" Записки по френските състезания "
-
- Мнения: 107
- Регистриран на: Съб Мар 12, 2011 10:45
- Местоположение: София
- получил Браво: 11 пъти
Re: " Записки по френските състезания "
Има една унгарска пудра с флуоронеон,в нея има някаква съставка като я намокриш става като сопол,смесваш я допълнително с чиста пудра неон ,суха я слагаш в хранилката като ядро ,или си правиш едно портокалче от глина,ядрото 4-5 кубика от пудрата и си правиш цветна бомба на петното,стои си цял ден дори на слабо течение.Вариант 1-привлича всички любопитни риби и ти ги хващаш,вариант 2 -изгонва всички риби и ти си висиш цял манш като наблюдател,но това няма значение ,защото най- важното е самото участие ......................иначе го удряш на битов алкохолизъм,бръмчене по чуждо,ежедневни запивки с другари и бавна деградация
- Боян Шушлин
- Мнения: 297
- Регистриран на: Пон Май 22, 2006 22:35
- Местоположение: София
- дал Браво: 7 пъти
- получил Браво: 5 пъти
- Обратна връзка:
Re: " Записки по френските състезания "
Поздрави за брилянтния (за кой ли път) репортаж!!!
Четох с голям кеф!
Четох с голям кеф!
- outsider
- Мнения: 2668
- Регистриран на: Сря Юли 06, 2005 16:03
- Риболов: състезателен фидер
- Местоположение: Loire , France
- дал Браво: 180 пъти
- получил Браво: 4610 пъти
Re: " Записки по френските състезания "
И така , мили деца ,скъпи приятели , уважаеми съседи и роднини...състезателната година е на път да приключи. С кво облекчение ще въздъхна като свърши - представа си нямате. Леле що бой се изяде за един сезон - ох , ох...Обаче оставаше още една глътка в горчивата чаша - последната люта битка - Регионалния турнир по фидер.
Събота , 17 октомври:
Тираж. Каймака нa фидерното братство от петте департамента на региона очаква с трепет да види какви карти ще му раздаде късмета - а после всеки ще ги играе както и колкото може. И тук няма случайни хора , или ако има , са (сме ) много малко. Старите , опитни картоиграчи определено са мнозинство. Водоема е техничен , риба има , печелене на сектор на чист късмет , като миналата година , тук няма как да стане- pибата трябва да си я заслужиш.. Тегля номер 5 , в сектор от 15 . В неделя ще съм на номер 12 в същия сектор - тоя път тапите са за конкуренцията..
Важното на такъв водоем , тва е да имаш План. Те така , с главна буква - иначе си заникъде. И така..
Стратегията:
Във водоема има дребосък - ама много дребен , и платички в размер от шамарче , до 600-700 грама. Идеята ми е да започна с дребосъка , понеже платиките най-вероятно ще закъснеят с появата си на петното. Един час дребосък , решавам , ако може - в ритъм , а най-добре - на броене.
В зависимост от размера на дребосъка , и ритъма на риболов , ще се решава дали да се гони Михаля , или да се изкара само на късо целия манш. За целта се монтира малък арсенал:
Приготвил съм си и четири-пет кошнички...
Две къси пръчки на 20 метра , три на 52. Дава се сигнала за хранене. Тука нещата са обмислени в най-дребни подробности....
-на 20 метра: тъмна , лека храна за баби , фуил и кълцан кастер за моментално привличане на дребната риба. После евентуално ще започна да добавям попарени пинки , с цел задържане на малко по-едър дребосък.
-на 52 метра. Вкарвам пет кошници , храната е тъмна , но по-лепкава и тежка , дребнофракционна. Самата храна не е от особено значение - в такава техника като фидера , където не могат да се вкарат залпово големи количества храна , това , което дава живот или убива , е живата стръв. От това как , колко , какво и кога да се вкара , зависи много голяма част от успеха... да де , ама аз откъде да знам как , колко , кога и какво?
И така , петте кошници :
- една догоре с фуил
- две пълни с попарени пинки
-две с кастер
Идеята: няма да пипам петното двайсе минути. В това време , първо ще сe събере дребосъка , който ще изплюска фуила до троха. Той ще привлече някое по-едро рибе , и докато изядат и последната пинка , ще има време да се присламчи някоя платичка , и накрая ще има само кастер , който ще задържи евентуалните бонуси. Kъм двайста минута аз вкарвам кошница с кълцан торен , и продължавам да скубя дребосък в несвяст още десетина минути , преди да проверя петното за едра риба. Eстествено , ориентирам се и по съседите , и импровизирам , ако се наложи.
Стартираме. Отдясно имам съвсем млад състезател , почти хлапе , който има да някои неща за научаване - откъде се държи фидера , като за начало.
На добро място е дошъл да се учи - просто много ще го боли...
Отляво имам позната физиономия , само не знам откъде , обаче след него , на номер 3 е Микаел Мартан , който е сериозна заплаха...
За моя изненада , всичко живо храни на около 30 -35 метра... Аз имам инфо от първа ръка , че трябва да се търси рибата навътре , като не съм клипсовал на 60 само щото от сутринта се появи един ветрец , който можеше да се усили сериозно. Започвам на 20 - не пипва. Пет минути. Десет. Съседа отляво вади някакво полупрозрачно рибе , после нищо. Двайсет минути. Микаел посяга към кепа...
Някъде по това време , аз вече бях зает със сериозна преоценка на първоначалния план. Нямаше бърз и енергичен риболов на дребосък. Хората си бяха захранили едно единствено петно , и разчитаха само на него за дребно и едро - и техните петна бяха с десет метра по-навътре от моето. Аз просто си губех времето , всъщност...
"Не оцеляват най-силните организми, нито най-интелигентните - оцеляват онези , които се адптират най-бързо към промените в околната среда"
Чарлз Дарвин
...и така , оставям пикера на стойката - до края на турнира няма да го пипна повече , и минавам навътре. (Микаел пак посяга към кепа) десетина минути - нищо. После - полупрозрачна бабушка - още 99 и килото е готово! Сега кво правим? Жива стръв в несвяст? Ми няма кой да я яде! Не вкарвам достатъчно? Е как ще привлека рибата тогава?
Почвам да кълцам торен , вкарвам по малко фуил , постепенно започват да кълват платички като шамар. Обаче Микаел ги е събрал , на 30-35 метра , да не повярваш - а е дълбоко около метър и половина... Съседа и той почва да вади , с него сме горе-долу риба за риба , Микаел няма стигане... Така минават първите два часа . Аз имам няколко поредни оплитания на повода около фидер-гъма (страничен вятър + 52 метра , такива работи) , и решавам да удължа повода до един метър с парче влакно 0.18. Това тотално оправи оплитането , което се очакваше , но освен това подобри значително кълването , което беше изненада.
Два часа след началото , имам парчета от пъзела , които започват да се намеcтват - храната и дистанцията са ОК , дългия повод работи по-добре от късия , придърпването не работи ИЗОБЩО , кълването трябва да се изчаква... Обаче Микаел не спира , и което е интересно - вади само средна и едра риба , без грам дребосък?!? Поглеждам сергията ...
... и решавам да спра тотално фуила и пинките , и да наблегна на кълцания торен.
Започвам да ловя на парченце торен с добавка на вердевас , или два вердеваса. Това подобрява размера на рибите , но не и ритъма. На всичкото отгоре , започвам да правя досадни фитки , след адски отчетливи индикации на върха.. След втората фитка казах СТОП! , разкарах ситната кука , и извадих едно тайно оръжие - повод 0.12-дотук всичко беше с 0.10 , с тънка , лека , съвсем "нефидерна" кука Колмик 957....12 номер
Бодвам на тоя ченгел едно къде по-прилично парче червей , гарнирам го с бял , и зашивам първата платика от 500-600 грама.
Още едно пaрче от пъзела си дойде на мястото. Обаче как да стигна Микаел , кучето имаше преднина , която просто нямаше как да стопя... Решавам да рискувам , и да играя "ва банк" - от кутията излиза кофичката с Литу , и почвам да сипвам боята в кошницата. Кристално бистра вода? Тъмно на цвят дъно? Ярко жълт облак? Иване ти у ред ли си?!?
В началото не се случва нищо особено - но и рибата не си бие камшика , продължавам в същия ритъм , после....после , пичове ,ритъма премина от виенски валс в трашметъл - хранилката падаше на дъното , и кълването следваше почти веднага - Микаел взе да поглежда все по-често към мен , пича между нас просто увяхна , а оставаше още цял час!
Дали нямаше шанс да настигна Микаел ... Едва ли , обаче пък кефа беше пълен - мяташ , полагаш фидера на стойката , давиш плетеняка - енергично кълване , отсреща имаш дванайсетица , няма откачване , повод 0.12 , няма да трепериш , презамяташ....
....ПЛЯССССС!!!! двайсет минути преди края шок лидера дава фира - монофил 0.28 се къса (вързан предната вечер!) от кошница 30 грама ?!?... И сега кво правя за двaйсе минути... другия медиум е прекалено хилав за вятъра , който се беше поусилил , любимия ми Black Viper е с патерностер , и кошница от 50 грама... грабвам го , мятам , вадя платичка , мятам...ФИТКА , мятам , вадя....шаранче (150 грама) - на френско състезание? - можете да ми викате Рейсън , мятам...ФИТКА!!! , край на манша....
Тегля едни мислени майни по адрес на всичко живо , и отивам да видя тегленето - тапата е с три кила , втория и това няма , Микаел е с 4.650 , младежа между нас е с две килa и половина и аз съм ...
4.120
Непостижима дистанция? Огромна преднина? Копеленце такова , задни... скалпа ти беше мой!
Да видим натам....тарататамммм! Микаел печели сектора? Аз съм втори... внезапно осъзнавам цялата тежест на злополуката - на върха на пръстите ми беше възможноистта да завърша манша с ЕДНА точка , и го изпуснах ...баси късмета...
Отивам да си видя мястото за следващия манш , и откривам един кисел и намръщен Жаки да Силва да си събира багажа . "Кило и шестстотин"- съобщава ми мрачно Жаки. "Пълна скръб , и наоколо - същото мъртвило. Утре си тук? ...късмет ти желая...."
Прибирам доста разтревожен багажа в колата , като ми се иска да си захапя единия лакът , да се сритам в та.аците , или да се халосам на някое друго болезнено място...да изпуснеш първото място , заплес такъв!!! - и тук вече услужливото Провидение веднага се притичва да изпълни желанието ми - повечето хора , си дърпат ръката преди да тръшнат вратата на колата - аз , кой знае защо , провеждам операциията в обратен ред: ПРАААС!!! Болката ме пронизва до петите , и първата ми мисъл е , че съм си счупил палеца. Направо съм го размазал...бърз оглед на пораженията през пълните със сълзи очи , счупено няма - самo парце кожа с размер колкото половината нокът е отъкснато , и палеца започва сериозно да кърви... правя някаква партизанска превръзка с помощта на парче тоалетна хартия и изолирбанд , и отивам да търся аптека.
"С тази ръка "- казвам си (болиболиболиболииии....) " утре ще трябва да държа дръжката на макарата"
...I'll be back
Събота , 17 октомври:
Тираж. Каймака нa фидерното братство от петте департамента на региона очаква с трепет да види какви карти ще му раздаде късмета - а после всеки ще ги играе както и колкото може. И тук няма случайни хора , или ако има , са (сме ) много малко. Старите , опитни картоиграчи определено са мнозинство. Водоема е техничен , риба има , печелене на сектор на чист късмет , като миналата година , тук няма как да стане- pибата трябва да си я заслужиш.. Тегля номер 5 , в сектор от 15 . В неделя ще съм на номер 12 в същия сектор - тоя път тапите са за конкуренцията..
Важното на такъв водоем , тва е да имаш План. Те така , с главна буква - иначе си заникъде. И така..
Стратегията:
Във водоема има дребосък - ама много дребен , и платички в размер от шамарче , до 600-700 грама. Идеята ми е да започна с дребосъка , понеже платиките най-вероятно ще закъснеят с появата си на петното. Един час дребосък , решавам , ако може - в ритъм , а най-добре - на броене.
В зависимост от размера на дребосъка , и ритъма на риболов , ще се решава дали да се гони Михаля , или да се изкара само на късо целия манш. За целта се монтира малък арсенал:
Приготвил съм си и четири-пет кошнички...
Две къси пръчки на 20 метра , три на 52. Дава се сигнала за хранене. Тука нещата са обмислени в най-дребни подробности....
-на 20 метра: тъмна , лека храна за баби , фуил и кълцан кастер за моментално привличане на дребната риба. После евентуално ще започна да добавям попарени пинки , с цел задържане на малко по-едър дребосък.
-на 52 метра. Вкарвам пет кошници , храната е тъмна , но по-лепкава и тежка , дребнофракционна. Самата храна не е от особено значение - в такава техника като фидера , където не могат да се вкарат залпово големи количества храна , това , което дава живот или убива , е живата стръв. От това как , колко , какво и кога да се вкара , зависи много голяма част от успеха... да де , ама аз откъде да знам как , колко , кога и какво?
И така , петте кошници :
- една догоре с фуил
- две пълни с попарени пинки
-две с кастер
Идеята: няма да пипам петното двайсе минути. В това време , първо ще сe събере дребосъка , който ще изплюска фуила до троха. Той ще привлече някое по-едро рибе , и докато изядат и последната пинка , ще има време да се присламчи някоя платичка , и накрая ще има само кастер , който ще задържи евентуалните бонуси. Kъм двайста минута аз вкарвам кошница с кълцан торен , и продължавам да скубя дребосък в несвяст още десетина минути , преди да проверя петното за едра риба. Eстествено , ориентирам се и по съседите , и импровизирам , ако се наложи.
Стартираме. Отдясно имам съвсем млад състезател , почти хлапе , който има да някои неща за научаване - откъде се държи фидера , като за начало.
На добро място е дошъл да се учи - просто много ще го боли...
Отляво имам позната физиономия , само не знам откъде , обаче след него , на номер 3 е Микаел Мартан , който е сериозна заплаха...
За моя изненада , всичко живо храни на около 30 -35 метра... Аз имам инфо от първа ръка , че трябва да се търси рибата навътре , като не съм клипсовал на 60 само щото от сутринта се появи един ветрец , който можеше да се усили сериозно. Започвам на 20 - не пипва. Пет минути. Десет. Съседа отляво вади някакво полупрозрачно рибе , после нищо. Двайсет минути. Микаел посяга към кепа...
Някъде по това време , аз вече бях зает със сериозна преоценка на първоначалния план. Нямаше бърз и енергичен риболов на дребосък. Хората си бяха захранили едно единствено петно , и разчитаха само на него за дребно и едро - и техните петна бяха с десет метра по-навътре от моето. Аз просто си губех времето , всъщност...
"Не оцеляват най-силните организми, нито най-интелигентните - оцеляват онези , които се адптират най-бързо към промените в околната среда"
Чарлз Дарвин
...и така , оставям пикера на стойката - до края на турнира няма да го пипна повече , и минавам навътре. (Микаел пак посяга към кепа) десетина минути - нищо. После - полупрозрачна бабушка - още 99 и килото е готово! Сега кво правим? Жива стръв в несвяст? Ми няма кой да я яде! Не вкарвам достатъчно? Е как ще привлека рибата тогава?
Почвам да кълцам торен , вкарвам по малко фуил , постепенно започват да кълват платички като шамар. Обаче Микаел ги е събрал , на 30-35 метра , да не повярваш - а е дълбоко около метър и половина... Съседа и той почва да вади , с него сме горе-долу риба за риба , Микаел няма стигане... Така минават първите два часа . Аз имам няколко поредни оплитания на повода около фидер-гъма (страничен вятър + 52 метра , такива работи) , и решавам да удължа повода до един метър с парче влакно 0.18. Това тотално оправи оплитането , което се очакваше , но освен това подобри значително кълването , което беше изненада.
Два часа след началото , имам парчета от пъзела , които започват да се намеcтват - храната и дистанцията са ОК , дългия повод работи по-добре от късия , придърпването не работи ИЗОБЩО , кълването трябва да се изчаква... Обаче Микаел не спира , и което е интересно - вади само средна и едра риба , без грам дребосък?!? Поглеждам сергията ...
... и решавам да спра тотално фуила и пинките , и да наблегна на кълцания торен.
Започвам да ловя на парченце торен с добавка на вердевас , или два вердеваса. Това подобрява размера на рибите , но не и ритъма. На всичкото отгоре , започвам да правя досадни фитки , след адски отчетливи индикации на върха.. След втората фитка казах СТОП! , разкарах ситната кука , и извадих едно тайно оръжие - повод 0.12-дотук всичко беше с 0.10 , с тънка , лека , съвсем "нефидерна" кука Колмик 957....12 номер
Бодвам на тоя ченгел едно къде по-прилично парче червей , гарнирам го с бял , и зашивам първата платика от 500-600 грама.
Още едно пaрче от пъзела си дойде на мястото. Обаче как да стигна Микаел , кучето имаше преднина , която просто нямаше как да стопя... Решавам да рискувам , и да играя "ва банк" - от кутията излиза кофичката с Литу , и почвам да сипвам боята в кошницата. Кристално бистра вода? Тъмно на цвят дъно? Ярко жълт облак? Иване ти у ред ли си?!?
В началото не се случва нищо особено - но и рибата не си бие камшика , продължавам в същия ритъм , после....после , пичове ,ритъма премина от виенски валс в трашметъл - хранилката падаше на дъното , и кълването следваше почти веднага - Микаел взе да поглежда все по-често към мен , пича между нас просто увяхна , а оставаше още цял час!
Дали нямаше шанс да настигна Микаел ... Едва ли , обаче пък кефа беше пълен - мяташ , полагаш фидера на стойката , давиш плетеняка - енергично кълване , отсреща имаш дванайсетица , няма откачване , повод 0.12 , няма да трепериш , презамяташ....
....ПЛЯССССС!!!! двайсет минути преди края шок лидера дава фира - монофил 0.28 се къса (вързан предната вечер!) от кошница 30 грама ?!?... И сега кво правя за двaйсе минути... другия медиум е прекалено хилав за вятъра , който се беше поусилил , любимия ми Black Viper е с патерностер , и кошница от 50 грама... грабвам го , мятам , вадя платичка , мятам...ФИТКА , мятам , вадя....шаранче (150 грама) - на френско състезание? - можете да ми викате Рейсън , мятам...ФИТКА!!! , край на манша....
Тегля едни мислени майни по адрес на всичко живо , и отивам да видя тегленето - тапата е с три кила , втория и това няма , Микаел е с 4.650 , младежа между нас е с две килa и половина и аз съм ...
4.120
Непостижима дистанция? Огромна преднина? Копеленце такова , задни... скалпа ти беше мой!
Да видим натам....тарататамммм! Микаел печели сектора? Аз съм втори... внезапно осъзнавам цялата тежест на злополуката - на върха на пръстите ми беше възможноистта да завърша манша с ЕДНА точка , и го изпуснах ...баси късмета...
Отивам да си видя мястото за следващия манш , и откривам един кисел и намръщен Жаки да Силва да си събира багажа . "Кило и шестстотин"- съобщава ми мрачно Жаки. "Пълна скръб , и наоколо - същото мъртвило. Утре си тук? ...късмет ти желая...."
Прибирам доста разтревожен багажа в колата , като ми се иска да си захапя единия лакът , да се сритам в та.аците , или да се халосам на някое друго болезнено място...да изпуснеш първото място , заплес такъв!!! - и тук вече услужливото Провидение веднага се притичва да изпълни желанието ми - повечето хора , си дърпат ръката преди да тръшнат вратата на колата - аз , кой знае защо , провеждам операциията в обратен ред: ПРАААС!!! Болката ме пронизва до петите , и първата ми мисъл е , че съм си счупил палеца. Направо съм го размазал...бърз оглед на пораженията през пълните със сълзи очи , счупено няма - самo парце кожа с размер колкото половината нокът е отъкснато , и палеца започва сериозно да кърви... правя някаква партизанска превръзка с помощта на парче тоалетна хартия и изолирбанд , и отивам да търся аптека.
"С тази ръка "- казвам си (болиболиболиболииии....) " утре ще трябва да държа дръжката на макарата"
...I'll be back
500 street fights, and you could consider yourself a legitimate tough guy. You need them for experience , to develop leather skin - so I got started....
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
- Боян Шушлин
- Мнения: 297
- Регистриран на: Пон Май 22, 2006 22:35
- Местоположение: София
- дал Браво: 7 пъти
- получил Браво: 5 пъти
- Обратна връзка:
Re: " Записки по френските състезания "
....някой състезатели стават по-добри (ако има накъде) като пуснат малко кръв
- outsider
- Мнения: 2668
- Регистриран на: Сря Юли 06, 2005 16:03
- Риболов: състезателен фидер
- Местоположение: Loire , France
- дал Браво: 180 пъти
- получил Браво: 4610 пъти
Re: " Записки по френските състезания "
Добрите пускат кръв на други хора , мене ако питаш...Боян Шушлин написа:....някой състезатели стават по-добри (ако има накъде) като пуснат малко кръв
Неделя , 18 октомври - I'm back !
Сутринта няма полъх , и водоема е като огледало. Разтоварвам панаира , като гледам да не пипам нищо с палеца , и внимателно оглеждам спокойната вода. Навсякъде се вижда да играе риба. "Навсякъде" , ще рече по цялата дължина на сектора. Съвсем не на всякаква дистанция , обаче! - практически не се вижда да скочи риба по-близо от 35 метра , като основната концентрация е между 40 и 55.
Инспекция на мястото : ще ловя в ниското , брегът зад мен е поне с едни 60 сантиметра по-висок. Замятането с дългия повод може да се окаже сложно , особено ако духне , така че решавам да скъся вчерашната дистанция , и да ловя на 48 метра. Докато организирам панаира , до мен паркира съседът в днешната битка ....Микаел...
Поздравяваме се...( изглеждаш ми нещо разтревожен , брат ...наред ли е всичко? )
Съдбата му помогна вчера , веднъж с късането на шока , после с палеца - ако не се случат други катаклизми - да ме тресне гръм , примерно , мисля че е време тя да се оттегли , и да ни остави сами да уредим някои въпроси...ама какъв хубав скалп имаш , Микаел....
В събота намерих дежурна аптека , и се снабдих с водоустойчиви лепенки - не знам защо , на излизане от аптеката ми се стори че пропускам нещо , но не можах да загрея ... разбърквам храната с една ръка - днес няма храна за баби , няма къси пръчки , всичко е ясно : три фидера с еднакъв монтаж , всички детайли са изяснени , само рибата да влезе в сектора , че вчера тук е било ебаси гробището..
Дават сигнал са храна. Вкарвам пет кошници - две с фуил , две с попарени пинки , една с кастер...и вече знам къде сбърках вчера. Трагедията е просто колосална -сега кво правим? Събираме багажа и приключваме? Щото така се бях притеснил в събота за това как ще въртя макарата с болния палец , че съвсем не забелязах другата подробност...
Хюстъъъъън!!!! Имаме проблем , Хюстън... С тази ръка , и баш с този палец , трябва да тъпча в кошницата торни , бели , пинки , храна.. .С този палец трябва да бъркам във водата да вадя вердевас! Пак с него трябва да нанизвам вердеваса на куката...и след всяка риба трябва да си мия ръката от слузта....как не се сети , Червена Шапчице такава , да си купиш от аптеката гумени ръкавици?!?
Сигнал за старт - директно се вкарва Литу още с първата кошница , кълцан торен и фуил - едното ще събира дребната риба , другото-едрата. С показалеца и средния пръст се вади внимателно вердевас , как се нанизва няма да ви обяснявам..след две мятания вадя дребна платичка , мятам я в живарника , и по навик изплаквам ръка в легенa...водоустойчива лепенка , ама другия път! Ставам - хората ловят! , отивам до колата за лепенки , слагам нова , продължавам. На следващото мятане следва зверско сгъване на фидера , не знам как не излетя от стойката - фитка , явно , няма нищо...я деа? Бибанче колкото малкия ми пръст!
Риболова продължава - почват да се появяват ситни платички , гледам да си мия ръката без да мокря палеца , като с тревога отбелязвам , как между лепенката и раната се събира зловеща мръсотия...ще си докараш беля днес , Иване...
Ставам - хората ловят! , намирам чиста найлонова торбичка , отрязвам парче , и натискам с палеца в средата(ох!) , все едно искам да я пробия. Найлона се рзтяга , и обгръща плътно палеца , "бинтовам" с изолирбанд , тва бива горе-долу - сега да решим другия проблем - още не е минал един час , и се надявам да не съм оплескал нещата необратимо , обаче точността с дългия повод е ужасна - имам поне една кошница , която падна два метра вдясно от петното , и две-три , които цопнаха два метра вляво.
Ако продължавам така , ще си размажа петното тотално- решавам , колкото и да ми е неприятно , да ставам при всяко замятане...
С тази маневра въпроса с точността беше решен - Василий Зайцев ряпа да яде. Постепенно започват да се обаждат платички - е , като шамарче , но влизам в ритъм. Микаел забележимо изостава -ама може ли вярно да ловиш на 32 метра?
При поредното закачване на вердевас , бодвам найлона с куката и го късам...айде пак в бокса... така няма да стане.
Ставам! Хората ловят!
Отивам да търся един от организаторите , щото всеки момент едни любезни дами ще ни донесат поръчаните по-рано сандвичи. Сандвичите се приготвят в кухня , решавам аз. Не може да няма един чифт ръкавици , маа му стара! Размахвам под носа на човека окървавения палец , обяснявам му къв е случая , и след десетина минути се задава бегом (ама бегом!)запъхтян човечец , все едно ставаше дума най-малко за сърдечна операция! Човека ми връчи три латексови ръкавици , и сега вече...
Сега вече можех да бъркам във водата за вердевас. И да го нанизвам без проблем. И да тъпча торен в кошницата без да се плаша от евентуална гангрена....
...сега кой ще те спаси , Микаел?
Всички парчета от пъзела се наместиха с ювелирна точност - имах правилната храна , ловях на нужната дистанция , поводът беше с нужната дължина , точността беше коригирана...почвам да ловя в един сериозен ритъм - практически не ми се налага да вадя празна кошница , без да имам риба. Между рибите започват да се появяват и платички от 300-400 грама. Веднага започвам да комбинирам торен с два вердеваса , като на третото подаване на тази стръв фидера се свива яко , и усещам че на другия край имам по-сериозен клиент. Повод 0.10 , кука 16 , много тънка и нежна , обаче гъмчето и параболичната пръчка се справиха отлично , и в кепа влиза платика над кило. Чух някакъв одобрителен възглас отзад , обръщам се , и виждам че зад мен има поне десетина наблюдатели....ШПИОНИ , Иване! Шпиони има зад теб , и сети ли се да скриеш боята , магаре такова? Познайте: след пет минути кошницата на Микаел цопва на 32 метра , и вдига яркожълт гейзер от Литу или Трасикс....
(...никаква полза няма от идеална храна , ако ловиш на грешна дистанция , брат. И изоставаш много сериозно.... )
Само че другите не изоставаха - след Микаел вляво е Яник - убийствено добър майстор на дребната риба. Ако риболова беше на дребосък накъсо , всички щяхме да играем за второто място...После има хора , които не познавам , побаче не спират да протягат кепове , борбата за първо място в сектора се води точно там... Тапа е Лоран , който е добър и опитен фидерист.. В дясно има един тип , който не вади много риба , но вади само едри , а след него , един който вади много , и повечето сa едри..
На мене не ми дреме - аз искам само един скалп , и той просто е мой - Микаел не може да нацели ваксата , а аз след голямата платика директно оставих медиума , и грабнаха Вайпъра с повода 0.12 и оная кука на Колмик - и в тоя момент мацките донасят сандвичите и разбира се - бирата.
...ако в този момент , скъпи приятели , можехте да ме видите , щяхте да видите един много щастлив и усмихнат Аут.
С хладна бира в болната ръка , и любимия фидер в дясната , аз най-после реших и последния проблем - този със ставането прав за да мятам. Разликата от Вайпъра до Пресътна е като да си здрав и богат , или болен и беден - кошницата цопваше без усилие всеки път точно където трябва , кълването следваше след 4-5 минути , рибите бяха дребни и средни , но кефа беше пълен. Когато обаче оставаше един час до края , кълването силно се разреди - опитах се да контраатакувам с яка доза фуил , което пък докара дребосък на петното. Сменям Вайпъра с по-лекия фидер - върхът от три унции не се погажда добре с гамбуза - вадя един , вадя два...остават 15 минути. Жизнено беше необходимо да се хване поне една средна платика преди края! Оставям медиума , хващам пак хевито , бода един як торен , затапвам с бял -( никакъв вердевас тоя път ! ), мятам и решавам да чакам до край - ако ще 15 минути да не ми клъвне.
Пет минути. Нищо.Десет- нищо. Свирят "пет минути до края". Аз стискам зъби. Остават четири минути...чук! Дест секунди. Двайсет...чук! РЪЦ! - върхът се свива решително , аз засичам леко , и усещам характерното "туп!" на другия край. Платика. Добра. Три минути! Не може да скъса повода , нито да изправи куката - единствения и шанс , тва е аз да напъна повече от колкото трябва и да се откачи. Спокойно обирам влакното , все едно имам още два часа , вкарвам я в кепа една минута преди края , и за всеки случай вдигам кепа високо , да не вземат да свирнат по-рано ...моя е! Време е за кантара...
Лоран вади 5.800...Аз съм оценил улова си на око между 5 и 6.5 кг - ОК , вече не съм пръв в сектора. Следващия е с 6.8 , ако не се лъжа (мързеливите французи още не са качили нитo резултати , нитo снимки никъде!!! )...потъвам като Титаник...
Следва Тери Бретон , който има над девет кила , и едва ли ще бъде бит. От събота той има две точки , титлата му е практически гарантирана. Яник няма кой знае колко , обаче мен ме интересува само един скалп...
Микаел вади един подозрително скромен живарник , знаех , че е зле , ама чак толкова...3.500 ?!?
Не искам да бъда невъзпитан , обаче носиш на главата си моя собственост , приятел... ...
7.280
Внезапно нещата страшно се променят! Сега да видим съседите отдясно - първият е с три-четири кила , втория пълни кофата до ръба...тук ще се решава с броени грамове...
7.140 !!!
До края на сектора няма по-добър резултат...аз съм..ВТОРИ в сектора?
Чакайте , чакайте...да направя една бърза сметка без кръчмаря: вчера в другия сектор първи беше Жозе с убийствена разлика пред останалите (нaд пет кила разлика!) , обаче днес имам инфо че сe е паднал на кофти място , и е събрал толкова точки , че не може да ги носи без чужда помощ...
В моя сектор първи беше Микаел , за него се погрижих лично .
Което значи , че няма никой с две точки. Тери е с три , аз съм с четири...тука почва да мирише на медал бе ?!?
Кой е първи днес в другия сектор , тва е въпроса. И по-точно - колко точки има от вчера? Познайте: момчето вчера има ТРИ точки! Сега килата решават , и аз имам повече от него..почват да ме поздравяват с второто място , а на мен хем ми е весело , хем ми се реве : в събота реално можех да спечеля сектора! ТРЯБВАШЕ да го спечеля , деа!
Чак когато връчват на Тери Бретон втора купа - тази за най-много уловена риба , идва успокоението : и да бях направил три точки , Тери щеше да ме бие с две кила и кусур разлика в килограмите.
Пичове - съжалявам ако съм разочаровал някого- тази година се налага да се задоволя с второто място....
500 street fights, and you could consider yourself a legitimate tough guy. You need them for experience , to develop leather skin - so I got started....
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
2018: 4
2019: 12
------------------------------
2021: 6
2022: 11
2023: IIIII IIIII III
-
- Мнения: 2
- Регистриран на: Пон Апр 15, 2013 21:32
Re: " Записки по френските състезания "
Предполагам вече си преполовил 500 улични боя , остава още толкова за догодина .
RESPECT
RESPECT
- Георги_Н
- Мнения: 62
- Регистриран на: Съб Юли 18, 2009 9:35
- Местоположение: Пловдив
- дал Браво: 30 пъти
- получил Браво: 34 пъти
Re: " Записки по френските състезания "
Една от най-интересните за мен теми по българските риболовни форуми. Имаш талант да пишеш. човече!
На път да приключи или приключи? Все се надявам на още някой репортаж...outsider написа:И така , мили деца ,скъпи приятели , уважаеми съседи и роднини...състезателната година е на път да приключи.
- ivelin66
- Мнения: 529
- Регистриран на: Сря Май 13, 2009 21:30
- Местоположение: Русе
- дал Браво: 121 пъти
- получил Браво: 5 пъти
Re: " Записки по френските състезания "
Show no mercy.Take no prisoners
Team Milo - feel the difference
- Мишел-Маяк
- Мнения: 356
- Регистриран на: Пон Мар 13, 2006 19:40
- Местоположение: бургас
Re: " Записки по френските състезания "
Както винаги уникален репортаж!Защо не вземеш да издадеш една книга със всички тези репортажи.Убеден съм че ще стане Бестселър за отрицателно време.Успех и за напред!
МАЯК-ТУБЕРТИНИ
-
- Мнения: 13
- Регистриран на: Сря Фев 09, 2011 20:29
- дал Браво: 5 пъти
-
- Мнения: 36
- Регистриран на: Пет Мар 05, 2010 6:06
- дал Браво: 599 пъти
- получил Браво: 24 пъти
Re: " Записки по френските състезания "
Искрено благодаря за най-интересното четиво в последните години!
Re: " Записки по френските състезания "
Поздравления за заслужения успех и блестящото му отразяване!