За всяко нещо си има време , както се казва. Време да ходиш за риба , и време да седиш на топло. И в тая връзка , времето за състезания тва е напролет - пеят птички , бръмчат мухи , пече слънце , а ти си наточил ей-такива зъби , и си готов да подхванеш любимия бизнес , пък и някой сувенир да си донесеш , ако ти излезе късмата. Бизнеса? -
"we deal in lead , friend".
Сувенирите - то се знае:
И сичко тва се прави напролет , Фреди...НАПРОЛЕТ!!!!
-Фреди - вдигам аз телефона - вие сте луди за вързване бе човек , кво състезание през февруари?!?
-Така е - съгласява се Фреди без бой - идваш ли?
Е ти пък сега...естествено че идвам...колко трябва да си луд да организираш състезание през февруари? Колко трябва да си ненормален , че да се запишеш...
Срещата е в 8:30. Температурата е -2° . За мое учудване , са се записали 40 човека . Всички , с изключение на един
, познават водема , щото всички ,
с едно изключение са местни. Всички , без изключение сме нахлупили шапките до очите - хем да се спасим от бръснещия вятър , хем да не зърне врагът и най-малкия кичур коса , да не вкарваме ближния в изкушение...
Събирам инфо: до преди няколко дни са излизали баби и скимъри , и даже редки , ситни сомчета. Ама до преди няколко дни беше 12 градуса.. Язовирът е с променлива дълбочина , като в моя сектор от 20 човека , с два подсектора по 10 , вляво (21) , е най-плитко , вдясно(40) най-дълбоко. Аз тегля 22...
Вятърът духа отляво надясно , с което изключва възможността да се нагреe водата в плитката част , така че работата е съмнителна..
Състезанието е във формат "open" , съседите разпъват щеки и мачове , този отдясно , и фидер. Висчки в един глас твърдят че тук няма необходимост да се търси рибата надалеч. Понеже не познавам водоема , храня едно петно на 30 метра. Понеже познавам местните , правя и едно на 50.
Арсенала се състои от два фидера с монофил за късата дистанция , и два с плетеняк за далечната:
И не отивам по-навътре щото вятъра е не само много студен , ами и доста силен. Местните при цопването на оловото на 50 метра , ме изгледаха се едно бях метнал шашка тротил
Почваме. Храня двете петна с по 4 кошници , без жива стръв , само с храна. Малко за храната - зимна , бедна , тъмна , нискокалорична. 1 част "Gros gardons" , 1 част тъмна троха , 1/2 част копра , 1/4 кориандър. Не знам дали имаше кило и половина суха храна , и от тая рабoта изразxодвах 1/3. Жива стръв : 0.250 пинки , 0.250 бял червей. Вердевас за секи случай.
Тая предпазлива тактика не беше споделена от местните , които избухаха по една бака храна , на щеката и на мачовете , с което доста ме оздачиха. Ако те бяха сметнали правилно задачата , ме чакаше голям бой. И почваме да храним , и да се гледаме....
Около един час след старта , съседа отляво(тапата) , вади на мача бибанче , без да е видял кълването.. при мен - нищо , отдясно - нищо. Аз въртя петната - първо през 15 минути , после на 20 ..
Когато от състезанието е минал час и половина ,че и отгоре , идва рънъра : в дълбоката част хората вадят сомчета , като водещия резултат е 17 броя.
Няма кьорав силвърфиш , всичката риба е хваната на фидер. Тапата все още е с единстваната си риба , отдясно съседа вече е с две сомчета на фидера. Мен почват да ме хващат бесните. Ставам , вадя от колата кофичката с Литу , кълцам малко бял червей , гепвам най-мощния от монтираните фидери , закачам булет 60 грама , и отивам пак навътре. След пет минути тръгвам да презамятам , и...
Два чса след стaрта , вече не съм капо! И така , на далечната дистанция се върти риба , обаче вятъра се е усилил до безобразие , и храня едо петно... една елипса... а бе , пътечка.. а бе , поне десет метра на дължина .
Ширината уж я контролирам.. Презамятам - Литу , щипка кълцан бял , клъцвам и малко кастер. Отчетливо кълване. Второ сомче. Трето замятане - кълване , фитка. После всичко свършва , и аз почвам да бая - риба явно има , обаче сомчетата се ловят с леки кошници , и тая работа с булета 60 грама не ме устройва. В действие влиза лекия фидер , с миниатюрно булетче от 30 грама , с което , за свое собствено учудване , успявам да пробия вятъра , и да си стигна петното. Трето сомче
.
Сега номера е да не се вкара прекалено много жива стърв. И в същото време , да се вкара нещо , което много силно , и много отдалеч , да викне рибата към хранилката. (щото , както вече казахме ,петното ми не е от най-малките). И тука ми идва вдъхновението - гепвам един малък уиндоу фидер (35 гр.) , който , освен всичко останало , лети страхотно , от тези , които със завъртане могат да се затварят.
(виже долния как изглежда в затворено положение)
Кълцам бял червей , на супа, вкарвам кашата в хранилката , завъртам капачето , сега само през дупките може да излиза сока - миризлив , привличащ сомчетата , и в който няма нищо за ядене. Просто си ги представям как се носят по аромата , като мишока Джери или Мики маус по аромат на сирене
С такива хитрини , аса в ръкава , и голям бриколаж , до края на състезанието (4 часа) , сомчeтата стават 6..Знам че с тва съм заникъде , ма не се оплаквам - тапата си остава с бибанчето. Колегата отдясно , с дветe си сомчета. Оттам следват двe капота , и един пич с една ситна бабушка , хваната в последната минута. Единствения силвър в сектора , и единствената риба , хваната на щека. Оставащите 4 човека от сектора са в по-дълбока вода , и имат по 15-16 сомчета , като най-добрия резултат е 30 броя..Което ми дава 5-o място от десет , и сигурно съм бил на средата и на крайното класиране , ма не ми сe чакаше един час за резултатите - бях умрял от студ , така че казах довиждане на бандата , събрах багажа и отпраших.
....напролет , Фреди - напролет се правят тези работи...