Re: 1-ви кръг Спининг лига "Brother" - 2015
Публикувано на: Вто Май 19, 2015 14:47
Няколко думи и от мен за този първи кръг. По традиция пътувахме с Митко Тодоров и още в събота се настанихме в района. Преди това потренирахме на Панега няколко часа. Беше слънце и мазен задух, рибите почти не кълвяха и с триста зора успях да уловя една балканка, а Митко - почти. Бяхме резервирали с ваучер в Грийн Вилидж - приятно местенце на брега на р. Костина, с вечеря и закуска инклузив за дребни пари, но както се оказа, със солени цени на свободната консумация. С две думи - каквото дадоха си го взеха.
И така, на сутринта хапнахме, натоварихме багажа и с леко закъснение се включихме в зарибяването. Още на място се изясни, че рибките ще са дребни, като за ултралайт. Имаше по една-две двестаграмки в чувал, а останалите а-ла-мунчакис. Това леко ме разстрои, защото ловя с лайт кастингов такъм и съвсем ситни примамки нямам в кутиите, но се успокоих, че на мен по принцип ми кълват едри. Все пак придобих за всеки случай едно от творенията на майстора HZL.
Времето беше облачно и тихо, очертаваше се добър риболов, когато усетих, че болките в коляното пак се усилват и ще се наложи да се закотвя на най-близкия вир. Докуцах до реката и заложих на блесната, с която улових предишния ден - пантерка номер 6 с червено тяло и жълто листо. Още с първото подаване ме атакува рибка, но не захапа добре и се откачи. Следващите няколко замятания последваха още две атаки с откачания. Реших да сменя примамката и веднага спря да ми кълве. След малко върнах старата блесна и заковах една прилична американка 210 гр. Страшен кеф - то не бяха подскоци и гмуркания. Напълни ми душата!
За съжаление, след още няколко замятания закачих някъде по дъното и скъсах. Започнах да сменям примамки, но не уцелих подходящата. В един момент дойде Митко Тодоров ухилен и без риба. Павле, вика, ей сега ще те пречукам със силикон. Кажи къде са рибите. Ей там, отговарям - и посочих мястото. Митко извади някакво гейско розово изчадие и след дестина подрусвания измъкна една риба. Изненада!
Забелязвайки изключителното събитие, скоро ни наобиколиха накъсани корифеи в пъстървоулова и също започнаха да вадят. Аз обаче, освен още две откачени риби на бяла пантерка, други не успях да лендирам и приключих риболова само с една риба.
Времето бързо отлетя и се събрахме на поляната за мерене на улова. Естествено, пъстърваджиите бяха много напред с материала и има още много леб да ручаме, нямат стигане, a Стефан Минчев е с няколко дължини напред, но в друго измерение. Само бабидоктора изпреварихме ние с моя другар Митко Тодоров, и то защото носеше патерица вместо въдица.
Снимка на първата тройка.
Накрая приключихме този вълнуващ евент в механа "ВИДРИТЕ", където сервират бавно, но за сметка на това евтино. Поляхме чорбата с Пиринско и кой откъде е...
И така, на сутринта хапнахме, натоварихме багажа и с леко закъснение се включихме в зарибяването. Още на място се изясни, че рибките ще са дребни, като за ултралайт. Имаше по една-две двестаграмки в чувал, а останалите а-ла-мунчакис. Това леко ме разстрои, защото ловя с лайт кастингов такъм и съвсем ситни примамки нямам в кутиите, но се успокоих, че на мен по принцип ми кълват едри. Все пак придобих за всеки случай едно от творенията на майстора HZL.
Времето беше облачно и тихо, очертаваше се добър риболов, когато усетих, че болките в коляното пак се усилват и ще се наложи да се закотвя на най-близкия вир. Докуцах до реката и заложих на блесната, с която улових предишния ден - пантерка номер 6 с червено тяло и жълто листо. Още с първото подаване ме атакува рибка, но не захапа добре и се откачи. Следващите няколко замятания последваха още две атаки с откачания. Реших да сменя примамката и веднага спря да ми кълве. След малко върнах старата блесна и заковах една прилична американка 210 гр. Страшен кеф - то не бяха подскоци и гмуркания. Напълни ми душата!
За съжаление, след още няколко замятания закачих някъде по дъното и скъсах. Започнах да сменям примамки, но не уцелих подходящата. В един момент дойде Митко Тодоров ухилен и без риба. Павле, вика, ей сега ще те пречукам със силикон. Кажи къде са рибите. Ей там, отговарям - и посочих мястото. Митко извади някакво гейско розово изчадие и след дестина подрусвания измъкна една риба. Изненада!
Забелязвайки изключителното събитие, скоро ни наобиколиха накъсани корифеи в пъстървоулова и също започнаха да вадят. Аз обаче, освен още две откачени риби на бяла пантерка, други не успях да лендирам и приключих риболова само с една риба.
Времето бързо отлетя и се събрахме на поляната за мерене на улова. Естествено, пъстърваджиите бяха много напред с материала и има още много леб да ручаме, нямат стигане, a Стефан Минчев е с няколко дължини напред, но в друго измерение. Само бабидоктора изпреварихме ние с моя другар Митко Тодоров, и то защото носеше патерица вместо въдица.
Снимка на първата тройка.
Накрая приключихме този вълнуващ евент в механа "ВИДРИТЕ", където сервират бавно, но за сметка на това евтино. Поляхме чорбата с Пиринско и кой откъде е...
Имам 4 скъсани блесни на едно и също място. По едно време и Стефан лови до мен и щом не хвана, ще да съм си избрал куцо място. Последният час се наспах там, където си ме снимал, после хапнахме край един платен водоем по пътя, където Алеко и Ванката помятаха. Невероятна кръчма, нямаха шкембе чорба, ще да са европейци, то и цените им бяха европейски, де... 
