Напоследък съм под силен стрес и готвя за разпускане. Вчера направих "разпускащ шопинг" по мъжките магазини в резултат на който се сдобих с най-необходимото за един мъж: болтове, винтове, шайби, гайки, скоби, различни стоманени въженца, дискове за флекс, шкурки, по няколко метра винкел 25х25х3, шина 25х3, правоъгълна тръба 40х20.... май имаше още неща, но не помня какви. Всички покупки са нахвърляни в гаража и отлежават за дните в които няма да ме мързи колкото сега и ще знам какво искам да правя.
Пътьом минах през пазара, месарския магазин и кварталния магазин за една гумена бира. С това артилерийската подготовка приключи и влязох в боя. Много обичам на "бойното поле" (кухнята) да съм сам и да не ми се пречкат разни особи месещи се в стратегията и тактиката на действията ми. В това отношение вчера беше идеалния ден.
Целта ми беше да овладея нови висоти в направата на уши. След внимателно почистване на ушите с подходящото за целта оборудване:
Пристъпих към същинската част на боя.
Веднага искам да подчертая, че рецептата не моя, а заимствана от
http://batimiti.blogspot.com/2016/11/blog-post_4.html
Използваните продукти са:
3бр. свински уши;
1бр. дафинов лист;
3-4 зърна бахар, можеше само две;
щипка зърна от черен пипер
5 зъбчета чесън, можеше само 2-3;
1 с.л. сол.
Сварих ушите почти до готовност, което ми отне повече от час, явно дълго време са гонили мухите на прасчовците. Оставих да изстинат в бульона и тогава ги извадих, нарязах и отцедих.
В една купичка изстисках един лимон, сложих 2-3 с.л. соев сос, 2-3 с.л. олио, магданоз, и 2- 3 с.л. от бульона на ушите.
Преди да поставя ушите на сгорещената чугунена плоча намазвах всяко парче с марината от купичката. Като се опечаха ги прибирах в тенджерка с капак и ги поръсвах с марината с магданоза.
Станаха разкошни, но щастието не беше пълно - ядох си ги сам. В последния момент другарят ми по оръжие беше арестуван от Военна полиция в лицето на жена си.
Днес очаквам и моята военна полиция да се завърне от "Тим билдинг" при тъщата.