Риболовен дневник
- stefar33
- Мнения: 500
- Регистриран на: Пон Яну 10, 2011 21:16
- Риболов: джиг,спининг,тролинг
- Местоположение: gabrovo
- дал Браво: 37 пъти
- получил Браво: 106 пъти
Re: Риболовен дневник
ГОЛЯМАТА РИБА ОТ МАЛКАТА РОНА
(На Вихрен)
Риболова хората събира.
Но приятелство такова, рядко се намира.
Запознахме се от лодка, вдишващи мъгла.
Опъващи проводка с усмивка на уста.
От тогава много, рибни дни деляхме.
Разбрали се без слово на една вълна звъняхме.
Но отплава на далеко, Вихрен- капитана.
Аз останах като ехо, неговата смяна.
Замина във чужбина подирил любовта.
След варненка красива със хубава душа.
Разпали тя във него чувства,погледа му се зарея.
За туй се и страна напуска.Отлетя със нея.
Макар и в странство копнежът си остава.
Дори и от германско въдица се не оставя.
Имената се смениха,Везер, Рейн и Мозел.
Техники се подобриха,резултатът по-помпозен.
Чувахме се рядко,споделяхме със страст.
Макар че бе за кратко не го изгубих аз.
А животът се търкаля и всички ни влече.
За някой остарява, за щастливите добре.
След бури и след водопади, пристанище кога намериш.
Житейска е съдба ни,време е да се ожениш.
За кръстник Вихрен ме покани.И рче "С риболов,
да отбележим без жена ми,краят на ергенският живот"
Честа оказана приех,багаж редих кат полудял
Първо воблерите взех,челник, дрехи,спалният чувал.
За сбогом любих аз жената.На пръсти рано сутринта,
целунах и децата, и хукнах по света.
София посрещна ме горещо,сякаш слънцето държах в ръце,
Приятели цветя и още нещо,грея със усмивка на лице.
Късно легнах замечтан,бълнуващ във омая.
Как вадя сом голям,а той ми проговаря.
Събудих се във пот облян, без помен от аларма.
О, ужас!Будилника бе спрян, час до полета остава.
Такси смърдящо, мръсно.Претъпкан сънен терминал.
-Съжаляваме за вас е късно,за днес сте твърде закъснял.
-Хора,помогнете!За свадба трябва да летя!
-Багажа някъде си оставете и тичайте към третата врата.
Куфара изпратих по таксито,търчах кат комиксов типаж.
В ръка с билетче свито,излитам без багаж.
Вихрен ме посрещна,тръгнахме към тях.
След прегрътката гореща казах му през смях.
-За свадба без подарък,нямам даже и костюм.
Зная че съм жалък, само съм с хавлия и парфюм.
-Важното е че си тук.Ще те нахраним,облечем.
Аз не искам кръстник друг.На разходка ще те изведем.
И тъй със дрехите му пременен,от тесният балкон.
Във тоя светъл ден,разходих се във Кьолн.
Културен град е Кьолн,на Рейн се той простира.
Катедралата наречена е Дом,кораб всеки тука акостира.
Чисто, нагласено,сцена за таланти.
По германски подредено,с магазини и за музиканти.
Мултинационална е храната,времето прохладно.
Пицата богата,пивото им харно.
Направихме си снимки,купих си и сувенир.
Усмихнати като калинки и тук света съм покорил.
Ей тъй неусетно, денят ни се изтъркули.
Да тръгваме по светло,време е нали.
Но да вземем във отбора, героя на народа.
За германеца говоря ,Тони Брода.
Срещнали се на реката, като нас се запознали.
От тогава край водата, заедно ловяли.
Тони е праволинеен за вида си крайно мил.
и добър,и деен,с хумор бог го е дарил.
Живее си във къща чудо,със жена но без деца.
С коте и със куче умно,и работи като мед сестра.
Багажа вече нареден,помислено за всичко.
Бидон със рибки зареден, по немски педантично.
Прегръдки и целувки за последно.Изпращат ги жените.
Аз облечен неугледно вървя им по петите.
Ууунт лос!Двигателят запалва и потрепва.
От тук нататък дълъг крос.Очакват ни хиляда километра.
(На Вихрен)
Риболова хората събира.
Но приятелство такова, рядко се намира.
Запознахме се от лодка, вдишващи мъгла.
Опъващи проводка с усмивка на уста.
От тогава много, рибни дни деляхме.
Разбрали се без слово на една вълна звъняхме.
Но отплава на далеко, Вихрен- капитана.
Аз останах като ехо, неговата смяна.
Замина във чужбина подирил любовта.
След варненка красива със хубава душа.
Разпали тя във него чувства,погледа му се зарея.
За туй се и страна напуска.Отлетя със нея.
Макар и в странство копнежът си остава.
Дори и от германско въдица се не оставя.
Имената се смениха,Везер, Рейн и Мозел.
Техники се подобриха,резултатът по-помпозен.
Чувахме се рядко,споделяхме със страст.
Макар че бе за кратко не го изгубих аз.
А животът се търкаля и всички ни влече.
За някой остарява, за щастливите добре.
След бури и след водопади, пристанище кога намериш.
Житейска е съдба ни,време е да се ожениш.
За кръстник Вихрен ме покани.И рче "С риболов,
да отбележим без жена ми,краят на ергенският живот"
Честа оказана приех,багаж редих кат полудял
Първо воблерите взех,челник, дрехи,спалният чувал.
За сбогом любих аз жената.На пръсти рано сутринта,
целунах и децата, и хукнах по света.
София посрещна ме горещо,сякаш слънцето държах в ръце,
Приятели цветя и още нещо,грея със усмивка на лице.
Късно легнах замечтан,бълнуващ във омая.
Как вадя сом голям,а той ми проговаря.
Събудих се във пот облян, без помен от аларма.
О, ужас!Будилника бе спрян, час до полета остава.
Такси смърдящо, мръсно.Претъпкан сънен терминал.
-Съжаляваме за вас е късно,за днес сте твърде закъснял.
-Хора,помогнете!За свадба трябва да летя!
-Багажа някъде си оставете и тичайте към третата врата.
Куфара изпратих по таксито,търчах кат комиксов типаж.
В ръка с билетче свито,излитам без багаж.
Вихрен ме посрещна,тръгнахме към тях.
След прегрътката гореща казах му през смях.
-За свадба без подарък,нямам даже и костюм.
Зная че съм жалък, само съм с хавлия и парфюм.
-Важното е че си тук.Ще те нахраним,облечем.
Аз не искам кръстник друг.На разходка ще те изведем.
И тъй със дрехите му пременен,от тесният балкон.
Във тоя светъл ден,разходих се във Кьолн.
Културен град е Кьолн,на Рейн се той простира.
Катедралата наречена е Дом,кораб всеки тука акостира.
Чисто, нагласено,сцена за таланти.
По германски подредено,с магазини и за музиканти.
Мултинационална е храната,времето прохладно.
Пицата богата,пивото им харно.
Направихме си снимки,купих си и сувенир.
Усмихнати като калинки и тук света съм покорил.
Ей тъй неусетно, денят ни се изтъркули.
Да тръгваме по светло,време е нали.
Но да вземем във отбора, героя на народа.
За германеца говоря ,Тони Брода.
Срещнали се на реката, като нас се запознали.
От тогава край водата, заедно ловяли.
Тони е праволинеен за вида си крайно мил.
и добър,и деен,с хумор бог го е дарил.
Живее си във къща чудо,със жена но без деца.
С коте и със куче умно,и работи като мед сестра.
Багажа вече нареден,помислено за всичко.
Бидон със рибки зареден, по немски педантично.
Прегръдки и целувки за последно.Изпращат ги жените.
Аз облечен неугледно вървя им по петите.
Ууунт лос!Двигателят запалва и потрепва.
От тук нататък дълъг крос.Очакват ни хиляда километра.
- stefar33
- Мнения: 500
- Регистриран на: Пон Яну 10, 2011 21:16
- Риболов: джиг,спининг,тролинг
- Местоположение: gabrovo
- дал Браво: 37 пъти
- получил Браво: 106 пъти
Re: Риболовен дневник
Към река що става на море,на сомовете рая.
Там говори се на френски и далечко май било.
Вината им са старовремски,живеели в шато.
Конете снежно бели, фламинга розови летят.
Стопанствата големи,с канали водни се делят.
Отбивка е на Рона, на юг забавено тече,
и влива се колона в Средиземното море.
Мъничка била- Пюти Рона
Но само тук в света е хванат шампиона.
И даже бели албиноси,спокойно тука си живеят.
Легенди се за тука носят,песни се за тука пеят.
Рибари от цял свят за тука си мечтаят.
Всекидневно тука се тълпят,на риболов играят.
За туй сме ние тука,да си пробваме късмета.
И ако има слука да повдигнем реномето.
Събуждам се на сутринта,схванат от нощес.
Пред очите ми река,вече сме в Арлес.
Поглеждам нашето возило,чакащо за фериботче.
Не,не чудовището синьо, а минибусчето геройче.
Последен риболовен магазин с глава на сом огромен .
Още малко да се накадемлим,и воблерче за спомен.
От тук нататък е сървайвър.Довиждане цивилизация.
Последният културен кадър, с рептилската им нация.
- Милен Динков
- Мнения: 1952
- Регистриран на: Вто Дек 21, 2004 13:00
- Местоположение: СВИЩОВ
- дал Браво: 291 пъти
- получил Браво: 463 пъти
- stefar33
- Мнения: 500
- Регистриран на: Пон Яну 10, 2011 21:16
- Риболов: джиг,спининг,тролинг
- Местоположение: gabrovo
- дал Браво: 37 пъти
- получил Браво: 106 пъти
Re: Риболовен дневник
Проучване намясто,да се запознаем със ландшафта.
Пътче тясно,ни оотвежда до бивака.
И тука немска реч,колеги Берлинчани.
Отдавна в тоз киреч,уморени недоспани.
Вече трети ден,опитват да ловят.
Въдиците им с проблем,безмълвни си стоят.
Споделят напоследък, навсякъде по този край,
риболова е в упадък.Пожелаваме си -петрихкаит.
Почва нащо плаване,ще дирим наща слука.
Няма как да се предаваме,щом сме вече тука.
Реката е обрамчена със диги,със храсти залесени.
Бряг да се намери,един от първите проблеми.
Дълбочините в метри разни,от тринайсет та до три.
Течението мощно,дразни,бързичко върви.
След час съзираме пролука със плътна сянка.
Решаваме че тука ,ще е първата стоянка.
Въдиците си сглобихме,разпънахме палатка.
Всичко наредихме ,поглеждаме за кратко.
Край водното корито,мястото прекрасно.
Каналче скрито влива се се от дясно.
Напред дълбоко,пред нас поляна,
навсякъде широко,перфектен е бостана.
Въдиците са опънати,бойците са в играта.
Стела огъннати,остава да се чака.
Нека да ви споделим,техниката е такава.
На буй ловим.И аз сега се просветлявам.
Три са вързани в отсреща,два на камък по средата,
последният на точката гореща,по-близо до тревата.
Запалваме си барбекюто,вечеряме по тъмно.
Пуква едва чуто въгленче по стръвно.
Шепнем теории и тактики градим.
разказват се истории,сом ловим.
Пътче тясно,ни оотвежда до бивака.
И тука немска реч,колеги Берлинчани.
Отдавна в тоз киреч,уморени недоспани.
Вече трети ден,опитват да ловят.
Въдиците им с проблем,безмълвни си стоят.
Споделят напоследък, навсякъде по този край,
риболова е в упадък.Пожелаваме си -петрихкаит.
Почва нащо плаване,ще дирим наща слука.
Няма как да се предаваме,щом сме вече тука.
Реката е обрамчена със диги,със храсти залесени.
Бряг да се намери,един от първите проблеми.
Дълбочините в метри разни,от тринайсет та до три.
Течението мощно,дразни,бързичко върви.
След час съзираме пролука със плътна сянка.
Решаваме че тука ,ще е първата стоянка.
Въдиците си сглобихме,разпънахме палатка.
Всичко наредихме ,поглеждаме за кратко.
Край водното корито,мястото прекрасно.
Каналче скрито влива се се от дясно.
Напред дълбоко,пред нас поляна,
навсякъде широко,перфектен е бостана.
Въдиците са опънати,бойците са в играта.
Стела огъннати,остава да се чака.
Нека да ви споделим,техниката е такава.
На буй ловим.И аз сега се просветлявам.
Три са вързани в отсреща,два на камък по средата,
последният на точката гореща,по-близо до тревата.
Запалваме си барбекюто,вечеряме по тъмно.
Пуква едва чуто въгленче по стръвно.
Шепнем теории и тактики градим.
разказват се истории,сом ловим.
- ...
-
- DSC04651.JPG (130.37 KiB) Преглеждано 6350 пъти
-
- DSC04628.JPG (249.85 KiB) Преглеждано 6350 пъти
-
- DSC04630.JPG (282 KiB) Преглеждано 6350 пъти
-
- DSC04694.JPG (223.81 KiB) Преглеждано 6350 пъти
- stefar33
- Мнения: 500
- Регистриран на: Пон Яну 10, 2011 21:16
- Риболов: джиг,спининг,тролинг
- Местоположение: gabrovo
- дал Браво: 37 пъти
- получил Браво: 106 пъти
Re: Риболовен дневник
Осъмваме безмълвно,след нощ спокойна.
Захващаме се стръвно,със системата ни бойна.
Почистваме влакната,натягаме си тетивите.
спокойна е рекатата,поклащат се върбите.
На червей туку пред брега,дънната ни припка.
Дорде сме с лодка на вода,улавяме и първа рибка.
Върти се като перка,на геврек навива.
Хлъзгава отверка,змиорката плешива.
Втори ден,слънцето изгрява,
Вихрен е до мен,скрити сме в канала.
Ейла тихо дебнем,промъква се подводно съска,
знаем рано денем,рибки кат мозайка пръска.
И боднеш ли го, закипява,водата миксер я разбива.
Сополска твар такава,възели чак свива.
Вихрен хвана три,аз две,вече са ни шест.
Улисани денят спори,подготвяме се за нощес.
Трети ден,все още нищичко не пипва.
Май имаме проблем,удрям го и на молитва.
По обед дървен труп гигантски, влакната ни помете.
Скочихме по бански,да го гоним със конете.
Влакна отрязахме, отидоха монтажи,
От близко забелязахме, течението как важи.
Цял след обяд,куки връзвахме и стягахме.
На вечерята от яд ,змиорките заклахме и изядохме.
Захващаме се стръвно,със системата ни бойна.
Почистваме влакната,натягаме си тетивите.
спокойна е рекатата,поклащат се върбите.
На червей туку пред брега,дънната ни припка.
Дорде сме с лодка на вода,улавяме и първа рибка.
Върти се като перка,на геврек навива.
Хлъзгава отверка,змиорката плешива.
Втори ден,слънцето изгрява,
Вихрен е до мен,скрити сме в канала.
Ейла тихо дебнем,промъква се подводно съска,
знаем рано денем,рибки кат мозайка пръска.
И боднеш ли го, закипява,водата миксер я разбива.
Сополска твар такава,възели чак свива.
Вихрен хвана три,аз две,вече са ни шест.
Улисани денят спори,подготвяме се за нощес.
Трети ден,все още нищичко не пипва.
Май имаме проблем,удрям го и на молитва.
По обед дървен труп гигантски, влакната ни помете.
Скочихме по бански,да го гоним със конете.
Влакна отрязахме, отидоха монтажи,
От близко забелязахме, течението как важи.
Цял след обяд,куки връзвахме и стягахме.
На вечерята от яд ,змиорките заклахме и изядохме.
- ...
-
- DSC04691.JPG (179.62 KiB) Преглеждано 6317 пъти
- stefar33
- Мнения: 500
- Регистриран на: Пон Яну 10, 2011 21:16
- Риболов: джиг,спининг,тролинг
- Местоположение: gabrovo
- дал Браво: 37 пъти
- получил Браво: 106 пъти
Re: Риболовен дневник
След нощ безвредна,събираме патакламата.
За тук последна,газ нагоре по реката.
Страхотно място, за жалост е заето.
Поляци страстно,режат си мезето.
Тука пробките са кът,и рядко са свободни.
Бая обрасъл е брегът,рибарите пък многобройни.
И пак зареждаме и разполагаме, редиме пръти.
Накрая уморени сядаме,изпращаме и ден четвърти.
Във тъмното пак скучно,необезпокоявано си спиме.
Подхождаме научно,стръвта май да смениме?
Нашите шаранчета,голички килтаци.
Родени са германчета,трябват май земляци.
Тони авторитетно, бидона взе,
Отправи се директно,към близкото дерее.
Върна се след шест часа,с червеноперчица засмяна.
Имформация ни снася,скъсали му три шарана.
Ноща голяма,отмина без потоп.
Сутрешна сме смяна, с Вихрен сме на ход.
Посоченото ни дере, оказа се канал.
Край пътното шосе е,срещу на чифлик портал.
Подхвърлихме със шепа, сладкият царевичак.
И Вихрен ги затепа,калппак подир калпак.
Люспести умници,по две и три кила.
Със кости като спици,и аз хванах два.
Пореден непробуден сън,пуква се зората.
Излизаме навън,някой окосил тревата.
Със Тони тоя път отиваме,към каналчето познато.
Шарани да разбиваме.Калвът и има ги богато.
Връщам се от слънце с вятър ,цвърнал.На ухо със цвете.
Вихрен морен и посърнал,линиите ни отрязани с мачете.
Французи местни са го сторили.Казаха ни го германците.
"Льо жо,Льо ле"тъй спорили.Но тръгнали са си поляците.
Пак дигамеме кервана.Събираме си циганията.
За излета последна смяна.Пренасяме си пътардията.
Във тъмно лагера строим,опъваме на сляпо.
На крака едва стоим,поне добре е, че е лято.
Пръчките ни заредени,поклащайки напомнят.
Шараните че са големи,на тласъци ги помпят.
По нощите най-накрая,на място преспективно,
заспиваме в омая.Надяваме се да е атрактивно?
За тук последна,газ нагоре по реката.
Страхотно място, за жалост е заето.
Поляци страстно,режат си мезето.
Тука пробките са кът,и рядко са свободни.
Бая обрасъл е брегът,рибарите пък многобройни.
И пак зареждаме и разполагаме, редиме пръти.
Накрая уморени сядаме,изпращаме и ден четвърти.
Във тъмното пак скучно,необезпокоявано си спиме.
Подхождаме научно,стръвта май да смениме?
Нашите шаранчета,голички килтаци.
Родени са германчета,трябват май земляци.
Тони авторитетно, бидона взе,
Отправи се директно,към близкото дерее.
Върна се след шест часа,с червеноперчица засмяна.
Имформация ни снася,скъсали му три шарана.
Ноща голяма,отмина без потоп.
Сутрешна сме смяна, с Вихрен сме на ход.
Посоченото ни дере, оказа се канал.
Край пътното шосе е,срещу на чифлик портал.
Подхвърлихме със шепа, сладкият царевичак.
И Вихрен ги затепа,калппак подир калпак.
Люспести умници,по две и три кила.
Със кости като спици,и аз хванах два.
Пореден непробуден сън,пуква се зората.
Излизаме навън,някой окосил тревата.
Със Тони тоя път отиваме,към каналчето познато.
Шарани да разбиваме.Калвът и има ги богато.
Връщам се от слънце с вятър ,цвърнал.На ухо със цвете.
Вихрен морен и посърнал,линиите ни отрязани с мачете.
Французи местни са го сторили.Казаха ни го германците.
"Льо жо,Льо ле"тъй спорили.Но тръгнали са си поляците.
Пак дигамеме кервана.Събираме си циганията.
За излета последна смяна.Пренасяме си пътардията.
Във тъмно лагера строим,опъваме на сляпо.
На крака едва стоим,поне добре е, че е лято.
Пръчките ни заредени,поклащайки напомнят.
Шараните че са големи,на тласъци ги помпят.
По нощите най-накрая,на място преспективно,
заспиваме в омая.Надяваме се да е атрактивно?
- stefar33
- Мнения: 500
- Регистриран на: Пон Яну 10, 2011 21:16
- Риболов: джиг,спининг,тролинг
- Местоположение: gabrovo
- дал Браво: 37 пъти
- получил Браво: 106 пъти
Re: Риболовен дневник
Събуждане в ден осми,тотално сме насрани.
Настръхнали са косми,май сме изиграни.
Ветреца лекичко надува,полита и листо.
Цял ден върлува,със километри сто.
В палатката седиме опряли рамо в рамо.
Държиме и стените,да не литне само.
Надвечер със мъки сменяме шаран.
изплъзна се от ръки, къде попадна... и аз не знам.
Осем нощи под звездите,спах добре навън.
Ама днес си свих сърмите,след ужасният тайфун.
Във палатката на Тони,леглата свряхме.
Згънати кат макарони,на мига заспахме.
Събуди ме камбанка подрънкаща но вяла.
Може нашата примамка,нещичко да се е заиграла.
Съквартирантът ми излезе, по скоро да пикае.
От капота е в депресия, и почнал да нехае.
Тъкмо се отнасях, към земите на Морфей,
сепнах се от крясък, сякаш ревна змей.
Изкочих като тапа.Клатейки се кат отвес.
Като сирена със устата,германецът кънтеше ВЕ-Е-Е-Е-ЛС.....(означава сом на немски)
Вихрен разрошен кат хлапе,огледа ни и прецени.
-"Щефан Тони браухт дайн хилфе",джентълменски заяви.
Грабнах челник, ръкавица,скок във лодката и на веслата.
протегнаха ми и въдица,пасажер се метна на кърмата.
Понесохме се във тъмата, двамата със Тони.
Надолу по реката, сом да гоним.
Той върти напъва, аз с греблата управлявам.
Въдицата в крива,брензата загрява.
Рибата газ дава,лодката понася.
Течението му помага,аванса ни приглася.
След доста свиване,сякаш се поумори
почнахме и да навиваме, щом се умири.
Животното се укротило но сякаш че на пук,
влакното спря, навило,от топоилте памук.
Поех конеца със ръце,Тони почна да го чисти.
С треперещо сърце,изпразнен съм от мисли,
Започнах да обирам да го държа натегнат.
Отпускам му финтирам,като струна съм напрегнат.
Усетих що е сила с опашка как шамари,
разбрах как са надвили, древните рибари.
Докарах го на повърхноста,партньора ми обра аванс.
И кога отвори той паста,леко се стъписах аз.
Профилактичният шамар,точно във носа.
Не мръдна тоя звяр,надигна сал глава.
Със дясната ръка за четката го гепих.
И с другата така, максимално се изкефих.
Пчнах да го вдигам със всичка сили на вълни,
По себе сиразбирам много че тежи.
Прехвърлих му главата,по балона го изтъркулих.
Спечелихме борбата,гиганта победих.
Радост,еуфория, прегръдки,адреналин прелива.
Мойте трудни стъпки,във висшата топовна лига.
Лодката горката,сякаш отесня.
Напълни с телесата, от кърмата до носа.
Да палим и да тръгваме, че стигнахме морето.
Дръпвам и посърваме,умряло е моторчето ни клето!
Захващам пак греблата опъвам тоз каиш.
Но да ви кажа сякаш братя,срещу ескалатор да вървиш.
Поскам се надолу, към брега насочен .
Със хитрост по неволя,измъквам се от кръг порочен.
Хващам се в протегнат клон,от стрък на стрък пълзя.
Мечтаният ни сом,ще ни излезе през носа.
След час по драките набиране спасението се показва.
Водна помпа за поливане за нас се то оказва.
Тони тук остава,стиснал помпата с ръце,в краката с сом.
Моята съдба тъкава,Да стигна лагера с бегом.
То не бяха ниви,ту блата,канали,
Храсталаци диви ,мамата са си ебали.
След час и нещо добрах се до бивака.
Вихрен нанка нежно,писнало му е да чака.
Паля втората гемия,глисирам по корем.
Спестявам ви я тая простоия, дорде се приберем.
Брода сома връзва,пускаме го душата да си събере.
Вихрен се разсънва,"Два метра има ли поне?"
"Приятелю,не зная!Голям ми се видя.
Изпълни лодката до края.Но да го мериме на сутринта."
Лягаме не можем да заспим,в тялото бушуват химикали.
Усмихнати в ноща мълчим,такава риба не видяли.
Умората ни натделя,отпускат се тела.
Няма снимки от ноща.Сладки сънища деца.
Денят навън отдавна свети,подканя ни да станем.
От нетърпение превзети,въжето да извадим.
Дърпаме кат дядо ряпа,просвамего на платнище.
Той се гъне, зяпа, със огромното устище.
Оказа се не две, а два и половина!
Килата около стоте.Наи-големия за цялата дружина!
О, велики,ден девети, паметен и славен.
Клети сме но и напети,рекорда е поставен.
Настръхнали са косми,май сме изиграни.
Ветреца лекичко надува,полита и листо.
Цял ден върлува,със километри сто.
В палатката седиме опряли рамо в рамо.
Държиме и стените,да не литне само.
Надвечер със мъки сменяме шаран.
изплъзна се от ръки, къде попадна... и аз не знам.
Осем нощи под звездите,спах добре навън.
Ама днес си свих сърмите,след ужасният тайфун.
Във палатката на Тони,леглата свряхме.
Згънати кат макарони,на мига заспахме.
Събуди ме камбанка подрънкаща но вяла.
Може нашата примамка,нещичко да се е заиграла.
Съквартирантът ми излезе, по скоро да пикае.
От капота е в депресия, и почнал да нехае.
Тъкмо се отнасях, към земите на Морфей,
сепнах се от крясък, сякаш ревна змей.
Изкочих като тапа.Клатейки се кат отвес.
Като сирена със устата,германецът кънтеше ВЕ-Е-Е-Е-ЛС.....(означава сом на немски)
Вихрен разрошен кат хлапе,огледа ни и прецени.
-"Щефан Тони браухт дайн хилфе",джентълменски заяви.
Грабнах челник, ръкавица,скок във лодката и на веслата.
протегнаха ми и въдица,пасажер се метна на кърмата.
Понесохме се във тъмата, двамата със Тони.
Надолу по реката, сом да гоним.
Той върти напъва, аз с греблата управлявам.
Въдицата в крива,брензата загрява.
Рибата газ дава,лодката понася.
Течението му помага,аванса ни приглася.
След доста свиване,сякаш се поумори
почнахме и да навиваме, щом се умири.
Животното се укротило но сякаш че на пук,
влакното спря, навило,от топоилте памук.
Поех конеца със ръце,Тони почна да го чисти.
С треперещо сърце,изпразнен съм от мисли,
Започнах да обирам да го държа натегнат.
Отпускам му финтирам,като струна съм напрегнат.
Усетих що е сила с опашка как шамари,
разбрах как са надвили, древните рибари.
Докарах го на повърхноста,партньора ми обра аванс.
И кога отвори той паста,леко се стъписах аз.
Профилактичният шамар,точно във носа.
Не мръдна тоя звяр,надигна сал глава.
Със дясната ръка за четката го гепих.
И с другата така, максимално се изкефих.
Пчнах да го вдигам със всичка сили на вълни,
По себе сиразбирам много че тежи.
Прехвърлих му главата,по балона го изтъркулих.
Спечелихме борбата,гиганта победих.
Радост,еуфория, прегръдки,адреналин прелива.
Мойте трудни стъпки,във висшата топовна лига.
Лодката горката,сякаш отесня.
Напълни с телесата, от кърмата до носа.
Да палим и да тръгваме, че стигнахме морето.
Дръпвам и посърваме,умряло е моторчето ни клето!
Захващам пак греблата опъвам тоз каиш.
Но да ви кажа сякаш братя,срещу ескалатор да вървиш.
Поскам се надолу, към брега насочен .
Със хитрост по неволя,измъквам се от кръг порочен.
Хващам се в протегнат клон,от стрък на стрък пълзя.
Мечтаният ни сом,ще ни излезе през носа.
След час по драките набиране спасението се показва.
Водна помпа за поливане за нас се то оказва.
Тони тук остава,стиснал помпата с ръце,в краката с сом.
Моята съдба тъкава,Да стигна лагера с бегом.
То не бяха ниви,ту блата,канали,
Храсталаци диви ,мамата са си ебали.
След час и нещо добрах се до бивака.
Вихрен нанка нежно,писнало му е да чака.
Паля втората гемия,глисирам по корем.
Спестявам ви я тая простоия, дорде се приберем.
Брода сома връзва,пускаме го душата да си събере.
Вихрен се разсънва,"Два метра има ли поне?"
"Приятелю,не зная!Голям ми се видя.
Изпълни лодката до края.Но да го мериме на сутринта."
Лягаме не можем да заспим,в тялото бушуват химикали.
Усмихнати в ноща мълчим,такава риба не видяли.
Умората ни натделя,отпускат се тела.
Няма снимки от ноща.Сладки сънища деца.
Денят навън отдавна свети,подканя ни да станем.
От нетърпение превзети,въжето да извадим.
Дърпаме кат дядо ряпа,просвамего на платнище.
Той се гъне, зяпа, със огромното устище.
Оказа се не две, а два и половина!
Килата около стоте.Наи-големия за цялата дружина!
О, велики,ден девети, паметен и славен.
Клети сме но и напети,рекорда е поставен.
- 1608
- Мнения: 419
- Регистриран на: Пет Мар 13, 2009 17:29
- Риболов: Спиннинг
- Местоположение: Варна
- дал Браво: 483 пъти
- получил Браво: 246 пъти
Re: Риболовен дневник
Хищниците не са тревопасни
Куките са остри
Кафето е горещо
Рибите са хлъзгави ,когато са мокри
Куките са остри
Кафето е горещо
Рибите са хлъзгави ,когато са мокри
- Daniel Defoe
- Мнения: 1258
- Регистриран на: Пон Авг 24, 2009 12:22
- Риболов: R.I.P. BG Rivers (в частност Ма́рица преди Пловдив)
- Местоположение: духом в Германия, западна
- дал Браво: 1215 пъти
- получил Браво: 865 пъти
Re: Риболовен дневник
Исполинско
Куче, което подушва гъза на друго куче получава повече информация от човек, който слуша български новини.
Една година "живот" в България се равнява на седем човешки.
Една година "живот" в България се равнява на седем човешки.
- stefar33
- Мнения: 500
- Регистриран на: Пон Яну 10, 2011 21:16
- Риболов: джиг,спининг,тролинг
- Местоположение: gabrovo
- дал Браво: 37 пъти
- получил Браво: 106 пъти
Re: Риболовен дневник
МАЛКАТА БУЛКА
И отново сме си в къщи,татковото у дома.
птици пеят си на български,чесън във шкембе чорба.
Пак за риба ми се ходи,пак да се докажа.
Пак със лодка ми се броди,воблерите да покажа.
Събираме дружина,обичайните заподозрени.
Този път сме трима,риболовци набедени.
Краси вече го познавате,този път ми води гост.
Зграбил три торби за ядене,и избегнал всеки пост.
За Тракиеца пътуваме,по тъмно сутринта.
Караме бълнуваме,фантазираме си чудеса.
Спираме във Казънлък,за гориво и кафе наслада.
И преди да тръгнеме на път,в бензиностанцията изненада.
Женско царство е на близко,след купон е сцена.
Крят е на партито моминско,булката с корона нагласена.
Приближавам срамежливо и питам със усмивка.
След комплимента наи- вежливо"За къдем да си направим снимка?"
След късмета гарантиран,и не малко сънен път.
На язовирв спирам,посреща ме брегът.
Крси ни е коромчия,той избира ни маршрута.
Ний пък сме от тия,дето тъпчиме барута.
Час и два изтича,затваряме и първа обиколка.
Слинцето напича,спокойно е на наща лодка.
Воблера си сменям,на далеко го изпращам.
Руля аз поемам и веднага хващам.
Белите ни срещат рядко,от храна май нямат нужда.
И тъкмо сме заспали сладко,бренза звучна ни събужда.
Краси го поема,ние въдиците вадим.
Перфектно отиграна схема,почваме и кефа да си правим.
От далеко ми изглежда малък.Ала щом се приближава,
сякаш жив е камък,диво лудо натежава.
И този път се сменяме сякаш че е риба тон.
удоволствието си поделяме,не всеки ден се хваща сом.
След полвин часова забава,почна да прозира.
Чак когато приближава,че е приличен се разбира.
Дълъг като петокласник с щтръкнал бял мустак.
лъскав гъвкав ластик,неспокоен двайсетак.
Въртелите вече вяли, силите стопени.
Тримата сме го моряли,шансовете занулени.
Във уста ми нежно бъркам и го каня аз на борда.
Стискам здраво.Няма кво да се обърка,няма как да скъса корда.
Туй е малката ми булка,потвърждението на къдема.
Без свадба но с целувка,на ръце ще си я взема.
Снимки много за албум,спомени от миг свещен.
туй за нас е рибобум,ще държи ни вечно в плен.
На грандиозният финал искам аз да посветя,
На булката големият парцал и на феновете в ЦСК-а.
И отново сме си в къщи,татковото у дома.
птици пеят си на български,чесън във шкембе чорба.
Пак за риба ми се ходи,пак да се докажа.
Пак със лодка ми се броди,воблерите да покажа.
Събираме дружина,обичайните заподозрени.
Този път сме трима,риболовци набедени.
Краси вече го познавате,този път ми води гост.
Зграбил три торби за ядене,и избегнал всеки пост.
За Тракиеца пътуваме,по тъмно сутринта.
Караме бълнуваме,фантазираме си чудеса.
Спираме във Казънлък,за гориво и кафе наслада.
И преди да тръгнеме на път,в бензиностанцията изненада.
Женско царство е на близко,след купон е сцена.
Крят е на партито моминско,булката с корона нагласена.
Приближавам срамежливо и питам със усмивка.
След комплимента наи- вежливо"За къдем да си направим снимка?"
След късмета гарантиран,и не малко сънен път.
На язовирв спирам,посреща ме брегът.
Крси ни е коромчия,той избира ни маршрута.
Ний пък сме от тия,дето тъпчиме барута.
Час и два изтича,затваряме и първа обиколка.
Слинцето напича,спокойно е на наща лодка.
Воблера си сменям,на далеко го изпращам.
Руля аз поемам и веднага хващам.
Белите ни срещат рядко,от храна май нямат нужда.
И тъкмо сме заспали сладко,бренза звучна ни събужда.
Краси го поема,ние въдиците вадим.
Перфектно отиграна схема,почваме и кефа да си правим.
От далеко ми изглежда малък.Ала щом се приближава,
сякаш жив е камък,диво лудо натежава.
И този път се сменяме сякаш че е риба тон.
удоволствието си поделяме,не всеки ден се хваща сом.
След полвин часова забава,почна да прозира.
Чак когато приближава,че е приличен се разбира.
Дълъг като петокласник с щтръкнал бял мустак.
лъскав гъвкав ластик,неспокоен двайсетак.
Въртелите вече вяли, силите стопени.
Тримата сме го моряли,шансовете занулени.
Във уста ми нежно бъркам и го каня аз на борда.
Стискам здраво.Няма кво да се обърка,няма как да скъса корда.
Туй е малката ми булка,потвърждението на къдема.
Без свадба но с целувка,на ръце ще си я взема.
Снимки много за албум,спомени от миг свещен.
туй за нас е рибобум,ще държи ни вечно в плен.
На грандиозният финал искам аз да посветя,
На булката големият парцал и на феновете в ЦСК-а.
-
- Мнения: 272
- Регистриран на: Пон Мар 18, 2013 0:40
- Риболов: на куршум
- Местоположение: софия/пловдив/бургас
- дал Браво: 39 пъти
- получил Браво: 5 пъти
Re: Риболовен дневник
Браво колега, кльопат те рибите където и да се завъртиш все ще закачиш нещо. Препоръчвам ти да отидеш на яз. Студен кладенец, не е много далече от яз.Тракиец. Поздрави.
- stefar33
- Мнения: 500
- Регистриран на: Пон Яну 10, 2011 21:16
- Риболов: джиг,спининг,тролинг
- Местоположение: gabrovo
- дал Браво: 37 пъти
- получил Браво: 106 пъти
Re: Риболовен дневник
ЛЯТНА РАПСОДИЯ
Юни юли-риби колкото цървули
(глава първа)
Светът глава от сън надига и вдишва вдъхновение.
отново съм за риба,зареден с търпение.
Въдица водата дирижира,сонара ми рисува.
Моторът музицира,воблерът танцува.
В очакване притихнал хармонията съзерцавам.
Потръпвайки след вятър прихнал,към стих посягам.
Лодката ми е бюрото,слънцето светило.
Римите ми са в перото,рибите мастило.
Лятото е във разгара,сменя втори тен.
Сомската ни надпревара хванала ни е във плен.
Но да почнем от начало,месеца е юни.
Работа, купон кат цяло,риболов във малко думи.
Е,приятелите ни в чужбина,сякаш по-успяват.
Хващат кат за трима,Норвегия обезрибяват.
Научила ме е съдбата,живота плиска на вълни.
Ако днес не си в играта,другаде ще ти върви.
Юли принципно е слаб,няма много слука.
Мама татко мустакат,бебенцата дрункат.
Със капота дръпвам,гледки колекционирам.
Хобито поскъпва,научих се да медитирам.
Хапят само малки,хилави но дръзки.
Радват с опитите жалки,и размерите на вратовръзки.
Зарад две кат тия,мотора се задави.
Хлъцна рече 'Стига простотия", насред гьола ме остави.
Всеки ден от къщи жена ми ме изпраща.
Усмихнато се мръщи"Дано пък днес се хваща"
С поздрав, безмълвно и благодаря.На туй се аз надявам.
С къдем, свободен по света,под чехъла и изпълзявам.
Навън е жътва,подстригани ливади.
Пътят към вода ме дръпва,дано пък днес се вади.
Навсякъде където спирам на Жребчево или Копринка.
Приятели намирам,без риби но с усмивка.
Денем работят над загара,от червен до морав.
И пушат не една цигара,всеки в своя кораб.
По обед сенките нагазват,в незаслужена почивка.
Воблери показват, по време на разпивка.
Вечерният алай,силите стопява.
На троленето край,начало на забава.
Слага се трапеза ,цепят се филии.
На едро се замезва,и къпем се в ракии.
Успехите са вяли,малки са за строфа.
Удар не видяли едва избягваме капота.
Рибката едничка те прави шампион.
Случайност се нарича,няма чичо сом.
Риболовец за да се наричаш,казвам ви се става.
Научиш ли се да извличаш ,удоволствие от всяка права.
И разказа цветист да овладееш,както ти приляга.
И всички да разсмееш,лукум да се разтяга.
Юни юли-риби колкото цървули
(глава първа)
Светът глава от сън надига и вдишва вдъхновение.
отново съм за риба,зареден с търпение.
Въдица водата дирижира,сонара ми рисува.
Моторът музицира,воблерът танцува.
В очакване притихнал хармонията съзерцавам.
Потръпвайки след вятър прихнал,към стих посягам.
Лодката ми е бюрото,слънцето светило.
Римите ми са в перото,рибите мастило.
Лятото е във разгара,сменя втори тен.
Сомската ни надпревара хванала ни е във плен.
Но да почнем от начало,месеца е юни.
Работа, купон кат цяло,риболов във малко думи.
Е,приятелите ни в чужбина,сякаш по-успяват.
Хващат кат за трима,Норвегия обезрибяват.
Научила ме е съдбата,живота плиска на вълни.
Ако днес не си в играта,другаде ще ти върви.
Юли принципно е слаб,няма много слука.
Мама татко мустакат,бебенцата дрункат.
Със капота дръпвам,гледки колекционирам.
Хобито поскъпва,научих се да медитирам.
Хапят само малки,хилави но дръзки.
Радват с опитите жалки,и размерите на вратовръзки.
Зарад две кат тия,мотора се задави.
Хлъцна рече 'Стига простотия", насред гьола ме остави.
Всеки ден от къщи жена ми ме изпраща.
Усмихнато се мръщи"Дано пък днес се хваща"
С поздрав, безмълвно и благодаря.На туй се аз надявам.
С къдем, свободен по света,под чехъла и изпълзявам.
Навън е жътва,подстригани ливади.
Пътят към вода ме дръпва,дано пък днес се вади.
Навсякъде където спирам на Жребчево или Копринка.
Приятели намирам,без риби но с усмивка.
Денем работят над загара,от червен до морав.
И пушат не една цигара,всеки в своя кораб.
По обед сенките нагазват,в незаслужена почивка.
Воблери показват, по време на разпивка.
Вечерният алай,силите стопява.
На троленето край,начало на забава.
Слага се трапеза ,цепят се филии.
На едро се замезва,и къпем се в ракии.
Успехите са вяли,малки са за строфа.
Удар не видяли едва избягваме капота.
Рибката едничка те прави шампион.
Случайност се нарича,няма чичо сом.
Риболовец за да се наричаш,казвам ви се става.
Научиш ли се да извличаш ,удоволствие от всяка права.
И разказа цветист да овладееш,както ти приляга.
И всички да разсмееш,лукум да се разтяга.
- stefar33
- Мнения: 500
- Регистриран на: Пон Яну 10, 2011 21:16
- Риболов: джиг,спининг,тролинг
- Местоположение: gabrovo
- дал Браво: 37 пъти
- получил Браво: 106 пъти
Re: Риболовен дневник
ЛЯТНА РАПСОДИЯ
КАК СЕ ЧУПИ КАРЪК
(глава втора)
От отчаяние подгонен,от неволята подпрян,
хрумна ми злокобно добронамерен план.
Изкъпан вечерта,зарадвах си жената.
По тъмно сутринта натоварих я с децата.
Със семейство на разходка,за да реша проблема.
Всички в мойта лодка,увеличаваме кадема.
Ох,то играчки,зрънчо,възглавници,хавлии,
Караници,скучно,превземки,магарии.
Снимка там,позиране от тук.
Да бях отишъл сам,поостваме в фейсбук.
И таман без угризение сапуна ми да изядат,
бренза за спасение пропищя със звук.
Самко се захвана рибата да вади.
Косара пък усмяна,майка и клип прави.
Ей,успях.Счупи се каръка.
От радост засиях,след толкоз мъка.
Пускаме го безапелационно,донесе ни късмет.
В размера си е скромно,батковците са наред.
Няма ненаказано добро,казал е народа.
Удар ,ха!Йош едно.Вечерята ни горда.
Това е то,доказана система.
За добро или за зло,къдема трябва да се взема.
Пък и така децата уча на природа.
Опознават те света,смяна ще са нова.
Още няколко капота,мухи са ни наплюли.
Поднесе ми живота,такъв е месец юли.
С приятели деляхме,разходките безмълвни.
Щстливи бяхме,риболова е в кръвта ни.
След всеки излед без успех,разделяхме се с обещание.
И днес бе кеф,следващият път със по-вече старание.
Изпари се кат роса,тоя месец пуст.
Очаквайте ни с чудеса,ред е на август.
КАК СЕ ЧУПИ КАРЪК
(глава втора)
От отчаяние подгонен,от неволята подпрян,
хрумна ми злокобно добронамерен план.
Изкъпан вечерта,зарадвах си жената.
По тъмно сутринта натоварих я с децата.
Със семейство на разходка,за да реша проблема.
Всички в мойта лодка,увеличаваме кадема.
Ох,то играчки,зрънчо,възглавници,хавлии,
Караници,скучно,превземки,магарии.
Снимка там,позиране от тук.
Да бях отишъл сам,поостваме в фейсбук.
И таман без угризение сапуна ми да изядат,
бренза за спасение пропищя със звук.
Самко се захвана рибата да вади.
Косара пък усмяна,майка и клип прави.
Ей,успях.Счупи се каръка.
От радост засиях,след толкоз мъка.
Пускаме го безапелационно,донесе ни късмет.
В размера си е скромно,батковците са наред.
Няма ненаказано добро,казал е народа.
Удар ,ха!Йош едно.Вечерята ни горда.
Това е то,доказана система.
За добро или за зло,къдема трябва да се взема.
Пък и така децата уча на природа.
Опознават те света,смяна ще са нова.
Още няколко капота,мухи са ни наплюли.
Поднесе ми живота,такъв е месец юли.
С приятели деляхме,разходките безмълвни.
Щстливи бяхме,риболова е в кръвта ни.
След всеки излед без успех,разделяхме се с обещание.
И днес бе кеф,следващият път със по-вече старание.
Изпари се кат роса,тоя месец пуст.
Очаквайте ни с чудеса,ред е на август.