Re: " Записки по френските състезания "
Публикувано на: Пон Авг 22, 2016 20:32
Кво прави човек , след като се оплеска позорно на собствен терен? Пропуска два-три уикенда , спира да си поеме дъх , отива на релаксиращ свободен риболов , хваща някоя и друга риба ...
Да бе , сигурно.
От толкова ядене на бой , не се научихме да ловим риба , но се научихме.. ми да носим на бой. Вчера се строяваме със Жан Мишел , завербуван като съотборник , на една река , известна надлъж и нашир в департамента с тоталното отсъствие на риба в нея. Хората не си плашат децaта с риболов на въпросната река , понеже бюрото за защита на детето бие през пръстите за такива работи..
Организаторите са решили тази година за сефте да разрешат фидер на турнира , като за целта са направени отделни сектори - един за щека , един за фидер/боло/мач. Уж де , щото сичко живо разпъва фидери. Без особена изненада - 19 отбора във фидер-сектора , 14 в щеката..
Хората , дошли да пробват в петък и събота , не са хванали нищо , идеята е да не си проспиш кълванетата , ако случайно регистрираш такива.
Реката е широка около 40-45 метра (мързи ме да качвам две снимки) , правим основното петно на 28 , аз ще пробвам и в клоните отсреща , за евентуален клен. Впоследствие разбрах , че тази тактика е пробвана и преди мен - и че ако бях успял , щях да съм първият , уловил клен по този начин..
Храним на 28 , типична храна за платика , минимум жива стръв (нула в тежката храна) , ортака почва там , аз отивам в драките с храна с мирис на сирене и с малко пелети в кошницата. Имам леко кълване на десетата минута , фитка , презамятам , и след малко вадя - без да съм я видял да клъвне , бабушка от стотина грама. Продължение не последва , така че се връщам на главното петно , кълцам два торни в кошницата , бодвам бял с торен на куката , мятам , и след две минути засичам платиката.
КЪм килце , с плетеняка , тънкия повод и малката кука - като по учебник. "Най-добрият фидер , правен някога от Браунинг" , (ако се вярва на сър Робърт Нъд ), се справя отлично , и платиката влиза в кепа. Ибреeee....
След две минути му кълве на Жан Мишел - пръчката се свива -Имаш ли гъм в монтажа? , питам - "Не , аз съм с монофил" - и в следващия момент рибата се откача...
Оттам до обедната пауза хващам едно бибанче , и петното умира - инфото от сектора е мрачно : има един хванат шаран от около кило. Имa един сом от 600-700 грама.
Тук там има по едно рибе от 100-200 грама . И сума ти капота...
Пaузата на съотборника свършва , сега аз отивам да пийна едно винце , и да огледам терена - никой нищо не хваща , и почвам да си мисля , че ако рибата не се размърда , и ако не бяхме изпуснали втората платика , направо влизахме в пликовете!
Пaузата изтича , връщам се , Жан Мишел свива рамене - нито едно кълване. Опитал е жълти и бели мътилки , торни , бели , пинки , пелети , леки и тежки кошници , дълги и къси поводи , големи и малки куки...
Аз пробвам пак далечната дистанция , няма никой , връщам се на близката - няма никой , храня трето петно - три метра по-близо от клоните , пропускам леко кълване , вадя два пъти пинките сдъвкани , без да видя нищо...
Състезанието свършва с моите три риби в живарника. Отбора със сома е хванал и една платичка след паузата. С това правят 1.600 и печелят сектора. Тапата има 6 риби , обаче са дребни , и с 1.060 остават зад нас - ние сме с 1.150 , и се оказваме най-неочаквано 2-и в сектора и 4-ти в крайното класиране от 33 отбора.
И най-накрая гепваме плик , че тая година все не стигаме до пустите пликове...
Дали това беше дългоочакванийе пробив , края на проклятието , уроките и черната магия , която тегнеше над целия сезон , или просто беше глътка въздух , и в събота на Лоара пак ще ядем бой?
Е , ние от бой не се плашим...
Да бе , сигурно.
От толкова ядене на бой , не се научихме да ловим риба , но се научихме.. ми да носим на бой. Вчера се строяваме със Жан Мишел , завербуван като съотборник , на една река , известна надлъж и нашир в департамента с тоталното отсъствие на риба в нея. Хората не си плашат децaта с риболов на въпросната река , понеже бюрото за защита на детето бие през пръстите за такива работи..
Организаторите са решили тази година за сефте да разрешат фидер на турнира , като за целта са направени отделни сектори - един за щека , един за фидер/боло/мач. Уж де , щото сичко живо разпъва фидери. Без особена изненада - 19 отбора във фидер-сектора , 14 в щеката..
Хората , дошли да пробват в петък и събота , не са хванали нищо , идеята е да не си проспиш кълванетата , ако случайно регистрираш такива.
Реката е широка около 40-45 метра (мързи ме да качвам две снимки) , правим основното петно на 28 , аз ще пробвам и в клоните отсреща , за евентуален клен. Впоследствие разбрах , че тази тактика е пробвана и преди мен - и че ако бях успял , щях да съм първият , уловил клен по този начин..
Храним на 28 , типична храна за платика , минимум жива стръв (нула в тежката храна) , ортака почва там , аз отивам в драките с храна с мирис на сирене и с малко пелети в кошницата. Имам леко кълване на десетата минута , фитка , презамятам , и след малко вадя - без да съм я видял да клъвне , бабушка от стотина грама. Продължение не последва , така че се връщам на главното петно , кълцам два торни в кошницата , бодвам бял с торен на куката , мятам , и след две минути засичам платиката.
КЪм килце , с плетеняка , тънкия повод и малката кука - като по учебник. "Най-добрият фидер , правен някога от Браунинг" , (ако се вярва на сър Робърт Нъд ), се справя отлично , и платиката влиза в кепа. Ибреeee....
След две минути му кълве на Жан Мишел - пръчката се свива -Имаш ли гъм в монтажа? , питам - "Не , аз съм с монофил" - и в следващия момент рибата се откача...
Оттам до обедната пауза хващам едно бибанче , и петното умира - инфото от сектора е мрачно : има един хванат шаран от около кило. Имa един сом от 600-700 грама.
Тук там има по едно рибе от 100-200 грама . И сума ти капота...
Пaузата на съотборника свършва , сега аз отивам да пийна едно винце , и да огледам терена - никой нищо не хваща , и почвам да си мисля , че ако рибата не се размърда , и ако не бяхме изпуснали втората платика , направо влизахме в пликовете!
Пaузата изтича , връщам се , Жан Мишел свива рамене - нито едно кълване. Опитал е жълти и бели мътилки , торни , бели , пинки , пелети , леки и тежки кошници , дълги и къси поводи , големи и малки куки...
Аз пробвам пак далечната дистанция , няма никой , връщам се на близката - няма никой , храня трето петно - три метра по-близо от клоните , пропускам леко кълване , вадя два пъти пинките сдъвкани , без да видя нищо...
Състезанието свършва с моите три риби в живарника. Отбора със сома е хванал и една платичка след паузата. С това правят 1.600 и печелят сектора. Тапата има 6 риби , обаче са дребни , и с 1.060 остават зад нас - ние сме с 1.150 , и се оказваме най-неочаквано 2-и в сектора и 4-ти в крайното класиране от 33 отбора.
И най-накрая гепваме плик , че тая година все не стигаме до пустите пликове...
Дали това беше дългоочакванийе пробив , края на проклятието , уроките и черната магия , която тегнеше над целия сезон , или просто беше глътка въздух , и в събота на Лоара пак ще ядем бой?
Е , ние от бой не се плашим...