Хеобходими продукти:
1: 600 грама брашно
2: Едно яйце
3: Супена лъжица захар
4: Чаена лъжица сол
5: Две средно големи глави лук
6: Половин кубче мая
7: Една чаша олио
8: Една риба Платика не по-малка от 900 гр. Вкусът се подобрява значително с размера и .
Вземете кубче класическа хлебна мая и го разрежете на 2 равни части. Необходима ви е само едната половинка:
добавете към нея половин лъжица захар, тя служи за "захранване" и по-добрата и активизация
поливате маята и захарта с пълна супена лъжица топла вода на ръба на търпимостта на ръката.
малко по-късно добавяте още 2 такива лъжици топла вода до образуването на това
вземате удобна за вас купа в която да започнете замесването на тестото и добавяте в нея около 300-350 грама вода, в моя случай за мярка ползвам голяма чаша за сок.
чукнете едно яйце в нея
добавете във водата с яйцето малка чаена лъжичка сол без връх
три супени лъжици олио
изсипваме към водата , яйцето , солта и олиото активизираната вече мая и разбъркваме сместа леко с телта
идва ред на брашното. Изборът му не е маловажен за крайния резултат. Аз лично съм много взискателен към марките. По моя предценка около 80% от брашното на пазара е пълен боклук. В никакъв случай не изполвайте брашно за пица или друго подобно, което вече има добавени набухватели или подобрители. Ако не ви се получи добре с даден производител , сменете го, не се отчайвате. И така след много опити и грешки сега съм прибягнал към това. Страхотен резултат ми дава за печивата. Хубав плътен хлебен аромат.
започвате да добавяте бавно брашно. Необходими са ви между 500 и 600 грама от него. Аз определям на око вече количеството, опипвайки консистенцията на тестото.
тук идва на помощ един тънък момент. Омесвам тестото като го разтелгям и натискам с ръка обратно, изтеглям , натискам. С тази техника се вкарва въздух в тестото, който подобрява значително неговото правилно и равномерно втасване.
спирате да месите когато престане да ви се лепи по ръцете. След всичко трябва да изглежда така .
Оставяте тестото да отпочине на топло задължително загърнато с парче естествена материя, малка хавлия например би свършила чудесна работа. Аз лично го оставям на печката на котлона който ми позволява да го пусна на съвсем малка мощност. Не трябва да е прекалено топло защото тестото ще се запари и няма да се обработва добре в последствие. А и при опечката му, ще започне да се цепи и раздува. Тук всеки сам трябва да прояви изобретателност с намирането на подходящо топло кътче. В края на краищата трябва да заприлича на това.
докато тестото ни отпочива се заемаме с плънката. Нищо трудно и нищо особенно . Две средно големи глави лук нарязани на малки кубчета, задушени в олио, докато не станат стъкловидно златисти. Всеки е способен на това.
набрашнявате добре повърхноста на която ще разточите тестото
разточвате съобразена с размерите на рибата ви питка. Полагате върху готовия блат канапе от по-рано задушения лук. Не много.
идва ред на главната ни героиня. Платиката. Хиляда грамов прекрасен екземпляр от вида си, с Дунавски произход, предварително подсолен на вкус. Аз използвам гръцка морска сол, соли нежно и никога не накъртва. Дунавските ни платики притежават най-силни вкусови качества. Това е така защото диетата им в голямата река е по-разнообразна от където и да било другаде в страната ни. Руснаците казват така " лещь гурман ..." тоест , придирчива много към това което хапва, не помита всичко като много други от шарановите си събратя.
режете опашката , заема твърде много място.
щедро пълните със задушената лучена плънка отвътре
поръсвате с остатъка и отгоре рибката
намазнявате тава с олио, и посръсвате намазненото дъно с малко количество брашно. Това е с цел, след опечката да свалите лесно готовия рибник.
правите няколко дупки с вилица по дължина
пристъпвате към изпичане. 200 градуса предварително загрята фурна
аз използвам режим на изпичане чрез обдухване отгоре и изпичане отдолу. Препоръчвам на всички които имат вентилатор във фурните си да го използват при изпичане.
при мен разчитам на видимост и по нея се водя за процеса на изпичането. Който не наблюдава пряко може да започне да наднича след 30-35 минута от началото. Времето за опечка варира според големината на рибата и дебелината на тестото в което сте я положили. Тази конкретно рибка ми отне 45 минутки за да придобие златист цвят.
непосредствено след изваждането, накапвате леко с олио и размазвате с четка.
След намазване загъвате гозбата с хартия а отгоре пак налагате кърпа . Аз използвам опаковка за хляб в щанда на ЛИДЪЛ, разкъсвам я по средата се получава идеално парче дишаща хартия идеално за тази цел, ползвам същата и за баница. И така след 30 минутки отпочиване след изпичане разрязвам по средата и встрани.
Коричката на това чудо е мммммммм..... напоена със сокове и силни аромати ммм....
Опитвал съм с внушителен брой видове риби тази рецепта. Хищниците не стават според мен, суховати са. Дунавски шаран слагах див с червено месо, стана хубаво но не като с платиката. Единствените риби с коиро получих впечатляващи резултати са: Платика Дунавска; Скобар Дунавски; Морунаж Дунавски а и за малко да забравя още една велика особа, МЪЗДРУГА ДУНАВСКА. Всички риби са с размер килограм и нагоре. Само след този размер започват да им избиват характерните вкусови качества. Не си струва с по малки екземпляри, няма го вкуса.
Увлякох се по запичането на риби в тесто поради една главна причина. Рибата влиза с главата си със всичко, и буквално се приготвя в собствените си сокове, няма никаква загуба на аромати,сокове и вкусове, всичко си остава вътре и се усилва неколкократно.
Описаната от мен рецепта е абсолютно традиционна, без абсолютно никакви промени. Максимално опростените блюда са сред най-вкусните. Разбира се всеки е свободен да импровизира, добавяйки свои любими подправки и вкусове.
С любов и уважение към Зоя Шахова. Да ви е сладко.
