От 40 години ловя риба ама сега хванах компа.

[Itso]

А истинските японци се оценяват по достойнство единствено от щуката, но само когато си без повод

[Дълголай]

Здравейте колеги, не съм писал от доста време. Понесе ме мътната и почти не остана време за риболов. Та камо ли за компа. Преди около месец четох едни дискусии по повод риболова на щука, и по специално за инструменти за откачването на рибата. Извинявам се че пиша за тава в моята тема, но нямам време и не помня къде беше писано. Откраднах няколко минути за риболов и ще ви покажа моя метод. Работи абсолютно при риби от всякакви размери. До 12килограма. По големи не съм хващал .




Този метод си го измислих сам, и нямам наранена риба. Колкото и да е голяма, все пак и двете ми ръце са свободни. Знаете че при по едрите риби често се случва тройката да е вътре в хрилете. Е с клечка между зъбите можете съвсем внимателно да извадите куката без допълнителни наранявания. Надявам се, че съм бил полезен. Клечки има навсякъде и не е проблем да се вземат две-три дори и в лодката. А мярката се взима индивидуално за всяка риба и се отчупва парче от клечката колкото е необходимо.
Поздрави...

[maranzika]

Този метод си го измислих сам, и нямам наранена риба.

Евала колега.Аз процедирам по абсолютно същият начин и не ми се е случвало досега щуката да счупи пръчката.При така отворени устата на щуката си бъркаш внимателни с клещите и всичко е ок.

[sandista]

Welcome back,баце
Решението ти е прекалено евтино, маНкените няма да го приемат ))

[Plat1ka]

Решението е практично ако нямаш нужните инструменти. Има обаче и 2 пропуска. Ако ловя на място където няма клечки с какво да и отворя устата хехе а често блатата където ловя са лишени от всякаква дървесина край бреговете си.

И другото имали ли сте случай пустата гад да стиска зъби и да не отваря устата. Такова приключение имах с една упорита зъбатка около 2-те кила. Стиснала клюна и не и не Нямаш тогава хирургическия корех да и разтворя силово джуката и мъчех с клечки с молитви и кво ли не. Накрая явно просто взе да и свършва силата и се предаде. Откачих я и успя да си отплува ама ме изненада как стискаше здраво и не дава.

[Дълголай]

Имал съм случаи в които рибата стиска зъби, но явно има не-разбрали добре, та ще уточня. Хващайки щуката с една ръка зад хрилете, се поставя клечката на долната част от устата. Точно отпред. Всички знаем че има обратна захапка. Така че отпред и от долу се подава малка зъбата част. Точно тя е достатъчна за да се запъне единия край на клечката.
Натискайки надолу устата се отваря без проблеми. От страни е невъзможно, освен с нож. Но в този случай нараняваме рибката, а това не е нашата цел. Понеже е невъзможно още първия път правилно да преценим колко голяма клечка ни трябва, процедурата се повтаря два пъти. Първия път се взема мярка, а втория път рибето е с отворена уста и си кротува. Ако е голяма, няма да е възможно да се задържи с една ръка. За това аз лично я слагам на земята или в лодката и просто притискам вратлето с длан. Пробвайте.... Работи безотказно. Още повече, че в това положение можем да минем и без комплект хирургически принадлежности а с още една клечка да извадим внимателно куката.

Ако има още някой не разбрал, да пише и ще му кажа един виц.

Поздрави и на слука на всички.

[Дълголай]

Пропуснах да добавя, че клечките могат да се търсят не само по дърветата, но и по тръните и всички други драки и храсталаци. Ако пък чак толкова няма..... Може спокойно да се ползва камъче. С риск да ме намразят търговците,ще добавя че вместо да се отбием до най близкия магазин за инструменти, можем да се пресегнем към дървото пред входа, под което всички съседи се пробват да паркират през лятото, и да мушнем в джоба две-три клечици.

[Дълголай]

3,00 часа тази сутрин. Неистови звуци разтърсиха квартала. Докато се осъзная че това е моята аларма, беше станало 3,20ч. Как не дойде полиция... не знам. С неконтролируем скок излетях от спалнята и се приземих в хола. Кафе, цигара, и още една, и още една... Все пак си бях легнал в 1,30. Грабнах въдицата и елечето и излетях като куршум. "Бръмбарчето"/форд ка/, ръмжеше недоволно от почти издънената ламарина под педала на газта. На бензиностанцията бяхме като на формула 1. Светкавично зареждане от сънен бензинджия и още по сънена касиерка и запилих и без това изпилените ми зимни гуми на 70 километрово пътешествие. 5,00 пристигнах в предварително избрания район. Нещо като светлина се опитваше да надникне между дърветата, но все още неуспешно.
Голяма грешка.... не бях идвал на това място от 2007год. След малко объркване и почти приводняване в реката, намерих това което търсех. Място диво и непроходимо, и страшно променено от когато го помнех. Но още по красиво от преди.



Малко си поиграх докато докарам светлото на снимката, но горе долу се получи.
Дойдох да търся един разбойник около 65-70см, с който имахме стари сметки за оправяне.
Господи какъв глупак съм. Къщичката на кленогзилата се беше покачила на отсрещния бряг и беше на 2 метра над водата. Локацията ... неузнаваема. На третото замятане се появи един ранобуден палавник около половин килограм. Щрак два пъти с фотото, което беше хванало паяжина, и обратно в реката. Не е нужно да споменавам че треперех като селско момиче от южна Италия на борда на Титаник точно преди сблъсъка му с айсберга.Та така и снимките заминаха с кленчока. Светлината вече се беше поразтичала из шубраците, та предотврати прекалено ранното цамбуркане в реката. На двайсетина метра видях хубав дебел бързей, и припнах нататък. На третото или пък пето замятане се появи още един ранобуден кандидат за снимка.



Този път горе долу успешна. Реших че ще ги трепя в бързеите и разбира се сгреших. Разкиснах обувките и започнах усърдно да трия грайферите по брега. Където не беше възможно и около брега, но от мократа му страна.
Така полека лека преминах на щукарски места. Заметнах до отсрещния бряг и някой започна да пощипва нервно бузките на воблера. Продължих невъзмутимо с проводката все едно че го карам да целува водораслите. След метър последва мощен удар. Реших че е щука и то едра. Пръчлето ми се стегна в ръката ми и след около минута "щуката" в кленска кожа се показа до брега. Ама то бряг ли е? Стръмен, хлъзгав... а аз не нося никога кеп.



Е, поокалях малко дупето но си заслужаваше. Смених япончето с 6см, зерек и още на първото подаване ми се огънаха коленете.



56см, 1,825кг, Прилежно измерен във всичките му измерения. След него на зерека налетя един кило и половина, който изпуснах пак благодарение на брега, и веднага след него налетя брат му, близнак. Този обаче си показа за снимката.



Последвалото не е за разказване, още няколко които бяха достатъчно дребни за да заинтригуват и без това порасналото самочувствие на фотоапарата и така в търсене на още по големи се усетих че се пържа в собствен сос. 32 градуса на сянка, а аз дори не се бях сетил да намаля сутрешния кофраж.

Ето как изглежда 6см, воблер в устата на хубавеца.



Поздрави и на всеки такава слука, че и по добра.

[Marco Polo]

Умопомрачителен!

[Spining_fen4e]

Яки тупалки! Браво!

[Дълголай]

Утре отивам да ги разбия... Но може би ще бъде от смях, имайки предвид ужасите които обещават метеоролозите.