Нищо Нема

Форум за риболовци стихоплетци.
Аватар
joro_olyмпус
Мнения: 11691
Регистриран на: Съб Окт 08, 2005 21:48
Местоположение: Част от седмицата в София
дал Браво: 6 пъти
получил Браво: 6 пъти
ЛС/Мейл:

Нищо Нема

Мнениеот joro_olyмпус » Пет Фев 23, 2007 22:58

Нема Жувотно,
Нема Торсайда,
Нема Мунчо,
Нема Добрефф,
Нема Търсеща,
Нема и Намираща.

Нема Геле,
Нема ме и мене!
Нема и покръкло....
Сал Райчо и Вирбел
ни мият очите!

Скука!
Що тъй?.....

Аватар
docenta
Мнения: 759
Регистриран на: Вто Ное 22, 2005 13:30
Местоположение: София

Мнениеот docenta » Нед Фев 25, 2007 23:46

Покръкло, покръкло,
римува се със потекло,
иди веднага в "РиболОФФ" -
за чудно покръкло на ЛОВ!
Ще ти оставя половин бурканче
за твойто гладно-жадно канче!
Мъдете здрави,
па другото ще се оправи!

Риболовна академия "Негован"
Правописната полиция - срещу езиковия тероризъм!

Аватар
joro_olyмпус
Мнения: 11691
Регистриран на: Съб Окт 08, 2005 21:48
Местоположение: Част от седмицата в София
дал Браво: 6 пъти
получил Браво: 6 пъти
ЛС/Мейл:

Мнениеот joro_olyмпус » Пон Фев 26, 2007 22:23

docenta написа:Ще ти оставя половин бурканче
за твойто гладно-жадно канче!

Чакаш като щука
жадната ми джука.
Що не се навия
доцента да напия.....
Покръклото му мазно
да оплюскам безобразно!
Да но съвеста ми ще ме изгризе
той на три буркана веч гледа неглиже.
Ей доц. сантименти дето ни тресеш
туй що е то лучник нивга не ще разбереш....

П.П. Няма, кой в тази държава вече да прави лучник-
измряха можещите....лека им пръст!

Аватар
joro_olyмпус
Мнения: 11691
Регистриран на: Съб Окт 08, 2005 21:48
Местоположение: Част от седмицата в София
дал Браво: 6 пъти
получил Браво: 6 пъти
ЛС/Мейл:

Мнениеот joro_olyмпус » Чет Юли 19, 2007 21:18

Из " Ода за кланницата"

Кокошки, птици пъстропери,
вий снасяте готов продукт-
яйца, без кости и без нерви,
които най-обичам с лук.

Когато с тях се храня, пея,
опиянен от чист екстаз
и ми е драго да живея
и чувствам се спокоен аз.

Че ни кокошки,нито крави,
нито прасе, ни вол съм клал-
със свойте съвършенни нрави
аз честно тук съм преживял.

Недей квича, прасе невинно.
Човек те коли със мерак.
Той има за това причина
и затова не ти е враг.

Аватар
joro_olyмпус
Мнения: 11691
Регистриран на: Съб Окт 08, 2005 21:48
Местоположение: Част от седмицата в София
дал Браво: 6 пъти
получил Браво: 6 пъти
ЛС/Мейл:

Мнениеот joro_olyмпус » Пет Фев 18, 2011 22:57

Само се говори за Кънчо Путкодеров - ето ви го в натюр

Пеньо Пенев


Поема за Кънчо

С морала да започнем братя,
морала туй си е морал
но всеки плод е на ебнята
бащата майка му еб*л

Напрягал черната й пичка
сренощ по цели часове
тъй както вършили са всички
през тия дълги векове

Привърженик съм на морала
и тача моралиста строг
той винаги за идеала
започва с първия урок

Но за да водим чиста сметка
и да не бъда толкоз сух
ще кажа, че моралиста
разбира се не е евнух

Той може сълзи са пророни
за разпиляни младини
но как природните закони
могъл би тук да измени?!

То казва - не, това е низко
морала то ще погребе!
Ала на всеки му се иска
на нему също му се е**

И все пак знам, той ще псува
но тук под нашето небе
докато свят светува
човечеството ще е**!

Ебат се бедни и имотни
от древността до тоя век
Ебат се хора и животни
от всички най-е** човек

е** каквото му попадне,
красива, грозна и неважна
е** сред нощ, е** по пладне
докато хуйчето му спадне

е**, забива, не престава
е** отпред, е** отзад
Докато хуйчеца му става
усеща се щастлив и млад

А, този що ни хули скрито
от где дошъл е на света?
Той нека сам да се запита
не е ли клецал през нощта?

И нека сам си отговори
каква я хуйовата мощ
и колко милиона хора
ебат редовно всяка нощ.

Глава първа

И тъй да почнем днес романа
героят вече е пред нас.
Без етикети и покани
представям ви го просто аз.

Това е Кънчо Путкодеров
балкански син, корав и як.
Едва ли друг ще се намери
такъв герой, такъв юнак.

Една ли вечер е издебнал
в легло вдовица млада той?
И колко путки е поебнал
те нямат чет, те нямат брой!

А падне ли му крехка путка
напада флангово и в тил
и може за една минутка
да я направи на пестил.

Разбира се тук трябва чуство,
понякога и лицемерен плач
Ебнята също е изкуство,
не всеки е добър ебач

Но той бе с отличен опит
гордееше се тайно с туй
че вред в Америка, Европа
прослави българския хуй.

Каква злочеста орисия
от малък кръгъл бе сирак
Години дълги в немотия
живя при чичо си чирак

А чичо му макар безчестен
търговец и лихвар богат
в ебнята майстор бе известен
на всички курви бе познат

Видя той скоро, че младежът
израстна повече на хуй
и каза му: За поле нежен
безчестна работа е туй!

Ти имаш бъдеще голямо
напразно време на губи
С такъв хуй други в село няма
върви след мене и еби!

С една вдовица той го свърза
наеба Кънчо още три
и неговата слава бързо
сърцата женски покори

За него питаха по-често
очакваха го всеки ден
и своя чичо той измести
като опасен конкурент

Накрай ядося се лихваря
от злоба свиваше юмрук
Намери повод да се скара:
- върви си, махай се оттук!

И тръгна той, без дом заскита
преброди градове, села
навред го чакаха жените
и всяка викаше - Ела!

Така прекара две години
изпече своя занаят
След туй за Франция замина
късмет да дири в тоя свят.

Глава втора

Във Франция не е така
макар да бе и здрав, и млад
и Кънчо се видя натясно
изпадна в нищета и глад.

Животът здраво го притисна,
години безработен бе.
От глад и х**т му увисна
не можеше и да е**

При граф известен и имотен
най-сетне стана градинар
и тругна някак си живота
при новия му господар

Не мина половин година
и графът тежко заболя
В един прекрасен ден погина
от болест нелечима, зла.

Самотна, младата графиня
скърбеше много, може би?
Но месец само не измина,
а путката вече я сърби.

Жовотът никой тук не може
в безплодна скръб да погребе,
умрелия не се тревожи,
а на живия му се е**

И като всякоя вдовица -
помисли тя за хуй червен,
засука вежди и ресници
и сложи розов сутиен

И ето в китната градина
закърши леко тя снага
Край Кънча бързешком премина
усмихна му се на шега.

Но с нашия шега не бива
и той прошепна с дрезгав глас:
- Какво ли ще е в тази слива
веднъж да го натъпча аз?

Графинята погледна мило
към българина млад и здрав
- Ах боже мой, какъв е жилав
дали ще има хуй корав?!

Разбра той погледа тревожен
на жадната за хуй жена:
- Мадам, простете ако може
да идем малко настрана

Тя знак му даде мълчаливо
разголи нежната си гръд.
- Добре, но ако те не бива? -
ще наредя да те скопят.

След туй погледна към небето
към ясно синьото небе:
- Прости ми, боже, греховете,
но мен така ми се е**!...

А тя бе чудна хубавица -
каква уста - алпийски мед!
Какви изящни, финни цици
с изболи топчици отпред

Какво красиво, тънко тяло
с два пръста да го съблечеш
да го помилваш и погалиш
и сладко да ебеш, ебеш...

Но Кънчо нежности не знае
суров живот бе той живял
и путка нежна като тая
никога не бе еб*л

Под малка, сенчеста топола
полегнаха един до друг
и бели кълки тя разголи:
-Умирам, ох, сърби ме тук.

И цъфна като майска роза
путето крехко с къдрав мъх
А Кънчо в чудновата поза
поемаше дълбоко дъх.

Той бързо панталона смъкна
обтегна шия като ат
и като гаубица фръкна
големият му хуй, космат.

Графинята изтръпна цяла:
- Какъв хуй, като шпек салам!
Веднъж тя конски бе видяла,
но този май е по голям.

Стърчи той кат' мощен багер
с глава като на боздуган
мъдете му като дисаги
полюшват се насам-натам

И скочи Кънчо Путкодеров
повдигна белите крака
Графинята се разтрепера
и хвана х** му с ръка

След туй погали го ревниво
на Кънча свят му се зави
налегна здраво като бивол
и като гладен вълк зави

Той бързо сграбчи я през кръста
с похвата на добър ебач
путето и разтови с пръстта
напъна като стар орач

Настръха младата графиня,
то сякаш свредел я проби,
а путето и като диня
по всички шевове пращи

И шепне тя - ще ме погуби
путето ми съвсем раздра!...
От зор тревата взе да скубе
без малко и не се наста

А Кънчо загорял и черен
забива х** като щик
поема като кулски нерез
и клеца като къс мъник.

Но ето сладък миг настава
кръвта по жилите кипи
жената стиска го в забрава
и шепне: Ох, еби, еби!...

А той е** като касапин
вкарал го е до мъде
и голите й цици хапе
готов е да ги изяде.

За втори път се е раздразнил
от луда страст трепери цял
и втори път се вече опразни
нали отдавна не бе еб*л..

Най сетне край, ще го извади
такваз ебня не е шега
но х**т му, уви, не спада
стърчи навирен все така

Помъчи го - не мърда,
дали бе с кучешка глава?
Тя станала е толкоз твърда
и само клати се едва.

Графинята от страст голяма
простена скрито, но толкоз беше й добре,
че каза само - Полежи над мене
от хуй, да е ако ще се мре!

Лежали дълго, чак до пладне
докато Кънчо огладня
и х**т чак тогава спадна
завърши дългата ебня.

Прибра го младата графиня
направи го любовник свой
и Кънчо в нов живот премина
покойника замести той.

Глава трета

Измина зима снеговита
дойде април, цветя цъфтят
Веднъж графинята запита
"Готов ли си за дълъг път?"

Отдаван чакам да се стопли
да идем двама на курорт
И Кънчо бързо се приготви
извади си и нов паспорт

След два дни стигнаха в Женева
какви прекрасни планини
В един дворец до замък древен
прекара той блажени дни.

Дойдоха млади курортистки
от цял свят тук на курорт
Той почна с тях да се натиска
с коя му падне без подбор.

Край езерото на разходка
по пладне ги е** дори
А вечер, качва ги на лодка
на ден поебава по две-три.

Поглеждат като диви котки
следят го с поглед жаден те
и някаква минорна нотка
в очите женски се чете.

Но той към погледи ревниви
не храни нито капка жал,
едничко сал му беше криво,
че бог един хуй му е дал.

Поне да бяха десетина,
о не, съгласен е и с два.
А тоя след няколко години
ще клюмне траурно с глава.

Един единствен хуй за всички,
за жени и за момички
ще може ли на толкоз пички
с достойнство да устои?

Но славата навред го дебне
той като приказен юнак
Веднъж, която бе поебнал
тя утре търси Кънча пак.

В Париж, Женева и Лозана
навред заброди тоя слух
"Ебач, дошъл е от Балкана
е** та вдига прах и пух"

Парижки млади уруспии
изпращаха му мил привет:
- Елате, чакаме ви ние
обичаме такъв атлет.

От Лондон дружество почтено
на висши дами и жени
писмо написа вдъхновено
"Към нас по- скоро намини"

И екна гръмката му слава
Навред по западния свят
Една ли вече се надява
за Кънчовия хуй космат.

Достигна до слуха на Чърчил
а той нали е педераст
в любовна мъка се загърчи
гъзът му пламна в дива страст

И той изпрати телеграма
- Очаквам те в двореца мой
приятно е да бъдем двама,
ще те посрещна като свой

Получи бързата покана
потегли Кънчо през море,
графинята сама остана
от мъка щеше да умре.

Тя молеше го насълзено
и Кънчо май му домиля
- Разбирам, зле ти е без мене,
но Чърчил пише ми - "Ела"

Той готви планове военни
навярно вика за съвет...
Графинята от скръб застена
проклет да бъде той, проклет.

А парахода щом отплува
нададе тя сподавен глас:
-Ах, боже мой, дали ме чуваш:
без хуй какво ще правя аз?

Върни се Кънчо, че без тебе
душица богу ще предам,
че нийде няма твойта ебан
ни твоя хуй, ръбат голям

- Спомни тополата, полето
спомни си меката трева
и как заклещихме в путето
на х** твърдата глава.

Спомни си крехката ми пичка
не ме оставяй ти сега
на крехкото легло самичка,
ще те очаквам у дома.

Но Кънчо я не чува вече,
а там под слънчевия свод
вълните носят надалече
отплувалия параход.

Тогава тя разголи цици
и викна с истеричен глас:
- Върви по всички материци
до гроб ще те преследвам аз.

Глава четвърта

Съдбата често е повратна
и трябва да си цял садист,
но Кънчо беше му приятно
да слуша нейния каприз.

Из Лондон бродеше наслука
дошъл бе късно през нощта
А рано сутринта почука
на Чърчиловата врата.

Две Чърчилови братовчедки
посрещнаха го с весел глас:
- Отдавна тук ви правим сметка
елате по-напред при нас.

Бъдете умен и любезен
и тихо, Чърчил да не чуй,
разправят - до самия глезен
висел грамадният ви хуй.

А Кънчо тихо им отвърна
- Излъгали са ви, личи,
надолу как ще го обърна?
Не е увиснал, а стърчи!

- Стърчи ли? - викнаха и двете, -
това е щастие за нас
вкарай ни го до мъдете,
че тъй ще изгорим от страст.

Съблякоха се те в салона
полегнаха на две легла,
в копринени комбинезони
блестяха младите тела

А Кънчо х** си извади
с мерак насочил го към тях
Едната страшен вик нададе:
- Ах, боже мой, ще умра от страх!

Навън се втурна полудяла
и в страшен ужас зарева:
-Такъв хуй аз не съм видяла
ракетна бомба е това!...

А другата бе по-кротка,
усмихна се по навик стар,
изтегнала се като котка
на покрива през месец март.

На Кънчо малко му приседна,
че загорял е може би,
но като див бик я възседна
и до мъдете го заби.

Изпъшка тя като пияна:
- Ох, майчице, каква ебня!...
В лицето бързо пребледня
устата и изригна пяна.

Но Кънчо пак я не остави,
английска путчица е туй -
е** и пет пари не дава,
да помнят българския хуй.

Накрая тихо я погали
и рипна мъжки като лъв.
Но тя горката бе умряла -
от путката й шурна кръв.

Ядосан Кънчо напопърджа:
- Английска марка, ех боклук.
Щом дупето ти не издържа,
защо ми се предлагаш тук?

Изхвръкна той като подгонен
при Чърчил се яви завчас:
-Ура, британската корона
от дън душа приветствам аз!

Усмихна му се премиерът
направи му дълбок поклон:
-Здравейте Кънчо Путкодеров
елате в малкия салон.

Съблякоха се в топла баня,
възкликна Чърчил: "Боже мой!"
И кънчовия гвоздей хвана,
главата му целуна той.

-О, балканско чудо! Та тук на запад
такива нийде не растат.
Ще можете ли като тапа
да ми го турите отзад?

Изтръпна Кънчо блед и смаян
и тихо промълви смутен:
- към нас такъв е обичая,
че мъжко дупе не е**м.

Но цял обвзет от ревност тъпа -
удари Чърчил на молба.
И Кънчо няма що, отстъпи:
-Добре де, сър, ще те е*а!

Тогава Чърчил си подложи
г*за дебел като тезгях
и малко вазелин му сложи,
че иначе го беше страх.

Напъна Кънча уж полека,
но бързо му го вкара цял.
- Такова дупе - тлъсто, тесно
в животът си не съм еб*л

А Чърчил в поза неприлична
от зор квичи като прасе
и като к***а непривично
трепери цял и се тресе.

Накрая рече: - "Браво, браво
от днес съм тъй щастлив и горд.
Дванайсет ордена ти давам
и титлата - Английски лорд.

Глава пета

Да бъркаш е съвсем човешко
човек понякога греши
Но често пъти малка грешка
голямо щастие руши

И Чърчил тъй година цяла
щастлив бе с Кънчовия хуй,
но скоро почна да се хвали
и не видя добро от туй.

На заседание военно
пред Атлантическия болк
веднъж той каза вдъхновенно
- Аз имам хуйчец като смок.

Порастнал е далеч на изток,
да започнем с тях война, но
ако с такива ни притиснат
ще замиришем на гуйно

Разказал той подробно, точно
за х** твърд и мачугат,
накрая смигнал им нарочно
- шастлив съм с него и богат.

И Айзенхауер що да чини?
Дойде при Чърчил вечерта:
- Прощавай, скъпи мой Уини
за пръв път моля на света

- Не може! - люто Чърчил зина
и повиши той сърдито тон.
И Айзенхауер си замина
обиден във Вашингтон

От там написа бърза нота:
- Пратете Кънчо, господа,
че застрашен ми е живота
за хуй ще полудея аз!

Да тръгне още тази вечер
това ви заповядвам аз,
че инак свършено е вече
с приятелството между нас!

Въздъхнал Чърчил: - Тежко брате
върви при онзи кожодер.
И тъжно Кънчо той изпрати
за Америка с хеликоптер

Едва на шумното летище
бе стъпил Кънчо, изведнуж
народ безброен се наприщи!
- Дойде прославения мъж!

С капела педераст безсрамен
ревеше страшно, като луд
Но взеха Кънчо млади дами -
к******ни от Холивуд

Докато той да се опомни
летеше с леката кола.
Дойдоха в залите огромни
на някакъв голям палат.

Жените само за минутка
съблякоха се до една
и зачерниха млади путки,
тъй както врани в равнина.

Изтръпна Кънчо разтревожен
и тъжно клатеше глава:
- Да бях роден с един зъб боже,
а с х** - тридесет и два!

Той бавно панталон съблече
показа х** мачугат.
Жените малко по-далече
отстъпиха се без да щат.

Но Кънчо х** си надърви
заби го в първата от тях
и рукнаха от нея кърви
в несвес припадна тя от страх.

След туй към друга се обърна,
тя гостенка му бе в Париж
И в миг на хуйчеца му цвръкна
тъй както пъдпъдък на шиш.

Наред до нея беше трета,
но падна тя на колене:
- Не ми раздирайте путето
над него се смили поне

А тя бе млада хубавица
и Кънчо го налегна жал,
та каза - Събери душица
аз няма да го вкарвам цял.

Но щом намъкна му главата
как стана всичко не разбра
вдървиха й се краката
тя падна възнак и умря.

А другите от страх обзети
викаха: Гангстерство е туй,
ще ти отрежем ний мъдете
и тоя реактивен хуй

И те пристъпиха отново
и искрящи погледи без жал,
размахаха ками, ножове
като в лудешки карнавал.

Изтръпна Кънчо не случайно,
но викна с глас могъщ и горд:
- Вървете путката си майна,
вий знаете ли, че съм лорд.

Ах, лорд! - възкликнаха тогава, -
простете сър за дързостта.
Но Кънчо бързо се отправи
навън през двойната врата.

При Айзенхауер той яви се,
с поклон тъй както му е ред
Лакеят в списък го записа
шейсет и шести е под ред.

Погледна гордо генералът
и рече той обезверен
- Прославил си се, но едва ли
ще свършиш работа на мен.

При мен са идвали на често
шейсет и пет - солиден кръг,
а ти си днес шейсет и шести
да видим твоя майсторлък.

Той Кънчо по гърба потупа
съблече тежкия халат
опълчи кльощавото дупе
и каза - Ха върви отзад!

А Кънчо заяви направо:
- Гъзът ви тесничък е сър
изрично ви предупреждавам -
да няма после хър и мър

Това ядоса президента
и той сърдито изрева
- Еби, че ей сега, в момента
ще взема твоята глава!

Съблече Кънчо панталона
и рече си: На х** мой
да сложа някога пагони -
маршал ще трябва да е той.

- О. Ню Йорк! - викна той
свободно Балкана днеска те зове
ти бомбата му водородна
ще помниш цели векове.

И х** твърд като бухалка
заби той в кльощавия гъз
след туй напъна още малко
и кръв заблика околовръст

Изпъшка Кънчо Путкодеров
зашепна тихо: - Боже мой!
Че дупето на президента
на пет места бе спукал той

И грохна генерала важен
от ужас беше полудял.
Две думи не можа да каже
езикът му надебелял.

Така лежа почти до пладне
след туй започна да крещи:
- Тревога! - Изток ни нападна
и с атом ще ни победят

Сенатори дойдоха бързо
езици глътнаха от страх
и спукания гъз превърза
с найлонов плат един от тях

И лекарят дойде тогава
с посърнало от страх лице
и три инжекции постави
за нерви, трипер и сърце.

Накрая пристигна Макарти
с пияни някакви жени
И ясно бе като на карти
в шпионство Кънчо обвини.

Проверка: - Име, документи
съблякоха го даже гол
съдът бе кратък и в момента
подписан беше протокол.

А протоколът беше ясен -
там нямаше излишен текст,
че за Америка опасен,
е тоя източен съвет.

От името на президента
му казаха: - Върви си ти
напускай бързо континента,
в родината си отлети!

И Кънчо тръгна за Балкана
за него щастие бе туй
А дълго там зад окена
ще помнят българският хуй.

Глава шеста

Родината е скъпо нещо
сравняват я с градинка, рай.
И Кънчо с чуства най- горещи
пристигна в родния си край.

Припомни си той с въздишка
къде е скитал и живял.
И колко путчици вдовишки
на младини е тук еб*л

Днес курвите са по- модерни,
където трябва те мълчат,
но могат с думи лицемерни
във мрежа да те оплетат.

Те в клетвата са единни,
интриги майсторски плетат
и може тъй съвсем невинно
човек да хлътне някой път

Намерят някой хаплю властник
под кожата му влезнат те
и той им става съучастник
интриги почва да плете

Макар, че малко са такива
все пак намират се тук- там
на путки мръсни миризливи
все още плащат скъпа дан.

Затуй, щом срещнеш уруспия
пази се ти, не влизай в спор,
че тя си има вред тапии
и... можеш да лежиш затвор

А после истината свята
ще се разкрие, то се знай
но яка да ти е душата -
дали ще издържиш до край

И Кънчо щом пристигна тука
приятелките стари пак,
достойни само за боклука
предложиха му се с мерак.

Но не за тях се тук завърна
не би ги и заплюл дори.
Той гръб веднага им обърна
намери млади, по- добри,

а старите се озлобиха
написаха голям махзар
и Кънчо те наклеветиха,
че бил разбойник и к***ар

Намери се и следовател
и някакъв си прокурор
та скоро нашият приятел
натикан беше във затвор

В затвор стоя една неделя
и пуснат бе на свобода,
ала насрочи му и дело
оня важен господа.

А щом му връчиха призовка
получи удар изведнъж
като прострелян от винтовка
политна доблестния мъж

Дойдоха близките от село
събрани като на хоро
и тез които са видели
от Кънчо някога добро

Те всички гледаха втрещено
гол ебача божи ли е туй,
че Кънчо в полза вдъхновена
умрял бе със навирен хуй

В ковчег трупа му натъкмиха,
но х**т бе корав и як
и всички се засуетиха
как биха сложили капак?

Един запретна там ръкави
замахна с брадва в тоя миг
но брадвата макар и здрава,
удари като във чилик

Въздъхна той: - Така е твърд!
И втори път се не реши,
а Кънчовия хуй не мърда
навирен като кол стърчи

Върху капака струг тогава
за х** дупка извъртя,
ала навън да го подават
то беше някак срамота

Зачудеха се що да сторят
и дълго чакаха така -
докато ненадейно в двора
се втурна млада чужденка

Това бе чудната графиня,
която в скитане беспир
след толкоз мъки по чужбина
догони Кънчо най подир

но щом съгледа тя ковчега
и Кънчо мъртъв да лежи
безумно тръшна се до него
и почна лудо да крещи:

- Кому оставяш ме, мой мили
нима забравил си ме ти!
Къде е твойта мъжка сила
та мойта страст да укроти?

Погледна х** тя, обаче,
видя го как стръчи корав
и викна: - Ох, за него плача
а той бил жив и здрав!

Тя смъкна тънката си риза
погали путката, след туй
направи скок и се наниза
на Кънчовия щръкнал хуй.

Наниза се, с крака зарита
нададе вик сподавен тук
обърнаха и се очите
и в миг предаде богу дух.

Свалиха старите калпаци
закрустиха се с поглед ням.
Един с увиснали ташаци
прошепна: - Ех, мерак голям!

Погребаха ги общо двама
притиснати един до друг
и тъй щастливците в романа,
с трагедия завършват тук

Аватар
stefar33
Мнения: 476
Регистриран на: Пон Яну 10, 2011 21:16
Риболов: джиг,спининг,тролинг
Местоположение: gabrovo
дал Браво: 24 пъти
получил Браво: 87 пъти

Мнениеот stefar33 » Съб Фев 19, 2011 8:49

Благодарско че ни напомни гениалния Български Шекспир Респект

Аватар
Deko
Мнения: 47
Регистриран на: Съб Дек 04, 2010 23:34
Местоположение: с.Овчеполци до Пазарджик

Мнениеот Deko » Нед Фев 20, 2011 20:21

Що не пусна и "Курвиада" на Елин Пелин?Има линк и към нея!

Аватар
joro_olyмпус
Мнения: 11691
Регистриран на: Съб Окт 08, 2005 21:48
Местоположение: Част от седмицата в София
дал Браво: 6 пъти
получил Браво: 6 пъти
ЛС/Мейл:

Мнениеот joro_olyмпус » Нед Фев 20, 2011 22:03

Deko написа:Що не пусна и "Курвиада" на Елин Пелин?Има линк и към нея!

Ми пусни го ти.

Аватар
Мунчо
Мнения: 16271
Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 21:17
Риболов: пуристки
Местоположение: гАбРоВо
дал Браво: 218 пъти
получил Браво: 518 пъти
ЛС/Мейл:

Мнениеот Мунчо » Нед Фев 20, 2011 22:16

Ще я пусна аз - така и така сме го подкарали на апокрифно творчество. :D

КУРВИАДА

Поема пасторална,
по сюжет - банална,
донякъде - лирична
и доста нерилична.

ПРОЛОГ

Възпей, о, музо ти делата,
възпей гърдите и краката
и подвизите най-достойни,
и сладострастия безбройни,
възпей ти тази Месалина,
най-първа в нашата Родина
отдала целий си живот
на хуй, държава и народ!
Позна тя курове достойни,
мъже различни и безбройни,
но пичката и яка волна
не бе от никого доволна.
И най-накрая тя прие
с магаре да се наебе.
Но тоз въпрос ще се разгледа
във епилога най-последен.

ПЕСЕН ПЪРВА

в която всеки ще узнай
нещо за един ратай
и за куреца му - екстра марка -
боздугана на Крали Марка.

Това във турско е било,
живял ратай в едно село,
високо нейде във горите
под облаците и скалите.
Живял той в хижа сламеница
със свойта щерка - хубавица.
И бил той сетен сиромах
и нямал грижи, нямал грях,
овчици две, една козичка
и сладкогласна магаричка.
Това бил целия му род,
това бил целий му имот.
На ръст бил нещо като мене,
но влачел курец до колене
и знаели за него всички:
моми, невести и вдовички.
И никоя от този край
не давала на тоз ратай.
Една, едничка там му дала,
родила щерка и умряла.
Останал пак самин вдовеца
и нямал вече що да клеца.
Отгледал женското магаре
и почнал него да товари.
Хрисимата магаричка
станала негова женичка.

ПЕСЕН ВТОРА

в която се разказва
за девойката Цветана

Както казахме преди -
тя в балкана се роди.
Майка и умря тогава
на зелената морава
и на малката девойка
сложиха коза за дойка.
Със децата си играеше,
от козата си бозаеше...
Към десетата година
детството и попремина,
извисила стан - топола,
а пък да я видиш гола -
вълна къдрава и гъста
от чатала - чак до кръста.
Долу пък между бедрата -
пичка розова - два ката -
гюл трендафил у саксия...
А за циците и в мека пазва
и до днеска се приказва,
топли, трепетни и бели,
и с две пъпки напращели.
Дупето - алал и вера,
само с него кариера
тя направи в Истамбул
щом султанът туй дочул...
(но за туй ще смогнем пак
да разкажем със мерак.)
Очи черни и красиви,
клепки палави, игриви,
от небет шекер по-вкусни
били сладките и устни.
Гледали я се в краката
попа, кмета, кехаята,
вземали и мярка леко,
ала само отдалеко
и по тази гиздосия
дялкали си те чикии.
Та нали била маленка,
ни на хоро, ни на седенка,
не познала сила мъжка,
ни ергенска твърда дръжка.
А гърдите и корави -
не стискали ръце здрави
и младежите от махалата
не и препипвали бедрата.
Един ден по икиндия
татко и - чобан Илия
поприседнал на вратата
и казал на дъщерята:
"Слушай, дъще, време стана
да ми бъдеш ти отмяна.
На ти гега, на ти свирка,
па стани и ти пастирка!"
На утрото към гората
тръгнала сама момата
и козичките подкара
тя към горската кошара.

ПЕСЕН ТРЕТА

тук във нашата поема
се явява нова тема -
за седмината овчари,
що за пичка загоряли
и пастирката Цветана
как бе първи път ебана.

Гори безкрайни се простират,
потоци бистри там извират,
тревата буйна е и гъста,
нагазиш ли - покрива кръста.
Живели там във мир в гората
овчари седем при стадата.
Те били здравеняци цели,
но женска пичка не видели.
Най-малкият от тях бил Бойко
с лице сияйно кат девойка.
Веднъж във гъстата дъбрава
Стоян почнал да го ебава.
Дошло му малко нанагорно,
но сам поискал си повторно.
И после двамата на смяна
ебавали се със Стояна...
Димитър, Петко и Илия
цел ден си правили чикии,
а стария ерген бай Владко
измислил нещо много сладко:
отвеждал стадото в лъките
и там ебавал той козите.
И само Радко кехаята
въздишал тежко из гората,
че сиротата му душичка
копнеела за женска пичка.

Ех, курец пичица желае,
не служи само да пикае!

Така прекарвали си дните
и край огъна нощите.
Спокойно, дружно си живели
и горе-долу подивели.
Комай забравили селото
и служба божия, хорото,
сборове, сватби и седенки,
момински кълки, бели ненки...
Един ден в горската дъбрава,
те гледат - стадо се задава,
но вместо стар чобан Илия,
напред - девойка - гиздосия.
На рамо с гега дреновица,
на нея бъклица с водица.
Пращи моминската и пазва
и кой я види се изпразва.
Първи ден преминал кратко,
поболял се само Радко,
пот избило го по шия
и направил си чикия.
Втори ден тръгнал по нея,
отдалече и се смеел
и не знаел що да стори,
как мома да заговори...
"Ама щур съм - туй си рече -
туй е путка, не е бебе,
през ден трябва да се ебе!"
А Цветана из гората
се залисва по цветята,
с пеперудки си играе,
после клекна да пикае.
Той пък скрит зад туфа малка
одма дигна хуй - бухалка,
поразкърши му главата,
а това видя момата.
Тя се сепна и поспре се,
хуя много и хареса
и във нея нещо рипна,
само пичката си пипна,
поразтвори си краката
и си пъхна там ръката.
Одма Радко се завтече,
приближи се и си рече:
"Що, бре, моме, душо волна,
гледам, май си нещо болна!
Имаш рана под корема,
хем голяма, хем червена.
Дай да пипна със ръката,
после малко ще те клатя,
за да мине, ще ти кажа,
с благ мехлем ще те намажа.
Малко ще боли, да знаеш,
ала трябва да изтраеш!"
Тя полегна на тревата,
леко вдигнала полата.
Смъкна гащите чобана
и за кръста я прихвана,
па разтвори и бедрата
и навири и краката.
Почна той да я лекува,
тя мълчи си и кротува.
Струйка алена полази
по бедрата на талази.
Пичката пращя и пука
докато и го зачука.
Тихо стана във гората,
спря ветреца по листата,
спряха да пасат овците,
занемяха им звънците,
а зефира от небето
нежно милва и дупето.
Час ли, два ли той лудува
и добре я излекува.
Тя го гледа мило, жалко,
каза му: "Ха, още малко!"
"Стига, моме, вече нема,
свърши ми се днес мехлема.
Ела утре по туй време,
двама пак да се ебеме!"
Тъй почнаха, както падне -
и пред обед, и след пладне,
ебан дива из гората,
изпомачкаха тревата.
И в реката - я ги виж -
правят си юрек-сикиш!

ИНТЕРМЕЦО

Но свърши горещото лето,
слана падна по полето,
стеле мъгла по балкана
и студеното захвана.
Лед скова потока бистър,
наближи свети Димитър,
Цеца слезе за събора
в селото да види хора.
Там забрадки и сукмани,
гайди писани, тупани,
шарен свят - под път, над път,
че и гости от градът.
Цеца весела, засмена,
с нова празнична премена,
на кръст - сребърни чапрази,,
коси - буйни на талази.
Кой я види, кой я зърне,
два пъти ще се обърне
да погледа хубост дива -
не жена, а самодива!
Посред малката чаршия
седи градски чорбаджия,
на диван приседнал леко
стар изедник - хаджи Деко.
Цял толум със двойна шия,
ала още мераклия.
А наоколо раята
зяпнала го е в устата
и очаква що ще каже
големецът градски, важен.
На софрата на тепсия -
мезе люто и ракия.
А той крепи си шкембето
и си пуши наргилето,
сумти, пъшка и се мести,
зяпа булки и невести.
В тоз момент откъм мегдана
доближава се Цветана -
син сукман, пембена блузка,
леко циците си друска.
Щом я зърна отдалеко
взе и мярка хаджи Деко,
па си пита кмета Милко:
"Бре, чия е таз кобилка?
Казвай кой и е бащата,
да измолиме момата."
"В борчове е цял до шия
татко и - чобан Илия.
Три години, що се вика
не си е платил беглика,
черга нема у дома си,
сал потури на гъза си.
Сега пращам аз пъдаря
тук при теб да го докара."
Пиха по една ракия
и дойде ратай Илия.
"Слушай, мой човек, агата
пита, даваш ли момата
във града да му слугува?
Ще живее, ще добрува,
не да ходи по горите
със овците и козите.
Затова ще ти заплати
на година - пет дуката
и отгоре за прилика
ще ти плати и беглика."
"Е, какво да кажеш, кмете,
имало късмет момето,
за града не сме мислили -
да се нещо не пресили?"
"Ей, сега пък, ти го рече!
Що си мислиш бе, човече?
Къщите му са сараи,
там слугуват пет ратаи.
Работата ще е лечка,
сал ще гледа хаджи Дечка.
Да не е голяма мъка
да му гледа рахатлъка?
Ще му чисти одаята
и постелите, кревата,
нали лани се спомина
баба ти - хаджийка Гина...
Тя ще му е за стопанка,
ще му пее, ще си нанка..."

ПЕСЕН ЧЕТВЪРТА

Тук описва се съдбата
нова, градска на момата,
без проблеми и без грижи
тя научи се да лиже.

Пристигна па икиндия
посред градската чаршия,
пораздрусана в колата,
нашата мома позната.
Къщата на хаджи Деко
не бе много надалеко.
Двор - просторен, двор - ливада
и висок дувар - ограда,
мази, одаи и мутваци,
три един над друг чардаци,
па килими, па дивани,
па паници, па сахани...
Зяпа слисана момата,
завъртя и се главата.
А до нея леко, леко
я прихваща хаджи Деко
и и дума: "Ой, джадето,
прах покрил ти е лицето.
Я да влезем ние двама
да се къпеме в хамама,
сам не мога да се мия,
после тебе ще изтрия...
Ха сега девойко мила,
помогни ми да си сваля
гащите и таз премяна,
па свали и ти фустана!"
Без да чака и покана
Цеца голичка остана
и задърпа леко, леко
гащите на хаджи Деко.
На дивана той полегна
запуфтя и се изтегна.
Тя пък дума не продума,
сал погледна му толума,
а пък той - толум - могила,
а под него се е свила
пишка дребна на отроче,
горе-долу като попче.
Хаджи Деко попристана
и за циците я хвана -
цици ли са като цици -
напращели любеници!
Ти да си не ще изтраеш -
цяла нощ ще си бозаеш.
И започна хаджи Деко
да ги стиска леко, леко,
а тя кротко там му легна
и към кура му посегна,
па се чуди и се дзвери,
че не мож да го намери!
Той пък като се изтегна,
главичката и понатегна,
поразкрачи си краката,
пъхна и го във устата:
"Лапай д'еба твойта мамка,
аз съм малко а ла франга!"
Туй хареса на Цветана
и да смуче тя захвана.
Той и легна на корема,
замря, сякаш че задрема,
поразтвори и бедрата
и си пъхна там главата.
Розовата пичка пипна
и езика там си тикна,
след туй дупето облиза,
но видя, че там не влиза,
никак не му беше лесно,
дупето и беше тесно.
Доста време се измина,
как се лижежа двамина,
после нещо на талази
във устата и полази.
Свърши Деко най подире
и след туй се поумири,
почна носа да си човърка,
пръдна звучно и захърка...

Заживяха там двамина
месец, два или година,
но момата наша, волна
от това не бе доволна.
Липсваше и курец здрав,
курец твърд и хуй корав,
курец чак до колената,
кат на Радко кехаята.
И започна да се вглежда
и слугите да заглежда,
и случайно един ден
тя полегна със Младен,
после рачи да опита
как ли ще ебе Димитър,
най-подире във захлас
даде и на Атанас...
Но най-много и хареса
бай Величко като клеца.
Деко един ден дочака
важни гости от конака -
и Цветана на софрата
ще слугува на пашата.
А пашата беше млад
анадолски буен ат,
затова без много мъка,
скоро стана пазарлъка.
И на тази песен в края
влиза Цеца във сарая.

ПЕСЕН ПЕТА

От следното ще разберете,
как в дупето да ебете
(това е важно за мъжете)
Жени, вий знайте занапред,
последвайте го тоз съвет:
мома ли си, вдовица, дева -
във дупе не се зачева!

Разцъфнала като гергина,
като трендафил във градина,
най-лична хубост във харема
(такава хубост втора - нема)
а как бе сладка, как бе мила
и пичката си бе измила,
с лавандо смазала бедрата,
да се хареса на пашата.
На шията - гердан пендари
и нови свилени шалвари.
Под ризата и кенарлия -
щръкнали цици - чудесия.
Вдигна ръце и се протегна,
и на миндера се излегна,
и тръпка буйна на талази
по цяло тяло и полази.
Но ето, скоро на вратата
показа се и сам пашата,
след него - сал евнух един,
с перо, шишенце и зехтин.
Свали калеврите, чалмата,
свали шалварите пашата
и рече: "Машаала, топола,
я, казъм, да те видя гола!"
Пред него скоро там Цветана
съблече се и в миг застана.
А анадолският му кур,
с глава на едър чукундур,
повдига се и се навежда
и със окото я поглежда.
Тогаз пашата я прихвана
и я положи на дивана,
па рече: "Ти не гледай мене,
ами заставай на колене!"
И щом като туй нещо каза
с перото дупето намаза,
започна олио да тура
и здраво си напръска кура.
Цветана най-подир усети
главата мазна на дупето
и малко нещо се огъна,
но той по-здраво я напъна.
Болка сладка я накара
ташаците му да набара
и устните кат си облиза,
усети вече, че и влиза,
но даже никак не извика,
а сал изплези си езика.
А той прихванал рамената,
запънал здравата бедрата,
напъва, като луд жребец,
па после смени в ситен клец.
Притихнал целият харем,
слухти домът във унес нем,
във всяка стая до стена
подслушва по една жена
с надежда малка тоя път,
че утре нея ще ебът.

Премина лето, дойде есен,
а Цеца с танци и със песен
живее весело, напето
и се поебва сал в дупето.
И всяка вечер там пашата
зачуква и го до мъдата.
Но другите жени в харема
проклеха я със анатема,
без курец взеха да лудуват,
започнаха да се бунтуват,
събраха доста те пари,
подкупиха евнух Али
и той подшушна на пашата,
че нещо кръшкала момата.
Нали паша е - беше див,
а доста беше и ревнив -
отправи люта той закана,
препрати Цеца на султана.

ПЕСЕН ШЕСТА

Във тая нова песен шеста,
Цеца вече е невеста
и със своя дивен стан,
с престарелия султан
тя такъв рекорд постигна,
че му кура лабав дигна.

Като стигна тамо Цеца
беше празник във двореца,
а в султанските покои,
нещо там башка се крои:
пълно с принцове, имами
по нощници по пижами,
а до тях паши, везири...
Всеки хуя си навири,
а пред тях безброй кюрпета
са заголили дупета.
Пък високо до султана
се изпъчила Цветана.
Всеки чака знак с глава
да започне ебанта...
А султанът се обръща
и Цветана той прегръща:
"Пръв съм, казъм, в таз държава,
ала кура ми не става!
Ако ти успееш днеска
да го вдигнеш до нощеска,
поне бир сахат да клатя -
путката ти ще позлатя!"
После дава знак на всички -
изпращяха двеста пички,
двеста стиснати дупета,
двеста чифта от мъдета...
На султана се поиска
циците и да постиска,
а тя му рече: "Не, султане,
така няма да ти стане!
Полегни на тоз диван,
постой малко ашатан,
не ме пипай по гърдите,
затвори си сал очите.
Ще ти стане, обещавам,
страстно ще те поебавам!"
И Цветана се присегна
и към хуя му посегна.
После тихо, без да вика,
почна лекичко с езика,
пооблиза му главата,
като друскаше мъдата
и започна издалеко
дупето да маже леко.
Тръгна малко нанагоре
и като достигна кръста,
ръгна в дупето му пръста.
После, като го обърна,
тя през кръста го прегърна,
със език в гъза му бръкна
и усети, че му щръкна.
Понадупи се Цветана
и отгоре се надяна.
Просто да се разтопиш -
чуден шадраван-сикиш!
Вика силно: "Ил Аллах!"
трогнатият падишах.
И запрета тамо всички:
путки, дупета и пички,
та по целите палати
никой вече да не клати.
Само Цеца с тръпка честа,
друска се и се намества,
и възседнала високо
го усети надълбоко.
Пипнал здраво рамената
той със нея се заклати,
тъй Цветана го раздразни,
че султанът се изпразни.

ПЕСЕН СЕДМА

Слава, братя, слава, слава,
май разбрахте що ще става:
пари, почести достойни
и мъже - жребци безбройни...
Но дотук не се прозира,
че Цветана ще умира.
И четете ред по ред,
що ще става занапред.

Свърши оргията нощна
на софрата най-разкошна.
Пред везири и раи
падишахът заяви:
"Тост за тебе, Цвето пия -
от днес първа уруспия,
тук при мен те назначавам
и голяма власт ти давам!
Днес пред целия милет
с тоя екстра мурафет,
с тоя златен занаят,
правя те лауреат!
Денем можеш да дадеш
дупе на когото щещ,
През нощта те задължавам
само аз да те ебавам!"
Орден тура и на шия -
"Първа степен шафрантия"
(два са хуя там на кръст,
а под тях е розов гъз).
И основа във нейна чест
фонда "Сикишли прогрес",
да издава книжки разни
със картинки и съблазни,
и такваз литература,
дето одма вдига кура.
Като стана първа Цеца
куртизанка на двореца
захвана се как си знай
да се ебе тя безкрай:
със паши и със спахии,
с принцове и файтонджии,
но от целия милет
нямаше такъв атлет,
с кур или с минет дори
нея да задоволи...
Един прекрасен юлски ден,
във слънчеви лъчи облен
тя хвърли свойто фередже
и влезе във "Хайван бахче".
Времето горещо беше,
на нея пък и се ебеше,
искаше да се разкрачи,
но тук нямаше ебачи...
Тези прелестни градинки
бяха пълни с животинки:
вълци, лъвове, лисици,
слон, жираф, камилски птици...
На широко си живяха
и свободно се ебяха.
Па разкърши се Цветана,
лека, гъвкава кат мряна,
доближи се до заслона
на камилата и слона.
Гледа тя за първи път
как ли ще се наебът,
зер в нашите поля, градини
нямаше таквиз гадини.
Слонът - със хобот три метра,
глади си го и го метка...
Ах, какъв е неприличен,
дълъг, гъвкав, еластичен,
що за нова чудесия -
с кура си вода да пие?
Пожела и се да легне
или да му го възседне,
със надежда тайна, скрита,
някак си да го опита.
Но той малко го заклати
и на два метра я отпрати.
"Не би то кур! Не би то чудо!
А пък като ме не щещ -
майката да си ебеш!"
И обърна му гърба си,
тръгна други кур да търси.
В тоз момент видя магаре
магаричка да товари.
Викна ревностно, с уплаха,
очичките и заблестяха,
друсна и една тояга
и магаричката избяга.
После Цеца вдъхновена
магарешкия кур надена,
а той беше като кол,
расата му - анадол.
От безумна страст обзета
здраво се притисна Цвета,
а на него му хареса
и я трасна като в преса.
Путката и се присекна
и от болка Цеца клекна,
и започна да се бори,
но той вече я разпори.
Ох, аман, аман, аман,
за нещастния султан!

ЕПИЛОГ

От разбраното до тука
извадете си поука!
Със молитва на устата
Цеца литна в небесата:
"Господи, греха си зная,
за мен няма място в рая,
за мен място ще се пада
нейде по-дълбоко в ада!"
А пред райската градина,
насъбрали се мнозина
и през дървената порта
всеки дава си паспорта.
Свети Петър на бюрото
понабърчил си челото,
със пешкир потта си брише,
бавно пропуски им пише.
А Цветана го поглежда,
но без всякаква надежда.
Поизтри си той темето,
па поглежда досието:
"Нещо, май си закъсала,
много, май си се ебала.
Трудно ще е, дъще, мъка,
пък и нямаш препоръка!"
"Отче, знам, не съм за тука,
много върших курвалъка,
не бях лоша, бях работна,
ако че съм неграмотна.
Иначе не съм грешила,
ни съм крала, ни убила...
Поебаха ме мъничка
и на мойта буйна пичка
цял живот робиня бях...
Много, много се ебях!"
Но и нашия светия
беше много мераклия,
той подробно я огледа
и пред всички заповеда:
"Точка турам по въпроса!
Ти какво си къдрокоса
и с такава златна пичка,
тук те слагам - кадровичка!"
Ангелче засвири "сбор",
събра се самодеен хор
и в простора син, чудесен
се понесе бодра песен:
"Алилуя, алилуя,
нека всички тук да чуят
и да знаят по света -
не е грешка любовта!
Вий добре го запомнете
и спокойно се ебете!
Алилуя, алилуя
и за путката,
за хуя,
алилуя, алилуя!
Сексът е за кратко, риболова - завинаги.

"Душевно сме болни, а духовно сме богати"

"Огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса" Bate Raiko

СТАРИ ВИДРИ

Аватар
mitioto
Вносител
Мнения: 3109
Регистриран на: Чет Юли 05, 2007 13:40
дал Браво: 111 пъти
получил Браво: 20 пъти
ЛС/Мейл:

Мнениеот mitioto » Пон Фев 21, 2011 19:57

Абе тука почти не влизам и е явно, че доста съм изпуснал :lol: :lol: :lol: :lol:

Аватар
Deko
Мнения: 47
Регистриран на: Съб Дек 04, 2010 23:34
Местоположение: с.Овчеполци до Пазарджик

Мнениеот Deko » Пон Фев 21, 2011 20:21

Мунчо, цитираш неправилно!
"-когато цъфнат теменугите,
и грейне синьто небе,
еби им майката на другите
и, гледай ти да си добре."
(това е оригиналния текст)на П.Пенев.
и още- Не искам пътища леки
а, ватенка топла за зимния ден...и т.н. - П.Пенев.

П.С. Браво! за поста, и Е.Пелин е велик!(в апокрифите и не...само).
Е, Кой от Нас-визирам себе си и Вас,
би повторил с изненада
"Кънчо" или"Курвиада"?(без плагиатство обаче).

Аватар
Deko
Мнения: 47
Регистриран на: Съб Дек 04, 2010 23:34
Местоположение: с.Овчеполци до Пазарджик

Мнениеот Deko » Пон Фев 21, 2011 21:14

joro_olyмпус написа:
Deko написа:

Ми пусни го ти.

Ми...жената не (ми разреши) :D

хайде Пушкин преведи!

НА КЛАДБИШЧЕ
А. С. Пушкин

На кладбишче ветер свишчет
ветер свишчет и шумит.
Снял там брюки нишчий дришчет
над изписании гранит.

В друг из ночи появился
в белом саване мертвец,
закричал чем голос моил
"обосрал меня, подлец".

Сукин сын, еби му мать.

Долго нишчии извинялся,
пальци в брюки затикал
а мертвец разхохоталься,
громко перднул и ... пропал.


ПРЕВОД

В гробището вятър свири
Вятър свири и реве
Смъкнал гащи до колене
Стар просяк до гроб сере.

Изведнъж във тъмнината
Появи се блед мъртвец
Той на просяка подвикна
Изпосрал си ме подлец

Просяк прошка си поиска
И гъзъ си пръст изтри
А мъртвецът се изкиска
Пръдна гръмко и се скри.

Вярно ли е, че великите поети имат и "апокрифи"?
и още...Я памятник воздиг к себе нерукотворнЬ ...А.Пушкин.

П.С. мое съм от село, но подкрепям Божието дело!
(Я люблю тебя жизнь, и надеюс что ето взаимно)В.Висотски.

Аватар
joro_olyмпус
Мнения: 11691
Регистриран на: Съб Окт 08, 2005 21:48
Местоположение: Част от седмицата в София
дал Браво: 6 пъти
получил Браво: 6 пъти
ЛС/Мейл:

Мнениеот joro_olyмпус » Пон Фев 21, 2011 23:11

Доста неправилен превод. Никъде на руски няма, как си е изтрил с палец гъза. Прочетох и наум преведох - нища общо с оригинала на руски. Утре ще го преведа, ся съм на две бири.

Аватар
nikgeo
Мнения: 196
Регистриран на: Съб Дек 25, 2004 11:09
Местоположение: гр.Добрич

Мнениеот nikgeo » Вто Фев 22, 2011 13:46

ПОЕМА ЗА ГЪЗА

ПЕНЬО ПЕНЕВ

Поетите от Омир още
Та чак до Гарсия до наши дни
Възпяват във безсънни нощи
Все добродетелни жени

Възпяват устните,косата,
Гърдите като на коза!
Възпяват ханша и бедрата,
Ала забравят за Гъза!

Жени без гъз?!Какво сте вие?!
Кажете,ала без сръдня!
Гъзът е нещо естетично
И кой не тръгва след жена,
Която с крачки симетрични
Умело си върти Гъза!

Кажете още кой не зяпа
Жена кога се наведе.
Гъзът й белнат като ряпа
С греховна сила го зове!

Не е ли вярно,че в кревата
Преди да почне любовта,
Ние съблазняваме жената
Като я галим по Гъза!

О,женски Гъз! Бъди прославен!
Надебелявай и цъфти!
Акъла мъжки покорявай
И към съблазни го води!
!!! Едно е да си ПРОСТОСМЪРТЕН,а съвсем различно е да си ПРОСТ и СМЪРТЕН ...... но някои така и не го разбраха !!!

vailen
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Сеп 01, 2010 10:22

Мнениеот vailen » Вто Фев 22, 2011 17:58

Ода за пръднята

Пърдете братя без стеснение,
не се измъчвайте от зор.
Защо е туй ограничение,
Където нужен е простор…?

Пръднята братя е физиология,
и рядъk кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.

Пръднята братя дар божествен е.
Че само здравий гъз пърди.
А щом е гръмка и тържествена
тя нивга не смърди.

Пръднята братя е изкуство,
Прекрасен музикален дар.
Като пърдиш, пърди със чувство,
с квалификация и жар.

Пръдни веднъж и ти в живота си
Госпожице без да се срамиш.
Аз знам, че вечер във леглото си
ти тайничко пърдиш, пърдиш.

Пръдни със мен другарко здравата,
Пръдни със мен във ритъм жив,
и току виж създали сме в държавата
нов самодеен колектив.(?)

Пеньо Пенев


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 1 и 0 госта