Малко инфо от вчера.
Ставам в 4:30, оправям се набързо и в 5:00 вече съм в колата. Карах около 3 часа до каменния мост точно след Княжево и спирам на отбивката малко след него. Половината мост е в ремонт
. Обувам ботушите и гас към реката. Поглеждам от моста и какво да видя: бърза, висока и мътна. Нещо което се знаеше. Поглеждам от моста за някое удобно място, но нищо не се жижда, само дървета на самия бряг. Реших че като слезна ще търся място. Слизам и намерих едно място в жлизост до моста по течението, е да ама немога лесно да замятам. Метнах 10-тина пъти, но няма и удар. Търся распер.
Започнах да търся място сръщу течението, но тая работа удари на камък, само едно място което беше с малък ъгъл под който да замятам, а аз все пак съм с 83-ка не някоя 3 метрова гега. Върнах се пак до моста и съзрях едно място под него. Мушнах се между капините и копривата и точно под моста.
Мятам аз воблерите, но няма слука, сменям малки големи и нищо. Сложих един Зип Байт Кхамсин 7-ца и викам той ще е. Мятам го 1-вия път и течението го премести до брега, и дум, спря.
Е да ама го закачих, а аз сефте го пробвам
. Почнах да дърпам, дърпам, неще. Ще ходя до него и ще се опитам от там. Провирам се около копривата и стигам над него, а воблера е на 50 см от брега в течението и не мърда на никъде. Викам си няма да се дам, вадя Пауър Прото 30 либри с една китайска блесна намотано на опаковачната ролка и пускам по основната линия блесната докато стигне до воблера и така 5-10 мин докато най-накрая го закачих и със сетни усилия го издърпах жив и здрав от кълбо от корда на някой друг колега преди мен.
Равносметката 1,5 часа и само нерви
Неможе така, паля колата и отивам на място където съм бил друг път. Слизам от колата и започвам да мятам след около 20 мин сменях поредния воблер и съвсем леко си извърнах главата и тогава какво виждам, пред краката ми на около 2 метра излиза ТОЙ, разбойника се подаде като делфин над водата, показа си цялата глава после горната перка и накрая опашката съвсем леко и необезпокоявано. Распера беше около 50 см, може и повече, а седя и гледам сякаш съм в сън. Толкова много исках да хвана и да го видя и той излезна да ме поздрави съвсем бавно и без капчица страх.
И като започнах аз едно замеране с воблери, обаче никакъв резултат. А ривата си играеше, въпреки че е мътна си имаше движение на повърхноста.
Аз все още незнам дали не съм санувал това показване на този распер, търся го по тази река от Октомври миналата година и въпреки че не съм го хванал още, той най-сетне се показа пред мен, сякаш да ме надъха още повече.
Примамките който ползвах бяха доста и разнообразни: от повърхностни, до такива до около 1м, миноу, кранкове, тракащи, не тракащи, но не ми е било ден вчера.
Аз причислявам излета към успешните макар и без улов, успях да спася един рядък воблер и най-важното ТОЙ ми се показа в целия си блясък, само за мен
Други колеги нямаше на реката, ма то това река ли е, то си е цяла поема. Другия месец живот и здраве ще направя повече излети и дано го хвана вече
и докато вали все ще е така ,а това е май всеки ден поне по един път за час. 
