Рибки от югозапада и околията

[Spining_fen4e]

Адмирации за крокодила!!!

[bai ves]

Отлична слука! Крокодил, крокодил- Кой такъв те е родил

[nnenno]

Страхотна Мадама си извадил от водата.

[mitioto]

Ебаааси откога не съм писал тука... Има малко време, точно колко за един отчет.

Рибите определено са се раздвижили и човек може да си направи някакъв кеф има ли малко време.

Днес на обедната почивка открих сезона на повърхностните примамки. По-добре късно отколкото никога. Хванах 4 щучки за час и половина и още толкова откачих. Макар и дребни, кефа беше голем, защото ловех от висок бряг и виждах всяка атака. Всички риби хванах с уолкъра на ZEREK - Ze Dog 75 mm. Интересното е че рибите предпочитаха къса стъпка, а не стандартната.



Поне днес на слънцето изсъхнах и се напекох добре от пороищата и градушките, които ме очукаха през 6-те дни почивка. Бех мухлясАл вече, маани

Поздрави!

[koriolan]

Браво Митак!
Завиждам ти за работното време , а аз се чудех що днес те няма, а то.... Митко им скъсвал задниците
Когато можеш мини - от мен кафето, а ти ще разправяш подробности за късата стъпка на уолкъра...

[Бат Стан]

ще разправяш подробности за късата стъпка на уолкъра...

Колега, дали ще може да си водиш записки на лекцията и след това и ние да клъвнем по нещичко?

[koriolan]

Мисля да се пазаря за нагледни уроци с лектора
За записките - ще пробвам да водя, но за разчитането после - търсете криптограф...
То само лектора да дойде

[mitioto]

Чшш, маани го Станиля! Запознат е той с всички стъпки - къса, тиха, широка. Ташак си прави

[mitioto]

Мисля да се пазаря за нагледни уроци с лектора ...

Какви уроци, бре?!? Аз ловим маломерки, а ти метровки!
Аре нема нужда

[mitioto]

Здраво живо, друзя!

Скубете ли?

Вчера имах един необикновен риболовен излет, който ще помня дълго време и няма как да не го споделя с вас.
Целта ми беше близък красив язовир, който държи добра популация от костури и бели риби, които бяха и моята цел. Не разполагах с повече от 2 часа и набързо взех кутия с изпитани воблери, лайт (по скоро мидиъм лайт) въдица, като нарочно пропуснах да взема силиконите. Вече сменявах 3-4 та примамка, като бях регистрирал две леки пипания от според мен дребни костури. Сложих воблер тип миноу от 85 мм. След като направих няколко неравномерни проводки с лек туич, направих и една равномерна и бавна проводка, която предизвика остро кълване, но без да успее да се закачи. Хвърлих отново на същото място, като водех воблера отново по този начин. Тъй като водата във водоема е много бистра, на 10-ина метра пред мен вече виждах проближаващия се воблер. Когато вече видимо наближаваше на около 6-7 м видях, че след него се двжи също толкова бавно една огромна черна сенка. Сърцето започна да бие учестено... Вече не оставаше поле за действие на примамката и на около 2 м от брега, пред мен спря сом дълъг поне 1,90 – 2 м. Главата му ми се струваше огромна. Виждах дори мустаците му. Извадих воблера от водата, а сомът си остана да лежи точно пред мен на не повече от 2 м. И двамата бяхме замръзнали и сякаш се гледахме в очите. Ръцете ми леко трепереха и чувствах прилив на адреналин. Съвсем леко извадих кутията с примамките от джоба си и извадих един ратлин. Нямах абсолютно никакви надежди, че ще мога да провокирам този гигант, на 2 м пред мен, както правя с костурите и слънчаците понякога в горещините, но кой не би пробвал... Сложих въпросния ратлин и го спуснах на 50-ина см пред сомското устище. Разстоянието между нас бе точно толкова – една въдица от 2,28 м разстояние  Започнах просто да припомпвам. Водата беше кристална и се чудех, как тази риба не се плаши от мен. Нямаше начин да не ме вижда. Припомпването на ратлина си вървеше, а сомът си седеше неподвижен като паметникът на Альоша в Пловдив. Вече около 4-5 мин повтарях това упражнение, без никакъв ефект. Започнах да правя все по-големи паузи, като оставях ратлина да лежи на дъното по няколко секунди. На едно от повдиганията на ратлина се случи и чудото!!! Сомът отвори огромната си паст и без дори да помръдне, успя да засмука ратлина от около 30 см разстояние и след това затвори устата си. Невярващ на очите си засякох инстинктивно! Очаквах водата пред мен да заври и направо да си взема душ. Нищо подобно! Гиганта се завъртя бавно и със същата скорост на отегчена костенурка тръгна към дълбините. Въдицата бавно, но сигурно се сгъна на макарон, а доста натегнатият ми аванс запя монотонна песен, а аз чувствах, че нямам никакъв контрол. Рибата си взимаше своето според мен без никакво напрежение. Чудех се дали изобщо знае, че е закачена... По този начин вече ми взе 2/3 от влакното, което беше 6 лб Tufline. Не можех да си позволя, да давам повече „гага“, затова натегнах аванса още малко и вече целия такъм беше на предела. За един миг (не повече) рибата спря и в главата ми се зароди еретичната мисъл, че имам шанс. В следващия момент, сома тръгна мнооого мощно напред и в ляво и.... усетих олекване на линията.... Не зная колко време продължи всичко това. Бях изгубил всякаква представа за времето. Дълго след това седех на брега и гледах в точка. Неволно усетих обаче, че съм усмихнат...

Та това е приятели, колкото и невероятно да звучи, магията на риболова!!!

Поздрави и пожелания за много вълнуващи моменти около водоемите!

[bai ves]

Веднъж ти откина воблер, ся искаш и въдицата да поломиш Екстра, хахаха и се чудя нещо, щото вчера и аз имах сомски бут, а и един наш познат е разписал хич не лоша риба.....

[Мунчо]

"Ни мойш строши туй, що ни мойш строши!"

[rangel_bac]

и на около 2 м от брега, пред мен спря сом дълъг поне 1,90 – 2 м.

...и заговори с човешки глас лелее, това животно колко ли желания изпълнява
Пожелавам ти да имаш още такива срещи, както и успешно здрависване с тая риба

[koriolan]

Здравейте колеги,
малко да повдигна темичката, че отдавна не съм писал...
През забраната направих всичко на всичко 3 риболова, на един от оставените в нашия край свободни водоеми, като най доброто дето успях да постигна бе да докарам след воблера един хубав костур, който обаче така и не пожела да удари. От високите брегове видях и една две щуки да плуват, без да се интересуват от железа и пластмаси... и това беше... чак до откриването.
На откриването се отчетох с една рибка на любимия (щото е най-близо ) гьол. На гьола хора бол, а самия гьол - пълен догоре



Рибката:





Удари на дребна цикада, после две снимки и отиде да расте още. На воблери и блеснички - само побутвания. Тествах и една от новите си примамки, просто да видя как се движи. Идваше свръх тежичка за тояжката, но пък извади това:



Голяма битка беше : ) Като за капак, небесата се продъниха.... На два пъти, а аз се оказах доста далече от МПС то си, та май само телефона и част от бельото успях да опазя сухи



(колицата е под дървото най-вдясно от групата дървета в центъра на снимката)
Е, после се показа слънце и поизсъхнах, но рибките бяха дотам - нямаше и пипване.
В последния ден на май, след работа успях да прескоча до гьола за бърз тест на новозаприходени воблерчета и излезе този хубавец:



и два дребосъка, които не снимах. Почти на стъмване, докато събирах някакъв добитък почна да гони яко уклеите до брега и останах да позяпам с надеждата да мерна въпросния, но без успех - видях само няколко вълни, последвани от пръскащи се със скок уклеи, и това ставаше досами брега в има няма 20-ина см вода...

Днес (вече вчера) ме оставиха да поспя докъм 7,30 ч. и след солидна доза кафе се показах навън - бе около 11 градуса, облачно и духовито - което перфектно ме устройваше, щото на такова време нямаше смисъл да ходя по село. Свърших набързо малко работа у дома и след още една солидна доза кафе към 10,40 бях на гьола. Почнах на воблери като регистрирах само едно слабо бутване, минах на блесни със същия успех, после на силикон, като със силикона успях да излъжа едно костурче. Почти отчаян се сетих, че с воблерите заприходих едно булдо и комплект мухи за него. Рекох си че по този начин ще излъжа някое от скачащите наоколо уклеи. Метнах го няколко пъти като накрая закачих нещо, което се дърпаше толкова, колкото да усещам че има нещо там и доста охотно вървеше към брега. На около метър от брега, вперен във водата с любопитство колко голям уклей или недорасъл клен съм закачил видях доста солидна муцуна с форма на крокодил и докато се осъзная, муцуната явно ме видя и с ефектен завой на 180 градуса ме остави с отворена уста и скопен такъм за булдо. И това без да усетя никакво по-яко дръпване. Запалих една цигара и докато пушех вятъра се усили, като слънцето направи опит да се покаже. Сетих се за теорията на колегата Лео за вятъра и сложих любимото ми (вече) китайче. Резултата не закъсня





около 45-50 см. и 1-1,2 кг. Отиде да расте. След него още 1 дребосък, пак на червения китаец и после вече не щяха да го погледнат. Смених китаеца с негов новозакупен (от левчето) братовчед с по голям размер - 90 мм и на третата проводка дойде черешката. Стараех се да мятам успоредно до брега около един залят от водата храст, удари, по-скоро спря воблера на около 2 м от брега. Секунда след като засякох, видях с какво си имам работа и след около 10 мин мъки и молитви, излезе





Тук се опитах да заснема това, което ми помогна да я извадя без да прехапе влакното. Сори за кърпата - ползвах я, за да и отворя устата...



Докато я вадех си изплю закуската. Вижда се на снимката с освободения от устата и китаец.



С тази рибка прилива на адреналин ми бе достатъчен и си събрах багажа. Щуката я взех за родителите ми. Оказа се 85 см и 4,852 кг.

Поздрави!

[A.S.H]

Браво, браво! Чудесни излети и разказ.