Аз с малко закъснение пускам репортаж от преди близо 2 седмици.
Върнах се командировка от чужбина вечерта на 13.09 и за съжаление не можах да се включа в акцията на клуба. Следващият ден го бях писал дъждовен (демек за риба). Чух се с Мариян Starlight-a за съвместен риболов, но той беше възпрепятстван. Имах набелязани две реки, доста далеч една от друга. Погледнах прогнозата и на една от тях го даваха яко дъжд. Така че оставаше втората. Ставане доста рано, спретване на багажите и газ към реката. Нещо ми беше притеснено още с тръгването и чувството не можеше да се успокои, което бушуваше в душата. Необяснимо, но факт. Стигнах на реката към 8 ч. сутринта. Още с първите крачки по киритото й се наводних доволно до кръста. Последваха майносвания, но трябваше да продължа. Реката уникална. Така нежно лъкатушеше сред камъните и правеше интересни завойчета. Водата кристална, а вировете с примамлив зеленикав нюанс. Сърцете тръпнеше да заметна. Вързах една блесна с предварително премачкани контри и се потопих в магията на планината.
Риби се забелязваха, но в интерес на истината не проявяваха кой знае какъв интерес към подадената примамка. Сложих нова блесна и следваща друга, но единствено почуквания отразявах. На едно от обиранията се закачи и първата балканка, в границата на нормата. Не беше нужна и снимка. След това последваха още няколко
Там са значи. Викам си ще спретна хубав риболов. И ръц. Когато ми мине такава мисъл винаги става обратното. Последваха няколко часа без почукване, а рибите определено се виждаха във водата. Имаше вирове с над 20 бр пъстърви, които стояха по дъното и от време на време се разхождаха из вира. Дали не се подготвяха за брачни изпълнения съвсем скоро. Чувствах се като карък, че не мога да хвана риба, а те се разхождат в краката ми. Пробвах какво ли не. Имаше примамки, които минаваха на сантиметри от тях и нищо 
Успокояваше ме поне, че рибите са там. Виждаха се малки и големи пъстърви. Рибите не надвишаваха 30 см, но ги имаше в изобилие.Придвижвах се по реката и бях забравил за времето, а то летеше както винаги с главоломна скорост.
Ето още малко от красотите по пътя.
По едно време си изкарах акъла след като чух силен плясък и поглеждайки в ляво на мен виждам огромна сянка, която се гъне под водата. Викам риба, но не друго беше. След секунди излезе тичешком на брега и хукна през глава. Видра!!! За първи път виждах на живо видра. Явно и тя се беше стреснала от присъствието ми. Може пък тя да беше хванала някоя и друга риба за закуска. Аз като не можех
Стигнах до един дълъг вир, който започваше с хубава дълбочина, там където водата се вмъкваше в него. По периферията се забелязваха сенките на пъстървите, които чакаха в засада нещо да донесе спускащата се вода. Направих няколко замятания и се улови красива балканка, която пък се откачи в краката ми. Гледайки дълбочината реших да заметна на потъващ воблер, също с премачкани контри на куките. Заметнах точно в началото на вира. Там имаше големи потопени камъни и може би се криеше някоя по-охранена пъстърва. Първо мятане, обиране и виждам как едра тлъста сянка преследва изкуствената рибка. Риба определено над 40 см. Краката ми се подгънаха от вълнение, но рибата се отказа и се върна обратно в укритията и не се показа отново дори и внушителната бройка примамки, с които я обстрелях.
По едно време като притъмня и като започна да се треска от всички страни. След 15-20 мин започна да вали. Едни приятни мисли ме споходиха по адрес на синоптиците. Даже и дъждобран не бях взел
Явно каръка беше на моя страна през деня. Приятно се наквасих, но пък рибите запознаха да кълвят в това време. Жалко, че снимки не можах да нащракам при уловите, но преди още да се засили кепчосах с кепа и фотото една красива балканка 27-28 см, която след атаката направи такъв лупинг във вира близо метър. 
Откачих я внимателно и хоп обратно в хладната вода. тогава и заваля по-силно. Нямаше как де се вади апарата, но пък и атаките зачестиха. Хванаха се около 10 мерни пъстърви, но не изненадваха с размерите. Нямаше как и да ги снимам заради дъжда. Спуснаха се едни мъгли и стана толкова приказно и магично всичко. Животните ме наблюдаваха явно. Усещах го, но не ги виждах, а това придаваше допълнително тръпка. След около 2 часа дъжда спря, а аз трябваше да се изцедя от наквасилите ме капки дъжд. Стана отново време за поснимане.
Хвана се още една риба, която бързо беше освободена и върната при другарите. Времето напредваше, а трябваше и да се прибирам на обратно към колата. Знаех, че имам около 2 ч. спускане покрай и по реката. Не пропусках да заметна на някои от местата, но без резултат. Бях стигнал последният участък на реката, където за последно трябваше да я премина. Тъй като известно време се движих отстрани на нея, за да спестявам разстояние ми се беше изгубила от поглед за десетина минути. Като я приближих се чу силно бучене. Трябваше да я премина за последно, преди да поема последния склон към колата. Приближих я и видях, че се е дигнала доста от началото на деня и се беше замътила. Ами сега. Дъно не се виждаше, а и беше започнала да се премята наляво надясно. Беше 19.30 ч. и доста се беше смрачило вече. Нямаше какво да му мисля. Трябваше да я прегазя за последно. Влезнах на едно място и веднага затънах до кръста, а водата теглеше силно надолу. Една крачка и ме повлече. Загубих равновесие и се гмурнах. В едната ръка въдицата, с другата борба със стихията. Апарата с чантата кръжеше около мен във водата. Успях да се измъкна на малко по-плитко съвсем близо преди влизането в един селен бързей. Бях мокър от всякъде и вода се стичаше от всякъде. Изнамерих телефона, но се беше наводнил и той. А той беше важен. Трябваше да звънна, че всичко е наред, а и Мариян също щеше да ме търси към 20.00 ч. за проверка. Вън беше станала съвсем тъмно, дали заради облаците незнам. При колата бях към осем и нещо. Преоблякох се и газ към София. На първото заведение по пътя помолих за телефон, за да се обадя. Всичко завърши безаварийно, но и аз усетих какво е да се бориш с водните стихии. Като прибавим към това и сумрака тръпката беше още по-силна.
Поздрави с последния кадър и наслука
Екстра! 
, този уикенд ще опитаме без теб 