Еваларка на колегите с фотоапаратите за хубавите снимки.
Ето и продължението
Пробвах с оунър, след това и със зури. Без резултат. Сложих едно ружно паче. Следвах максимата – “Га не ще на нищо - слагай пачето”.
Воблерът беше 5 сантиметров, потъващ, с тъмен гръб и златисти страни. Замятах го без проблем на 25-30 метра. Взех да облавям всички места близки до отсрещния бряг. Пет, десет замятания - нищо. Още толкова. Пак нищо. Заметнах отново, подкарах воблера бавно, може би измина два метра и усетих удара. Тежък и мощен.
Подсякох моментално. Пръчката се изви брутално, въпреки дистанцията, на която беше рибата. Въпреки че и гегата си я бива откъм твърдост и здравина.. Рибока тръгна мощно със сто от място. Писна и аванса. Леко го позатегнах, но така че да отпуска при всяко рязко тръгване на рибата. Тя направи едно завъртане отгоре на повърхността, като завихри здраво водата. Първата мисъл, която ми мина, е че хванах голям распер или щука. И двата хищника обикновено излизат отгоре още в началото, завъртат и след това отново натискат надолу.
Бях сам, а на това трудно, стръмно място и нямаше да е зле да ми помогне някой с кепа. Кепа беше до мен, но беше сгънат. Знаех, че Васко и компания са наблизо, през едни дървета. Те обаче били вече на пътя, до колите и затова не можеха да ме чуят. Извиках няколко пъти името на Васко, и след малко се появи Рибчо. С канджа в ръка... После дотърчаха и Васко, Бенди и Пигов.
Рибата я докарах на около 15 метра от мен. Почнахме да обсъждаме какво съм хванал. Чух – “Тва е сом”, “Не, не е сом, распер е”, “Не е распер, сом е”. Бях уверен и спокоен, че ще я извадя, каквато и да е.
Почнах да затягам аванса и да я прекарвам все по-близо. Рибчо отвори кепа и се приготви. Приближих я и я накарах да глътне десетина пъти въздух, като й изкарах устата отгоре. Укроти се, после направи още няколко захода и съвсем се успокои. Вадил съм бая едри риби и зная, че метрите до брега са най-инфарктни - тогава има късания, откачания, отваряне на тройки и карабини. Действах спокойно. Докарах я наблизо, взех кепа от Рибчо и понечих да я гребна. Влезе само половината. Кепът не беше малък, ма и рибока си го биваше. Напънах още с кепа и распера се плъзна в обръча. Подадох кепа на Рибчо, който го вдигна нагоре към Васко и той го изтегли на високия бряг. Последваха снимки и тръгнахме към обявения сборен пункт.
Само за протокола – распера е с дължина 77 санта, тегло 4, 380 кг.
Завърши сезон 2008 г. Пожелавам на всички колеги добра слука през следващия, нови срещи и много веселби.
Справки в подписа и не само моят
