Хвани И Пусни - репортажи

Форум за спининговия риболов, чиито любезни домакини са майсторите от “Старите видри”.
Аватар
Slavv
Мнения: 147
Регистриран на: Съб Май 12, 2012 19:15
Риболов: Спининг
Местоположение: Варна
дал Браво: 304 пъти
получил Браво: 34 пъти

Re: Хвани И Пусни - репортажи

Мнениеот Slavv » Пон Авг 29, 2016 17:32

Еей Павка, щастливец такъв, шъ ти идвам на гости да ме водиш и мен ТАМ :tup:

Аватар
Paviljon
Мнения: 250
Регистриран на: Сря Юни 30, 2010 13:02
Местоположение: на реката !!!
дал Браво: 20 пъти
получил Браво: 260 пъти

Re: Хвани И Пусни - репортажи

Мнениеот Paviljon » Чет Мар 23, 2017 1:37

Привет колеги,

Днес на световния ден на водата се понесох командировка из страната. Логично се предполага, че и риболовните такъми заеха достойно място в багажника на колата. Вчера си поднових и риболовния билет. Беше изтекъл преди месец и нова бумага зае достойно място в джоба на елека.

Времето днес повече от приятно. След тези дълги студове, които прекарахме, днес ми се видя направо лято. Бях се заканил да видя вече щъркел и наистина видях един, който се беше заел да стяга лятната къща, подреждайки клечка след клечка. Малко ли ветрове са минали през гнездото му, докато го е нямало. Значи мартениците слизат от ръката...
Поприключих със служебните ангажименти и веднага се насочих към един поток, който набелязах по картата още предишния ден. Не знаех какво да очаквам. Важното беше, че ще се разходя за 2 часа и ще тренирам кастинги в опит да уловя и аз най-сетне пъстърва през новия сезон. Всеки се е разписал. Единствено аз съм без риба. То разбира се не бях и ходил, освен за 1 час на 01.02.2017 г.
Паркирах колата и като нинджа за миг вече бях преобразен в рибар :mrgreen: Въдицата в ръка, кепът на гърба и фотоапарата също. Слънцето печеше толкова приятно, че само да се излегнеш на тревата и да събираш пареща светлина.

Реката беше перфектна, бистра, студена.
Изображение

Тук там се мяркаха и ручейници, които се разхождаха и се оглеждаха да не ги забележи някоя пъстърва. Първи замятания, успешно подаване, придвижване на примамката след вихрещата се хала водата, но без резултат. Няма да е за първи път да не сe хване риба, но тези мисли ги оставих на заден план. Воблери, блесни летяха на поразия под клони, на близко и далеч. По-бърза проводка, бавна, насечена и няма риба или индикация за такава. На едно място се наврях сред още неразлистили се шипки. На поредното замятане блесната се закачи в по-дебело стъбло на къпина, а аз тъкмо се засилвам за изстрел и се чу онзи звук, на който не знаеш как да реагираш. Чу се ПРАС и въдицата се счупи на две :o Не върха, а цели 50 см липсваха. Парче със 5 водача висеше, а на мен ми увисна ченето. В ръката остана по-дългата част на въдицата с още 4 водача на нея. И сега какво??? Беше минал само половин час от началото на "дългия" двучасов риболов преди да се стъмни. Дори не можах и да извикам от яд. Гледах и не може да повярвам, че такава стабилна пръчка ще се счупи. Толкова риби са я огъвали, а тук една къпина ме прекърши...

Казах си "МАЙНАТА МУ". Продължавам да ловя със счупена пръчка.

Счупеното парче сложих в уста и продължих да замятам блесната. Е доста по-трудно е, но все пак се справях някак си. Поне да си довърша риболова. Даже сменях и примамки, но не се индикираше риба... Стигнах до един дълъг бързей, който набираше дълбочина в единия си край. Водата се премяташе сред паважа от малки и големи камъни по дъното. Нагазих с ботушите (все още не съм със сандали :mrgreen: ) до коляно и запратих блесната наляво надясно. На едно от прибиранията достатъчно стегнатата пръчка, заради липсата на по-мекия връх се друсна и усетих РИБА, не рибка. Натисна силно навътре и взе и да развива. Очите отново :shock: се уголемиха. Пъстървата направи подскок. Беше красива охранена балканка, едър калибър. Не й се излизаше на сушата и даваше стабилен отпор. Но аз със счупената пръчка бях все едно с кривак. Свалих кепа, като самурайски меч и успях да я гребна. Докато я наблюдавах по време на борбата как се хвърляше във въздуха се молех само да не се откачи. Целият се разстреперих.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Много наситен в окраската младеж, който беше напръскан с червени точки и по самата опашка. Няколко сантиметра го деляха от 50 см. Такова вълнение ме обхвана, че едвам държах апарата с едната ръка, а с другата рибата. Няколко снимки и обратно във водата. Изстреля се като торпила навътре в дълбокото :mrgreen: А душата сияеше от радост макар и с разтреперани крайници и учестено сърцебиене.

Усмивката на лицето беше такава
Изображение

Направих нови опити за улов на друга пъстърва, но единствено тази се поблазни да се качи на родеото. А си мисля дали и съдбата не ме дари с тази красива риба. Счупена въдица и въпреки това тя се справи с достоен противник. Преди мнооого години назад (миналото хилядолетие дори), когато един ден отново ми се счупи въдицата в ръце, по-късно през деня хванах хубав шаран :)

Та мисълта ми е, че ни би трябвало това да се превръща в правило, но в такива моменти като днешния ме кара да се замисля.

В оставащото малко време друга риба не хванах. Полюбувах се на природата, залязващото слънце и на няколко мига докато правех поредните снимки.

Изображение

Изображение

Изображение

Равносметката за деня:
- видян щъркел. Свалих мартениците
- счупена въдица
- уловена и върната обратно 1 риба, със запомняща се спортсменска борба
- видян таралеж, който ме изпрати от реката
- активност на рибите. Клоняща в долните граници въпреки еднократния улов.

Следващият път повече.

p.s. В интерес на истината доста свикнах със замятането с потрошения такъм. Сега да мисля как ще я оправям, че ми е скъп подарък от любим човек. И още не знае за случилото се.

Поздрави и наслука :fish15:
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Rex Hunt_2
Мнения: 15
Регистриран на: Пет Окт 02, 2015 15:32
Риболов: spining
дал Браво: 211 пъти
получил Браво: 11 пъти

Re: Хвани И Пусни - репортажи

Мнениеот Rex Hunt_2 » Чет Мар 23, 2017 8:44

Хубав репортаж, колега!
Все едно бях там. Благодаря ти за споделения излет.
Успех с ремонта, ако нестава.....нова :D

Наслука през сезона и по-големи!

Поздрави,

Аватар
Slavv
Мнения: 147
Регистриран на: Съб Май 12, 2012 19:15
Риболов: Спининг
Местоположение: Варна
дал Браво: 304 пъти
получил Браво: 34 пъти

Re: Хвани И Пусни - репортажи

Мнениеот Slavv » Чет Мар 23, 2017 11:24

Много красива риба, платил си скъпо, ноо както се казва кеф цена няма,
а пръчки се ремонтират и купуват, обади се като идваш .

Поздрави и наслука!

Аватар
Д-р Флекс
Мнения: 8392
Регистриран на: Чет Дек 03, 2009 17:56
Местоположение: София
дал Браво: 715 пъти
получил Браво: 253 пъти

Re: Хвани И Пусни - репортажи

Мнениеот Д-р Флекс » Чет Мар 23, 2017 11:28

Павка, без да съм специалист, и без да съм видял мястото и начина на счупване,си мисля, че пръчката ти сравнително лесно ще се отремонтира, и то без това да повлияе особено на представянето й. Аз бих я занесъл на Лоди Коцев в новия им магазин, кв. Младост.

И поздравления за репортажа и отличните снимки!

Аватар
Paviljon
Мнения: 250
Регистриран на: Сря Юни 30, 2010 13:02
Местоположение: на реката !!!
дал Браво: 20 пъти
получил Браво: 260 пъти

Re: Хвани И Пусни - репортажи

Мнениеот Paviljon » Вто Мар 28, 2017 22:47

Здравейте младежи,

Благодаря за хубавите думи.

Колега Флекс благодаря за предложението . Наистина въдицата май би трябвало лесно да се отремонтира. Дам съм я на едно място и ще пътува до Пловдив за извършване на хирургическа операция :mrgreen: . Човекът, който ми препоръча също ми казаха добри думи за него. Сега ще чакам крайният резултат и ще пиша.

Последният риболов протече под знака на прекършената ми въдица. Така и продължи и следващите два дни, когато успях да открадна общо 2 - 3 часа преди мрак да покрие всичко около мен. Жалко, че не бяха сменили часовото време още предходната седмица. Можеше да имам още час на разположение.

На 23.03 служебните ангажименти клоняха към своя край. Бях набелязал един планински поток, който последно посетих преди близо година. Беше време за проверка на нивото на водата и на планинските петнисти обитатели в него. Колкото повече наближавах до реката, толкова вълнението се покачваше, а сърцето биеше все по-учестено. Паркирах и за няма и няколко минути вече бях в нова осанка :mrgreen: Кепът и фотоапаратът на гърба, а в ръце си държах по-късата вече пръчка, заради премеждието от предишния ден. Закичих блесна MEPS 2-ри номер с предварително премачкани контри и се спуснах към реката. А тя една красива и притегателна :) От красивото лъкатушене, което помнех от миналата година не беше останала и следа. Пред мен се спускаше огромна маса вода идваща от топящият се сняг. Все пак и навън беше доста положителна температурата.

Изображение

Изображение

Изображение

Мислите ми да се прехвърлям от време на време на отсрещния бряг и оттам да замятам бяха опровергани. Не ми се и плуваше след принудителното скъсяване дължината на пръчката. Да си призная честно замятането беше лесно, но не и воденето на въртящото се парче метал. Замятах косо на течението в перспективните места, но силната пролетна вода бързо отнасяше всичко подадено. Все пак можах да презентирам на няколко перспективни места още в началото примамката. Водата на допир беше доста студена, да не кажа ледена и не бях голям оптимист в откриването на планинската петниста красавица. На една място обаче ми се стори, че на няколко пъти блесната беше леко атакувана от привидна сянка. Да не си помислите, че е била огромна пъстърва. НЕ. Беше на мерна риба, от често улавяните. Пробвах още няколко пъти, но нъц. Преместих се на следващото перспективно място и ситуацията се повтори. Но, този път рибата беше уловена :mrgreen:

Изображение

Красива мерна девойка, която след снимка веднага пое обратно в бързата вода. Значи са там рибите. Само малко повече упорство трябва. Е наистина трябваше, защото следващия един час преди да се стъмни единствено преследвания отразявах и вяли удари, но то при тази вода си беше и цяло изпитание. Спускащата се маса така се завихряше на места, други обгръщаше с вълните си, а мен полъхът на пропукващата пролет изпълваше цялото ми същество. Времето летеше като бясно както винаги. Кога погледнах малката стрелка на часовника и тя вече беше направила пълен оборот. Направих още няколко кадъра на това приказно красиво място и потеглих. Бях доволен, че планината ме допусна до себе си и беше запазила планинските си обитатели на място. В друг сгоден момент ще пробвам отново. Дано само нивото на водата да е по-нормално.

Ето още няколко снимки

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Следващият ден протече като предходните. Служебни ангажименти, път, работа, път, отново работа и накрая час и половина повей от планински поток. Бях решил да пробвам на предварително набелязана река, НО количеството вода, което се изпречи бързо ме отказа. Не бях сигурен дали и с лодка щях да се справя, та реших да не пробвам и с въдица. Отворих отново картата и започнах да шаря по сините линии на една от страниците на сгъваемия атлас. Забодох поглед на една неизвестна за мен река. Отправих се натам и стигнах в крайна сметка. Вода също имаше, но определено не беше стихия. Водата кристална и как само подскачаше от камък на камък и вир във вир. Образуваше се система от скачени съдове.

Изображение

Изображение

Изображение

Набързо се приведох в риболовна готовност и се разшетах с блеснарката във водната шир. Местата страхотни. Вплитащи се корени на крайбрежните дървета, които се извиваха причудливо и се скриваха в поредния вир, черпещи живителна сила от планинската вода. В тази причудлива вода трябваше и балкански пъстърви да има, но нещо ми убягваха :( Може и рибари с не добри сърца да са минали преди мен и да са угасили живота сред движещата се вода. Гледах тези мисли да ги изхвърля от съзнанието си. Стигнах до място, където нямаше как да продължа напред, освен през самата река, но пред мен дълбок вир със забързана вода, а от двете страни огромни масиви. Смръщих се, но нещо ме теглеше какво се крие от другата страна на преградата. Дали там пък не се спотайваше някоя и друга риба. Погледнах часовника. Имах още 45 мин от заплануваното време. Шмугнах се в плетеницата от вплетени дървета, храсти, стръмни хлъзгави скали и започнах да се провирам като в състезанието "Сървайвър". Наклонът заплашително стръмен. Запъхтяване, пързаляне, улавяне в съседния клон, но след едно 20 мин достигнах отново реката :mrgreen: Бях се препотил целият. Реката приказка. Успокоих пулса на сърцето и се прицелих в първия вир. Първо замятане и заподскача първият мъник :)

Изображение

а след него и още един :)

Последва веднага пускане на свобода



Реката правеше завой след завой и изключително красива.

Изображение

Изображение

Погледнах часовникът и 15-та минути, които имах на разположение се бяха изнизали :( Отново по обратния път с катерене, падане, ставане, но зареден доволно. Бях попаднал на ново място, което само за миг открехна своите тайни. Със сигурност ще има и друго посещение, а тогава всичко вече ще е покрито с вече свежа зелена пелена :)

Сега остава да съживя пострадалата въдица. Получих няколко предложения и съвети какво да сторя. Оставена е на място, където могат да отремонтират моя такъм. До тогава риболов с ръце :)

Споко. Бъзикам се :)

Поздрави с последния кадър
Изображение
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Аватар
Paviljon
Мнения: 250
Регистриран на: Сря Юни 30, 2010 13:02
Местоположение: на реката !!!
дал Браво: 20 пъти
получил Браво: 260 пъти

Re: Хвани И Пусни - репортажи

Мнениеот Paviljon » Нед Апр 09, 2017 23:39

Здравейте младежи,

Миналата седмица пътищата ме отведоха до едно магическо място, на което не бях стъпвал от преди една година. Времето за риболов, което имах беше точно 2,5 ч преди мрак да покрие всичко около мен. Реката я бях набелязал предишния ден. Въпросът беше, че първо служебните ангажименти трябваше да се приключат и чак тогава да се отдам на релакс сред природата... Достигнах до извивките на реката с колата, а в гърдите ми бушуваше сърцето от вълнение. Всеки път, когато се отправям да похвърлям примамките в някой пенлив поток, душата ми е неспокойна и превъзбудена. Още повече, когато мястото е от магичните. Там където ароматът на въздуха е изпъстрен от свежест, водата е кристална и може да се наведеш на отпиеш глътка от живината, в която петнистите красавици плуват на воля. Там където дърветата имат своята история и са извивали снага дълги години, брулени от ветрове и галени от слънцето.

Паркирах колата и с бясна скорост разхвърлях багажника от инвентара, който беше подреден там. Със скоростта на светлината се екипирах за риболов. Фотоапаратът на рамо, кепът отзад, а в ръце със старата ми пръчка (другата е на ремонт и дано да се случат там нещата), която с мнооого риби се е преборила. Приближих се до реката, но не чувах бясното шумене на водата, което преди съм чувал пролетно време. Учудващо нивото не беше голямо, въпреки що годе сравнително топлото време. Е поне течеше поточето :mrgreen: Пролетта се събуждаше и караше дърветата да сменят дрехите с пролетно зелените.

Изображение

Водата чиста, като сълза. Изрових от кутията медна блесна с безконтрена кука, а именно да се нараняват минимално уловените риби, които така или иначе пускам обратно. Както винаги се случва, първите няколко места, на които пробвам, обикновено пасуват. Тоест, риба не се индикира. Аз обаче, тъй като знам каква е ситуацията продължавам към следващите няколко места, където знам, че ще се отчета с риба :mrgreen: И така и става. Закачва се пъргава пъстърва с дължина около нормата, която за моя изненада се оказва американка. Докато извадя фотото и тя решава да се връща обратно в подводната шир. Същото се случи и със следващите две риби, които улових. Докато сваля кепа и рибата обратно. Така или иначе ще я пусна обратно, но поне да я изрисувам с техниката. Реших, че следващата вече ще е фотографисана. След няколко замятания по причудливо създадените от майката природа вирове и устремните им забързвания се закачи и първата балканка, с наситено жълтеникъв корем. Тялото напръскано с ярките червени петънца :)

Изображение

С предварително намокрена ръка я отпратих да се върне на мястото, на което се беше скрила и очаквала поредната трошичка или буболечка, която лъкатушещата вода ще поднесе пред погледа й.

Усмихнах се и закрачих към следващите места. Красота навсякъде. Чуваше се единствено водата, тук там някоя птичка и навсякъде около мен беше тишина. Тишина, която в големия град ни убягва и забравяме за нея. На места, като това, на което бях попаднал за няколко часа си припомняш какво е :)

Ето още няколко места, на които жълтеникаво украсени балканки с червено точкуване се появиха, да напомнят за своето присъствие и да ме предупредят да внимавам къде точно стъпвам.

Изображение

Изображение

Изображение

Снимах само още една от уловените риби. Не е нужно всяка да се среща с "голямото око". Щракнах само още една от обитателките на планинската река, преди да заплува обратно в бързея, от който беше дошла.

Изображение

Денят клонеше към своя край. Двата часа и половина се бях изнизали като миг. Всеки път имам чувството, че времето на реката лети като бясно. Добре, че завъртяхме стрелките с час напред и реално имах час отгоре. В противен случай само 1,5 часа щях да имам на разположение.

Достигнах до място, на което наблюдавах, без те да ме забележат, 4-5 балканки. Полюшкваха се леко и махаха внимателно с опашки в очакване на храна. Проследиха на няколко пъти преминаващата блесна около тях. Размърдваха се, но не се престрашаваха да се засилят със скорост за атака. Следващият път вероятно, може би :)

За малкото време, с което разполагах имах среща с 8 пъстърви: 3 от далечния континент и 5 балкански пъстърви. Всички риби бяха около и малко над нормата. Липсваше трофея, но то всеки път и не може с трофей. Как иначе ще ги оценяваме моментите.

Поздрави и наслука
Изображение
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

kole79
Мнения: 32
Регистриран на: Съб Сеп 17, 2016 16:04
Риболов: Спининг
дал Браво: 11 пъти
получил Браво: 12 пъти

Re: Хвани И Пусни - репортажи

Мнениеот kole79 » Пон Апр 10, 2017 16:07

Красота ,браво колега .
Много добър релакс сред природата.

Аватар
Paviljon
Мнения: 250
Регистриран на: Сря Юни 30, 2010 13:02
Местоположение: на реката !!!
дал Браво: 20 пъти
получил Браво: 260 пъти

Re: Хвани И Пусни - репортажи

Мнениеот Paviljon » Чет Апр 27, 2017 12:32

Здравейте колеги,

Вече въдицата е отремонтирана и готова за нови подвизи :mrgreen: Специални благодарности на Мишо Галев от Риболовен свят за съдействието.

Миналата седмица имах на разположение няколко часа да се потопя отново в магията на пъстървовия риболов. Времето се редуваше от силно духащо и на моменти дъждовно, примесено с моменти, когато всичко утихваше и позволяваше риболов.
Засякохме се с колега, също запален спинингист, като мен. Бяхме започнали да се подготвяме за риболов и стремглаво скачахме в риболовните екипи, когато се приближи Лада Нива на ИАРА. Рекохме си "поне контрол има явно". Контролните органи ни погледнаха с усмивка и казаха да внимаваме, че вече е забрана. Репликирахме, че сме за пъстърва. Те отново, казаха да си помислим. Е ние помислихме за части от секундата и решихме, че ще ловим. Помолихме ги да ни проверят, но те отказаха, тъй като още не сме заметнали още на реката. Помолихме ги да ни изчакат и да заметнем след броени минути, но те се отдалечиха без да ни проверят. :mrgreen:

Достигнахме реката, а тя бистра като сълза. Нормално течение.
Изображение

Изображение

Слънцето отсъстваше, но пък беше по-добре това за снимките. Всеки път, когато се приближавам до някоя река и сърцето забива отривисто в гърдите ми. И двамата се подготвихме да "стреляме" с блесни. Куките са или единични или премачкани, за да щадят рибите, които така или иначе се връщат обратно в студената вода. Аз прегазих на отсрещния бряг, а колегата беше от другата страна. Така известно време се редувахме, докато не се засякохме на един и същ бряг. Реката индикираше присъствие на живот :) Уловиха се няколко балкански пъстърви, мерни. Далеч обаче от трофейни. Важното беше, че реката е жива, а това беше най-важното. Усмивката беше на лицето ми и съчетано с красивата природа, удоволствието беше пълно. Отстрани по реката се забелязваха следи от диви животни, които също като нас са доближавали реката, за да отпият от студената вода. А водата нежно се провираше сред камъните, обсипали дъното на реката. На места се забелязваха дълбоки забързани участъци с подмоли отстрани, които са идеално място за укритие на петнистите рибоци.

Ето го и Станката в действие с риба от далечния континент, която бързо беше върната обратно да събира ручейници.

Изображение

Изображение

Придвижвахме се нагоре по реката. Станката беше пред мен. По едно време извика към мен тихо и ми посочи да погледна навътре в един от вировете. Видял голяма риба да се придвижва към мен. Насочих орлов поглед във водната шир, стараейки се да проникна с поглед в дълбочина. Забелязах очертанието на огромна риба :shock:, която беше застанала отстрани на голям потопен камък. Махаше леко с опашка и отваряше и затваряше голяма уста. Това беше риба, определено над 60 см. Изглеждаше доста охранена. Целият се разтреперих от вълнение. Трудно успях да заметна няколко пъти сред плетеницата от надвиснали клони. Рибата не отрази нито блесни, различни видове воблери. Минаваха близо в полезрението й, но не реагираше. То, ако всеки път е реагирала на всяка примамка, вероятно нямаше да е достигнала такива внушителни размери. Друг път ще я пробвам отново, ако все още е там. надявам се тогава апетитът й да е по-голям, защото сега направо отсъстваше.

Потопихме се отново в реката нататък, където уловихме още по някоя друга пъстърва, но те си бяха направо от детската градина в сравнение с митичната риба, която се спотайваше там в дълбокото.

Изображение

Ето и снимка на две от уловените от мен риби. Другите не ги снимах, тъй като бяха със същите размери. Като се нахранят повече ще ги снимам следващия път :mrgreen:

Изображение

И моментът на свобода


Имаше и една дъгова пъстърва, която също пое обратно в хладните води на реката
Изображение

Денят клонеше към своя край, както и риболовът също. Студено течение се изви по реката и бузите и ръцете ни веднага усетиха ледените обятия на времето, което напомняше за зимата. Това са последни симптоми на дългите студени месеци. Пролетта чукаше на вратата и сега дори, когато пиша вън вече е топло и слънчево.

Реката ни изпрати с приятното си шумолене. Оставихме само стъпки по реката, а взехме със себе си приятни спомени.

Изображение

Изображение

Поздрави и наслука
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Аватар
Paviljon
Мнения: 250
Регистриран на: Сря Юни 30, 2010 13:02
Местоположение: на реката !!!
дал Браво: 20 пъти
получил Браво: 260 пъти

Re: Хвани И Пусни - репортажи

Мнениеот Paviljon » Пон Май 01, 2017 22:08

Здравейте младежи,

Наближаваха няколко почивни дни и още седмица преди това започнах разбъркването на колодата с карти с имена на реки. Падна се река, на която не бях стъпвал от преди година :mrgreen: Значи там ще е. Гледах прогнозата за времето. Изгледите бяха, че ще е облачно с тук там превалявания и гърмежи. Тъй като нямах търпение да се потопя в дебрите на планинската река и да вкуся от ароматите на планината, още първия ден от трите почивни запланувах риболова.

Ставането сутринта беше доста мъчително. В 4 часа не се бяха събудили още и петлите. Изхлузих се от завивката и олюлявайки се започнах приготовленията. Закуска, сандвичи за прехода през деня, екипировката, чантата с фотоапарата. Запалих колата и се изстрелях още по тъмно. Сърцето биеше учестено от вълнение, както всеки път. Приятна музика по пътя и почти никакви коли по пътя. Само аз разчупвах мрака с фаровете на колата. След доста завои по пътя, кривване тук и там се озовах на реката :mrgreen:
Екипирах се за нула време, разпънах въдицата и закачих на края блесна Пантер Мартин Nr.6 с безконтрени куки. Разцветка златиста. Както всеки път на това място имам навика да пробвам на един вир. Нещо, като традиция. Спуснах се сред шубраците и приближих внимателно планувания бързей. Течението на реката освен спускащата се вода носеше във въздуха и свежестта от планината. Вдишвах дълбоко и се опиянявах от чистотата на това приказно местенце, в което тепърва започвах да се потапям. Реката беше с хубаво ниво, бистра. Е малко по-голяма, от колкото очаквах, но си беше прекрасна. Блесната даваше възможност да се гмурка надълбоко въпреки течението, в сравнение с други блесни, които имах в арсенала. В интерес на истината на първото място нямах уловена риба, а винаги там съм откривал. Преместих на следващия бързей и зад една скала се закачи и първата приказно красива балканка. Докато се наглася за снимка и тя махна с опашка и се върна обратно в бързея.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Реката беше от магичните. Там където си сам съм себе си. Чува се единствено шума на спускащата се вода, повеят на вятъра, песента на пролетните птички, които огласяха всичко около мен. Цветовете на гората бяха примесени от наситено свежо зелено и багри на кафеникава шума от края на миналата година. Ароматът на чист въздух беше божествен... Закрачих към следващите места, а те се редуваха едно след друго, от красиви до чудно красиви. Рибите не бяха навсякъде, но се усещаше присъствието им. Наблюдаваха както мен, така и течението на реката, която можеше да донесе някой откъснал се камъка ручейник. Появи се и първата риба, която беше щракната с апарата. Не беше голяма. Казах й най-приятелски да каже на другарите в реката, че риби не прибирам и да не се притесняват. Най-много да се сборим за малко, евентуално снимка и обратно в реката. Първият час и нещо имах само вяли удари, но после, като че ли информацията, която споделих на последната риба даде резултат. Рибите започнаха да се появяват все по-често. Не бяха мъници, но не бяха и огромни.

На ето това място приклекнах в единия край, скрит от овелите се растения и запратих блесната в посока бързея.

Изображение

Още на първото обиране блесната беше атакувана от борбена и силна риба. Подскокна няколко пъти пред мен и тъкмо да я кепчосам и се откачи в краката ми. Знаей си, че не трябва да свалям кепа предварително. Заметнах още веднъж, макар да знаех, че вероятността за повторен удар от друга риба е минимален. Но, имах атака от подобна риба, която сгъна пръчката. Повеждане малко и отново откачане. Куките без контри освобождаваха рибите, а това беше добре, че няма допълнително да се стресират и фотоапарата. Но все пак и танцуваща в очертанията на кепа също бяха желателни.

Продължих нагоре, а спускащата се вода по реката обикаляше ботушите ми и продължаваше надолу към цивилизацията. Аз бях поел към омагьосващите места, които познавах наизуст и към рибите, които преследвах. Една река е още по-магическа, когато е обградена от стари и големи дървета, свидели на много истории, водата е толкова чиста, че когато отпиеш от нея и не можеш да се наситиш на вкуса й, и естествено, когато петнистите обитатели са в нея и махат с опашки, притаени зад някой камък.

Ето малко от красотата на тази българска прелест.

Изображение

Изображение

И разбира се и петнистите младежи, които започнаха да се появяват доста по-често.

Изображение

Изображение

Бърза снимка и обратно в ловните полета.

Не снимах всяка една уловена риба, а и нямаше смисъл. Важното беше, че ги има :mrgreen:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

През деня имах няколко уловени риби около 30 и 30+, които бяха доста охранени и борбени, но за мое съжаление се откачаха преди да достигнат до мен. Поне една за снимка, но уви.

На едно място зад ето тези камъни, които водата прехвърляше без проблем се закачиха пет пъстърви, като най-голямата беше около 30 см. Естествено тя беше една от тези, които тъкмо да я снимам и се разподскача и се шмугна, като светкавица обратно в дълбокото.

Изображение

Поне една от всичките снимах
Изображение

Шеста риба не се обади и затова смених мястото с друго, където разбира се ме очакваха други риби. На едно такова хубава борбена балканка се закачи и се поведохме в спортменска борба. Малко след нея на същото място, тъкмо изваждайки блесната и подсокна във въздуха друга подобна риба, която се опитваше да атакува. Не успя и се гмурна обратно.

Пробвах и с HZLвоблери и на тях се хващаха риби, но повече бях настроен за блесни този ден.

Не се мина разбира се и без падане. Не едно, а няколко. Като на първото централно в коленете на един хлъзгав камък. Още ме боли коляното.

Изображение

Изображение

Изображение

Рибите спрях да ги броя. Доста откачени и доста уловени. Всяка една с предварително намокрена ръка се освобождаваше и връщаше обратно в реката. Снимал съм само част от уловените планински красавици. Другите следващия път.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

На едно от последните замятания, преди да поема обратно към колата и към цивилизацията ме натисна хубава риба и посгъна пръчката, но дори и не успях да я видя. Пое обратно в дълбокото, но съм я зопомнил къде е и ще я търся някой друг път.

Времето излетя като лудо. Кога бях на реката и стрелката на часовника беше вече направила толкова много обороти. Как не ми се искаше да свършва този прекрасен ден. Даже и дъждобрана не извадих. Паднаха няколко капки дъжд, които ме почесаха по главата и толкова.

Рамносметката за деня. Доста уловени риби. Спрях да броя бройката, а и не е нужно. Важното беше, че реката е жива и се надявам такава да си остане. Защото жива ли е, има я и магията. А магията може само да се усети само със сърцето, душата и очите, макар, че се опитвам да я запечатам и в редовете написани тук.

Поздрави и наслука

Изображение
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Аватар
Paviljon
Мнения: 250
Регистриран на: Сря Юни 30, 2010 13:02
Местоположение: на реката !!!
дал Браво: 20 пъти
получил Браво: 260 пъти

Re: Хвани И Пусни - репортажи

Мнениеот Paviljon » Чет Юли 06, 2017 0:56

Привет младежи,

След няколко поредни капота вчера най-сетне разписах в актива няколко уловени риби. Близо два месеца все нацелвах огромни, мътни води, влачещи всичко, което водите можеха да прихванат по пътя си. Когато нямах възможност да се приближа до някой поток и времето хубаво, слънчево и спокойно. Таман се поосвободя и засиля в някоя посока и точно тогава ще реши да ЗАВАЛИ и РАЗКАЛЯ всичко навред.

Така преди няколко дена цял ден препусках да се изпреварвам с облаците, които ураганно се извиваха на пориви. Разгънеха ли се, толкова вода се изсипваше от тях, че всичко започваше да плува. Така и не ме оставиха да направя риболов... На следващия ден обаче, твърдо решен "Ще атакувам надвечер". Чухме се със Станката и се разбрахме на обичайното място да кръстосаме въдиците и да тестваме какво е положението с рибите.

И двамата почти по едно и също време кацнахме на паркинга. Посрещнаха ни рояк с мухи, които не ни оставиха на мира до края на риболова. Как не се умориха да жужат и да ми се навират в ушите, носа и очите за няколкото часа с които разполагах, незнам. Само където и в гащите не ми влезнаха.

Риболовът тръгна доста тегаво. Редувахме се със Станката: Аз на едното място замятам първи, той на следващото. Риби в началото не се виждаха, камо ли да атакуват вкусните апетитни воблери. Аз заложих на няколко нови HZL воблера, които постоянно ги сменях и замятах наляво надясно. След час първи се разписа колегата, а аз малко по-нататък. Забелязахме ги кефалите, че се спотайват в дълбочина. Вероятно заради вятъра, който им разбутваше огледалото на подводните отражения... Реката беше малко с по-високо ниво, но хубава и приятна за риболов. Аз реших да упорствам на черен HZL със златиста холограма отстрани. Кефал да бях, веднага го атакувам. Първият, който го хареса позира за снимка и обратно във вира

Изображение

После пак настана пауза за известно време. Стигнахме до едно място, където съм виждал предишни пъти охранени кефалюги, които дебнат всичко, което им се изпречи пред погледа им. Но видят ли сянка или движение и веднага се изпокриват. Приближихме се като партизани до въпросното място. Само където не лазехме. Колегата атакуваше от дясната страна, а аз се проврях в едни шубраци малко в ляво. Докато ми се открие видимост видях зор. Вперих поглед напред и обмислях къде да запратя малкото топчесто воблерче. При първо хвърляне често има изненади. Набелязах едно, настроих мерника и замах. Рибката литна и направи хубава издължена парабула, преди да се приземи на чисто. Усетих как водата трепна от стоящата наблизо риба. Секунда задържане, леко придърпване и вълна от изстрелващата се риба. Атакува и се разборихме. Показа се красив кефал 30+.

Изображение

Пратих го обратно и му казах да пази тишина. Аз самият едвам поемах въздух. Ново запращане на воблера в правилната посока и отново секунда пауза, потрепване и веднага надигане на вълна от засилилата се риба и отново атака. Тези кефали, се бореха душманската и натискаха силно. Отново сходна риба на първата, но не я снимах. Мислех, че вече са се изплашили, ама пуста тръпка не оставя душата на мира. Викам ще заметна още няколко пъти, пък дано по-охранена и голяма риба да атакува. Прицелих се и заметнах. Рибката падна точно там, където исках. Кратка пауза за мен, преди да направя първият оборот на макарата и забелязах в промеждутъка завихряне на водата в близост до примамката. Потеглих в посока към мен и последва силен удар, като рибата потегли в обратната посока. Влакното се изпъна и аванса прискърца за малко, обирайки напъните на хубавата риба. На няколко пъти да се оплете в едни подводни чудеса, но все пак успях да го докарам в близост до мен и да го гребна с кепа. Красив и страхотен кефал в златисти нюанси. Измерването показа около 45 см. Няколко снимки и го изпратих да се връща обратно в реката.

Изображение

Изображение

Душата грейна, като на малко дете :mrgreen:

Пробвах още няколко замятания, преди да поемем към следващото място. Атакува отново борбена риба 35+, но тя определено реши, че няма да я снимам. Разбунтува се и се върна обратно в ловното поле.

Емоцията беше пълна. Беше интересно да наблюдаваш атаката на самата риба и как водата се размърдваше и тласъците на охранените кефали. Засилваха се и атакуваха поднесеният им воблер.

Изображение

Няколко часа с любимото занимание, а времето отлетя като миг. Уловихме няколко риби и след това се запътихме към паркираните коли. Луната ни изпращаше и оставаше да свети на пост цяла нощ. Следващият път ще пробвам отново.

Започваха да се появяват златните цветове и багри вече :)
Изображение

Поздрави и наслука
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Аватар
Paviljon
Мнения: 250
Регистриран на: Сря Юни 30, 2010 13:02
Местоположение: на реката !!!
дал Браво: 20 пъти
получил Браво: 260 пъти

Re: Хвани И Пусни - репортажи

Мнениеот Paviljon » Вто Сеп 05, 2017 15:00

Привет младежи,

От работа и ангажименти не остава време да драсна някой ред. През изминалата седмица успях да открадна някой и друг час и да размятам пръчката, в опит за улов на някой борбен и красив рибок. Паркирах колата до реката и със скороста на светлината веднага се премених в рибарските одежди. Фотоапарата на гръб, като този път и чадър взех, тъй като времето обещаваше да е на моменти дъждовно. Монтирах на края на линията топчест воблер HZL. Изпитан боец. Реших да го пробвам и въпросния ден дали ще се представи подобаващо. Регулирах аванса на макарата за евентуални напъни на по-едра риба. Приближих реката и установих, че джунглата е пълна. Такова провиране настана, докато достигна до първото що годе удобно място за замятане. Но без резултат. така и на следващото и на следващото. С две думи в началото само размятане на въдицата наляво надясно, но без резултат. Взе, че и запръска дъжд. Разгънах чадъра, но нямах трета ръка за целта. Бърза импровизация и го нагласих през елека и каишката на фотографската чанта. Стоеше точно над мен и съответно бях защитен от капките :mrgreen: Нямаше как да се самоснимам. На едно от поредните места заметнатият воблер цопна и му придадох нужната игра под водата. Засили се риба, съдейки по раздвижването на водата. Целна го за миг, но не се закачи. Отново заметнах в същата посока, кратка пауза и повеждане. Водата се раздвижи и силна риба се засили към примамката. Този път имаше закачане, силен удар, развиване на аванс и подскоци и красив едър кефал. Докарах го до мен, но тъкмо да го кепчосам и офейка. Беше се освободил от куките. Красива риба над 40 см. Пробвах още няколко пъти, но плясъците на закачилата се риба явно бяха изплашили всичко в района. Преместих се по-нататък, провирайки се сред треви, храсти, паднали дървета. Абе джунгла

Изображение

Трябваше да се провирам сред какви ли не видове на флората и фауната.

Изображение

На следващото перспективно място се закачи и първата риба, която този път застана за малко пред фотото преди да бъде върната обратно в реката.

Изображение

Изображение

Уловиха се още няколко подобни риби и отново преследване на примамката при едно от обиранията от голяма риба, която като сянка следваше примамката. Следваше, но не атакуваше. Запромуших се след плетеницата от надвиснали растения навсякъде. Капките дъжд бяха оставили красива картина пред мен, подредени като живачни топчета по листата на растенията. Приклекнеш ли и веднага започват да блестят. Изправиш ли се и блясъкът изчезваше. Толкова красив аромат се носеше навсякъде от падналия дъжд и напоените треви наоколо.

Изображение

Изображение

Дори и охлювите бяха излязли на следобедна баня и освежаване :)

Изображение

Доближих до едно място, на което съм имал успех и предишни пъти. Позиционирах се. Огледах внимателно ситуацията пред мен. Забелязваха се огромни подводници, покрити с едри бляскащи люспи. Прицелих се и изстрел. Воблерът се приземи точно, където бях планувал. Още с докосването на повърхността на водата и на около метър отстрани водата също трепна от спотайващата се охранена риба. Леко повеждане, а скритата риба само това и чакаше. Набра скорост и мощен удар, последван от изригване във водата. Мощни плясъци и прискърцване на регулирания аванс. Настана борба. Аз дърпам към брега, а красив едър кефал от другата страна дърпа в обратната посока. След минута приближи към мен и с едно движение попадна в кепа. Едър красив кефал, някъде към 45 см.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Няколко снимки с разтреперани ръце и хоп обратно в реката.

Нагласих се наново и заметнах в друга посока. Тъкмо HZL-то докосна водата след краткия полет и отново вълна от агресивна риба се насочи към него. Секунда две и пръчката отново сгъната от напора на силния кефал. Плясъци, на моменти оплитания в подводни закачки, но в крайна сметка полегна също в кепа. Риба с една идея по-малко от предишната, но пък успя да закриви куките на воблера.

Изображение

Изображение

След като го върнах обратно в ловните полета се заех със смяна на тройката, че доста беше разчекната. Свалих с триста зора от друг невървежен воблер тройката, която пасваше като размер. С още триста зора я закрепих на HZL-то (как ги слагате тези тройки незнам. Останах без нокти и се набодох няколко пъти). Тъкмо и рибите се поуспокоиха малко докато привеждах в ред примамката. Готова за нова битка я запратих към следващата посока. Там отново зверски удар, но с кратко повеждане. Усетиха кефалите, че има натиск от моята страна на брега и се изтеглиха по-навътре.Останаха по-малките риби до около 25-30 см, от които имаше извадени около десетина. Явно мястото беше доста продуктивно, но след толкова извадени риби и плясъци, останалите се бяха изпокрили. Беше време да атакувам следващото перспективно място.

Изображение

Там на няколко пъти отново щом воблерът докосваше повърхността на водата и вълна се образуваше от атакуващата риба. Такъв кеф не бях изпитвал от доста дълго време.

Уловиха се 7-8 риби по около 26-27 см

Изображение

Изображение

Имаше отново силни удари на по-големи риби, но предвидливо се откачаха в далечина след силен натиск.

Светлината започваше да намалява доста бързо и подсказваше, че беше време да се прибирам. За миг се показа зад гърба ми и слънцето, което огря пред мен и нарисува картина, като някой импресионист.

Изображение

Имах уловени около 20 риби и също толкова изтървани. Всичките си плуват обратно в реката, чакащи нови срещи някой ден.

Красотата беше навсякъде около мен, галена от залязващите лъчи на слънцето. Един страхотен ден привърши, оставил силни емоции в душата на рибаря.

Поздрави и наслука :)
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Аватар
Paviljon
Мнения: 250
Регистриран на: Сря Юни 30, 2010 13:02
Местоположение: на реката !!!
дал Браво: 20 пъти
получил Браво: 260 пъти

Re: Хвани И Пусни - репортажи

Мнениеот Paviljon » Сря Ное 08, 2017 14:51

Здравейте младежи,

Изминалата събота беше посветена в търсене на петнисти риби с големи уста, пълни със стотици остри зъби... Ставането, както обикновено беше доста рано. В 4.00 ч. вече бях на крак, с трепетно очакване от дълго чакания риболов. Както си му е редът, първо се заех със сандвичите, после такъмите и фотото. Огледах се да не забравя нещо и още по тъмно скокнах в колата. А сега накъде. Предишният ден ми бяха обещали координати на перспективно място с големи щуки. Винаги все още неуловените риби са най-големи :mrgreen: Тъй като координати нямах, изборът беше доста сложен :shock: Извадих картата, затворих очи и я завъртях. Забодох пръст в един район, в който не бях стъпвал. Приближих погледа и се разтърсих за някой водоем. Имаше един в близо до посочената точка :tup: Запалих колата и настъпих газта. Наоколо всичко беше потънало в тъмнина, а и температурата на въздуха вече щипеше. Идваше студеното. Завой след завой, разминаване с други ранобудници, с които се разминавахме по пътя. След един от поредните завои и луната цяла голяма и кръгла ми се усмихна. Готвеше се да залязва преди слънчевите лъчи да я огреят. Приятна музика се носеше около мен, а километрите се редяха един след друг. Мракът отстъпваше място на прииждащата светлина на новия ден. От едно дърво покрай колата излетя граблива птица в търсене на храна. Красота и спокойствие навсякъде около мен. Открих накрая и посоченото място от мен. Беше обвито в мъгла. Точно като по филмите. Засили се чувството на призрачност и присъствие на хубави щуки :mrgreen: Въпросът беше дали ги има. Преоблякох се и вече бях готов за атака. Забелязах и друга кола с 2 рибари, която разпъваше. Заметнаха на тапи. :tup: Това беше сигнал, че не търсят уклей :mrgreen: Значи бях на точното място. Да видим дали и в точния момент. Сканирах веднага терена и се спуснах сред джунглата от растения, докато пристигна до първото място.

Изображение

Мъглата се беше пораздигнала леко. Тъкмо и аз да набележа първото място за замятане. Сърцето едвам го одържах в гърдите си. Биеше като лудо от вълнение, какво ли ще ми поднесе денят. Завързах първо една щукарска сребриста блесна на Рублекс. Първият половин час с нея замятах и успях да вдигна две риби, които развълнуваха рибарската душа :) Водата беше, като огледало. Почти нищо не помръдваше. Пльоскането на приземяващата се блесна нарушаваше огледалната шир. И трета риба ме стресна, тъкмо да извадя примамката от водата. Заметнах отново покрай едни тръстики и хоп първата щучка се появи :mrgreen:

Изображение

Изображение

Бързи няколко снимки и обратно във водата да расте и оцелява.

След още малко, сред едни шубраци се индикира и още една, но вече на Мепс Лусокс сребрист. Не беше голяма, но пък красива.

Изображение

Изображение

Изображение

Кратка фотосесия и обратно.

След това започнаха едни шубраци и провиране като партизанин. Чак трябваше да лазя по корем, за да се придвижвам напред. Доближих труден участък, който изобилстваше от нападали клечки и клонаци. Обаче имаше възможност за замятане косо и то на близко разстояние, преди блесната да се закачи някъде. Заметнах и започнах на импулси с бавни обирания да прибирам блесната. Почти наближи моментът да я изкарам от водата, когато с мощна вълна и със скорост на светлината атакува стоящата в засада щука. Въдицата цяла се разстресе и започнаха пируети и напъни, които вдигнаха адреналина на макс. Излезе красива щука към 55-60 см. Няколко снимки и хоп обратно. Видеото на телефона не проработи точно в този момент.

Изображение

Изображение

Изображение

За няма и половин час 3 риби, а имаше доста часове още. Но както винаги се случва, като си помислиш "Ей сега ги разбих" и става точно обратното. Следващите няколко часа нямах и преследване, камо ли атака. цял арсенал блесни, джъркове, силикон и не искаше. Все едно я нямаше рибата. Потопих се в есенните нюанси, които избледняваха вече, но все още напомняха за красивите наситени цветове. Слънцето също леко се показа. Може и затова да не искаха рибите.

Изображение

Към 15.00 ч. отново леко раздвижване. Един неуспешен удар имаше. Значи все пак са там, но се спотайват :mrgreen: Достигнах и двама рибари, които пробваха на тапа. Нямаха риба от сутринта и бяха доста изненадани, че съм хванал три. Питаха къде са, за да ги видят. Казах им "обратно във водата". Доста учудено ме погледнаха, като въпросите им напираха един след друг "Ама защо, как ?" Удоволствието в риболовът не е само да приберем всяка една уловена риба, а да усетим магията на самия риболов. А има ли риба, всичко е на 6 :mrgreen:
Заметнах близо до тях и след броени минути се разподскача една малка и друга малко над 50 см.

Изображение

Изображение



Изображение

Изображение



Следващият половин час още една изтървана риба имах. Риболовът клонеше към своя край. През няколкото часа имах 10 атаки, реализираните риби 5 броя. Снимани и пуснати обратно. Дано да оцелеят, че глад за всяка движеща се перка.

Потеглих обратно към София а луната отново ме посрещна. Беше направила цял оборот и за пореден път се индикира, голяма и кръгла :)

Поздрави с последния кадър и до скоро

Изображение
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Аватар
Paviljon
Мнения: 250
Регистриран на: Сря Юни 30, 2010 13:02
Местоположение: на реката !!!
дал Браво: 20 пъти
получил Браво: 260 пъти

Re: Хвани И Пусни - репортажи

Мнениеот Paviljon » Чет Дек 21, 2017 11:21

Здравейте колеги,

Преди близо месец се засилих да търся свирепите хищници на петна. Далеч от дома, се паркирах на едно предварително избрано мястол Доста щателно търсене мина докато го намеря. не бях стъпвал от няколко години там. Тогава риба не хванах, но си останах с представите какво ли се крие в подводната шир. За няколкото години,каквото е имало трябваше да е пораснало вече. Екипиран с цял набор от метални примамки се впуснах в джунглата около мен. Окалях се като партизанин, но въпреки това релаксът беше на макс. Важното беше, че съм сред дивата природа. А това най-много ме зарежда. Листата от дърветата се бяха вече посипали наоколо и единствено вятърът ги преместваше наляво надясно при всеки повей. Сърцето биеше учестено, както всеки път, когато се потапях в магията на риболова. След известно лутане намерих заветната цел. Водата беше като огледало, тъмна и криеща своите тайни. Наоколо бяха потопени дървета, по които само си представях какво ли може да се крие в засада... Реших този път да заложа на стара руска клатушка (баш лъжица). Първите няколко замятания без успех, но след това направих и първата закачка :) В потопен клон. Не беше риба :mrgreen: Поборихме се с клона, който се гънеше, но явно беше по-жилав от влакното и си прибра клатушката :( Тъй като беше само една клатушка се върнах ги въртяща блесна. Имам цял арсенал от Mepps Lusox 3, които преди това Maranzika-та е преборвал щуките. Което значеше, че примамките имат опит. Сложих една такава. Куките бяха остри, като орлов нокът :mrgreen: Само да се появи някоя зъбла, а не поредния клон. Водата беше много призрачна. Тъмна, заради мрачното време. Купчинки папури се подаваха от вътрешността. Ако можех да заметна, там щеше да е супер, но доста разстояние ме делеше. Засилих се като Сергей Бубка за подобряване на рекорд, спрях и запратих блесната, която литна и не искаше да спирал Трябваше да я позабавя в полета й, че рискувах да уцеля следващия водоем :mrgreen: Блесната пльосна съвсем близо пред островчето. Изчаках я малко да набере дълбочина и й задвижих въртеливите обороти. Поведох я и не след дълго отново закачка. Тъкмо реших, че поредната блесна ще остане на дъното, но клонът се раздвижи :shock: и усетих, че е на хубава риба. Пръчката се огъна и аванса на макарата започна да прискърцва. Сърцето зачести ударите, а адреналина се покачи. Рибата даваше сериозен отпор и ме дърпаше наляво надясно, а аз лек по лек я придърпвах към себе си. Съзрях я :shock: Беше красива голяма щука, скоро станала и баба дори. Толкова голяма не бях закачах в актива си. Доближи ме на брега е тъкмо да я захвана и газ обратно. Въдицата се държеше супер. Пролетта една шипка го пребори, та беше нужен ремонт, но в борбата нямаше грешка. Още малко и рибата беше вече при мен. Страхотна риба. Най-голямата щука в актива ми. Рулетката отмери точно 80 см. Кантар никога не съм имал в себе си, но предполагам, че около 4 кг трябва да е била. Вкъщи нямаше как да я меря, тъй като всяка риба уловена от мен се връща там, откъдето е дошла. Взимам със себе си единствено приятните спомени и свежия въздух изпълващ гърдите ми.

Изображение

Изображение

Изображение



Разделихме се с усмивка. Аз от слуката, а рибата от дарената свобода.

Следващия час и нещо не успях друга риба да уловя, но за мен беше достатъчна срещата с красивата щука.
За мен риболовът завърши за календарната година и остава да си пожелая успешна нова 2018 г.

Поздрави и наслука на всички
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Аватар
TONICHA
Мнения: 147
Регистриран на: Нед Ное 27, 2011 14:46
Риболов: Спининг, Риболов на плувка
дал Браво: 151 пъти
получил Браво: 8 пъти

Re: Хвани И Пусни - репортажи

Мнениеот TONICHA » Чет Дек 21, 2017 21:05

Уникално
Браво



Поздрави
"Самая большая щука в мире является Русская щука"


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 9 и 0 госта