Fishing Mania Форум

Предоткривно…


В отговор на “провокация”….за откриването на пъстървовия риболов
/ *в стил: първи браТ`чет на Трендафил Акациев /

РИБОЛОВНИЯТ МЕРАК.

“Мухарката“ е пръчка свята,
не се бои от хулите дори.
Пъстървите умело мята,
по гори и в равнини.

Ще щипне шарена пъстръмка,
закачка, сякаш във вира.
Изглади първата ми гънка,
кат` манекенка : – “За мира”

Не може тя да чака „после“,
когато времето тече…
Измъчена е вече доста,
от ъгъла не спира да зове!

„Намига“ ми дискретно от кьошето,
Сред другите си “братя” и “сестри”,
Не там е мястото, в което,
напира да се изяви.

Тече си времето, но ето,
на пръсти вдигнах се: – „О, да!“
Отдавна то не е проклето,
като през зимната мъгла.

Ще спретна бързичко екипа,
Главата си ще освежа,
С голяма кошница ще тръгна,
На път – мухарчица държа.

Изваждам пръчицата стилна,
Усещам – въздухът трепти.
Около нея се разстила,
Благодатта, която ме крепи.

Завиждам и за фигурата стройна,
В калъфчето… и в тубуса дори,
Как може пак да се побира?!
Поглеждам моята – уви!

Потеглям и Светът е друг,
Светът приема ме изцяло,
Реша ли – всичко е накуп,
И Аз съм цял, и Времето е цяло!

Ще зърна бистрата речица.
Ще сметна шанса изведнъж.
Мигът на истината скрита,
не ще пропусна. Само виж!

Муцунката и се подава,
за да я видя, само аз.
Ще се заиграя, казвам, здраво,
и направо във захлас.

Подавам мъничка мушица.
Студено е, не мож` така,
да се опитвам да не виждам,
висулките и преспите, снега.

Мухата вледени се цяла,
От раз, превърна се в макет,
Ще стане тя, `ма не накрая,
май..се загуби в този лед.

Отварям скритата кутийка
– запасите ми отпреди,
За нимфи става дума, и …ракийка,
Ой, ой…, какви са благини?!

Ракийката, подкупва ме (лукаво),
Е, може ли, така – от раз,
да се наквася „криво-ляво“,
преди мухата си, завчас?

Студът превзема ме отвътре.
Успява да се закрепи.
Да вдишам – бързо ще ме гътне,
Или направо – вкамени.

Ледът расте ми по брадата,
А мустаците ми – в скреж,
Чак веждите ми побеляват,
Като обувки на строеж.

Прилежно я прибирам в скута,
ракийката ми – люта, люта !
Ще преброя пъстръмките до три,
Пък после – нека ме топи.

Ще снимам рибите заветни,
Ще снимам през вода дори,
За да може да се видят цветни
природните им красоти.

Шарена картинка вече,
ще връща спомените пак,
Как, крак с мухарката повлече,
РИБОЛОВНИЯТ МЕРАК

След такива благи ритми зажаднялата ми душица за този тънък и ефирен риболов ,едвам сдържа сълзите си причинени от ледниковия период , който ни споходи тази година.
Нужни са ми поне още 5 градуса по целзий ,за да започнат разногласията в къщи....

Ето нещо и за зимния риболов :

"Бат Стан" или " Кой не е чувал за него ?!..."

Част първа. Четвъртък

Ледът топи се под краката,
Бат Стан командите реди,
„Не се налага да се чака, братя,
костурите ни, кой ще ги лови?

От петък всичко е готово,
"Сабахлям" ще се подреди,
А неделята основно,
е отредена за хвалби!

Ще проверяваме Беглика,
Батак-ът ще ни приюти.
Поляната Широка също чака,
рибите си да дари.

Дупки в лед ще си пробием,
Може, даже, да са три,
А за възможните успехи,
завист, вече се роди !

Заредили сме се здраво,
всичко точно е – по план,
План, от старшина доказан,
Най-великият Бат Стан!

Мормишка мъничка ще върже,
и акъл ще ти даде,
„Кебапчето“ще дръпне бърже,
Дори въобще да не кълве.

За всеки думичка ще спретне.
Ще респектира шампион,
И пак голям костур ще метне
между костурски маратон.

Небрежно, разказ ще разкаже,
История за някаква чешма,
Драгиева била и местна,
съвсем кат`кръчмата била.

Умът утеха там намирал,
Физиката плувала е в пот,
от смях безгрижен и несметни бири,
едвам намирал своя вход..

Част втора. Понеделник.

Ден първи. Седмицата почва
Бат Стан прелиства си тефтера,
-„Теб ще приема....м.м.м... другата неделя“,
/ (!) Време е кустурите да беля./

Изпонатръшкал е кила бодливци,
Със групата си, от мах`лата
На леда са яли - пили,
Чак румен вид са придобили.

Във редакцията стара,
Уж, че всичко е наред,
Гордо лафове разправя
За кила- костур - напред,

Най-добрият Стан е бил,
Всичките ги победил.
Пак такъв е бил на бара,
в надпреварата за скара!

Песни пели, до зори,
Кой се сетил - нека спи,
Че и другите недели,
костури да ловели щели!

А в редакцията спортна,
съгласили се от раз,
разказът че бил прекрасен ,
Смяли се с пресипнал глас.

Глас не им останал вече,
На Бат` Стана да не пречат,
"Фентъзи"-то да разгърне.
Писаното да допълни.

Килата ставали чутовни,
Ракиите се леели - на стомни,
Историите – нямали и край.
И всичките Бат Стан ги знаЙ !!!

“Burn- Out" синдром

“Burn" в професия е норма,
За "Out” си - лекар да се наречеш,
ако с главата си не можеш,
човешка страст да разбереш.

Описали са го в крижали,
терапия са даже дали:
"По-мъничко да се работи,
повече да се мухари! "

Терапията спазвам от години,
Дано и днес не се размине -
страстта мухарска да подклаждам.
и очоложки да ухажвам.

Защо все плашат ни със Ада,
горещо там било...
Но няма Топлофикация
и сметки на кило.