно да не се направи някоя особено идиотска грешка - а възможности за такава не липсват , понеже имам спешна дилема за решаване: кво да правим с храненето? Очевидно на петното се е настанило стадо , и пада голямо мляскане и дъвчене - а аз храня с това:
В същото време , по-голяма кошница не лети по същия начин (вятъра е сериозен) , цопва много по шумно , а е плитко.. Решавам че трябва да се храни , минавам на обемна кошница от трийсе грама , в момента , в който мятам , порив на вятъра я отнася три метра встрани...следващата пада където трябва , но...кълването приключва.
- причините могат да бъдат различни ( шум , разпръсване на храната , прекалено късно хранене - платиката може вече да си беше била камшика докато аз реша кво да правя , или кошницата беше прекалено тежка и загрубяваше монтажа ) - важен е ефекта - вече не кълвеше.
Докато аз се връщам на стария монтаж , в играта се включва Доминик , който досега е с три дребосъка и триста фитки. Влиза в серия от средни платички - 200-400 грама , както и един бонус от 600-700. Около час преди края , вятъра започва да се усилва ужасно , и забелязвам , че хората започват да събират щеките:
Когато остава половин час (аз вече имам игра , но сега рибата е дребна) , почвам да добавям бял Трасикс в кошницата. Това като че ли засилва кълването , но рибата си остава дребна. Свирят сигнала за пет последни минути , Доминик вади риба , аз вкарвам по-големия бомб , пълня го догоре с бял червей и мятам. Когато остава две минути ми кълве , и рибата е едра...НЯМА да дочакам сигнала с риба във водата
, решавам аз и завъртам макарата като ненормален ( с повод 0.12!) Рибата излиза на глисаж , вкарвам я в кепа , вдигам я над водата - трябва да има 700-800 грама , и чак тогава забелязвам , че е закачена за окото , и се държи на една кожичка..
Кантара идва отляво , и ни развеселява с новината , че дотук се печели с пет кила. Доминик вади едни скромни две кила и половина (на око) , обаче с добавянето на моя живарник теглим 9.750
Вече знаем , че Микаел и Себ са устроили касапница , рънърите разправят за 15 кила...
И После иамме Яник & Со...да видим - Микаел и Себ имат само десет риби , които обаче правят над 11 кила.
Hякои от платиките трябва да са от близо две кила. Една от тях е хваната в последните пет минути...на косъм , ма'а му стара! Обаче изненадата идва от тапата - съотборника на Яник сипва в кофата поне 4 кила ужасен дребосък - трябва да има стотици! , а Яник вади още повече....
9.300 !
Ако не беше вятъра , щяха да ни разцепят с дребосък , старите хиени.."Как я мислиш тая работа"- уж ядосано ми подхвърля Яник -" да идвате в нашия департамент и да ни обирате пликовете?" "Имам да си връщам от миналата седмица" - обяснявам невъзмутимо аз. "Правилно" - кимва одобрително Яник - " и сега аз имам да си връщам за следващия път"
Втори в сектора , трети в крайното класиране (от 19 отбора) , първи плик за сезона. Наздраве!
, иначе май нямаше да видя кьорава снимка от турнира.. Те , убавци 
Рибата си би шута от нашия участък , и с Лоран почваме да баем на пръчките и на храните...Той освен това си има посетители:
