Въпреки, че деня беше мрачен и дъжделив, не беше съвсем студено и човек можеше комфортно да се опитва да лови риба.
Имаше големи мераци, тъй като от тези места имам хубави впечатления, които впоследствие се оказаха обаче само тъжен спомен. В първия момент при пристигането реката ни се видя доста обещаваща и ентусиазирано започнахме да се гласим. Имаше много тападжии, които с настървение мятаха плувки с големината на щраусови яйца с изкусността на Дискобол... Навряхме се в едни драки, по далеч от тях, а както се надявахме в по-спокойно, поради недостъпността си място и пристъпихме към същинската част от попълзновението, заради която бяхме дошли. Тук имше един много дълъг и както се надявах дащен вир, на който възлагах големи надежди. Тъкмо метнах миниатюрния силикон и дочух някакъв странен шум. Отначало не разбрах какво точно виждам, после отказах да повярвам на очите си. Помислих си, че не трябваше да пия толкова предната вечер. След като дойдох на себе си, ми остана само да документирам преминаването с измъчено скърцане на хенд-мейд водно колело, с двама пасажери. Своеобразното плавателно средство беше майсторосано от дървени палети, имаше криви ръждясали лопати, но пък имаше изящен парапет от арматурно желязо, на което с достойнство се беше подпрял очевидно капитанът. Общо взето доста съмнителна историйка, като се има предвид, че тези люде се вряха продължително и настойчво из драките около брега по вира нагоре и надолу. Ладията премина изящно пред смяния ми поглед, докато екипажа и на висок глас успокояваше наземните рибоовци, че щуката хич не се плашела от шума и движението на еднодръвката, а дори напротив. По думите им, откъдетто минели следвало масово кълване. Водното колело мина покрай всички тапи, като "капитана" подробно уведомяваше всеки собственик къде точно е хвърлил, състоянието на каракудката му и дали евентуално не би било по-удачно да презаметне. Не мога да си изкривя душата и да не призная, че се изкефих доста на страданята на околните риболовци, най-малкото защото бяха намятали по 5-6 въдици и някои бяха хванали мънички щуклета...
След това набързо си обрахме крушите и се изместихме на друг вир, където се надявахме все пак да пипнем риба за последно, дори и миниатюрна. С кисело изражение си помислих, че сега остава да мине някой с кайт-сърф или водни ски... Поседнах на брега, за да привържа карабинката и нещо ме прободе отзад. Открих счупено гребло от лодка, което доста ме озадачи. Малко по-късно по протежение на брега във водата открих три гумени лодки в различна степен на разложение... Присърбяха ме вътрешните органи, като си представих какво вършане е падало по реката и се преместихме за пореден път, като пръдливи. Там направихме по още някой анемичен опит, вече окончателно обезсърчени, колкото да подишаме чист въздух и пристъпихме към бране на гъби...
Пак поне, че проявих здрав разум, та не разчитах на св. Николай за умирисването на тавата...
Представяш си че е 19 век, и си на Мисисипи, водното колело е параход, а до теб е Хемингуей захапал лулата и си пиете Олд Кентъки 
