Това е моята река.На нея съм израсъл през онези времена.Тъмните.Заради нея съм бягал от училище.Докато другите изучаваха история на Комунистическата партия на Съветския съюз,аз скитосвах по Осъма,замерях кленовете със скакалци и шипки,а вечерта се прибирах мокър и кален.И разбира се,ядях бой.Онези времена отминаха.Не научих историята на комунизма.Но се научих на нещо друго.Да приказвам с реката.
Дали защото детството ми беше хубаво,много обичам да идвам тук.Имам безброй излети.Реката ме тегли като магнит.Но е трудна.Много трудна.Една от най-трудните,които съм виждал.Високи отвесни брегове,гъсто обрасли с храсти и корени.Петнайсет минути провиране и борба,само за да метнеш два-три пъти.Често не успяваш да вдигнеш рибите.Често се подхлъзваш и падаш по стръмния кален бряг.Затова не идва почти никой.Поне не и там където ходя аз.
Разбира се има и лесни участъци.Но рядко.Като този
Волен съм като птичка.Само въдица и малка чанта,която мога да закача на кръста.
На места реката се е стеснила доста.Бистра клокочеща вода.Плиткаж.
На един нос,са се инсталирали двама "плувкари".Нахвърляли по три-четири телескопа на влашка плувка.От сто метра им виждам влакната и монтажите.Приближавам ги и разбирам,че това,което правят е безумие.Или глупост.Монтажите със стръвта им се виждат в плитката вода.Няма риба на света,която да дойде в краката им и да клъвне.Всъщност има,защото в живарника на единия се мъдрят две-три кленчета.Точно колкото пръста ми.Наоколо подскачат доста такива и вероятно това ги кара да стоят под жаркото слънце.Но дори и бебетата не са толкова глупави.
Спях се и ги попитах:
Как е "колеги"?Кълве ли?Това "колеги" ми прозвуча съвсем не на място.
Единия смотолеви нещо,че не щяло да пипне дори.
Подминах ги и сглобих въдицата.Вързах малка сребриста Пантерка,отдалечих се още от тях и от водата.Направих дълго диагонално хвърляне и .....взех рибка точно пред тях
Там си бяха рибките.
Пуснах я.
Втора
Снимка
Пускане
И пак.И пак.И пак......
Кленчетата бяха дребни.На тях обаче сигурно им изглеждаха огромни в сравнение с ония в живарника
Тормозих ги известно време,накрая реших да остана сам с реката и тръгнах нагоре срещу течението.На минаване покрай тях,единият не издържа,сви устни и рече:
- И каква ти е файдата.......
Не му отговорих.Качих се нагоре по реката.Намерих чудно плажче със сянка и прохлада
Починах си.Заровичках в примамките.Имам една категория примамки "за раздаване".Наскоро колеги я попълниха здраво.Една част раздадох.Другите обаче стоят.Хлапето за което са, е на море.Тъкмо шанс да ги изпробвам
Дебни кленчета нападат всичко ситно което подам в плиткото
Сложих по-еда примамка.Воблерче,което нито знам от кого е,нито какво е.
Промених с него размера и вида на рибките
Поиграх си с различни примамки и дребни рибки.Качих се още по нагоре.Към праговете.
Реката надебеля,стана по-мощна и дълбока
Стана шумна и грохотна.Разпени се и полудя.
Странно,защо този непрестанен грохот не ме изнервя
Изкачих се до полята и повървях,затънал до кръста в треви и хасталаци.Жетата и умората ме пречупиха.Преди няколко години,като,че ли не бях толкова "чуплив"
Слънцето напече жестоко.А нямам вода.И брод няма.
Само кленове,препичащи се в топлата вода.
Няма как да сляза.Няма как да хвърлям.Взех една блесна и едно воблерче в ръка и тръгнах да се спускам по стръмното.Воблерчето е Джако.Също е от ония за раздаване.
Сякаш за да ми го напомни,Джакото тръгна след мен по стръмното,но така
Сефте.Ще го дръпна,та чак няма да усетя.
Ще го дръпна,ама нещо се кумя
Докато се чудя от къде да събера малко смелост,че с тая малка тройка ще стана за резил в Бърза помощ,нещо изпука.Храстите на отсрещния бряг се разтвориха и се показа великолепен сръндак.Заедно с Джакото на пръста го снимахме
Тая гледка сякаш ми даде сили да дръпна тройката.Пусна ми кръвчица разбира се
Само,че благодарение на Павката Маринов,разполагам с червени пакетчета за първа помощ.Дезинфекция,лепенка и........атака
кленчета
расперче
Пантерките са брутално уловисти
Наситих се на реката.По скоро тя ми се насити.Изпи ми силите и ме отпрати.
Провирайки си път назад през драките,реших да кажа на ония двамата,защо не могат да ловят риба.Когато минах обаче,си бяха заминали.Реката ги бе прогонила.Отнесли бяха и живарника с тяхната си файда-няколко кленчета колкото пръста ми
Полегнах на сянка,починах,разквасих морни устни с джанки и киселици.
Все пак реших да им кажа..... за реката и файдата.Дори и да ги нямаше.И тук да бяха,все тая.
Вашата файда,момчета, и моята....са различни!Аршина,аршина е различен.Аршина с който мерим......файдата от реката!
Поздрави
-е още със спининг не,но ми се е случвало...
