Пристигаме сутринта. На стената папур с две-три просеки. В едната просека имаше плувкар, в другата - бургазлии
Докато сглобим въдиците започнаха да се почвяват познати лица. Дойде време за старт.
Информацията беше, че на стената няма ниаква активност. Перспективните подмоли бяха окупирани от сериозен бивак. Решихме да тръгнем на запад към плитката част на водоема. Според Мунчо там имаше перспективни места. Намерих една свободна просека и заметнах. Девет грама чебурашка и 10 сантиметра червей. Както и очаквах дълбочината не беше много голяма и имаше закачки. Много бързо се сбогувах с грижливо вързаният флуорокарбонов повод. Смених няколко различни примамки и глави. Слезнах и до 2см силиконче с един грам глава - нищо. Нямах дори и сторване.
Тръгнах да сменям мястото. Намерих Митко и Мунчо, които казаха, че имат кълване и даже са хванали една риба. Попче! Застанах до тях - нищо! Няма кълване, а те казват, че им кълве?! Един грам чебурашка, малко силиконче и опаааааа, отразих подръпвания, но само толкова. Реших да сложа парче силикон без никакво утежнение, но не искаше да потъне. Тогава дойде помощ от приятел - 0.6гр чебурашка. Да, но аз съм с #0.4 плетено влакно. Въдицата дълга с акция 1 - 10 (нещо такова). Воденето си беше предизвикателство. Все пак след 10-на придръпвания хванах. Хванах! Попче 9 см! Попче, ама 9см. Девет сантиметра, ама риба! Вече не съм капо!
Стана ясно, че и в по-плитката част на водоема няма "игра" и тръгнахме към стената. Стори ми се, че на перспективният ъгъл има свободно място и се запътих на там. Минах през лагера на плувкаро-дънаро шаранджиите.
- Имате ли въдици на ъгъла?
- Няма, хвърляй спокойно.
- Ей добре сте си вие тук. Сянка, скара.
- Ами сядай при нас. Ако си гладен, ако си жаден има бира, има мръвки. Преди теб и други от вашите хвърляха тук, но нямаха успех.
Е как да не ти стане приятно? Хората приятелски настроени и гостоприемни
Обаче съм на състезание, а още по-важно аз съм шофьора на групата и няма как да заседна на бири
Две думи за ъгълчето. Има едно по-малко езерце, което е съединено с големия гьол с нещо като канал около 15-25 метра (хич ме няма в разстоянията). Там, където бях аз има дървета на самия ръб, като част от корените им влизат във водата и са образували интересна плетеница. В ляво е тръстика, в дясно основния водоем.
Започнах с 6.8см червейче и 5гр глава. В подмола, отсреща, успоредно на брега. Все едно мятах във ваната - никакъв резултат. От другата страна имаше един човек, който ловеше на плувка с рибка за стръв. Хвана бяла рибка около нормата. Опаааа! Май тук има някой. Смених червея с шад, но не точно шад - Рата 3.25 инча. Този силикон е много интересен. Издължено тяло като на слаг, но с пета като на шад. Харесва ми, защто работи отлично с леки глави и бавна проводка. Сменх и чебурашката с 5гр стандартна джиг глава. Забелязал съм, че активния силикон има различна игра с чебурашка и с стандартна глава.
Второ-трето подаване. Рязко дръпване и първата рибка е на брега. Бяла риба тинейджър около 20-на см. След малко още една, след малко трета. Хората около мен почнаха да ме гледат странно. Подавам - закачка, но аванса се обади и аз ущетам всички погледи в мен
Те хората откъде да знаят, че ловя с много хлабав аванс
Скъсах и с превръзването смених главата с три грама. Тези три грама обаче бяха твърде малко. Страничният вятър не ми позволяваше да ловя комфортно и се върнах отново на 5гр.
Помните ли човека с плувката и живата рибка? Той беше избрал интересна тактика. Хвърляше право напред почити в краката ми и оставяше вятъра да носи плувката докато стигне до неговия бряг. По този начин облавяше голяма част от "канала", но изцяло зоната, в която можех да ловя и аз. Аз лових от дупки между дърветата. Замятане през глава бе почити невъзможно и подавах отдолу. Постоянно следих къде се намира плувката му и местих своята позиция така, че да мога да подавам около плувката.
Появи се Митко.
- Какво става при теб?
- Ами какво, дребни бели рибки. Сигурно вече са над 7 и един приличен костур.
- ?! Майтапиш ли се? Аз идвам от стената. Там имат хванати попчета а Ники бяла рибка 20-на сантиметра.
Започнахме да ловим заедно. Хванах още някакви рибки. При едно от подаванията имах "удар" при първоначалното подаване. Тръгна тежко настрани. Викнах на Митко да ми даде неговия грипер, но видях, че рибката не е голяма, а просто хваната странично. Даже не беше убодена, а куката и беше под хрилния капак.
- Ей, търмакчия!
Познат глас зад гърба ми докато пускам рибката - Бисер. Зарадвах се, че е успял да се появи. Малко смед него дойдоха Павел и Ники Стоев. Чу се, че има хваната 70см Шука. Започнах да смятам дали моите бели рибета ще могат да се преборят с нея, но бях сигурен, че поне една купа ще се вози с нас към Варна.
Стана интересно. Закачки, лафове. С две думи риболовът такъв, какъвто трябва да бъде. Наближаваше края на състезнаието. Точно от другата страна е сборния пункт започнаха да се появяват още колеги. В "каналчето" стана интересно - от всички страни летят примамки. Линиите успредни, едновремено цопват силикончета и до двата бряга.
Време е да мерим и смятаме. Аз имам 16 бели риби, като най-голямата е 42см, но повечето са малко над 20см, два костура и едно попче. Сметхана точките и за щуката. Разликата бе само 9 точки! Точно толкова точки се смятаха попчетата. "Златното" попче, което ме спаси от капото ми донесе и първото място.
Награждаване, бърза скара и обратно към Варна.
За мен състезанието бе повече от успешно. Видяхме се с много приятели, говорихме си, смяхме се. Хванах си рибки. Какво повече да искаш от един излет?
