Риболовен дневник

[koda33]

Дядо Коледа е той голям Браво)))

[dichkata10]

Супер репортажче Стеф:)
Какви риби излъгахте днес?
При нас беше същото положение като онзи ден.Пак една 3ка и 4-5 от кило до две.
Поздрави Дилян.

[stefar33]

Здрасти отново Диляне,Днес най- накрая ми се сбъдна желанието за трофей.Общо 15 около 1.2-1.700, стаската една 2.5кг аз една 2.700 и една 4.100
Върхи днес е шампион с една 3кг,една около 4кг. и една около 6кг. малките му не ги коментирам.Абе страхотен ден.Ще се опитам да напиша репортаж утре сутрин.
И Дидо време е да обогатиш аватара си с "риболов на джиг."

[dichkata10]

хаха добре сега ще го поправя:)
Инъче страхотни риби и се радвам за вас,че сте ги набарали и сте излъгали такива красавици!Само така и до скоро срещи.
А за Върхи,той си ги разбира и рибите го познават,за това така

[stefar33]

ЗА ВСЕКИ КОРИФЕЙ
ПО ЕДИН ТРОФЕЙ


На всеки истински джигит,
мозъкът му е промит,
ако много хваща,
психоза го прихваща.
Примамките му почват да малеят,
а двайсет метра да плитнеят.
И вместо ударчетета безброй,
трофея търси той.

Това е мойто положение,
че даже има услужнение.
Към много лодки съм аз алергичен,
заради тях напускал съм и пад отличен.
А на последък вместо,
да чеша дребнички на често,
В дълбокото самин стоя,
на не тъй "дащните" места.

Тактика дори съм разработил,
първо ловя там, където вчера съм лоботил.
Тъй си отива до обяд,
или дорде съвсем ме наобиколят.
После "Чао колеги и на слука"
май много станахме за тука.
С усмивка лекичко без газ,
напускам сборището аз.

Щом отделя се от кортежа,
търся точка свежа.
Да е на логичната дълбочина,
да е скрита в сипей,и до каменна стена.
Или пък е най добре,
стръмен ръб пропадащ във дере.
Може и дълбоко място,
гдето в язовира става тясно.

Всички тез чалъми,
дето никнат от ума ми.
Аз въртя ги да успея,
да се промъкна тихичко до змея.
Там където той спокойно,
скрили се е на място бойно.
хем се плаши хем и дебне,
да захапи или да побегне.

И така пак за пореден път,
осъмвам на подводен ръб.
Същият от Коледа терен,
бе от мене посетен.
Пак със двама помагачи,
обичайните Ел Мариячи.
В опит за годината последен,
търсейки рибок не дребен.

Този път различна гледка,
сякаш е от друга петилетка.
Рибите са дваж по-малко,
лодки пък да видиш братко.
Почнах както подобава,
с бяла ей такава.
И макар че ми кълвеше,
към друго място ме влечеше.



Стаската след мен вървеше,
и както винаги ловеше.
Махаше кат селянин с мотика,
майсторски засече и платика.
Мицов пушеше си пури,
и натискаше костури.
А край мене прогресивно,
рибите дребнееха активно.













-Айде момци да си бием шута,
да се омитаме от тука.
-Да зарежем дребосъците,
другаде да търсиме балъците.
За да сме актуални,
имаме приятели специални.
Звъня на легендарния рибар,
сред простосмъртните познат като Върхар.

-Ох брат чуй,целия треперя,
успях накрая да си ги намеря.
След болнични и след разлъка,
на парченца днес строших каръка.
Измъкнах тъкмо май седмица,
а имам тройка и петица.
-Задръж не мърдай ти от там,
Идвам да ги видя сам.

Бързо кордите навиваме,
и на там отиваме.
Посреща ме с усмивка,и уж ми се чумери,
ръка ми здраво стиска,и още май трепери.
А нещо в лодката му звучно тропа,
Сякаш в трюма има жива сопа.
Отвори и ми ги показа,
за сетен път се той доказа.




Ей ги истинските риби,
ей ги зверовете диви.
Не са легенда съществуват,
току под лодките ни плуват.
-Браво Върхи, евала братле,
радвам ти се от сърце!
-Идвай да направим фотография,
нали сме риболовна мафия.



Чао приятелю,от теб ще се отдалеча,
не искам да ти преча,откраднах си дълбочина
Подобно място си намирам,
по терлички се позиционорам.
Край мене никой няма,
ще става квот ще става.
Хвърляме влакна изопваме,
и като ги почваме.....














Риби все добри,
в килограми по две,три.
Стас от сутринта не ги подбира,
всичко излови на бира.
То са клони,то са шпули,
тук там бели тарантули.
Слуката след срещата с Върхара,
повиши се толкоз че и Мицов ги подкара.












Беше тъй за час,
и дорде се осъзная аз,
пак от лодки бяхме обградени,
а ракурсите ни бяха пак ограничени.
Все познати,няма как,
дигаме от тук байряк.
На вятъра без котва се оставяме,
дрейв нарича се туй плаване.

Сложих цвят зелен брокат,
той на всички е познат.
Характерен е с това,
че кълве го всичко по света.
Хвърлих и за слава и по задължение,
дръпнах леко с напрежение
И ме дръпна сякаш за да седна,
Засек!И Авида ми заседна.



Почна да тресе и пружинира,
звяр от долу май напира.
Суче и напъва,
чак върхът потъва.
Лодката повлече
и на мен се врече.
Във балони въздух той изплува,
на широко във рацете ми кротува.





Толкоз.Вече съм омиротворен,
Фатално се разписах в годината, в последният и ден.

За мен годината бе трудна,
но също истинска и чудна.
Изпращам я със благодарност
и давам днес обед за вярност.
Докато дишам и живея,
за вас да пиша, да се смея.
От себе си с най- истинската част,
със РИБОЛОВА да дарявам вас

КРАЙ

Пожелавам ви на всички,
много риболовни срички

[VARHARA]

[VARHARA]

Стеф да си жив и здрав . Вчера първия ден от 2014 с първото замятане 5.500 кг
На това му се казва калитко

[stefar33]

Брат на това му се казва майстор Давай все така.

[IVAN IVANOV]

отличен старт на новата година поздрави

[vihren]

[stas]

Добре дошъл, Вихрене!

[stefar33]

ОТ ТУК ОТ ТАМ

Отдавна нямаше ме знам,
компютърът отиде зян.
Устремът ми творчески бе спрян,
замлъкнах аз от срам
Днес почвам с репортаж голям,
да ви разкажа пак без свян.
припомнено от тук, погледнато от там,
най-интересното ОТ ТУК ОТ ТАМ.

Година нова пак изгря,
на времето се колелото завъртя.
И често срещахме ни дните,
на язовира сред водите.
където ни позираше съдбата,
облечена във дрехата на чудесата.
Поднасяше ни изненади,
невероятни гледки,клоунади



Риболова хората побърква,
хваща всеки в който се отърка.
Някой бързайки от нетърпение,
паркирваха в неточно направление.
Други тъй се зарибиха
че чак адреса си смениха.
На гьола се курдисаха,
със снимка стара се записаха.









Живото в природата се появи,
плуваща сърна ни поздрави.
лебеди ни махаха с криле,
с пожелание да ни кълве.
Ех,тези истински моменти,
изпълват ме със сантименти.
и усещам че тогава,
чудо пак край мене става.









Е, не всичко е цветя,
има и не бляскава страна.
Да загуби старта си човека
може с гума мека.
Помня и "Голямата Железна"
без бутване какъв ни влезна.
Често сме във ситуация такава,
рибата ни като кучета ебава.











Риболовът изживяване върховно,
комбинирам с удоволствия редовно.
Щом се уморя,
легнал някога ловя.
Ако ли пък не кълве,
зарове въртим в ръце.
Даже на рожденият ми ден,
сладък сом дойде при мен.















Живота хората събира,
кого ще срещнеш не подбира.
Дали ще са познати давни,
или легенди живи славни.
Не е важно от кога се ни познаваме,
а чувството кое след нас оставяме
Ето ги усмихнати лицата,
с които срещна ме съдбата

Серджо габровски адепт,
джига го тресе от вред.
Няма равен от брега,
със "Авид "е във ръка.
Силикони е безчет посял,
но и доста бели е видял.
Прави рибите на суши,
войн от златните кротуши.









Ето с панталон от плюш,
идва друг кротуш.
Шумен весел и емоционален,
Костя е зевзек брутален.
За джига има своя постановка,
силикон със ръчна маркировка.
Маже със фулмастери твори,
чудно,даже ги лови.






Помните ли Краси рибата
първи кротуш в книгата?
Тръгнем ли е екзалтиран и навит,
а на връщане заспива като бит.
Паднат ли му ги дере,
щом не пипа пък ще мре.
Да не стъпва тук със клетви се зарича,
ала идва пак, риболова го привлича.





И севлиевската школа,
не е вода гола.
Шаро,Рендю и Боянчо,
и усмихнатият Илиянчо.
Те са аква дедективи,
търсят риби едри диви.
Често случва се на халост да стоят,
ала и бандити те ловят.














Знайте че от Павликени,
също има доаени.
Всеки има сила своя,
и се включват във трибоя.
Тролинг, кльонг и силикон,
целогодишен си е маратон.
Всеки е от рибите подмамен,
Емо,Светльо,Пламен.













Бродейки аз тук и там,
срещнах Търновците с Мариян.
Риболовец мулти функционален,
сладкодумец и търговец официален.
Но към търновци аз имам нещо непростимо!
скърбя си още, че откраднаха ни Димо.
Габровец е!! Обладава наща слука,
кълве му много в магазина "Щука"





Всеки Гьол си има и пазители,
те са коренните жители.
Познават мястото изцяло.
сякаш виждат се във огледало.
Лекичко странят и от народа,
просто друга са порода.
Сприятелих се аз със тях,
така ви ги показвам,такива ги видях.


Тук на Стамболийски си живей,
Боби Клей-добър злодей.
Има в къщи и олтар,
снимка със топовен звяр.
Денем лови риба,
вечер пържи с бира.
Лодката ми подлепи,
силиконите ми разреди.





















Копринка бъка от капацитети,
но мястото безспорно е на "Лейтенант Кобрети."
Лови безспирно и не се преструва,
а котвата му на далеч се чува.
Място ще ви каже "пълно с риби"
не се ловете на словата закачливи.
Славата му болно короната му клати,
обграждат го редовно невежи тарикати.








Корифей с локации неопределими,
оказа се "Сеньоре Тортелини"
Ту е на Копринка ту е на Жребеца,
не си начеса най-накрая вагареца.
"Риболова Стефко трябва да е удоволствие и радост"
А не ветрилник,студ и гадост"
И уж не си ебе душата,
но винаги е някъде в играта.









С достолепна е осанка,
на Копринка шампиона в сянка.
На тролинг с трийсет и четворка,
на джиг са белите без бройка.
А на връх новата година,
със силикона не подмина,
двайска за опашката отново
извади Бай ти Кольо



На Жребчево ме среща юначага,
радушно ми ръка протяга.
На гьола живото лице,
пак с нещо във ръце.
Той е тукашният дуаен,
не минава тук без него ден.
Таз година пак е първенец,
със девятка бяла за венец.







Тука срещнах и Мартин,
с част от варненския тим.
На Жребеца дебютираха,
пролича че му разбираха.
Убурудвани перфектно,
ми разказваха конкретно
за далечни дистинации
и за джигоситуации.




За нас какво да ви разказваме,
все едно и също ви показваме.
Риби имаше доволно,
изпълних и желанието болно.
Трофей да хвана и освободя,
със кеф да бия алчноста.
От днес ще мерим рибите във метри,
щом уловихме даже и есетри

























И тъй приятели любими,
познахте ли се в мойте рими?
Върнахте ли се пак там вълшебно,
във риболова бягството потребно?
Е,аз ще продължавам да копая,
да сбирам златни мигове в безкрая.
Щастието е съкровище базцено,
гребете си от тука всекидневно.

[VARHARA]

[bai ves]

Браво, много кеф! Есетрите на какво ги хванахте?

[stefar33]

С ръце