Най-после слънцето огря и кучия г*з!
С фамилията направихме един воаяж по йонийските острови за закриване на плажния сезон. Освен обичайните плажно-трапезно-туристически занимания, програмата включваше и ежедневни двуразови риболовни набези по околните пристанища. Първите 3-4 дена - резка греда! Виждаше се, че риби има, но някакси не успявах да предизвикам интереса им. Смених какво ли не от кутиите, но успявах да предизвикам най-много някое проследяване на примамката до краката ми, без да последва удар. Разговорих се с други спинингисти и се оказа, че все пак се хваща по някоя риба, но на дребни, поне по моите разбирания за морски спининг, воблери от сорта на 10-12 см. Пробвях и аз на подобни примамки, но нищо. Единствената атака, която успях да предизвикам, беше на около килограмов лефер, който удари на 17-сантиметров Рапала МаксРап, но за съжаление се откачи при ваденето. При една от вечерните разходки в съседно село, фамилията нападна щандовете с магнитчета и други дребни сувенири, и докато се мотаех покрай тях погледа ми се спря на скромен кът с рибарска утвар в ъгъла на магазина. Загледах се в едни 8,5-сантиметрови Раглута, монтирани на 5-6-грамова джиг-глава. На мен магнитчета не ми трябват, ама ей-така от любопитство или по скоро в пристъп на отчаяние, чопнах едно пакетче силикончета в млечно бял цвят.
Вечерта наблегнах на алкохолните забавления и пропуснах риболова, но на сутринта преди изгрев бях на бойна нога. До към 7 часа не се случи нищо интересно, и вече предвкусвах поредното капо. Явно хищниците бяха там, навсякъде около мен пънически хвърчаха дребни заргани, но удар... нъцки! В тоя момент се сетих за снощната ми покупка и сложих едното "рибе". Както се досещате, такава примамка може да се метне на не-повече от 20 метра. Два оборота с макарата и последва удар.
Оказа се около 40-сантиметров лефер. По време на ваденето забелязах, че след него вървят поне още десетина риби от същия калибър.
Тук е момента да се извиня за смотаните снимки, но първо мястото не предполагаше художествена фотография, пък и бях пределно наясно, че тези риби няма да стоят пред мен цял ден и трябваше да се "бере" съсредоточено и чевръсто.
Фиестата продължи точно един час, след което рибите си набиха камшиците нанякъде. Успях да хвана 8 риби и да изтърва двойно повече. За това време горката ми примамка заприлича на това.
Още същи ден направих тур по околните рибарски магазини за да дозаредя силикончета, щото с тва темпо щях да остана без читав силикон след точно още един час.
През следващите дни шоуто се повтаряше всеки ден от 7 до 8 часа. Лошото е, че въпреки че се опитвах да не се набивам на очи, местните хиени все пак са ме видяли и още на следващата сутрин опънаха една мрежа през цялото пристанище, точно на 20 метра от мястото на което ловях. Маляки, кво да ги прайш... Въпреки всичко, успях да прилъжа още няколко силиконови рибки.
Тва по въпроса за сутрешния риболов. Вечер също излизаше по някоя риба, но се ловяха значително по-трудно. Може би поради по-големия шум от заведенията, в сравнение със сутрините, но рибите стояха на голяма дистанция от брега. Успях да прилъжа 2-3 риби по здрач на малки уокъри, включително едно по-живичка към 50 санта.
Към рибите беше и ще бъде проявено необходимото уважение!
Тъй като си занулих лимита от дни отпуск за тази година, чеизот биде надлежно обслужен и прибран да чака по-добре времена.
Ако на някой му се гледат още фотки - качвам няколко "пеЙзажни".
п.п. Нема само Бат Стан да си снима ногите!
До края на сезона има само уикенд и половина и при отворилия се няколкочасов прозорец тази сутрин нямаше как да пропусна. 
