Като дебютен репортаж за похожденията на гореописаното дуо ще преведа пред вас тазвечерната постработна разходка. Не се учудвайте, че в нея ИМА уловени риби – това е просто изключението, което потвърждава правилото, тоест затвърждава името и девиза на клуба!
Та тъй. Днес към 19 и малко часа двамата с Павката цъфнахме като майски рози на гьола. Там един вятър на пориви, но горещ и много неприятен като цяло. Разпънахме на бързо и се насочихме към водата.
Първо решихме да пробваме пред едни шавари – плитко място, но пък имаше няколко накъсани тапи във водата, та се престрашихме да метнем. Още с първото хвърляне страничният вятър отвя линията на Павката в едни шавари, което доведе до късане без време. След това обловихме мястото – аз с попер, той с блесни, но напразно.
След това се преместихме на по-дълбоко и чакълесто място без треволяци. Аз закачих един китайски боец, който доста успешно може да се включи в шоуто „България търси талант” с неподражаемите гюбеци, които хвърля във водата. Още на третото-четвъртото подаване последва удар и от водата излезе един хубав костур.
След снимката гада цопна обратно във водата с напътствия да доведе поне баща си следващия път.
След още няколко проводки линията натежа, аз помислих, че съм закачил водорасло и не подсякох, но след няколко оборота на макарата когато „водораслото” се приближи към брега, корема му се белна, онуй започна да шляпа и докато Павката реагира с кепа, „водораслото” се откачи току пред мрежичката. Бялата рибка на око беше към 6-700 грама и макар, че не излезе на брега да се поздравим, ни докара приятни и изключително неочаквани емоции.
Преместих се малко по-натам по брега и след няколко хвърляния закачих още един костур. Щрак и пльос обратно във водата.
Повъртях още малко и в края на една проводка, на метър и нещо от брега неочаквано удари една бяла рибка, миналогодишна реколта, но и тя след няколко плясъка се откачи.
Реших да пробвам още един китайски боец, цесекар, та да видя дали и той няма да се разпише. Ми разписа се – и на него се закачи един хубав борбен костур, който след снимката си отиде у дома.
Последва едно известно затишие, през което двамата с Павката сменяхме блесни и воблерчета, но нямаше сторване. Лека-полека почти се стъмни и аз реших да закача отново дебелия китаец за няколко хвърляния преди да отлетим. Повъртях го, похвърлях го и той взе, че пак хвана рибка – при третия опит най-накрая успях да извадя една бяла рибка, пак от миналогодишните. Отново линията натежа, но тоя път я подсякох за всеки случай. Пак се беше закачила за края на устата, но успях да я измъкна бързо. Поради малкото светлина джиесема не успя да направи хубава снимка, но все пак...
По едно време вече не си виждахме линиите, не знаехме къде хвърляме и викам на Павката - последно мятане и сгъваме. Бъзикнах се, че ще закача и риба като за изпроводяк, захилихме се, обаче след няколко оборота усетих лек удар, линията пак натежа, аз засякох и усетих съпротива отсреща. Но пак не ми било писано да изкарам рибата - откачи се на няколко метра от брега. Не успях да видя - дали беше едър костур или някоя бяла рибка. Но така било писано, знам ли.
Та това се случи в тези 2.5 следработни часа. Понеже трябва да си защитаваме името на клуба, не вярвам да случим на толкова дащен излет в скоро време. Но пък ще онагледяваме каръка си с някой пейзаж.
, на въпросните задвъдични устройства им се струва богоугодно чат-пат да забавляват отбраната аудитория на форума с откровено левашките си напъни край язовири, рекички, гьолове, паткарници и не на последно място – ваната у дома! 
