Отмина , драги читатели , турнира за Първа Дивизия фидер на нашия славен департамент. По времето на събитията аз бях без PC, а оттогава мина вече един месец - тоест , не чакайте подробности от типа " вадя първата риба - платичка от 46 грама , на 52-та минута , съседът отдясно вече има 11 кила"
, нещата ще бъдат нахвърляни малко по-обобщено...
Състезанието е в обичайния камерен състав - 12 човека , и с обичайното много високо ниво. Още не съм успял да мина 5-о място на тоя турнир за три години участие в него , деа..
Мястото е все там , между двата моста - все някой ден ще се падна до моста , и тогава ще видите вие...
Събота.
Още от самото начало почва да вали. Ту слабо , ту засилва , но практически не спря до последните десет минути...
Падам се до тапата вдясно , тоест , най-куцата част на ивицата. Тапа е един от най-добрите познавачи на реката , отляво Жил , a на мястото-убиец ,(тапата до моста ) , се пада Алан , организатор на събитието и един от най-силните играчи - с тва вече знаем че играем за 2-о място.
Аз правя стандартната вече есенна храна за река Мен , до която стигнах този сезон , и която така силно подобри резултатите ми на последните състезания. Нямаше да я налучкам без помощта на някои видни дейци на фидер риболова , така че изказвам благодарности на Алън Скоттърн , Беноа Конт , Ли Кери , Ивайло Янков и Алан Пино - без вас нямаше да стане!
Стартираме , ловя на 45 метра , малко по-далеч от Жил , и доста по-далеч от тапата , който лови на около 30 метра. Рибата влиза на петното веднага , от старта - ситна е , ама в дясната част на друга не сме и разчитали , сега остава да се справим с фитките - налучква се стръв , играе се с дължина на поводи , като че дълъг повод с фиксиран патерностер работят най-добре , съседите не ги виждам да вадят кой-знае колко , аз вадя дребосък , тук-там с някой по-едър скимър. Тва става с повод 0.12 и кука 16 -ка , като по едно време работата беше стигнала до кълване с падането на кошницата на дъното , и тука решавам да опитам с по-дебел повод - познайте!
Минаването на 0.14 отсече кълването тотално , все едно нямах стръв на куката! Три мятания поред без да видя пипване , обратно с тънкия повод , първо мятане моментално кълване...
Малко преди края облаците почват да се разкъсват , и под моста блесва пейзаж , все едно изваден от фламандската школа от 17-ти век...
Няколко минути преди края - пропуснах да спомена че покрай ситнежа имам и две платики от близо кило , следва як удар , и повода казва "дзън!"
Аз пък казах други работи по повод повода...
Тая последна едра риба щеше да ми излезе през носа , сигурен бях...и тази година не ми е първо късане на повод в най-неподходящия момент , като се замисля.. И така , ставаме , мокри като кокошки , и с бълбукане тръгваме да видим класирането. Имам почти 7 кила ( 6.900 , мисля) , бил съм тапата. Бил съм и Жил. Бил съм и тримата след него.
После имаме Гуенаел , с 9 кила , и един старшно нахитрял старчок до него , с 8 кила. (Тоя дядка е към 70 годишен , и с един 50-годишен стаж на състезател по плувка. Ии от няколко години лови основно на фидер , и е дръпнал напред с материала - страшна работа)
Изненадата идва от двете "супер" места до моста , където имаме 7.200 и 7.300 ( или нещо такова). Което ще рече , че можех да бъда 3-ти (деа и повода) , вместо 5-и...
Неделя.
Падам се на мястото на Жилбер (така се казва старчока с 8-те кила от вчера) , вляво е Жил , вдясно - Доминик. Сега Гуенаел е на моето място от вчера.
Не правя никакви промени , на това място бях на предното състезание , 45-те метра напълно ме устройват , още повече че Жил клипсова на 41. Почвам с якото хранене , презамятане през две минути , с доста голяма кошница , като в храната бухам от всичко , и по много:
Жил лови с почти два пъти по-малка кошница , и презамята два пъти по-рядко от мен - в резултат , докато на моето място рибата се събира , и сега само остава да разбера как да я хвана
, при него е пълна скръб. И така: кълве! Много по-гадно от събота , и рибата е три пъти по-ситна. Въртя поводи , удължавам , сменям патерностери с подвижни монтажи , от три кълванета имам една риба в кепа най-много. После кълванетата се разреждат , и аз си спомням разговора с Гуенаел вчера - човека ловял с повод от 30 сантиметра , като единствен начин да се спаси от фитките. Скъсявам ( макар и не чак до 30 см) , и сега почвам да вадя по някоя риба , усещам че куката не ги плаши , минавам на по-едра кука , товаря стръв , засичам хибрид от близо кило. Минавам на 0.14 , сега кълве и на това , в продължение на половин час , обаче , щото после ме отряза... минавам пак на 0.12 , кълване , и ...ДЗЪННН!
При това , не е да кажеш , че си усетил едра риба , пръта се е свил , и в един момент поводa просто не издържа... не бе! Засичаш с леко движение (не , не съм забравил как се засича с плетеняк!) , и даже не усещаш рибата , просто вадиш повода без кука!
Минавам на 0.128 - две риби , и после...ДЗЪНННН! Тука вече почват да ме хващат бесните , обаче с 0.14 чисто и псросто не ще... около час преди края късам за ТРЕТИ път (!!!) , и после ,около половин час преди края , върху мен се спусkат бабките - ама като библейско проклятие , братО - като ордата нан Чингиз Хан , тва кълве в момента на приземяването на кошницата на дъното , и няма засичане! Рецептата я знам - спираш му храната , и подаваш само бял червей. Само че за да проработи , трябва стадото да изяде всичката храна на дъното , или течението да я измете , а тва иска време , а аз нямах . В оставащите минути до края беше скоростен , кошмарен риболов , в kойто презамятах , засичах ( фитка , фитка , фитка , фитка... )и не вадех почти нищо..за информация - за последните пет минути съм презаметнал пет пъти ( със смяна на три червея всеки път) , и имам една риба и четири фитки. Като свириха края , ми идваше да скоча от платформата и да заподскачам от радост , че кошмара е свършил
- още повече , че бабките нищо не оправяха - трите скъсани повода нищо не можеше да ги компенсира...
И така - имам около 6 кила , с повече риба от събота , но доста по-ситна. Жилбер ме бие с 300 грама(!!!) , един ме бие с кило и сто , и един - с кило и триста...Ставам 4-ти , и 5-и (пак!) в крайното класиране...
И си карам аз към къщи , ма съм се ухилил се едни съм спечелил Фишоманията. Да бе , пак оплесках нещата.
- ма тва не е важното.
Да , можех да бъда първи или втори , щото всъщност...ми лових много добре. Уцелих безпогрешно храната , дистанцията , монтажите , и ловя наравно с местните на техен терен. Всъщност , май е време да спра да считам река Мен за техен терен.
И си правя следната статистика: регионалното - загубeно трeто място заради една скъсана риба. Следващото състезание на същата река - загубено първо място в сектора , и вероятно - първо в крайното , все заради една загубена риба. И сега , пак. Кво още трябва да се случи бе , Иване , че да се усетиш откъде идва проблема?
Прибирам се в къщи , разтоварвам колата , и отварям две неща. Първото е една кутия , второто - една бутилка.
От кутията вадя две ролки влакно , от бутилката си сипвам два пръста , пийвам ги за ваше здраве , и без съжаление пращам поводите 0.117 и 0.128 , от любимото ми досега Ксило , в кофата за боклук.
Въздъхвам с облекчение , и си сипвам втора чашка - за здравето на конкуренцията!
За Жил , за Жилбер , за Доминик , за Алан , за Гуенаел...За всички , с които ще кръстосаме шпаги през 2018...няма да ви е лека , пичове...
Обявявам сътезателната 2017-та година за официално закрита.