Кротушки

[TRAP]

Да така е между Дунавската и тази от вътрешните реки има малка разлика.

[ricono]

Това са кротушките в България:
Обикновена кротушка (воденичарка) /Gobio gobio/


Малка кротушка /Gobio uranoscopus/


Балканска кротушка /Gobio kessleri/


Белопера кротушка /Gobio albipinnatus/


Аз съм хващал обикновена и балканска. Много красиви рибки!

[Digitron]

Ей, как ще си направя един тематичен кротушкарски излет...

[ricono]

Ако хванеш слънчевки, да ги пускаш, защото те са друга тема

[kalinux]

Тая белоперата, ако не се лъжа е по Дунав.

[Мунчо]

Кротушката има сантиментална стойност за мен-спомени от детството ми , прекарано по Дряновска река на с. Царева ливада...В реката тогава имаше много кротушки, дори и великански екземпляри по педя. Коремчетата им бяха дебелички, сякаш глътнали яйце...Може да се каже , че с тази рибка (заедно с черната мрена и кефала), започнах риболовната си "кариера" преди двадесет и пет години, като петгодишен сополан...
А вече кротушките са рядкост, само спомени ....

[Ivan VP]

Кротушката има сантиментална стойност за мен-спомени от детството ми , прекарано по Дряновска река на с. Царева ливада...В реката тогава имаше много кротушки, дори и великански екземпляри по педя. Коремчетата им бяха дебелички, сякаш глътнали яйце...Може да се каже , че с тази рибка (заедно с черната мрена и кефала), започнах риболовната си "кариера" преди двадесет и пет години, като петгодишен сополан...
А вече кротушките са рядкост, само спомени ....

Иче и за мен бате.
Като мълък, ма то и ся не съм избуял много. Прекарвах летните ваканции в гр. Ловеч. Реката тогава беше отровена и единствента рибка която се въдеше беше кротушката или както се казва там "куртак" или "цигаре". Ловехме от бетоната стена до басеина при Баш Бунар. След това пускахме рибките в една шуртящя при първият тунел на Влака за Троян. Изобщо имрповизираните "зарибителни" акции бяха много яки. Един път ни подгони и един железничар и по нас заваляхя попържни. Ние обаче не останахме по назад и му метнахме по някои камък венга салед, като се покатерихме . За щастие доста неточно.. ми как ще ни проваля зарибявката с кротушки
на водата до тунела за ЖП-то. После не знам колко са живяли тези рибки, то там и без това водата едвам шурти, но слизахме от време на врме да ги гледаме "питомниците"..И се оглеждахме пак за жепейци, а вероятно и те за нас.

[TRAP]

Тая белоперата, ако не се лъжа е по Дунав.

Да точно тази е по Дунав

[Kentavar]

Даааааааааааааааааа.Носталгия братяяяяяяяя.Еееееееееееех, като деца много я ловехме тази рибка.Много я имаше.Беше чест гост на дудовите (черничевите) въдици.Много вкусна а преди да стане вкусна е била много красива. В последните 10 - на години и повече,особенно след последното тровене на река Огоста,кротушката беше изчезнала.От миналата година пак се навъди,пак ги има и пак е красива а след това и вкусна. На Конска река миналата година също лових кротушки,което много ме изненада и то приятно.Хайде успех с кротушките.Ама да оставите малко за размножаване та да не изчезнат пак.


_________________________________
Риболова е хоби не война.Радвайте се.

[kalins]

Бех забравил даже как изглежда тая рибка-кротушката.

[Кърцата]

еееееех, кротушка.... сега малко се е понавъдила в Искъра около София (миналото лято хванах една трофеина), дай боже да се запази

[milo69]

в последно време кротушката се лови вече много често, беше се позагубила допреди няколко години, не знам на какво се дължи

[babydoctor]

беше се позагубила допреди няколко години, не знам на какво се дължи

Ами тя е доста претенциозна към чистотата на водата, така че появата й може само да ни радва.

[Ламбо]

Кротушката има сантиментална стойност за мен-спомени от детството ми , прекарано по Дряновска река на с. Царева ливада...В реката тогава имаше много кротушки, дори и великански екземпляри по педя. Коремчетата им бяха дебелички, сякаш глътнали яйце...Може да се каже , че с тази рибка (заедно с черната мрена и кефала), започнах риболовната си "кариера" преди двадесет и пет години, като петгодишен сополан...
А вече кротушките са рядкост, само спомени ....

И за мене Мунчо. Аз съм роден в далечната 1948 г. в най-хубавото място на света - махала Велчевското, на северния край на Троян. Може би защото до нас бе Осъма. Точно над нашата махала се сливаха двата Осъма - Бял и Черен. Веднага след това току що слятия Осъм се разделяше на 3 части - една бара за напояване и два ръкава. Двата ръкава - големия и малкия обхващаха най-големия речен остров тук, дълг над 1 км. Под Острова Осъма отново се събираше в Ковачевия вир. Той бе най-дълбок - до 4 м. В долната му част бе моста за Белиш. След това реката тръгаше на север, към Ловеч.

Още на 4 годинки започнах да кисна по цял ден на реката, заедно с другите деца. Тогава тя бе идеално чиста, с малки падчета и хубави пясъчни плажове. Реката вреше от живот. Водни костенурки, водни змии, водни плъхове, водни косове, видри, раци, жаби и риби, риби ...
Черни мрени и сребристи кленове, игриви блескачи или пръскачи (уклей), дребноустни скобари, плюскета (вече не си спомням как изглеждаха) и кротушки, много кротушки.

В дълбините на големите вирове се криеха огромните пелешатници (дунавска мряна), дълги колкото една човешка ръка. Пролетно време идваха змиорките - те плуваха бавно срещу течението. Ловях ги със голям страх - приличаха на змии. По неписано правило тях винаги ги пускахме обратно. Не ги ядяхме.

Помня че една есен баща ми и още двама, бяха намерили един подмол, където рибата се била събрала да зимува. Изсипаха вътре в стаята такъв куп риба, че аз бях по-нисък от върха му.

Бързо се научих да ловя риба с ръце под камъните. Живецът на пръстите ми бе винаги обелен. Обелвахме по две върбови клонки, промушвахме през хрилете уловените рибки и когато направехме по две пълни такива пръчки, горди се връщахме в къщи.

Кротушките кротуваха на дъното на плитки вирове, покрити с чист пясък. Бавно протягах ръка към рибката. След това започвах да я галя по гърба. След това я подхващах отдолу за коремчето. После бавно я вдигах нагоре, чак до повърхноста. Стига да няма резки движения, кротушката не мърдаше. Чак горе с неочаквана пъргавина се измъкваше от ръката ми.

Това изобилие бе до 1955 г. После в Троян направиха завод за лекарства. Само с едно изпускане и бе изтровена цялата река. Всичката риба и водни животни излязоха на брега и там умряха. Особено страшно стана към 1983-89 г. Тогава всички заводи в Троян работеха без пречиствателни инсталации. Осъма се бе превърнал в някаква мазна трудно подвижна течност.

След 10 Ноември заводите един по един спряха. Сега Осъма не е никак чист, но е далеч от оня кошмар през 1983 г. Риба има много, но не е за ядене. Та на 23 Август 2009 г. посетих отново Велчевското. Аз живея отдавна в Карлово. Отидох до моите места на брега. В един плитък вир видях риби. Реших да проверя какво е останало от сръчноста ми и само за няколко минути под камъните хванах една мрянка и 7 кротушки, които после пак пуснах в реката.