И рибар съм и ловец съм

Форум за риболовци стихоплетци.
Rumir
Мнения: 127
Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 12:25
Местоположение: София

И рибар съм и ловец съм

Мнениеот Rumir » Чет Фев 12, 2009 14:17

- Бате, как си утре? – чувам познат глас в телефона си.
- Надявам се да не съм умрел бе. Събота е де – почивам. Що?
- Ай те водя за риба?
- С мойта кола, нали и какво трябва да купя?

- Бели червеи, пинки, куки тройки – осмици, плувки петграмови, и естествено два хляба, наденица и червено, каберне от Сухиндол. А, и да заредиш повече нафта,на Струма отиваме – в Кресненското дефиле, след Симитли за скобар. Тури и некоя ръкавица у сака, голям студ ще да е, така рекоха готините мацки по телевизора.
Да го еба у шпера – шамар да е аванта да е ама на, другарче за риба ми е. Па и повече лови от мене, „ По ква работа си тука” – вика, като сме на риболов, щот неговия живарник се пълен а у моя се мотат два дребосъка, едното кьораво а другото недояло. Па и ги лови с неоделан дренов прът – а яз с моя 6 метров мач се праим че не сме заедно.
Паля автомобила сутринта и в 6 часа съм в селото където живее. Спирам пред къщата. Светлинка – никаква. Студ. Посрещат ме само едно дръгливо куче, настръхнал котарак и козата Стефка, тя ме познава животинката, веднага ме поздравява с едно фалцетно блеене. От Бацето – ни вест ни кост. Така ли, викам си ся ша видиш ти, аз съм станал у ранни зори, вече мръзна като рибарски червей а той ша се грее до кълките на булката. Нахлупвам рибарската шапка ниско над очите си та да изглеждам по-страшен и право у тех. Отварям вратата с трясък:
– Пожааааррр.. Дера се колкото ми глас държи.
Леглото – персон и половина с един червен юрган отгоре, нищо не помръдва. Хващам юргана от едната страна и отвивам със замах.
– Пожар бе!!!!
Мила картинка – гушнали се с булката и не помръдват. Вадя една пиратка от джоба на рибарския си панталон, нося ги да плаша рибата като не кълве, паля я и бум – под леглото. Така тресна , че щеше да събори къщата- булчето ококорва спокойно очи:
- Бате бе, кое време е? Що щеш тука. Какво е станало?
- Пожар, къщата гори, ставайте бърже!
- Пожар ми – нощеска с комшиите моя хубостник до 3 пи вино – я иди на чешмата и налей пресна студена водица в едно шише, аз ще го събудя тоя, да пийне неколко глътки, да угаси малко пожара и в същия момент му перва едно коляно в ребрата. Бацето скочи като попарен:
- Я, кога е станало шес?
Товариме такъмите му, взимаме си довиждане с животинките, напомняме на булчето – довечера да е напалила скарата и да ни чака с пържолите и кебаците щот риба я има я не, паля пак колата и потегляме.
Стигаме село Мурсалево. Тука спираме винаги в едно крайпътно ханче – да видим кръчмарката, една млада убавица македонка, на кадем ни е, за повече риболовна слука. Ако е огинь и пламик и око на риба нема да видиме, направо се връщаме. Захилвам се:
- Здрасти, Макето – пресни ли са баничките???
- Ооооо, Бате. Станала съм у ранни зори да точа корите. Такива препечени ги докарах и са с повечко масълце и сиренце. И стоката е наранена и дворо съм премела и кръчмата въртим вече – отговаря глуповато усмихната невестата. Тоест у настроение е.
Ясно, викам си, ша има слука, нейния пияндурник тоя път си е свършил мъжката работа.
Стигаме в Кресненското дефиле. Завой правя от магистралата по един черен път и те ти я живописната извивка на Струма. От лево – гора и баир, от десно па гора и па баир. Отсреща – къщурка забравена от Бога. И стадо гъски кротко си пасе тревица на полянката. По средата се е изпружила тая река, като снага на девственица. Буйна, пенлива и шумна, кръвта и кипи. Брех да му се не види, викам си, ся да бех с 20 години по–млад... И место Бацето – да бех с едно гадже... от студенстките години – още въздишам по нея... Усещам се как му фърлям изпитателен поглед.....
Паркирам, сваляме такъмите, вадиме - той гьостерицата, аз прът за 120 лева и почваме... На десетата минута Бацето дерна първия скобар, кило и двеста. Аз обаче вече съм скъсал първата кука. Споко – сядам да връзвам нова тройка, се пак видех македонското девойче – като китка шарена сабале, оправена от секъде, е нема как да не ми потръгне.
Така както си връзвам гледам на отсрещния бряг – русалка. Ай да му се не види, търкам си очите, да не е още да спим – русалка бе. Русо мацето, в маскировъчен костюм досущ като моя. Вади пръта, разтяга го с финес, дига го нагоре, крачка назад и замята – право срещу мене. Докато си приберем ченето от изненада – бам, натресе и тя един скобар. Умната, си викам и веднага се сещам за вица, ако не умната - русата и поглеждам със засукан поглед към отсрещния бряг.
На тая сега и разказах играта. Тя на мене ша ми показва как риба у мътна вода се лови.
Тройката съм я вързал. Ама за по-сигурно взех, че сложих и по 4 бели червея на всяка от трите куки. Правя две крачки назад с лек подскок, една напред – направо на танго го изкарвам, вдигам ръце, пръта се огъва и мятам яко към средата на реката. Ама нещо не си премерих силите, докато се усетим виждам плувката как тупва на отсрещния брег между гъските. Русата мацка само дига вирнат палец за поздрав, нахилва ми се иронично и продължава да скубе скобарите. Бацето и той пълни живарника, въпрос на секунди е да изстреля – „Абе ливадо , ти по ква работа си тука?”.
Ядосах се яко, тъкмо да фърлям пръта у водата и да бегам да търся кръчме да отпочвам на бира, там явно по ме бива – даааан, усещам як удар. Инстинктивно засичам – тежи на пръта да му се не види. В същото време чувам неистов шум от гракане и пляскане на криле. Отсреща стадото гъски панически се разбягва, само една едра, чисто бяла – опънала шия срещу мене, дава на заден ход, и рие с крака по полянката. Докато се усетя русото маце скача вади рибарски нож от пояса си, притичва до гъската и замахва току пред човката и. „Тая я закла, баси” - възмущавам се до дъното на душата си. В същото време пръта ми става лек като перце, загубвам равновесие и почвам да се свличам назад като талпа. Докато падам с крайчеца на окото си виждам как гъската изчезва в горичката, русата прибира спокойно ножа а аз броя звезди посред бял ден. И сякаш от преизподнята чувам весел звънлив женски смях. И сред смеха – гласа на Дявола:
- Бате, рибар от тебе че не става – не става, ама и за ловец ич те не бива.

Rumir
Мнения: 127
Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 12:25
Местоположение: София

:)

Мнениеот Rumir » Чет Фев 12, 2009 19:36

Изпонапихте ли се бре, да ви заеба.......
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
И рибарете....

Rumir
Мнения: 127
Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 12:25
Местоположение: София

Мнениеот Rumir » Чет Фев 12, 2009 20:14

ще си пиша сам, баси---много сте се изпонапоркали....

Rumir
Мнения: 127
Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 12:25
Местоположение: София

Мнениеот Rumir » Чет Фев 12, 2009 20:21

това че е единственета тема, дека сам човек , е решил да пише на себе си.......
И я се питам - колко риба съм изловИл:
И си отговарам---- Аку тека продължавам да лъжем - нема мойо живот да ми стигне сам на себе си да го докажем, да ви заеба........

Бат Стан
Мнения: 10812
Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 0:21
Местоположение: при пъстървите на Станкови бараки
дал Браво: 5 пъти
получил Браво: 50 пъти
ЛС/Мейл:

Мнениеот Бат Стан » Чет Фев 12, 2009 20:49

Ще ти наруша самовглъбената тема - много е як разказът. Поздрави!

Аватар
Ivan VP
Търговец
Мнения: 5297
Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 18:32
Местоположение: БГ
получил Браво: 4 пъти
ЛС/Мейл:

Мнениеот Ivan VP » Пет Фев 13, 2009 20:18

Бате, супер е разкаЗето!
Давай продължение. :D :D :D

Аватар
ecoplast
Мнения: 3540
Регистриран на: Пон Мар 13, 2006 8:53
Местоположение: Исперих, живота си тече, но Времето е спряло.
получил Браво: 3 пъти

Мнениеот ecoplast » Пет Фев 13, 2009 22:07

поне си самокритичен........а на русата взе ли и номера?
Дзен-учителя Башо:Който знае, не говори!
“Който постъпва честно, не живее лесно.”. Радой Ралин
"Бъдещето е внимателно обезвредено настояще." А. и Б. Стругацки

Rumir
Мнения: 127
Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 12:25
Местоположение: София

Продължение - Батко и златната рибка

Мнениеот Rumir » Пон Фев 16, 2009 16:29

- Здрасти, Бате...

Сутрин рано.

Ай да му се не види. Озъртам се. Сам съм в дън гори тилилейски. . Опашката на големата мечка гони мъненкото мече. Северната звезда я знам – другата опашка на мъненкото мече .... А да щукне, щото се развиделява, ама нече. Росата е на едри капки. Тревата ми е до колене. Зеленото почва да ми пълни очите. Старите ми пионерки са се напоили с вода, като македонец с керацуда... Акъла ми от снощното откриване на риболова е зад левото ми рамо. А главата ми – два метра зад шията...
- Здрасти, Бате...
Тука нещо стае...усещам се, че и прът държим у ръцете си. Моя си шестметров мач... Палатката – избегала назад у поляната... май и моме да имаше тамока, или Бацето ли беше – увъртели са ми се смислите у алкохолни пари още... Абе който и да е - че се удърви от студ тая сутрин...
Става по- светло... Погледа ми мътен – като реката пред мене...Такъв дъжд се изсипа нощеска – от него ли се намокрих тека, от що ли?
Да го еба, дека не съм у ред – тека съм се родил, а и у родата сме сите тека, до девето колено, ама що чиним с въдица у ръцете сабаеле рано....
- Бате – ще ми обърнеш ли внимание?
И я видех , како съм дръпнал пръто – не помним, окачила се на кукичката – златната рибка... И ми говори с човешки глас... Първите слънчеви лъчи така се отразяват от люспите и – заслепяват ме направо...Дзверим се и примигвам...
- Я вземи пинсетата и да ме откачиш от куката, че може някой зъб да ми повредиш.... Уморих се , Бате от тоя живот – ще ли ми изпълниш три желания?
- Ай да му се не види – мислим – не че можем да мислим де – мъчим се цел живот и я да мислим – оно обикновено нищо не стае от мойте мисли – ама требе да отговарам.. Ако ми отвърне с че – граовка е.. ако е с ке ... македонка е... ако па ми дрънне оро у коло – радомирка ще да е...
Тека как се е зора зазорила – па и у мене зор, откачих рибето. И как го откачих – оно рипна и се превърна в люта красавица. Косите и руси чак до белите и колена. Очите и църни черешови , тънка като фиданка ... Цицорките и напращели...
И ми говори с човешки глас:
- Така и така си ме хванал – три желания да ми изпълниш..
Падам на колене, целувам и нежната бяла ръчичка и отговарям в унес...
- Ваще желания за мен са закони, Неземна...
- Бате – много си грозен – може ли да станеш хубав баш юнак...
- Па оти да не можем – чей да пернем две бирбитки за закуска, такъв убавец че станем...
- Бате – много си беден – може ли да станеш богат...
Опаааа – те тука изпаднах у неведение...бъркам у единио джеб – дупка, бъркам у другио – два бели цървика нещо си хортуват – бъркам у заднио – оно го отнемало – разпрал съм го по тръняците. А требе да бръкнем некъде да извадим нещо...Ама оно и там не стае... на тоя студ сичко се спаружило..
У душата си требе да бръкнем, начи...
- Сърцето ми е богато...отговарям ...
Гледам я – разтапя се. Усмихва ми се – така влюбено. Очите и светят. Цветовете на полските цветя пречупват лъчите на току що усмихналото се сутрешното слънце и се отразяват в зениците и...
- Третото ми желание – може ли да се омъжа за тебе?
ПрипаднАх ви казвам... Я стар ерген – а оно текова младо Булче да ме моли за женитба...И си представих веднага: Дом, челяд, я се грижим за сичко – а она за мене... Вечерно време ка се прибирам от риболов – посреща ме със студена биричка – оти я съм си се жаден, и докато я перкам на екс – ме моли да отидем на масата – дека ме чека ракийката със салатката. И телевизоро ми включила ... на мачовете.. А от спалнята се виждат магическите светлини на ароматни свещи... От градината се разнася романтичния ромон на струята топла вода с която се пълни джакузито.
Тъкмо протегам ръка да я зимам за булка – отново сякаш из преизподнята чувам познатия глас ...на Гяволетината...

- Батеееее---айде бе, кво стана с дървата бе?... тия консерви със шкембе чорба студени ли ще ги ядеме...

Rumir
Мнения: 127
Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 12:25
Местоположение: София

Мнениеот Rumir » Пон Фев 16, 2009 17:08

а бе како изкарахте 13 - петъко - я търчах из цела София вечерта след работа - ама купИх на булчето три червени рози... и докато целио ден се фали на 14 по приятели- мое и да е по гаджета де, колку я обичам - я бегах за риба..........
:D

Rumir
Мнения: 127
Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 12:25
Местоположение: София

Мнениеот Rumir » Пон Фев 16, 2009 17:37

ecoplast написа:поне си самокритичен........а на русата взе ли и номера?

Ти си - несамокритичен, нема а ти го дам...
:D

Rumir
Мнения: 127
Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 12:25
Местоположение: София

Мнениеот Rumir » Пон Фев 16, 2009 17:38

Ivan VP написа:Бате, супер е разкаЗето!
Давай продължение. :D :D :D


Щот съм ти Батко...
:D

Rumir
Мнения: 127
Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 12:25
Местоположение: София

Мнениеот Rumir » Пон Фев 16, 2009 17:39

Бат Стан написа:Ще ти наруша самовглъбената тема - много е як разказът. Поздрави!


Благодаря,.... :D

Rumir
Мнения: 127
Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 12:25
Местоположение: София

Мнениеот Rumir » Пон Фев 16, 2009 19:43

Rumir написа:
ecoplast написа:поне си самокритичен........а на русата взе ли и номера?

Ти си - несамокритичен, нема а ти го дам...
:D

хеххехехе
Чакам да се обадят тия - дето - ама като отидеш на нова красотийка- мълчат като пукали - все едно - водоема е техен....
:D

Аватар
TRAP
Мнения: 4654
Регистриран на: Пон Мар 14, 2005 23:45
Местоположение: София/Видин/
получил Браво: 1 път

Мнениеот TRAP » Пон Фев 16, 2009 19:48

Аз ходя по брега и викам рибката да идва тя при мен сега.

Аватар
babydoctor
Мнения: 15717
Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 7:59
Местоположение: София
дал Браво: 25 пъти
получил Браво: 108 пъти
Online

Мнениеот babydoctor » Пон Фев 16, 2009 19:52

Абе, пич - разгледах всички медицински и социални аспекти на твоя случай - дежурен съм, та друга работа нямам :D Стигнах до категоричното заключение, че просто си си седнал на т...ците. :roll: Що просто не станеш да се поразходиш около компютъра и после пак да седнеш, но вече по-внимателно? :roll: Иначе белетристиката ти кефи :D Хайде, успех :D
Каква е тая участ бе, народе - какъвто и байрак да се развее, дръжката му все ти е отзад...
Защо винаги бъдещето е светло, а никога настоящето???


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 1 и 0 госта