5.10.2018. 5:25 сутринта е и леко разтревожено наблюдавам таблото на колата, което показва 4,5 градуса. Не че не даяня на студ но май още не съм превключил до такава степен на есенен режим превид топлите дни.
Намирам се на входа на запустяло село, в очакване на една малка Свищовска група спининг маниаци, Радо, Милен и Лили.
Фаровете на автомобила им разцепват мрака точно навреме. Насвяткаха челници, заваляха шеги и вече никой не обръщаше внимание на мразовитата сутрин.
Воден от местните гидове, се озовавам на широк и открит бряг. Реших да поотложа облавянето докато се появи малко дневна светлина, защото не знаех нищо за мястото и сметнах за по правилно да погледам действията на домакините. Времето беше напълно безветрено и на километри наоколо стоеше огледална водна повърхност.
Милен много бързо ковна една хубава бяла рибка, но загрижен за нея я върна бързо във водата. Не успях да я снимам. Взе му на цикламено-бял китайски гумен главиняр.
Започна да светва и реших да започна от "сонара" на спинингиста. Веднага скъсах три джига, но получих безценна информация за това каква е хавата пред мен. Много интересен релеф, с втори голям подводен праг, плавно изплитчаване много напред и клонаци по дъното.
През цялото време с Милен обменяхме информация и нови впечатления от изминалия сезон. Радо и Лили стриктно си дебнеха бели риби на петдесетина метра от нас край голям дънер.
По молба на Милен наредих шепа уокъри върху кутията и започнах да пляскам с тях по повърхноста. Пляскането не беше случайно а точно над втория голям глинен подводен праг.
"Наистина ли вземаш риби с тези примамки при такава проводка ?" Напълно разбирах скептицизма на Милен. Аз самия до скоро приемах повърхностните примамки за ексцентрична приумица и открито подигравах някой модели. Защо ми е да пляскам напрегнато с тази глупост, като мога да извадя някакъв тежък воблер и да разцепя хранещите се наоколо риби???
Да но това лято почти всеки излет беше сред глутници, гонещи, хубави риби, но отказваха да вземат това, което има предлагах. Капо насред бясна активност е много неприятна случка и тема за дълбок размисъл. Рибите около Русе станаха много пресирани и често започнаха да отказват, доскоро неотказваемото.
По време на всичките тези дискусии, забелязах, че риба следваше уокъра ми. Милен също усети, че става нещо и разговора рязко секна. Едва-забележима в началото вълничка зад примамката започна да набира спокост и стремително да се надигаше.
БАААММММ, мощен удар по примамката. Пропуск. Не усетих никакъв контакт с рибата и продължих с проводката. Малката вълничка отзад, отново се уголемяваше и рибата налиташе за втори опит. БАААМММ, още по зверски от първия път. Е, този път не пропусна. Компрето се прегъна здраво и аванса запя. Силен смях и подвиквания се разнесоха надалеко по целия бряг. Колегата Радо, енергично разкрачи грипера и защипа голямата уста, след кратка но изпълнена с мощни напъни борба. Благодаря ти още веднъж за асистенцията Радо.
Едно жило от малката тройчица и добре отрегулиран аванс бяха достачъни за да задържат мощната риба.
Зачервена от студ физиономия. Голям студ в първия час на риболова.
Тлъста кореместа риба малко под два и половина килограма.
Продължихме с риболова развеселени и заредени с нова енергия. Принудих Милен да закачи един от моите уокъри, който при проводката "плюе" вода пред себе си. Мисля, че производителя се казваше "SeaSpin". Много скоро и Милен успя да провокира атака, която се оказа празна, но пък емоцията беше голяма. Започнахме да облавяме в тандем, водейки примамките в непосредствена близост, за максимално настървяване на хищника. Неговата "плюе", моята се хвърля наляво надясно. И отново магия... БААММ, попадение от първия път, рядка слука при уокъра. Рибата вървеше много леко и помислих, че не е много едра. Всъщност, се оказа, че тя върви право към мен, и като наближи брега започна да се бие здраво. Отново страхотен екземпляр, малко по-малък от първия, закачен по идентичен начин с едното жило на задната тройка. Нямах намерение да прибирам рибата и отпускайки линията до брега тя резонно си се откачи и отплува.
Интересен факт беше, че докато вдигахме шум с примамките, расперите гонеха около тях. Два пъти спирахме за кратко и те спираха. Подновявахме подаването и те започваха да гонят наоколо отново, при иначе пълно отсъствие на каквато и да било активност на километри наоколо по брега. След подробен съвместен анализ на целия излет, стигнахме до изводиа, че уокърите отключваха тяхната активност, при иначе напълно пасивни условия.
Благодаря отново на Свищовската група. А на Лили, една супер бойна дама, специално и обещавам да хвана риба на повърхностната примамка, която ми подари, и да я кача тук.
Тази зима, започвам активно запълване на нова кутия само с топ уотър примамки и догодина ги заблъсквам с нови идеи. Ще качвам придобивките в раздела на Митко "магията на повърхностните примамки".
До нови срещи .
Започнах да го водя с джигова проводка и... последва мощен удар, авансът просвири. Реших, че е щука, но изненадата ми беше пълна като видях, че е распер над два килограма.
