Овкусените червеи на Bait Breath – хапка за всяка уста
Материалът е любезно предоставен от Христо Мурджеев.
С нарастване популярността на деликатния (а и не само) джигов риболов, ядливите аспекти заеха достойно място сред търсените качества в меките примамки, които под някаква форма присъстват в инвентара на всеки уважаващ себе си спинингист. Изначалните плахи, дребнавни в своята пунктуалност мнения, че видите ли, третирането със субстанции, провокиращи рибите органлептично било едва ли не неспортсменско заглъхнаха закономерно и сега трудно би се намерил сериозен риболовец, който да подлага на съмнение отличната им практическа ефективност. Без значение от форма, размер и предназначение, гастрономичните компоненти се явяват безспорен плюс, когато говорим за допълнителна доза привлекателност – особено в опосканата ни риболовна действителност.
Аз, базирайки се на собствените си практически наблюдения, почиващи на опита ми с различни видове примамки от този тип, съм ги класифицирал в три основни групи, в зависимост от формата на „овкусяването” им:
С използване на солни кристалчета (или други солоподобни вещества), с които са повърхностно опудрени силиконовите примамки, при които вложените ароматизатори са предимно от билков произход – анасон, кориандър, мента и прочие. Подобен подход е характерен за повечето американски производители и моя пръв опит преди време бе свързан именно с продуктите на популярната марка „YUM’S” и по-конкретно модела „GRUB”, при който лично се сблъсках с осезаемата разлика в резултатността между стандартните меки туистери и ядливите такива. Последните, при сходни размери и разцветки, се отличаваха с осезаемо по-висока ефективност. В руските форуми се вихреха многопластови дискусии относно “етичността” в прибягването до подобни резултативни похвати, така че тогава ги ползвах с известна гузност;
Овкусяване посредством третиране с течни субстанции на маслена основа, с които обилно са обляти примамките, като използваните вещества се отличават с ниска водоразтворимост, а това от своя страна способства за по-дълго съхраняване на привлекателните им качества. Тук набора от аромати е много широк – като започнем с хербалните, минем през печени и сурови риби, миди, скариди, сепии, октоподи и стигнем до непонятни, неподдаващи се на анализ и идентификация, а често и откровено неприятни „ухания”, вероятно обект на дълбоко пазени фирмени тайни. Нерядко силиконите от този тип буквално се окапват при изваждане от пакетчетата, дотолкова, че самите ние се импрегнираме подобаващо и придобиваме ядливи свойства. Вчера скрупульозно анализирах с нос дръжките на въдиците си, установявайки без прекомерна изненада, че са подобаващо „ухаещи”…
Комплексен подход, при който външното третиране е съчетано с овкусяване на самия вложен материал с вещества с определени характеристики. Това е най-модерния способ, обикновено използван при качествените примамки, което съвсем естествено рефлектира върху стойността им. Логично тук имаме най-висока органолептична ефективност и съхраняване на работните качества (доколкото дълъг може да бъде живота на нещо, което сме хвърлили върху камънака), както казахме – на съответната цена.
Независимо каква точно е ароматната формула и по какъв начин точно са постигнати упоменатите свойства, трябва да имаме предвид, че примамките от този тип трябва да се съхраняват грижливо затворени в оригиналните си опаковки, за да се гарантира запазването на качествата им, а вие да си гарантирате запазване на семейното спокойствие, в случай, че имате неблагоразумието да ги държите примерно в килера, а близките ви по необясними причини не приемат ароматерапията с рибено масло или екстракт от сепия. Освен това не е удачно да се смесват примамки от различни производители, тъй като различните материали и химични формули могат да ви изиграят неприятна шега. Наскоро по габровски реших да оползотворя празна опаковка и да използвам обилното количество останал уж сходен на миризма ароматизатор, а на следващия риболов открих вътре неприятна топка желе…
Неотдавна, докато си търсех фини овкусени червеи, попаднах на продуктите на японската фирма
Bait Breath /
BB – Needle U30 2.5” . Отначало ги подминах, после се загледах отново в тях и накрая реших да ги пробвам на практика, защото както показва опита, най-лесно е да категоризираш нещо на снимка. След като дойдоха, първата ми работа бе да ги оближа и подуша подобаващо, при което не открих нищо конкретно – деликатна, неопределена миризма и почти незабележим солен вкус, съчетани с много тънко външно обмазване, бързо изветряващо при съхранение извън пакета, без обаче това да води до загуба на работните качества на примамките, както ми се е случвало с японски имитации на морски червей, които буквално за часове се превръщат в солети, ако сте имали неблагоразумието да ги оставите на открито. На опипване и разпъване ги намерих относително жилави и достатъчно устойчиви на деформация, в сравнение с масовите ядливи силикони, които като цяло са доста нежни и склонни към прокъсване. Явно силиконовият материал (доколкото можем да говорим за класически силиконов такъв) не се погажда особено добре с ароматизаторите, или процеса на имплантирането им… Воден от подобни дълбокомислени размишления и анализи ги прибрах в очакване на следващия риболов…
Практическото използване веднага разкри отличните качества на BB – Needle U30. Честно казано, бях скептичен към това дали и доколко са реално ядливи, но още първите излети разкриха колко привлекателни са тези инертни червеи за масовия костур, обитаващ водоемите ни. Болшинството атаки са свързани с цялостно поглъщане, като при изпъната и достатъчно фина линия сте в състояние буквално и реално да усетите лакомото дъвчене на червея, при което досадни изплювания практически липсват, а при по-дълго изчакване или недостатъчно информативен такъм рискувате да вадите всяка риба дълбоко глътнала, което важи и за най-малките екземпляри.
Както и останалите пасивни примамки, които не се отличават със собствена игра, BB – Needle предоставя широк набор възможности за креативност от страна на риболовеца според конкретните условия, поведението и местоположението на рибите – от класическо стъпаловидно водене с фиксирано утежнение, провлачвания по дъното, тупкане на място по него с редуващи се моменти на покой, до разнесени монтажи като „Тексас”, „Каролина”, „Терминал риг”, като трябва да се стремим да поддържаме линията максимално изпъната за реакция, защото в противен случай следват не толкова изпускания на риби, колкото „проспани” самозасекли се водни обитатели, погълнали цялата примамка, като обаче откъсване на парчета от нея са рядкост. При фиксираното разполагане на утеженението до червея трябва да се съобразим с деликатните му габарити, иначе свеждаме всичко до вертикални подскоци нагоре-надолу, вместо плавно, полегато придъняване с преминаващи нежни надлъжни колебания по тялото му, придаващи виталност. В тази връзка бих определил пределно допустимата маса на главите до максимум 2 – 2. 5 грама, а при монтиране на по-дълги поводи – до 3-4 грама.
Много интересно и вълнуващо е свободното пропадане във водния слой, когато рибите се намират над дъното. Удачен похват в подобен случай е пробождането на червея около средата на тялото (в случай, че не разполагаме със съответстващо нежни шлаухчета, например саморъчно изрязани от система) и изнасянето му на разстояние поне 60-80 сантиметра от утежнението. При този своеобразен „сплит-шот” отново и преди всичко трябва да имаме предвид малките размери на примамката, което налага използването на още по-фини утежнения от гореупоменатите, до максимум 1.5 – 2 грама, защото иначе не се постига ефекта на плавно, естествено пропадане във водния слой, което пък оставя достатъчно време за интервенции в поведението й и привличане вниманието на рибите. Ако водени от естествено желание да заметнем малко по-далеч (като цяло разнесените монтажи никак не се отличават с особена „далекобойност”) се изкушим да използваме по-големи грамажи, намаляваме осезаемо шансовете си за успех, а бързото потъване освен всичко останало нерядко води до оплитане с основното влакно. С цел постигане на по-бавно пропадане е възможно да използваме по-дебел повод (в разумни граници, разбира се), което според мен не се отразява негативно на ефективността и не плаши водните обитатели. Веднага след замятане бързо обираме корема на влакното и изпъваме максимално линията, като се стремим да имаме най-пряк контакт с примамката. Кълванетата се усещат отчетливо като серия трептения, а нерядко по-едрите риби с рязък удар я отнасят и се самозасичат. Излишно е да казвам, че в подобни случай вятъра и вълнението не помагат никак…
Независимо от тънкото тяло с диаметър на кибритена клечка, ако използваме нежни куки, няма прекалено много досадни открадвания на червея, или откъсвания на части от него, заради учудващо здравия материал. Бях откровено изненадан доколко диаметрално различен е BB – Needle в това отношение – буквално прокъснат можем да го презакачаме отново и отново за здрави участъци до пълното му разпадане. Мухарски куки размер максимум 8 се явяват отличен вариант за привързване с повод, но малката халкичка ги прави неудачни за джиг глави тип „чебурашка”, заради ограниченото движение по ухото й. В подобен случай е рационално да се насочим към варианти с голяма халкичка, каквито вече са достъпни и у нас.
Друго голямо, макар и чисто прагматично предимство (което не трябва да се пренебрегва) е значителното количество примамки в пакет – цели 20 броя. При масови напоследък тенденции да се предлагат 8-10, до максимум 12, това е безспорен плюс към отличните практически качества. Ако ловим с малки куки и глави, както и на популярния напоследък мормишинг, дългото, но достатъчно тънко тяло, позволява да използваме червея на две, та дори три части, колкото и дребнаво да звучи.
Като цяло
Bait Breath /
BB – Needle U30 2.5” остави много приятни впечатления в мен с константната си ефективност в течение на няколко риболова, съчетана с широк кръг възможности за употреба, трайност и икономичност. В тази връзка би бил едно чудесно и практично допълнение в арсенала на всеки изкушен от деликатния джиг спинингист, желаещ да разполага с по-широк набор от примамки за различни ситуации и подходи. А и дори за тези, които споделят поговорката, че „от имане глава не боли”, или пък „колкото повече – толкова повече” на Мечо Пух, особено като се има предвид, че с конкретния продукт действително получаваме повече (достатъчно така или иначе няма да получим никога
).