Само ме изчакаха да поддам леко и на следващия ден ми бяха донесени 3-4 тояги за проба + още толкова макари. На края на този ден аз имах пръчка, макара, 2 ролки влакно за всяка от шпулите и 7-8 примамки
– какво да се прави мека мара се оказах...Така се стигна до днес... След като вчера празнувах рожден ден реших, че днес трябва реката да ми даде подарък. Звъннах на Marco и той веднага се отзова. Все пак заедно с VDP ми бяха подарил по една „хващачка” по случай празника и нямаше много избор.
Качихме се на колата и около 18:30 бяхме на р. Искър някъде около София. Вече бяхме се пробвали там през седмицата, когато аз хванах първият си клен на спининг, а Марко извади няколко, от които един доста приличен, но той за съжаление остана извън обектива.
Започнахме с блесни. Черни, златни, медни .... каквото имахме. Нямахме никакъв успех в началото и решихме че е време да се придвижим и да търсим по-подходящи места. Малко след това, обратно на очакванията Marco Polo се разписа. Костурче в р. Искър. И двамата си отдъхнахме с израза – Отървахме капото.
На отсрещния бряг един „колега” на плувка се мъчеше с едни дребосъци и аз си помислих – човека си е на плувка и си хваща. Цаца ама риба..., а аз к’во въртя тук разни пластмаси и железа ама от другата страна само водорасли и боклуци. Малко след това обаче реката ме опроверга. Сложих хващачката подарена ми предния ден от Марко и на третото хвърляне с нея вече усмивката ми беше на лицето а мислите за колегата на другия бряг бяха забравени завинаги.
Движението по реката продължи и малко по-късно стигнах до едно местенце което ми изглеждаше че е най-доброто (познато чувство нали
). Хвърлих няколко пъти и след като не успях да реализирам 2-3 удара на поредното хвърляне се справих по-добре. Рибката беше доста прилична и точно след като я вдигах над водата (видях я мамка и) реших да викна Марко. Точно след това последва бум, пляс трас и последва selfrealease. Много ме хвана яд защото ми се искаше да я покажа и на други а не само аз да си я видя. Shit happens! Марко обаче го бях викнал вече и като погледнах да видя дали идва се оказа, че той се е заел с по-важна задача. Основно почистване на реката. Извади двуметров парцал, който докато се опитвах да заснема почти му откъсна ръката. След това и двамата се заехме с „почистване” като Марко на два пъти се наложи (за което съм му благодарен) да гази до средата на реката, за да откача и мои и негови примамки. Извадихме малко въжета, парцали и водорасли, както и някакви неща, които така и не успяхме да идентифицираме.
Слънцето залезе и започна да става тъмно. Решихме да тръгваме към колата и да приключваме риболова за деня. На път към колата едно от местата през които бяхме вече минавали ни се стори отново интересно и решихме да хвърлим по още няколко пъти. След като не бях пробвал там с уловистия си подарък реших че офертата е добра. На второто хвърляне воблера се оказа доста апетитен за този приятел.
Върнах си го за изпуснатата фотосесия на предишната рибка, както се върна и усмивката на лицето ми.
С това нашето риболовстване за деня реално приключи.
Реката наистина ми направи добър подарък, за което съм много благодарен.
), за подаръците, и за това че влиза в реката за да ми отърве бияча!
