Като малък, а и не толкова, винаги съм искал да пътувам, да видя различни места у нас и по света. А и попътувах. И видях различни места. Сега плавно преминах към обратното: искам да съм у дома. Уморен съм. Завиждам на хора, които например 25 години живеят и работят на едно място, познавайки съседите си и техните малки тайни, необременени с мъката да избират. Дет се вика: най-много хора са пострадали от сбъднати мечти.
Но този път се изнасям за кратко до Сливен вероятно по най-добрия възможен повод: родиха ми се близнаци и гостуваме на родителите на майка им да помогнат в първите месеци.
И аз като млад татко (не толкова по възраст, колкото по давност
) ще се опитам да се възползвам от възможностите за риболов, редувайки безсънни нощи с редки излети по Тунджа. Наскоро се разходих по прекрасни места, които изглеждат така:
Имах и слука: два нелоши кефала по над половин килограм, но нямах фотоапарат с мен. И двата плуват отново.
Днес избрах друг, непознат регион в търсене на кефалюгите. Около 11:00 вече напичаше сериозно. В 11:15 нелош распер-младеж огъна пръчката на нетипично (според мен; не съм го търсил целенасочено) за распер място и излезе за малко на сушата за снимка. После обратно в родната Тунджа.
Нямах нужда от повече емоции. Другият път ще хвана други риби.
Примамката: някакво дребно Yozuri с лилави петънца , дето хвърчи много ...
Казах ли, че съм много уморен...?
За да си оправдая поста пускам и няколко клипа от най-приятната част от спининга за мен, а именно да подариш обратно живот:
