Със спининг по искърското дефиле
Публикувано на: Чет Авг 14, 2008 22:21
Искърското дефиле.
Място, в което Господ е сипвал красота с пълни шепи. Тук са скалите на Лакатник, каньоните до Черепиш. Тук се вие Искъра с цялото си величие. Загледаш ли се във вировете, виждаш мътна, ленива река - тиха,... ако се вслушаш все едно нещо ти шепне, и разказва. Продължиш ли, ще видиш и другото лице на реката - нещо първично и буйно, сила и мощ на талази. Място за релакс, място за риболов, но и място за поети и философи. Жалко, жалко, че сме народ, който не си пази красотите....
Отхвърлих задачите в събота до обяд и бързо стартирах към дефилето. Пристигнах. Гледах - реката се губеше от поглед, с обрасли брегове, камънаци, плитчини, бързеи и голям завой в далечината...
Към един и половина, баш в жегата трескаво разпъвах въдицата, все едно ми беше за първи път. Бях сигурен, че рибата ще кълве. Бях сигурен, че кленчоците са там и чакат...В летните жеги съм правил страшни погроми над кефалите. Всяко лято...Не зная защо, ама клендаците в Дефилето много кълват в жегата. Юли и август и някъде до 20 септември са най-дашните периоди. Лято, пек, жега, а те агресивно лапат всичко, което носи реката, тъпчат си търбусите и си гледат рахатя....
Миналото лято през август, точно тук хванах най-якия си кефал за годината. Тежеше 1, 450 кг, мерихме го с кантара на един приятел. Дебелак, шишко, с корем като див шаран... Килограмов кефал си се хваща почти на всеки излет. Въпроса е да им прекараш примамката на правилното място..
Риболова започнах под голям каменен мост. Движех се по течението на реката, замятах навсякъде където си въобразявах, че има риба. Водех бавно, на места задържах. Целех се в отсрещния бряг. Стараех се примамката да падне на педя от камъните. Ударите на кленчоците не закъсняха. Понякога вземаше брутално, с рязък и тежък удар, друг път усещах две последователни почуквания, второто от тях по-отчетливо и плътно. Риба имаше много и почти навсякъде. Бях доволен и щастлив...
Резултатът за шест часа спининг беше 24 мерни кефала от 200 до 400 грама и две тупалки – 42 и 46 см. Не съм ги теглил с кантар, но на око имаха килограм. Бабанки... Дръпнах и две дузини маломерки, най-вече на блесни единици...Всички уловени риби бях с дебели кореми, защото в този сезон се тъпчеха яко. Подарих им свободата.
Най-добре се представиха – от блесните Мапсо орион № 1 и № 2, Моска № 2 и мепс Комет единица.
От воблерите – Салмо Тини и Салмо Хорнет 3,5 см., едно малко Профи – 2,5 см и Yo zuri L minnow 33, по - слабичко се включи /но и той хвана риба/ - Ъгли дъклинг 3 см. Риби хванах на воблери с различни разцветки – естествени цветове, също и нюанси на жълтото и оранжевото... Рибата кълвеше агресивно, държеше се и в бързеите и в по-тихите места и почти винаги се самозасичаше. Реката беше с характерния си замътен цвят, с видимост до 40 санта.
Приключих риболова, изпотен като жътвар...
Спуснах няколко бързи бири в кръчмето до пътя. Първата я пийнах почти на екс, като се чуваше само едно "пссссссссстттт", все едно я сипваш върху въглени. Сервитьорката, беше с голям луфт между краката, куче с погача можеше да мине, но това нямаше никакво значение.
На близката маса имаше двама почерпени аркадаши, които се оригваха мощно и говореха само за Камелия, Анелия и Глория. Колко били красиви, колко хубаво пеели... Заслушах се неволно в разговора им. Бе, тия двамата бяха прости, колкото можеш да викнеш.... Дори, не можеш да викнеш толкова силно. Ама това си е тяхно право, То, когато си прост, е за цял живот. .Ама и това нямаше никакво значение....Както казва и Стайнбек –“Няма нищо по хубаво от първата глътка бира”....
Поздрави и наслука!
Място, в което Господ е сипвал красота с пълни шепи. Тук са скалите на Лакатник, каньоните до Черепиш. Тук се вие Искъра с цялото си величие. Загледаш ли се във вировете, виждаш мътна, ленива река - тиха,... ако се вслушаш все едно нещо ти шепне, и разказва. Продължиш ли, ще видиш и другото лице на реката - нещо първично и буйно, сила и мощ на талази. Място за релакс, място за риболов, но и място за поети и философи. Жалко, жалко, че сме народ, който не си пази красотите....
Отхвърлих задачите в събота до обяд и бързо стартирах към дефилето. Пристигнах. Гледах - реката се губеше от поглед, с обрасли брегове, камънаци, плитчини, бързеи и голям завой в далечината...
Към един и половина, баш в жегата трескаво разпъвах въдицата, все едно ми беше за първи път. Бях сигурен, че рибата ще кълве. Бях сигурен, че кленчоците са там и чакат...В летните жеги съм правил страшни погроми над кефалите. Всяко лято...Не зная защо, ама клендаците в Дефилето много кълват в жегата. Юли и август и някъде до 20 септември са най-дашните периоди. Лято, пек, жега, а те агресивно лапат всичко, което носи реката, тъпчат си търбусите и си гледат рахатя....
Миналото лято през август, точно тук хванах най-якия си кефал за годината. Тежеше 1, 450 кг, мерихме го с кантара на един приятел. Дебелак, шишко, с корем като див шаран... Килограмов кефал си се хваща почти на всеки излет. Въпроса е да им прекараш примамката на правилното място..
Риболова започнах под голям каменен мост. Движех се по течението на реката, замятах навсякъде където си въобразявах, че има риба. Водех бавно, на места задържах. Целех се в отсрещния бряг. Стараех се примамката да падне на педя от камъните. Ударите на кленчоците не закъсняха. Понякога вземаше брутално, с рязък и тежък удар, друг път усещах две последователни почуквания, второто от тях по-отчетливо и плътно. Риба имаше много и почти навсякъде. Бях доволен и щастлив...
Резултатът за шест часа спининг беше 24 мерни кефала от 200 до 400 грама и две тупалки – 42 и 46 см. Не съм ги теглил с кантар, но на око имаха килограм. Бабанки... Дръпнах и две дузини маломерки, най-вече на блесни единици...Всички уловени риби бях с дебели кореми, защото в този сезон се тъпчеха яко. Подарих им свободата.
Най-добре се представиха – от блесните Мапсо орион № 1 и № 2, Моска № 2 и мепс Комет единица.
От воблерите – Салмо Тини и Салмо Хорнет 3,5 см., едно малко Профи – 2,5 см и Yo zuri L minnow 33, по - слабичко се включи /но и той хвана риба/ - Ъгли дъклинг 3 см. Риби хванах на воблери с различни разцветки – естествени цветове, също и нюанси на жълтото и оранжевото... Рибата кълвеше агресивно, държеше се и в бързеите и в по-тихите места и почти винаги се самозасичаше. Реката беше с характерния си замътен цвят, с видимост до 40 санта.
Приключих риболова, изпотен като жътвар...
Спуснах няколко бързи бири в кръчмето до пътя. Първата я пийнах почти на екс, като се чуваше само едно "пссссссссстттт", все едно я сипваш върху въглени. Сервитьорката, беше с голям луфт между краката, куче с погача можеше да мине, но това нямаше никакво значение.
На близката маса имаше двама почерпени аркадаши, които се оригваха мощно и говореха само за Камелия, Анелия и Глория. Колко били красиви, колко хубаво пеели... Заслушах се неволно в разговора им. Бе, тия двамата бяха прости, колкото можеш да викнеш.... Дори, не можеш да викнеш толкова силно. Ама това си е тяхно право, То, когато си прост, е за цял живот. .Ама и това нямаше никакво значение....Както казва и Стайнбек –“Няма нищо по хубаво от първата глътка бира”....
Поздрави и наслука!
. Обикновенно преди риболов с колегата Маринов задължително слушаме няколко песнички на някоя силиконка - май ни носи късмет 
Прибирам се от работа и си мисля тази събота и неделя дали...или...След тоя разказ няма повече да му мисля. Много добре написано. Ако има колеги, които също смятат да посетят така добре презентираните места можем да се разберем нещо и да действаме дружно. Free..незнамкаквоси, да ти търся ли извинителна бележка?